Малката крайбрежна "студена война"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Малката крайбрежна "студена война"

Играта на котка и мишка между Русия и НАТО в Черно море изобщо не е безобидна и лесно би могла да ескалира.

Малката крайбрежна "студена война"

Черно море се оформя като най-мащабната арена на противопоставяне между НАТО и Русия. И България трябва да се подготви за това

Момчил Милев
19701 прочитания

Играта на котка и мишка между Русия и НАТО в Черно море изобщо не е безобидна и лесно би могла да ескалира.

© Велко Ангелов


Когато в края на февруари т.г. руски специални части, подкрепени от местни паравоенни формирования, окупираха Кримския полуостров и де факто го откъснаха от Украйна, едва ли някой в НАТО е предполагал, че нещо подобно може да се случи в рамките на четири дни. Събитията свариха Северноатлантическия алианс тотално неподготвен и накараха членовете му да си припомнят, че Русия се стреми да поддържа пряк достъп до топли морета от няколко столетия насам. Първата реакция на НАТО беше да засили присъствието си и патрулите по границите на държавите членки, които се намират в непосредствена близост до Украйна и Русия. Подобна граница за жалост е й българското черноморско крайбрежие.

Причината за на пръв поглед изненадващите решителни действия в Крим е колкото романтична и свързана с преобладаващото руско население в региона, толкова и прагматична - на стратегически важния полуостров е разположена основната база на руския Черноморски флот. Според външнополитическата визия на Москва не е възможно подобно съоръжение да остане на територията на държава с прозападна ориентация. И тъй като от своя страна натовските държави няма как официално да признаят непровокирано анексиране на територия от суверенна държава, акваторията около Кримския полуостров съвсем закономерно се превърна в арена на военно напрежение между Русия и алианса. Неутралните международни води на Черно море, от една страна, са в непосредствена близост до спорния регион, а от друга, се оказаха естествен плацдарм за надуване на мускули и мерене на сили между Москва и съюзниците, без това непременно да ескалира в открити военни действия. Всичко това има съвсем конкретни измерения за България, която сериозно ще трябва да преосмисли своята военностратегическа концепция, оказвайки се крайбрежна държава в един все по-милитаризиращ се регион.

Военни игри

"Бриз 2014" е поредното издание на международно военноморско учение, което се провежда край българската акватория от 1993 г. насам. За пръв път от края на студената война обаче Москва третира като враждебен акт въпросните маневри, които приключиха преди около седмица край Бургас. В отговор Русия организира свое паралелно учение, което започна на 4 юни и в него участваха 20 кораба от Черноморския флот, но и бомбардировачи Ту-95 от стратегическата авиация, както и морска пехота. Този път задачата на руските военнослужещи е била не просто да проиграват унищожаване на въображаеми противникови кораби и подводници, но и детайлно да проследяват всяко движение на бойната групировка на НАТО в Черно море.

Двете учения са връхна точка в процес, който набира скорост от първите дни след нахлуването в Крим. Първата стъпка беше зачестяването на руските разузнавателни полети над международни води и провокираното от това активиране на изтребителна авиация на околните държави. Няколко седмици по-късно НАТО от своя страна организира постоянна ротация на военни кораби в Черно море. Причината за ротацията е правният режим, установен по силата на конвенцията от Монтрьо, подписана в далечната 1936 г. Тя не позволява бойни плавателни съдове от нечерноморски държави да пребивават в региона за повече от 21 дни в мирно време. Договорът също така забранява през Босфора и Дарданелите да минават нечерноморски военни кораби с водоизместимост над 15 хил. тона. Това на практика означава, че НАТО не може да вкара във водния басейн свой самолетоносач. И тъй като черноморските членове на алианса в лицето на България, Румъния и Турция за момента не разполагат с достатъчно силен боен флот, който да отговори на руските военни способности в региона, съюзническото командване е принудено да изпраща бойни кораби от други членки, които да се редуват на всеки три седмици. В момента например НАТО е разположил в Черно море бойни кораби от шест различни държави, като американският ракетен крайцер Vella Gulf напусна региона преди броени дни и вероятно скоро ще бъде заменен от друг щатски плавателен съд.

Ако трябва да сме прецизни, играта на котка и мишка между Русия и НАТО в Черно море изобщо не е безобидна и лесно би могла да ескалира. Така например в средата на април руските медии разпространиха пропагандна информация, според която руски боен самолет Су-24 е успял да блокира електрониката на щатския ракетен крайцер Donald Cook и неколкократно е симулирал нападение над кораба. Впоследствие новината все пак се оказа частично вярна. Частта с блокирането на електрониката, разбира се, вероятно е силно преувеличена и категорично бе отречена от НАТО. Няколко независими източника (включително и български) обаче потвърждават, че действително е имало неколкократно непровокирано облитане на крайцера. И по всяка вероятност основната причина да не се стигне до сваляне на руския Су-24 е бил фактът, че на самолета не са били закачени ракети или бомби. Факт е обаче също така, че в небето над Donald Cook са патрулирали изтребители от всички околни държави и е трябвало само някой от тях да си изпусне нервите, за да се стигне до много по-сериозен инцидент.

Si Vis Pacem Para Bellum*

Обтягането на отношенията с Русия неизменно ще се отрази на българската стратегия за национална сигурност в частта й, касаеща черноморския регион. За НАТО ще е далеч по-лесно да развива военноморските сили на България, Румъния и Турция, отколкото да поддържа сложна, скъпа и неефективна триседмична ротация с участието на кораби от всички членки. Последното може да е само някакво частично временно решение, докато трите страни подсилят своя флот и бойните си способности за действие в региона.

Специално за България на първо време това означава няколко съвсем конкретни стъпки, свързани с поддръжката и модернизацията на трите основни бойни кораба на флота ни – фрегатите тип Е-71 "Уилинген", закупени от Белгия. Основният проблем е състоянието на въоръжението им и по-конкретно на зенитните установки Sea Sparrow и противокорабните ракети Exocet. Без тях корабите ни почти се превръщат в плаващи мишени. Въпросните бойни системи са стари, от няколко години не са минавали на проверка за техническа годност и според признание на военните по всяка вероятност е по-добре и по-безопасно да бъдат подменени. Проблемът обаче е, че всичко това си има сериозна цена. И ако една зенитна ракета Sea Sparrow струва около 250 хил. лв., то комплект от 18 противокорабни Exocet последен модел излиза около 100 млн. лв.

Отделно от това трите български фрегати не разполагат със собствен криптомодул Link 11. Това е дигитална система за обмяна на секретна информация между бойните части за морската и въздушната обстановка. Без нея корабите ни, образно казано, са слепи и глухи за съвместни дейсвтия в рамките натовска флотилия. Когато закупува плавателните съдове от Кралство Белгия, страната ни получава един подобен криптомодул за временно ползване. Миналата година обаче от Брюксел са поискали да върнем техния Link 11 и да закупим свой.

По-дългосрочната стъпка, която страната ни би трябвало да предприеме, е реално да започне проекта за придобиване на нови "многоцелеви модулни патрулни кораби". Той бе анонсиран от военния министър Ангел Найденов в началото на февруари тази година. След това обаче темата бързо потъна. Според Найденов страната ни може да придобие три фрегати в рамките на следващите три до пет години, като ориентировъчната цена на всяка от тях да е около 120 млн. лв. Идеята е всеки от плавателните съдове да носи на борда си вертолети Panther и/или безпилотни летателни апарати, по-известни с популярното название дрони, което сериозно ще разшири неговите бойни възможности. Споменатата цена обаче може да е силно занижена и да не включва електрониката и въоръжението. Преди няколко години например френският военен концерн "Армарис" искаше да продаде на България четири корвети за около 1 млрд. евро, което се оказа непосилна цена за българския бюджет.

-----

*Искаш ли мир, готви се за война

Когато в края на февруари т.г. руски специални части, подкрепени от местни паравоенни формирования, окупираха Кримския полуостров и де факто го откъснаха от Украйна, едва ли някой в НАТО е предполагал, че нещо подобно може да се случи в рамките на четири дни. Събитията свариха Северноатлантическия алианс тотално неподготвен и накараха членовете му да си припомнят, че Русия се стреми да поддържа пряк достъп до топли морета от няколко столетия насам. Първата реакция на НАТО беше да засили присъствието си и патрулите по границите на държавите членки, които се намират в непосредствена близост до Украйна и Русия. Подобна граница за жалост е й българското черноморско крайбрежие.

Причината за на пръв поглед изненадващите решителни действия в Крим е колкото романтична и свързана с преобладаващото руско население в региона, толкова и прагматична - на стратегически важния полуостров е разположена основната база на руския Черноморски флот. Според външнополитическата визия на Москва не е възможно подобно съоръжение да остане на територията на държава с прозападна ориентация. И тъй като от своя страна натовските държави няма как официално да признаят непровокирано анексиране на територия от суверенна държава, акваторията около Кримския полуостров съвсем закономерно се превърна в арена на военно напрежение между Русия и алианса. Неутралните международни води на Черно море, от една страна, са в непосредствена близост до спорния регион, а от друга, се оказаха естествен плацдарм за надуване на мускули и мерене на сили между Москва и съюзниците, без това непременно да ескалира в открити военни действия. Всичко това има съвсем конкретни измерения за България, която сериозно ще трябва да преосмисли своята военностратегическа концепция, оказвайки се крайбрежна държава в един все по-милитаризиращ се регион.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

58 коментара
  • 1
    kardinalat avatar :-P
    kardinalat

    Явно кабинетът 'Станишев' е имал переспективно виждане с идеята за цялостна модернизация на военноморския ни флот. Каква ли бе тогава реакцията на редакцията и останалите БГ политици?

    Освен с промърморването за правотата на военният министър Найденов и задявките с варненското му образование - КАПИТАЛ позиция има ли?

  • 2
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Реалистично погледнато Бългхария не може да инвестира милиарди в модерен военноморски флот с някакви сериозни възможности. Според мен по-добре е да се модернизира обслужващата сфера за корабите на НАТО. Като индустрия с двойно предназначение тя би стимулирала редица странични бизнеси, от хранително- вкусивата и селскостопанската до инженерно-технически услуги.

  • 3
    simon40 avatar :-|
    simon40

    България има нужда от малък модерен военен флот. Не можем да си позволим друго. 8-10 бързи ракетни катера въоръжени с противокорабни крилати ракети и модерно ПВО. 2 дизел електрически подводници шведско или германско производство. Повече пари за обучение на кадровия състав, плавания и стрелби.

  • 4
    rage_against avatar :-|
    Rage Against

    дано не се стига до проверка на моето твърдение, но не мисля, че Русия е в състояние да спечели каквато и да е конвенционална война срещу съперник от своя ранг.

  • 5
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    Авторът пропуска факта, че според Конвенцията от Монтрьо военни съдове на държави външни за Черно Море не могат да пребивават повече от 3 седмици в Черно Море. Това е причината никога да не е имало постоянно дислоцирани американски кораби в Черно Море - дори и в разгара на Студената война американските кораби идваха за учения в Турция и след седмица-две напускаха Черно Море.

    Така, че тези теоретични постановки за надпревара във въоръжаването или дори морски боеве с руския флот в Черно Море са доста неуместни.

    България сама няма ресурс да придобие и поддържа флот способен да води военни действия с руския флот. Има смисъл да се концентрираме върху борба с контрабандата и нелегалната имиграция - за тази цел нямаме нужда от големи фрегати, а от малки и бързи стражеви кораби.

  • 6
    bushido avatar :-|
    bushido

    До коментар [#5] от "Николай Николов":

    Май си чел само началото и не си стигнал до следния пасаж:
    "Причината за ротацията е правният режим, установен по силата на конвенцията от Монтрьо, подписана в далечната 1936 г. Тя не позволява бойни плавателни съдове от нечерноморски държави да пребивават в региона за повече от 21 дни в мирно време. Договорът също така забранява през Босфора и Дарданелите да минават нечерноморски военни кораби с водоизместимост над 8000 т. "

    :)

  • 7
    1024 avatar :-|
    1024

    Реалистично погледнато при евентуален конфликт НАТО-Русия най-добре е корабите ни да получат "повреди" и да си останат в пристанището. Защото в локвата Черно море Русия разполага с няколко оръжейни системи - морски и сухопътно базирани, които ще изпържат всичко каквото плава.
    -------------
    Въпросните бойни системи са стари, от няколко години не са минавали на проверка за техническа годност и според признание на военните по всяка вероятност е по-добре и по-безопасно да бъдат подменени.
    -------------
    Военен съд, и разстрел за виновните военнослужещи.
    Съд и няколко доживотни присъди за цивилните чантаджии в МО.

  • 8
    ss avatar :-|
    SS

    Явно имаме нужда от нови , модерни кораби !
    Ама , ако може да са с двойно предназначение !!

    Освен противокорабни ракети , да стават и за ловене на риба !!!

  • 9
    rage_against avatar :-P
    Rage Against

    До коментар [#5] от "Николай Николов":

    а ти защо мислиш, че руската флота може да издържи морска война повече от нужните 21 дена?

  • 10
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    При военните поръчки апетитите са огромни. Има натиск да се хвърлят стотици милиони без особен замисъл.

    Трябва да гледаме реалните си потребности. Израел е добър пример защото като размер на население и брегова ивица е близък до България. Израел за разлика от нас няма нито една фрегата, а са инвестирали в по-малки, но по-бързи съдове - ракетни катери и стражеви кораби. Най-големите им съдове са 3 корвети с по около 60-70 души екипаж.

    А ние? Ние се изхвърляме с доста по-големи съдове (фрегати) всяка от които има двойно по-голям екипаж (150 души). Те са скъпи и за сравнително малък и затворен басейн като Черно Море не особено смислени. Подобни съдове биха били полезни в големи акватории като Атлантическия океан - където се намира и Белгия от която ги купихме.

    Въпросните фрегати в момента са по същество подвижни мишени заради остаряло или липсващо оборудване, а модернизирането им би струвало стотици милиони при условие, че самите фрегати ги закупихме за по 20 милиона. Това подчертава колко неуместно е било придобиването им.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK