Малката крайбрежна "студена война"
Черно море се оформя като най-мащабната арена на противопоставяне между НАТО и Русия. И България трябва да се подготви за това
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Когато в края на февруари т.г. руски специални части, подкрепени от местни паравоенни формирования, окупираха Кримския полуостров и де факто го откъснаха от Украйна, едва ли някой в НАТО е предполагал, че нещо подобно може да се случи в рамките на четири дни. Събитията свариха Северноатлантическия алианс тотално неподготвен и накараха членовете му да си припомнят, че Русия се стреми да поддържа пряк достъп до топли морета от няколко столетия насам. Първата реакция на НАТО беше да засили присъствието си и патрулите по границите на държавите членки, които се намират в непосредствена близост до Украйна и Русия. Подобна граница за жалост е й българското черноморско крайбрежие.
Причината за на пръв поглед изненадващите решителни действия в Крим е колкото романтична и свързана с преобладаващото руско население в региона, толкова и прагматична - на стратегически важния полуостров е разположена основната база на руския Черноморски флот. Според външнополитическата визия на Москва не е възможно подобно съоръжение да остане на територията на държава с прозападна ориентация. И тъй като от своя страна натовските държави няма как официално да признаят непровокирано анексиране на територия от суверенна държава, акваторията около Кримския полуостров съвсем закономерно се превърна в арена на военно напрежение между Русия и алианса. Неутралните международни води на Черно море, от една страна, са в непосредствена близост до спорния регион, а от друга, се оказаха естествен плацдарм за надуване на мускули и мерене на сили между Москва и съюзниците, без това непременно да ескалира в открити военни действия. Всичко това има съвсем конкретни измерения за България, която сериозно ще трябва да преосмисли своята военностратегическа концепция, оказвайки се крайбрежна държава в един все по-милитаризиращ се регион.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
58 коментара
Явно кабинетът 'Станишев' е имал переспективно виждане с идеята за цялостна модернизация на военноморския ни флот. Каква ли бе тогава реакцията на редакцията и останалите БГ политици?
Освен с промърморването за правотата на военният министър Найденов и задявките с варненското му образование - КАПИТАЛ позиция има ли?
Реалистично погледнато Бългхария не може да инвестира милиарди в модерен военноморски флот с някакви сериозни възможности. Според мен по-добре е да се модернизира обслужващата сфера за корабите на НАТО. Като индустрия с двойно предназначение тя би стимулирала редица странични бизнеси, от хранително- вкусивата и селскостопанската до инженерно-технически услуги.
България има нужда от малък модерен военен флот. Не можем да си позволим друго. 8-10 бързи ракетни катера въоръжени с противокорабни крилати ракети и модерно ПВО. 2 дизел електрически подводници шведско или германско производство. Повече пари за обучение на кадровия състав, плавания и стрелби.
дано не се стига до проверка на моето твърдение, но не мисля, че Русия е в състояние да спечели каквато и да е конвенционална война срещу съперник от своя ранг.
Авторът пропуска факта, че според Конвенцията от Монтрьо военни съдове на държави външни за Черно Море не могат да пребивават повече от 3 седмици в Черно Море. Това е причината никога да не е имало постоянно дислоцирани американски кораби в Черно Море - дори и в разгара на Студената война американските кораби идваха за учения в Турция и след седмица-две напускаха Черно Море.
Така, че тези теоретични постановки за надпревара във въоръжаването или дори морски боеве с руския флот в Черно Море са доста неуместни.
България сама няма ресурс да придобие и поддържа флот способен да води военни действия с руския флот. Има смисъл да се концентрираме върху борба с контрабандата и нелегалната имиграция - за тази цел нямаме нужда от големи фрегати, а от малки и бързи стражеви кораби.
До коментар [#5] от "Николай Николов":
Май си чел само началото и не си стигнал до следния пасаж:
"Причината за ротацията е правният режим, установен по силата на конвенцията от Монтрьо, подписана в далечната 1936 г. Тя не позволява бойни плавателни съдове от нечерноморски държави да пребивават в региона за повече от 21 дни в мирно време. Договорът също така забранява през Босфора и Дарданелите да минават нечерноморски военни кораби с водоизместимост над 8000 т. "
:)
Реалистично погледнато при евентуален конфликт НАТО-Русия най-добре е корабите ни да получат "повреди" и да си останат в пристанището. Защото в локвата Черно море Русия разполага с няколко оръжейни системи - морски и сухопътно базирани, които ще изпържат всичко каквото плава.
-------------
Въпросните бойни системи са стари, от няколко години не са минавали на проверка за техническа годност и според признание на военните по всяка вероятност е по-добре и по-безопасно да бъдат подменени.
-------------
Военен съд, и разстрел за виновните военнослужещи.
Съд и няколко доживотни присъди за цивилните чантаджии в МО.
Явно имаме нужда от нови , модерни кораби !
Ама , ако може да са с двойно предназначение !!
Освен противокорабни ракети , да стават и за ловене на риба !!!
До коментар [#5] от "Николай Николов":
а ти защо мислиш, че руската флота може да издържи морска война повече от нужните 21 дена?
При военните поръчки апетитите са огромни. Има натиск да се хвърлят стотици милиони без особен замисъл.
Трябва да гледаме реалните си потребности. Израел е добър пример защото като размер на население и брегова ивица е близък до България. Израел за разлика от нас няма нито една фрегата, а са инвестирали в по-малки, но по-бързи съдове - ракетни катери и стражеви кораби. Най-големите им съдове са 3 корвети с по около 60-70 души екипаж.
А ние? Ние се изхвърляме с доста по-големи съдове (фрегати) всяка от които има двойно по-голям екипаж (150 души). Те са скъпи и за сравнително малък и затворен басейн като Черно Море не особено смислени. Подобни съдове биха били полезни в големи акватории като Атлантическия океан - където се намира и Белгия от която ги купихме.
Въпросните фрегати в момента са по същество подвижни мишени заради остаряло или липсващо оборудване, а модернизирането им би струвало стотици милиони при условие, че самите фрегати ги закупихме за по 20 милиона. Това подчертава колко неуместно е било придобиването им.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.