Какво знаем и какво не за банката на Цветан Василев
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Какво знаем и какво не за банката на Цветан Василев

Какво знаем и какво не за банката на Цветан Василев

Разследващи обявиха, че 90% от кредитите са раздадени на свързани лица

Валентина Илиева
25378 прочитания

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Заеми са раздавани на служители на ниска позиция в банката - шофьор, секретарка, архивар, портиер, охранител.

Денят, в който Корпоративна търговска банка (КТБ) трябваше да отвори, и точно месец след поставянето й под специален надзор бъдещето на банката все още е неясно, няма и пълна информация за състоянието й. Но постепено се потвърждава, че институцията е работила основно за създаване на империя на мажоритарния си собственик Цветан Василев, а БНБ е жумяла за милиардните заеми към свързани лица. И политиците още нямат ясна идея как смислено да решат казуса.

За свързаните дружества, вече официално

Прокурор и следовател от екипа, разследващи по случая КТБ, изнесоха информация от проверката на трите одиторски компании в банката в интервю за в. "24 часа", която ни казва това, което вече знаехме. Преди седмица "Капитал" написа, че по данни на вестника обемът на кредитите, отпуснати от КТБ към свързани лица, е за над 4.4 млрд. лв. Това е над 80% от общия кредитен портфейл на банката от 5.4 млрд. лв. Реално тази огромна експозиция към свързани лица в пъти нарушава нормативните ограничения (10%).

В интервюто прокурор Иван Гешев и следовател Иван Иванов посочват на база одиторските доклади, че "не е безспорно доказано, но от информацията, с която разполагаме, около 90% от общия кредитен потфейл на КТБ" са раздадени на свързани с банката лица. Това означава почти 4.9 млрд. лв. насочен ресурс към бизнеси на Василев.

Още през пролетта на миналата година "Капитал" публикува разследване по данни, достъпни от публични регистри, което показа, че над 1 млрд. лв. от кредитния портфейл на КТБ към края на 2011 г. са заеми към свързани лица. Реакция на регулатора тогава нямаше. Преди десетина дни (на 11 юли) ръководството на БНБ вече заговори за данни за свързаност в портфейла на КТБ, когато съобщи за 3.5 млрд. лв. кредити, за които няма достатъчно информация и не може да се прецени каква част от тях са лоши, каква работещи.

Само 300 млн. лв. от кредите са редовни

Според по-детайлната информация, която Гешев и Иванов дават в интервюто, "около 300 млн. лв. кредити, отпуснати от КТБ, са редовни". Те са предоставени на фирми, които не са учредени преди получаването на съответния кредит, имат реален бизнес, редовно изплащат заемите си. Други "1.4 млрд. лв. кредити са предоставени на фирми, които развиват бизнес от години, изплащат кредита редовно, но финансовото им състояние се е влошило, приходите им са намалели и има риск да не могат да възстановят цялата сума".

За трета част от портфейла Гешев и Иванов посочват, че "3.5 млрд. лв. от кредитния портфейл на КТБ са рискови. За част от тях не са предоставени обезпечения, липсва документ кога е учредена фирмата кредитополучател, липсва информация за финансовото състояние, голяма част от тях са новоучредени, т.е. създадени са непосредствено преди получаването на кредита, или пък нямат реална дейност. Има голямо разминаване между размера на кредита и целта, за която той е отпуснат.

Според одиторите за липсата на тези данни не може да се каже дали фирмите са в състояние да обслужват кредитите". Накрая разследващите отбелязват, че "кредити са отпускани на фирми на хора, които са свързани с КТБ фактически, но не и по смесъла на закона. Това са служители на ниска позиция в банката - шофьор, секретарка, архивар, портиер, охранител".

Неуточнената дупка

Въпреки всичко малко повече от месец след поставянето на банката под специален надзор все още не се знае колко точно е загубата в нея. БНБ не каза, като се оправда с одиторите, които пък не могли да преценят, тъй като липсвали документи по кредитните досиета, което впоследствие прокуратурата отрече.

Централната банка има още една възможност да каже ясно какво е състоянието на КТБ към момента, тъй като по закон квесторите в банка под специален надзор в едномесечен срок от назначаването представят на БНБ счетоводен отчет и доклад за текущото състояние на банката. Ако приемем, че датата на влизане на квесторите в КТБ е 20 юни (тогава банката беше поставена под специален надзор), тези отчет и доклад трябва в понеделник да бъдат представени на регулатора. Няколко дни по-късно обаче БНБ направи ротация в състава на квесторите (тези от "Кредит агрикол България" бяха прехвърлени в КТБ), като не е ясно на коя точно дата е направена смяната. За промяната централната банка съобщи на 25 юни. Така едномесечният срок за отчета на квесторите може да е и 25 юли.

Представа за очаквания размер на загубата може да се получи от търговията с облигациите на КТБ, листвани на Ирландската фондова борса чрез специално създаденото за целта Northern Lights Bulgaria. Те се търгуват на около 40% от номинала. Това означава, че инвеститорите приемат, че загубите ще изтрият напълно собствения капитал на банката - 660 млн. лв., и 60% от общо около 2 млрд. лв. на необезпечените кредитори на банката, а именно облигационерите и негарантираните суми на депозанти, които общо държат около 1.8 - 2 млрд. лв. Тоест пазарът, без обаче и той да разполага с пълната информация, приема, че около 1.8 - 1.9 млрд. лв. от кредитния портфейл са невъзстановими.

Да дойдат оманците... пак

Така месецът не роди ясна информация и стратегия на държавата, а по-скоро постоянно сменящи се решения и законотворчество в областта на специални закони (виж карето). Министерството на финансите пък обяви в петък, че "ще се даде възможност на сегашните акционери (на КТБ – бел. ред.) да осигурят необходимия ресурс (капитал и ликвидност), като държавните институции ще се намесят съобразно правомощията си по закон само ако акционерите не успеят".

Това според съобщението на ведомството е заявил Петър Чобанов, министър на финансите, в телефонен разговор с главния изпълнителен директор на Държавния резервен фонд на Султаната Оман Абдулсалам ал Муршиди. Фондът притежава 30% от капитала на КТБ. Освен съществуващите неизвестни този нов-стар сюжет поставя и нови въпросителни.

Съществуващите неизвестни са, че никой не е казал до момента колко е "необходимият ресурс" за банката – като осигуряване на капитал и като подсигуряване с ликвидност. Пред журналисти на 11 юли управителят на БНБ Иван Искров посочи, че за подкрепа на банката са необходими "няколко стотин милиона лева за осигуряване на капитал и няколко милиарда лева за ликвидност".

Тогава Искров повдигна и малко завесата около евентуално проведената на 23 юни среща между представители на оманския фонд и БНБ. По думите му "оманският фонд заяви определени интереси, но досега (11 юли – бел. ред.) не сме видели нищо черно на бяло. Не бихме могли да държим банката затворена, докато някой реши ще влезе ли или не". Във връзка с това Искров даде или по-скоро отново не даде точна цифра каква оценка централната банка е представила на оманския фонд за необходимите средства, които той трябва да осигури, за да отвори банката.

Сред новите неизвестни са защо отново се връща лентата няколко седмици назад – с изкарването на съществуващите акционери на преден план, след като това беше изоставено като вариант още първата седмица след затварянето на КТБ. Поставя се и въпросът ще се даде ли възможност и на мажоритарния акционер Цветан Василев да участва в осигуряването на "необходимия ресурс". На такъв въпрос преди десет дни (11 юли) Искров отговори: "Вие как си представяте, че най-големият акционер открадва 200 млн. лв. и ние след това му се молим да дойде отново в банката. Вместо да е в България и да си подкрепя банката, мажоритарният акционер е някъде в Европа и дава изявления."

Така, докато политици и регулатор се въртят в кръг с много неизвестни и без ясно решение, банката стои "на трупчета".

Третият вариант за специален закон

В края на седмицата излезе поредният специален закон за преструктуриране на КТБ. Той беше публикуван от доскорошния депутат от БСП Георги Кадиев на неговата интернет страница. Там той посочва, че "това е последният вариант на закон за преструктуриране на КТБ, който се разглежда в бюджетна комисия". На страницата на парламента няма внесен такъв законопроект.

Като цяло философията на поредния нов проект е като тази на предложения на 11-12 юли от БНБ специален закон – спасяват се средствата на всички депозанти, включително и тези с влогове над гарантирания по закон размер от 196 хил. лв., с пари на данъкоплатеца, всички пасиви и "добри" активи се прехвърлят от КТБ в одържавената "Креди агрикол България", както и НАП получава контрола при разпродажбата на активите, оставащи в КТБ. Във варианта на БНБ управлението на процеса по несъстоятелността беше даден на Министерството на финансите. На практика разлика няма, тъй като и в двата случая се залага непрозрачна процедура при наличие на съществуващо законодателство за банкова несъстоятелност. И в двата случая не се дават аргументи за необходимостта от специална процедура по осребряване на активите за КТБ. Според закона за банковата несъстоятелност процесът се води от синдик, назначаван и контролиран от Фонда за гарантиране на влоговете в банките.

Конкретно за депозантите в проекта се предвижда изплащане на влоговете до 196 хил. лв. в срок до 30 дни, а сумите над гарантирания по закон минимум - в срок до 6 месеца и след ревизия на НАП. На големите депозанти ще бъдат спасени парите, но без високите лихви по влоговете, като те ще бъдат намалени до среден за пазара размер.

Предлага се въвеждане и на ограничение за фирмите да разполагат със средствата си и да извършват междубанкови преводи само за доставка на стоки и услуги и погасяване на задължения към държавата и контрагенти за срок от 12 месеца от влизане в сила на закона. За целта те ще трябва да представят документи, удостоверяващи основание за плащане.

За да се случи всичко това, в проекта е записано, че квесторите трябва да направят оценка на капитала на банката в срок от 20 дни от влизане на закона в сила и ако е отрицателен, се предвижда в десетдневен срок държавата да купи от нея дъщерната й "Креди агрикол България" за 1.5 млн. лв., които се прихващат с насрещно вземане. В нея се прехвърлят всички влогове (освен тези на акционери, управители и техни роднини). Дотогава квесторите трябва да изготвят и списък с активи, които да се прехвърлят към "Креди агрикол България" и който да бъде одобрен от БНБ и финансовия министър.

За да се финансира "Креди агрикол", се предлага трансфер от държавата от 2.2 млрд. лв. и от Фонда за гарантиране на влоговете 1.5 млрд. лв. За целта държавата може да емитира еднократно ДЦК.
Заеми са раздавани на служители на ниска позиция в банката - шофьор, секретарка, архивар, портиер, охранител.

Денят, в който Корпоративна търговска банка (КТБ) трябваше да отвори, и точно месец след поставянето й под специален надзор бъдещето на банката все още е неясно, няма и пълна информация за състоянието й. Но постепено се потвърждава, че институцията е работила основно за създаване на империя на мажоритарния си собственик Цветан Василев, а БНБ е жумяла за милиардните заеми към свързани лица. И политиците още нямат ясна идея как смислено да решат казуса.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

69 коментара
  • 1
    cinik avatar :-|
    cinik

    "Още през пролетта на миналата година "Капитал" публикува разследване по данни, достъпни от публични регистри, което показа, че над 1 млрд. лв. от кредитния портфейл на КТБ към края на 2011 г. са заеми към свързани лица. Реакция на регулатора тогава нямаше. Преди десетина дни (на 11 юли) ръководството на БНБ вече заговори за данни за свързаност в портфейла на КТБ, "

    >>> Валя, пази си статията на поне 2 харддиска, защото с несъществени корекции май ще влезне още веднъж в употреба, този път по темата с пенсионните фондове. Като му дойде времето, отваряш си уърда и от иконката find - replace пишеш БНБ да се подмени с КФН, а "банка" - с "пенсионен фонд". С това 90% от материала ще ти е готов, ще имаш 2 часа повече за децата.

  • 2
    kaktaka avatar :-(
    kaktaka

    Значи мен това, че Цацаров продължава да ми дава новини за КТБ силно ме тревожи. Много силно. Инстинктивно започвам да се оглеждам за друго решение на проблена - противоположно на това, към което ме тласка прокуратурата....

  • 3
    klepoev avatar :-|
    Adam

    Пак не ми е ясно за тези 3,5 мрд.- каква част са редовни, и само това че имало непълни досиета ли е проблема? Това, кога е учредена фирмата - офшорни ли са, иначе това е публична информация, финансовите им отчети че са влошени- така са по-голямата част от фирмите последните години.. И тук ми хрумва, че за пълнота на досиетата и краен собственик проверява специално Финансово разузнаване на ДАНС -за пране на пари и пр. Някои да ги е питал кога и какво са установили??

  • 4
    lazarus avatar :-|
    Lazarus

    Аз зная къде са отишли тези 3,5 милиарда. Те са в България. Отишли са в свързани фирми. Те са ги дали за подкупи на политици и длъжностни лица. С тях са купувани бизнеси. Десетки компании в най-различни сфери. Изградена е бизнес империя, контролираща поне 15% от БВП в България. Сега е интересно какво ще се случва с нея. Защото голямата част вече е овладяна от Пеевски.

  • 5
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Много хора искат да оглозгат банката. Явно сладки активи има тая банка.

  • 6
    xymax avatar :-?
    xymax

    Добре, нали публикувахте екселски файл с кредитите (+/- 4,5 млрд). Не птоверихте ли дали работят или не? Що за инфо, копирано от смешния доклад на прокурорчето и следователя пишете пак?

    Още по-инрересно ми е вие как точно разследвате при положение, че само анализи, коментари и "преписки" давате??? С какво се различавате от пик мик и т.н. ??? 5 ст, не струва тази статия, а ще ми правите проучвания дали да ви плащам абонамент. Еми отговорът е НЕ, докато не предлагате истинско съдържание! В съседната статия колегата ви направил резюме на доклада ба КРС, който мога и сам да си прочета...

  • 7
    jonson avatar :-|
    jonson

    Всъщност работата на прокуратурата не е ли да проследи къде действително са отишли парите, какво е купено с тях и кой е собственикът? Какви са тия истории: дали заем на охранителя, той идея си няма и край - парите изчезнаха.

  • 8
    marteniza_de avatar :-|
    marteniza_de

    До коментар [#7] от "jonson":

    не искат.... поне на светло не искат... колкото и да не им се търси - пари в 21 век дори и в кочина не изчезват...
    къде в Турция, къде в Австрия, за - БТК, БТ, фирми от строителния сектор, Техно, земи... да ги проследят, но и ПРЕДЕЛНО време да завалят обвинения ...

  • 9
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Я да вдигнем залога, последните одити мисля са на KPMG .. те не показват проблеми в банката, даже обратното. Сега ако наистина се окаже, че банката е зле, каква е отговорността на KPMG - в пари? Може ли да покрие част от влоговете?

    Ако пък разследващите лъжат... каква е тяхната отговорност? Щото все някой някъде трябва да послъгва... не може и KPMG и разследващите да говорят истината.

  • 10
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Та, в тоя ред на мисли, кога прокуратурата ще повдигне обвинение на одиторите на КТБ?

    Не може хем вълка сит, хем агнето цяло.. това ми е мисълта.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK