Защо събарянето на ромските къщи в Ст. Загора е в разрез с международното право
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Защо събарянето на ромските къщи в Ст. Загора е в разрез с международното право

Акцията на община Стара Загора цели да премахне 55 незаконни къщи от ромския квартал "Лозенец", без обаче да предложи решение за хората от тях

Защо събарянето на ромските къщи в Ст. Загора е в разрез с международното право

Съдът в Страсбург вече забрани безогледното изселване на бездомници

32229 прочитания

Акцията на община Стара Загора цели да премахне 55 незаконни къщи от ромския квартал "Лозенец", без обаче да предложи решение за хората от тях

© Георги Кожухаров


Тази сутрин властите в Стара Загора започнаха операция по принудителното събаряне на 50 постройки на ул. Витоша в кв.Лозенец в града. "Вече имаме съборени над 20 постройки, като общо са 55 тези, които трябва да бъдат съборени. Процедурата започна преди две години. Минахме през всички законови процедури, издаване на заповеди, обявяване, влизане в сила и в този смисъл сме спазили изцяло закона" каза кмета на града Живко Тодоров, цитиран от "Агенция Фокус".

В тази връзка публикуваме текста на адвокат Маргарита Илиева, ръководител на правния екип на Българския хелзинкски комитет. Той е от април и е във връзка с решението на Съда в Страсбург по делото "Йорданова и други срещу България", образувано заради изселването на ромите от кв.Баталова воденица в София. Тогава съдът прие, че безогледното изселване на бездомници противоречи на Европейската конвенция за защита правата на човека и че бездействието десетилетия наред на властите в София относно настанилите се роми в "Баталова воденица", е превърнало незаконно завладените имоти в техен дом, по смисъла на Европейската конвенция.

Тази година за първи път Организацията на обединените нации официално отбеляза Международния ден на ромите. Решението "Йорданова и други" на Европейския съд по правата на човека бе основната тема на форума, който се проведе на 8 април т.г. Значимостта на това решение като прецедент бе отразена и от Центъра по правата на човека при Юридическия факултет на университета в Гент, Белгия, който го определи за най-доброто решение на ЕСПЧ през 2012 г.

Това решение все още не е изпълнено от България.

***

Преди близо две години Европейският съд по правата на човека (Съдът, ЕСПЧ) осъди България заради решение на местната власт да извади принудително цяла общност от уязвими хора – крайно бедни и принадлежащи към отхвърлено от обществото етническо малцинство, от единствените им жилища. Това са жилища, построени незаконно от гледна точка на вътрешния закон на публична земя и обитавани в продължение на десетилетия от страна на поколения със знанието и мълчаливото съгласие на властите. Става дума за ромската общност, живееща в т. нар. "Баталова воденица" в София. Заповедта за изваждането им не бе изпълнена въпреки двукратните опити на властите, направени преди да се произнесе Съдът. Първият път опитът им бе осуетен посредством политическа намеса от страна на членове на Европейския парламент. Вторият път самият Съд спря изпълнението й, като постанови безпрецедентна мярка за привременна защита на жалбоподателите.

С решението си по съществото на делото Съдът предписа на държавата да се въздържа от изпълнение на тази заповед – тя да бъде отменена или изпълнението й да бъде спряно до вземането на мерки за изпълнение на изискванията на Европейската конвенция по правата на човека. Тези бяха индивидуалните мерки, а общите мерки, предписани именно с оглед въпросното изпълнение на изискванията на Конвенцията, бяха да се променят вътрешният закон и практика. Съдът постанови България да измени чл. 65 от Закона за общинската собственост – който предвижда безогледно изземване на общински терени от хора, които ги владеят без основание. Съгласно решението на Съда такова изземване, когато включва изваждане на хора от домовете им и съответно вмешателство в личния и семейния им живот, трябва да бъде предшествано от процедура, която дава възможност на тези хора да се защитят, като гарантира, че властите ще претеглят всички факти, за да спазят императива за съразмерност.

Случаят "Баталова воденица" е емблематичен за практиката на българските власти да се разпореждат с уязвими ромски общности в неформални поселища. В случаи като този властите трябва да вземат предвид и не могат да игнорират следните фактори:

- собственото си бездействие в продължение на много дълъг период, което е довело до статуквото;

- факта, че се е създала дълготрайна общност на това място и че хората нямат други жилища, а сред тях има деца, възрастни, крайно бедни и, съответно, последиците от изваждането им ще бъдат разрушителни за тях, защото ще изгубят домовете си и ще бъде разбит личният и семейният им живот. Съдът се произнася, че такава евикция, като в случая на Йорданова и другите, съставлява нарушение на чл. 8 от Конвенцията;

За да не бъде такова нарушение, подобна евикция трябва да отговаря на следните условия:

-да бъде предшествана от адекватно предизвестие - а в случая то е само 7 дни;

-да бъде дадена информация на потърпевшите за причините, които налагат тази евикция, защото тя е оправдана, само когато има наложителна обществена необходимост от нея – а в случая заповедта е немотивирана, защото законът не го изисква, и властите под никаква форма не дават обяснение за необходимостта от евикцията;

-заповедта за евикция трябва да сочи какви са мерките за осигуряване на съразмерност – например, как ще се осигури защита от бездомност на крайно нуждаещите се – а в случая заповедта е сляпа и празна в това отношение, и издалата я кметица публично заявява, че бездомността на потърпевшите е без значение;

Значението на "дом"

Съдът приема, че жилищата на жалбоподателите са техни домове по смисъла на Конвенцията и няма значение, че са незаконно построени на несобствена земя. Приема също така, че отнемането на тези домове засяга личния и семейния живот на хората, защото дълготрайното им пребиваване там ги е свързало в общност. Фактът, че живеенето на тази човешка общност на това място е било толерирано от властите десетилетия наред, е много важен и е трябвало да бъде взет предвид. Вместо това той е игнориран. Пасивността на властите през този дълъг период е довела до развитие на силни връзки на хората с мястото и средата, и съответна тяхна зависимост, а това има значение за правата им по Конвенцията. Пропорционалността изисква, когато се касае до дълъг период и цяла общност, да се гледа на случая като на коренно различен от рутинното изваждане на индивид без право да владее. Българският закон обаче предвижда безогледно изваждане – без оглед на специални обстоятелства като десетилетен общностен живот и без оглед на особено тежки последици като бездомност. По този закон властите не са длъжни да вземат предвид разнопосочните интереси или да преценят съразмерността на мярката. Като се основават на този закон, те не дават никакви мотиви освен незаконното владеене.

Независимо от безспорно лошите санитарни условия, претенцията на правителството, че това бил единственият начин да се справи с риска от тях, не издържа, защото властите не са обсъдили, а още по-малко са опитали някакви други средства за постигане на целта да се поправи това. Властите не са взели и никакви мерки за разследване на твърдените от съседите нероми нарушения и налагане на индивидуална отговорност на нарушителите, затова неоснователно се оправдават с оплакванията на тези съседи.

"Дискриминация срещу мнозинството"

Съдът откроява лицемерието на властта. В ред интеграционни програми, които е приела, тя е признала, че е нужно да бъде използван цял спектър специални мерки за облекчаване тежкото жилищно положение на ромите, но на практика в случая никоя от тези мерки не е дори обмислена, още по-малко е приложена. Преди да издадат заповедта, властите не са взели предвид риска хората да останат бездомни. Те двукратно се опитват да изпълнят тази заповед, независимо, че са подписали споразумение с представители на застрашената общност да не го правят, докато не осигурят алтернативен подслон на изпадналите в крайна нужда. След това представители на властта публично заявяват, че споразумението за тях няма значение.

Предвид дългата история на необезпокоявано пребиваване, трябвало е да бъде взет предвид рискът от бездомност като последица от изваждането. Що се отнася до необходимостта от вмешателството, строителните планове за парцела така и не са придвижени, поради което не е доказана спешност на твърдяната нужда от земята. 

Властите са отказали да разгледат специално пригодени към нуждите на засегнатите хора подходи. Те дори твърдят публично, а правителството твърди и пред Съда, че това щяло да бъде дискриминация срещу мнозинството. Същевременно в разните си програми държавата признава, че ромите са в специално, тежко положение като особено непривилегировано малцинство и имат специални нужди, и съответно - право на специални мерки. Съдът изрично отбелязва това достойно за съжаление противоречие. Съдът акцентира провала на властите да признаят положението на засегнатите като отхвърлена общност, една от социално ощетените групи, които имат нужда от съдействие, за да имат достъп на равна нога до правата, от които се ползва мнозинството. Отказът да бъдат третирани те различно, за да се поправи фактическото им неравенство, е потенциално нарушение на чл. 14 от Конвенцията. Спецификата на уязвимата група е сред факторите, които следва да се вземат предвид, за да бъде осигурена съразмерността, която властите дължат.

Основното в случая, съгласно решението на Съда, е, че ощетеното положение на социалната група на потърпевшите е могло и е следвало да бъде взето предвид, за да им се помогне - например, служебно да придобият регистрация като нуждаещи се от общинско жилище. Това е признато в националните и регионалните програми на държавата, но не е изпълнено на практика в случая. Социално ощетеното положение на групата на жалбоподателите е следвало да бъде сериозен фактор при преценката на подхода към тяхното незаконно поселище и, ако се е налагало изваждане - при определяне на момента, начина и, по възможност, организацията на алтернативен подслон. С оглед на всичко това държавата не е доказала, че изваждането е "необходимо в едно демократично общество".

Съгласно решението на Съда, ако бъде изпълнена заповедта, това би било нарушение на чл. 8, защото тя е основана на закон, който не изисква преценка за съразмерност и е издадена и потвърдена в рамките на производства, които не само не предлагат гаранции срещу несъразмерно вмешателство, но и включват отказ да се разгледа въпроса за необходимостта в едно демократично общество. Предвид ригидните разпоредби на приложимия закон и факта, че заповедта все още е изпълнима, ЕСПЧ намира, че трябва да подпомогне държавата да изпълни решението му, като ѝ предписва общи мерки: да измени закона и практиката така, че дори при незаконно владеене властите да посочват целта на изваждането, засегнатите лица и мерките за осигуряване на съразмерност. Това не е изпълнено. Нещо повече, държавата ни още не е направила нищо, за да започне дължимото изпълнение.

Глух съд

Не само законът и административното производство са порочни. Българският съд по това дело се представя като безогледен, глух и арогантен инструмент за валидизиране на институционализираната в закона репресия върху слабите. Това е такъв съд, за който правата на човека и международното право не съществуват. Самият човек с неговия малък живот, чието смачкване от властта е предстоящо, сякаш не съществува – особено ако образът му е ромски, а това за тези съдии, изглежда, значи: "нарушител". Този съд не възприема съдебното производство като форум за изслушване и отговор на слабата страна, а като амплификация на гласа на силната страна – тази, която има изключителен контрол върху всички институции на властта.

ЕСПЧ установява, че българските съдии по делото изрично отказват да вземат предвид и обсъдят аргументите на жалбоподателите за непропорционалност на вмешателството. Този техен подход сам по себе си е неизпълнение на задължението на държавата за осигуряване на пропорционалност, защото е в разрез с изискването за доказване на спешна нужда от спорната мярка. За да е налице "необходимост" от тази мярка по смисъла на Конвенцията, процесът на вземане на решението за нея трябва да е честен и да дава гаранции за правата на тези, застрашени от такова сериозно посегателство, като лишаването от дом. За да е процедурата справедлива, тя трябва да дава възможност да се вземе предвид и обсъди пропорционалността на намесата по смисъла на чл. 8 от Конвенцията и то - от независим и безпристрастен съд, без значение, че хората нямат правомерно владение. Когато засегнатите повдигат оплаквания за несъразмерност, те трябва да бъдат подробно обсъдени и посрещнати с мотиви от съда, се произнася Съдът.

За да усети читателят контраста между ЕСПЧ и българския съд, да видим какво са казали българските съдии по делото.

Последната инстанция, ВАС:

"Не е налице и нарушение на сочените разпоредби от ЕКПЧ, тъй като няма доказано право на собственост на жалбоподателите върху посочения имот, нито е извършено незаконно посегателство спрямо такъв от административния орган. Твърденията за допуснати нарушения на техните права и свободи, свързани с нечовешко третиране въз основа на етническата им принадлежност, накърняване на правото им на собственост и дом не са подкрепени с доказателства от страна на жалбоподателите, които с посочването на етническата си принадлежност и с неоснователните твърдения за наличие на дискриминация спрямо тях, нарушават принципа, съгласно който никой не може да черпи права от неправомерните си действия."

Това са единствените мотиви в отговор на пространните доводи на жалбоподателите за правата им по Европейската конвенция за правата на човека. Другаде в решението на ВАС, което се състои от общо 3 страници, тези доводи и права не се и споменават. Този съд изцяло потвърждава решението и мотивите на долната инстанция.

Долната инстанция, СГС:

"Изцяло голословни и неподкрепени с никакви доказателства са възраженията на жалбоподателите относно допуснати от ответника нарушения на техните права и свободи, свързани с нечовешко третиране на основа на етническата им принадлежност, вмешателство в правото им на личен и семеен живот, накърняване на правото им собственост и дом."

Това са единствените мотиви в отговор на доводите на жалбоподателите за релевантността и превеса на Европейската конвенция за правата на човека в случая. Другаде в решението на СГС тези доводи не се обсъждат. Какво следва за тези съдии от решението на Съда? Знаят ли те за него? Прочели ли са го и мислили ли са за него? Знаят ли го колегите им? Разисквали ли са го? Ръководството на съда излъчило ли е сигнал, че е необходима промяна? Как ще се променят тези съдии? Как ще съобразят практиката си с международното право по правата на човека? Как ще понесат отговорността си за това, което са причинили на жалбоподателите и обществото – с безогледния отказ на защита и произтичащото от него осъждане на държавата от международен съд? Как ще поемат отговорност спрямо страните по бъдещи дела пред тях, които са в риск да бъдат виктимизирани по същия начин, ако не стане промяна? Защо е възможно тези съдии да продължават да правораздават необезпокоявани, по своя си начин, който има малко общо със стандартите на върховенството на правото? Защо държавата е безразлична към реформирането им и не управлява риска те да възпроизведат грешките си и да произведат още ущърб за хора и общество? Защо обществото им позволява комфорта на недосегаемостта? Защо съдийската общност остава изолирана от обратната връзка на наднационалните съдии, които виждат правото, каквото трябва да бъде? Защо отхвърлят шанса да учат и да стават по-добри? Защо не се интересуват от правото, а се самосвеждат до преносители на дефектния закон, в който са закрепени социалното неравенство и недъгавостта на политическото представителство на момента? Защо Конституцията, която казва, че Конвенцията е над този закон, не значи нищо за тях?

Общината, която днес руши постройките, преди осем години е регистрирала без забележки живеещите там.
Фотограф: Георги Кожухаров

Тази сутрин властите в Стара Загора започнаха операция по принудителното събаряне на 50 постройки на ул. Витоша в кв.Лозенец в града. "Вече имаме съборени над 20 постройки, като общо са 55 тези, които трябва да бъдат съборени. Процедурата започна преди две години. Минахме през всички законови процедури, издаване на заповеди, обявяване, влизане в сила и в този смисъл сме спазили изцяло закона" каза кмета на града Живко Тодоров, цитиран от "Агенция Фокус".

В тази връзка публикуваме текста на адвокат Маргарита Илиева, ръководител на правния екип на Българския хелзинкски комитет. Той е от април и е във връзка с решението на Съда в Страсбург по делото "Йорданова и други срещу България", образувано заради изселването на ромите от кв.Баталова воденица в София. Тогава съдът прие, че безогледното изселване на бездомници противоречи на Европейската конвенция за защита правата на човека и че бездействието десетилетия наред на властите в София относно настанилите се роми в "Баталова воденица", е превърнало незаконно завладените имоти в техен дом, по смисъла на Европейската конвенция.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

160 коментара
  • 1
    dimitarbt avatar :-P
    dimitarbt
    • -27
    • +229

    Хелсинкския Комитете подаде глава пак :)

  • 2
    today avatar :-|
    today

    Накратко - къщите са незаконни, но с друг закон е забранено да се пипат.

  • 3
    kantonia avatar :-|
    Антон56
    • -295
    • +58

    Защо точно сега, бе кмете? Кой трябва да ти набие канчето за подобна глупост? Напрежение сред циганите на фона на цялата клатеща се държава обслужва онези, които им купуват гласовете - БСП, Бареков и подобните им. Понеже си оправил всичко друго, сега е най-подходящият момент да разровиш кошера, така ли? Просто няма такова скудоумие.

  • 4
    iut07368175 avatar :-@
    iut07368175

    Вижте си правилата за писане на коментари и тогава публикувайте снимка на лична карта

  • 5
    sir_makarenko avatar :-|
    Гочоолу - премиер без порфтейл!
    • -41
    • +301

    Тамън се чудех колко ли време Капитал ще се бави да извади некое експертно мнение в защита на циганското беззаконие и безчинстване.

  • 6
    sir_makarenko avatar :-|
    Гочоолу - премиер без порфтейл!

    До коментар [#4] от "iut07368175":

    :) Докладвай фотографа на модератора. хаха Божеееее до какви нови висоти ни докара Икономедиа. Абе хора, спрете да си губите кадрите и да назначавате стажанти. Личи вече и от самолет.

  • 8
    iut07368175 avatar :-|
    iut07368175

    До коментар [#6] от "Иван Искров е топ меринджей. КОЙ му го втъкна в ГЖ": Опитах, но понеже написах името на фотографа, коментарът ми не беше публикуван

  • 9
    chevyvolt avatar :-|
    chevyvolt
    • -32
    • +226

    Браво на Кмета с главно "К"!!!

    Респект и поздравления!!!

  • 10
    loremipsum avatar :-|
    loremipsum
    • -18
    • +226

    очаквам някой ден като вкараме в затвора първия политик Икономедиа и БХК пак да се вдигнат да питат ЗАЩО СЕГА, ЗАЩО НЕГО, нали 25 години всички крадяха, значи е ок да крадеш


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK