Специален закон за преструктуриране на Корпоративна търговска банка (КТБ) няма да има. Такъв извод се налага от категоричността в изказването на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, както и това, че БСП не е гледала в парламентарната си група и не е вземала решение за подкрепа на такъв закон. При тази ситуация остава само ДПС, което подкрепя приемането му, но няма как депутатите му сами да го гласуват в Народното събрание. Няма и заседания на парламента. Така развръзката за КТБ ще трябва да мине през съществуващото банково законодателство.
Подкрепя, не подкрепя...
"Искам ясно и категорично да заявя, че ГЕРБ не подкрепя приемането на специален закон за КТБ. Според нас най-добрият вариант в настоящата ситуация е да се следва редът, определен от действащото законодателство, което е много добро", това коментира пред "Дневник" Бойко Борисов. Досега ГЕРБ не изразяваше категорична позиция по въпроса, като мнението им беше по-скоро уклончиво.
След консултациите при президента на 14 юли с всички политически партии, БНБ, премиера, министъра на финансите, на които именно е бил обсъждан представения два дни по-рано законопроект на БНБ, Борисов посочи, че са били склонни да го подкрепят срещу някои условия, като например отпадане на банковата тайна за депозантите в КТБ. На следващия ден в. "24 часа" писа, че ГЕРБ са се разбрали с ДПС и БСП и са подкрепили спасяването на всички депозити – гарантирани и негранатирани, както и специалния закон. Тогава пред "Дневник" Борисов отрече да има такова съгласие, като беше отказал да коментира темата и позицията на партията.
Пред "Капитал Daily" Румен Гечев от БСП посочи, че на срещата при президента на 14 юли от социалистическата партия не са подкрепили специалния закон заради необходимостта негарантираните влогове (за суми над 196 000 лв.) в размер на около 2 млрд. лв. да се покриват с пари от бюджета. Идея на Гечев беше негарантираните депозити да се изплащат с възвращаемостта от "работещите" активи в КТБ. Той заяви още, че БСП не е обсъждала ще подкрепя или не специален закон за КТБ в парламентарната си група и не е вземала решение по този въпрос.
"Няма смисъл от провеждане на повече консултации, какъв е и смисълът да се обсъжда в група този въпрос, след като няма заседания на парламента", каза Гечев. "Въпросът би могъл да се гледа в следващ парламент, ако изобщо стане дума за това", коментира още той. По думите му съществуващото законодателство в областта е много добро. Той посочи още, че сега БНБ трябва да реши какво ще прави с банката.
Йордан Цонев от ДПС, който е и председател на Комисията по бюджет и финанси в парламента, отказа коментар. От самото начало ДПС категорично подкрепят специалния закон за КТБ, като те са били и категорично "за" заедно с ГЕРБ за налагане на банкова ваканция в сектора в края на юни, когато беше кризата с ПИБ.
В края на миналата седмица стана ясно, че има трети поред проект на закон във връзка с КТБ, публикуван от бившия депутат от БСП Георги Кадиев в личния му сайт, като той уточняваше, че не е предложение на БСП и не е внесен официално в парламента.
На сляпо
И двата специални закона (плюс един проект на промени в Закона за кредитните институции - бел. ред.), изработвани досега, предвиждаха спасяване на депозантите с гарантирани и с негарантирани влогове, както и специална процедура за осребряване на активите в КТБ, заобикаляща съществуващия Закон за банкова несъстоятелност, включително и изолиране на Фонда за гарантиране на влоговете в банките от процеса на несъстоятелността, прехвърляйки го към министъра на финансите в единия случай и към НАП в другия, без да се дават аргументи за това. По закон фондът назначава и контролира синдика, т.е. цялата несъстоятелност.
За да се вземе решение как да се действа, трябва да е абсолютно ясно какво е състоянието на КТБ. На този етап такава ясна информация няма или поне не е направена обществено достояние. След като при предоставянето на одиторските доклади (11 юли) БНБ не каза, защото анализът не посочвал каква точно е загубата на банката и платежоспособна ли е или не, централната банка може да направи това сега. По закон квесторите в банка под специален надзор в едномесечен срок от назначаването представят на БНБ счетоводен отчет и доклад за текущото състояние на банката.
Ако приемем, че датата на влизане на квесторите в КТБ е 20 юни (тогава банката беше поставена под специален надзор), тези отчет и доклад би трябвало в понеделник да е бил представен на регулатора. БНБ обаче направи ротация в състава на квесторите (тези от "Кредит агрикол България" бяха прехвърлени в КТБ), като не е ясно на коя точно дата е направена смяната, за която беше съобщено на 25 юни. Така едномесечният срок за отчета на квесторите може да е и 25 юли.
Планът ГЕРБ
Според Борисов в допълнение на това, че ГЕРБ не подкрепя специален закон, "трябва да се предприемат мерките, които предложих в предаването "Панорама" по БНТ за блокиране на активите на банката и проверка за произхода на средствата на вложителите и кредитополучателите." На 18 юли Борисов каза, че е изпратил писмо до НАП, главния прокурор и Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, с което предлага да бъде наложена забрана върху движимото и недвижимото имущество на КТБ.
След това планът му включва влизане на представители на НАП и комисията, които да направят проверка на всички компании и физически лица, клиенти на банката. Ако бъдат открити нарушения и на който бъдат открити, да се повдигнат обвинения. Така по думите му "ще блесне всичко". Аргументът му е, че при запор върху имуществото никой не може да се разпорежда с имуществото в банката.
Така Борисов гарантира, че "след два месеца или три, ако ние сме на власт, ще направим така, че всички, които имат чисти пари, минали през всички тези проверки, да си получат парите".
Оманският фонд работи за спасяването на българската Корпоративна търговска банка (КТБ), съобщи Reuters, позовавайки се на анонимни източници. Според кореспондента на агенцията в Мускат Държавният фонд на султаната на Оман и други акционери в КТБ търсят възможности да стабилизират изпадналата в затруднение кредитна институция, като се надяват планът им да бъде представен в рамките на три месеца. Това е заявил за Reuters в неделя източник от фонда, пожелал да остане анонимен.
Според цитирания източник, "българите са се съгласили да работят с акционерите по осигуряването на приемлив работещ план в рамките на три месеца, който да замени опцията за национализация на банката". Източникът на фонда е посочил още, че евентуално решение на проблемите в КТБ не би означавало непременно, че Оман ще инвестира повече средства в банката. Вместо това, едно от предложенията включва възможност за разводняване на акционерния дял на мажоритарният собственик Цветан Василев със средства от други международни инвеститори. Друго предложение включва подсилване на управителните органи на КТБ с независими експерти. Източникът е посочил още, че оманският фонд е искал да стабилизирира банката, заради важната й роля в българската икономика.
Оманският фонд стана акционер в КТБ през 2009 г., придобивайки 30% от капитала на банката срещу 129 млн. долара. Според Reuters фонда управлява активи за около 13 млрд. долара.
Още в началото на кризата с КТБ от другия по-голям акционер, с изключение на мажоритарния Цветан Василев, руската ВТБ (Внешторгбак), която има 9.99% от капитала, заявиха, че те нямат интерес да участват в спасяването на банката.
Затвор от 5 до 10 г. и глоба от 10 000 до 30 000 лв. за банкери, които не предоставят информация за дейността и състоянието на финансовата институция е предложил депутатът от БСП Янаки Стоилов като поправка в Наказателния кодекс, съобщи в. "24 часа". Предложението е на Стоилов и другите четирима депутати от "Коалиция за България" в правната комисия на парламента. Според изданието текстът е внесен в деловодството на Народното събрание късно в петък (18 юли). Поправката била в две нови алинеи на чл. 252 и гласяла "Наказанието касае всички длъжностни лица на БНБ и на търговските банки, които укриват или изопачават информация, която са длъжни да предоставят всеки ден до Банков надзор. Който пък от своя страна докладва по системата", е цитиран Янаки Стоилов от изданието.
"За длъжностно лице, което не предостави информация, дължаща се по силата на нормативен акт, за дейността или състоянието на банка или финансова институция, или предостави такава невярна информация и когато от деянието са настъпили значителни вредни последици или е получена значителна имотна облага, наказанието е лишаване от свобода от 5 до 10 г. и глоба от 10 000 до 30 000 лв.". Това бил текстът на двете нови алинеи. Това законотворчество обаче също няма шанс да мине две четения при неработещ парламент.
Специален закон за преструктуриране на Корпоративна търговска банка (КТБ) няма да има. Такъв извод се налага от категоричността в изказването на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, както и това, че БСП не е гледала в парламентарната си група и не е вземала решение за подкрепа на такъв закон. При тази ситуация остава само ДПС, което подкрепя приемането му, но няма как депутатите му сами да го гласуват в Народното събрание. Няма и заседания на парламента. Така развръзката за КТБ ще трябва да мине през съществуващото банково законодателство.
39 коментара
А дано! Дано ни се размине поредното дране!
Най-сетне хубава новина.. Дано сега оманците вкарат малко пари, за да не се наложи бедните българи да спасяват парите на лакомите народни изедници...
Когато ДПС има какво да каже,а мълчи,това звучи застрашително.
Борисов: "след два месеца или три, ако ние сме на власт, ще направим така, че всички, които имат чисти пари, минали през всички тези проверки, да си получат парите"...
Гечев: негарантираните депозити да се изплащат с възвращаемостта от "работещите" активи в КТБ. ...БСП не е обсъждала ще подкрепя или не специален закон за КТБ...
Йордан Цонев... отказа коментар...
Не бързайте да се "радвате", въпросът съвсем не е приключен. Ще е приключен след 6-ти август, ако доживеем да видим тази седмица оставката на това правителство. Което също не е приключен въпрос...
http://www.mediapool.bg/omanskiyat-fond-i-aktsione
„Към момента и финансовият министър, и представителите на БСП и ГЕРБ в парламента, твърдят, че нямат данни от от БНБ за реалното състояние на КТБ, въз основа на които да изготвят план за действие.”
НИКОЙ НЕ ВИДЯ ОДИТ!
“БНБ и българските власти не са поканили акционерите за намиране на работещо решение за банката преди тя да бъде поставена под особен надзор”
Някъде четох, че БНБ /Искров постави условие на оманците и руснаците, че, ако искат да стабилизират КТБ да намерят 6 млрд евро в рамките на 36 часа ( от 18 юли вечерта до 20 юли сутринта), което е технически невъзможно.
Наглостта на Искров е безпределна
Специалните закони са абсурдни за страна,която претендира да е демокрация,членка на ЕС и НАТО.Законите трябва да са за всички.Специалнизакони се правят по време на война и бедсвено положгение и в екстремни ситуации...
Единствената цел на т.нар. Омански фонд(кой знае дали това не е някой дегизиран шумкар) е да си осигури като акционер по-добра позиция при осребряването на обезпеченията.Който си мисли,че ще наливат пари е наивник или манипулатор с интерес от протакане.
А какво значи: ГЕРБ не подкрепя специален закон... Пък после да поиска проверка на произхода на средствата на вложителите и кредитополучателите. Тази проверка да не се прави със заповед на Б.Б.? Прави се със законови текстове. И кой ще я прави проверката? Б.Б ли? Щото НАП нямат работа и ще проверяват... Колко са вложителите в КТБ? Според ФГВБ средният размер на един депозит е 5074 лв. Т.е. при 6,5 млрд. депозирани средства в КТБ може би има около 1,2 млн. депозита. Ако приемем, че едва ли един човек ще има повече от два депозита в една банка, то вложителите в КТБ са около 600 хил. Значи някой, например НАП ще прави 600 хил. пълни данъчни ревизии на фирми и физически лица. Колко ревизии прави НАП годишно? Около 13000. Значи НАП, ако спре другата си дейност и проверява вложителите на КТБ, ще трябва да работи над 46 години. Защото такава е процедурата по доказване на произход на средства. А според Б.Б. НАП ще проверява и кредитополучателите...
Когато някой казва нещо, трябва да помисли една минута и после да го каже. Особено ако е бивш и бъдещ премиер.
Ако ще гласуват специално законодателство и закони, аз предлагам да приемат един Закон за Защита на Държавата от мафията.
А защо не им спретнем и един Народен съд - те от много време направо си плачат за него и упорито си го просят - и без това тези са потомци на създателите му на времето и благодарение точно на предците си с обслужващата ги организирана престъпна група ДС са и
на тези позиции днес. А и не друг, а председателят на Конституционния съд горещо го оправдава и защитава легитимността му.
Аз казвам - с техните камъни по техните глави.
А после ако е станала грешка и някой сред назначените от червената ДС пасмина едри бизнесмени, банкери, магистрати, политици, управляващи и цялата тази отвратителна криминална пасмина от зависимите, крадците и престъпниците го е отнесъл в суматохата невинен, може евентуално след половин век да получи извинение или просто да му се обясни, че такива са били времената, че вина има, но виновни няма, че някои от другарите са полежали десетина-двадесет години в затвора с недоказана вина или са ги подкъсили с една глава по грешка и че вината народът вече я поема само с мезето.
До коментар [#2] от "bestbuy":
Не мога да се изказвам онт името на акционерите на КТБ, но ми се струва, че оптимизмът ви е нереалистичен.
Оманският фонд е инвестирал в КТБ около 190 млн лв срещу 30% от собствеността.
Ако допуснем, че БНБ поиска от акционерите да увеличат капитала на банката с 1 млрд лв и Оманският фонд приеме и изпълни предписанието, първото нещо, което ще направи, е да обяви максимална част от кредитите за предсрочно изискуеми. Това озналава, че ако имате остатък по редовно обслужван кредит, трябва да го извължите веднага и изцяло. Ако не успеете (а това ще се случи в много голяма част от кредитите) банката ще придобие обезречението и ще му търси купувач, за да си възстанови парите.
И тук става дума за компании, които притежават голепи пакети акции в БТК, Булгартабак, строителни компании, хотелски комплекси...
Сложничко е. И като че няма еднозначен отговор.
Но по закон трябва да се поканят акционерите.