-  "миришещата глава" – управителят на БНБ и неговите колеги-подуправители;

-   шефовете на държавни фирми и на организации, вложили пари в КТБ; в пазарната икономика, ефективното финансово управление е тяхна основна задача;

-  Комисията за финансов надзор, която в момента се е снишила по-ниско от тревата и гледа да мине тихо покрай бурята, но която носи пряка отговорност за такава публично търгувща се банка;

-   одиторите...

-   всички, които се подчиниха на директния натиск за мълчание по болната тема за банките, скриха се зад димната завеса спусната най-отгоре, уплашиха се от истината и забраниха на другите да се говори за проблемите;

-   Комисията за защита на конкуренцията - странно е, че не бе обърнато достатъчно внимание на случайното признание на управителя на БНБ, че той за тези години не бил позволил нито един нов лиценз?! Това е ясно самопризнание, че той съзнателно е ограничавал конкуренцията, вероятно, за да запази изгодно поле за съществуващите играчи...  И защо би го сторил? Само за да лиши бедния български гражданин от по-изгодни банкови оферти?

- Тези, които позволиха редица неадекватни назначения през годините, и в БНБ, и по други банки и институции. Често срещаната у нас логика да се назначават по-слаби кандидати, с недостатъчно опит и образование, че уж ще бъдат послушни, доведе до много катастрофи у нас. Страхът от доказано успелите, знаещите и можещите, трябва да бъде преодолян .

Четвърто, България е в поредна икономическа и социална криза, свидетели сме на тотален колапс на управляващата система. Исторически проиграно беше богатството на един народ – както съществуващото, така и потенциала му за прогресивен растеж. Е ли това само лош исторически късмет? Не. Тази трагична цикличност е директна последица от партийно ограничения избор, от система непозволяваща ефективен избор, от невъзможността на хората да избират подходящи политици. Последните, естествено, вземат грешни решения, правят нескопосани назначения, които ни обричат на допълнително изоставане. Никой не се поучава от грешките. Цели генерации са обречени на посредствено съществуване и изоставане. Не бе създадена независима бизнес среда и така политиката и достъпът до държавната ясла остана главния печеливш модел. За толкова години политиците не спряха да баламосват народа и с непрекъснато отлагане избегнаха за пореден път мажоритарни избори – и следващите избори, през октомври, явно ще бъдат "партийни". Партийните централи не се посвениха дори от президента на страната, човек избран директно от народа,  и бламираха личното му предложение за референдум. Е как сега, с какви очи, с каква наглост те ще го притискат той да се съобразява с прищевките им при съставяне на служебно правителство?

Пето, заради всичко това, изборът на президента Росен Плевнелиев на служебен премиер и негови заместници става исторически – отговорният избор би помогнал. Този път нито президентът, още по-малко икономиката ни могат да си позволят "слаб" и уж поддаващ се на влияние послушен кандидат. България не може повече да си позволи експерименти с млади набедени псевдоспециалисти, но без реален опит (и без пари). Камо ли пък да разчита на многобройните безработни провалени бивши "политици". Критериите този път са най-високи - за да се изберат хора, които знаят и могат. Които са се доказали по света, не само в България, готови са да вземат трудни икономически решения, и със самочувствие да водят равноправен диалог с международните финансови организации. Да са чисти пред собствените си граждани и народ. Такива хора трябва финансово да могат да си позволят да работят за каузата на България. Има все още такива българи. Президентът Плевнелиев просто трябва да заложи на народа си – за да избере партньор и неоспорим икономически авторитет, с който да изведе България от кризата и да успокои чуждестранните инвеститори.

И шесто, в живота има значение какъв избор правим и какви решения вземаме. Има значение с кое и с кого се примиряваме, уж за сметка на нещо друго. Грешните решения рядко се балансират с добрите. А често се получава верига от лоши решения, омагьосан кръг, с все по-болезнени последици. Тази спирала води надолу и за да се обърне, българският народ трябва да има възможност да гласува за личности и по разум. В противен случай ще продължим с тенденцията да отстъпваме национален суверенитет. Не станахме 16 република на СССР през миналия век, но вече си имаме и валутен борд, а скоро и банков съюз... И валутният борд, и сега банковият съюз са ясно, директно и формално признание, на международно ниво за неспособност за самоуправление. За момента обаче те помогат, в много аспекти. Валутният борд и членството в Европа ни спасяват от опитите на нагли местни играчи да ни третират отново като африканска и ваймарска република. Но за да сме успешна и горда България, хубав дом за нас самите, съдбоносното време ни налага смели решения. Съдбоносните решения правят големите политици.

*Иво Ковачев е доктор на икономическите науки и старши фонд мениджър в J O Hambro Capital Management Group. Занимава се с инвестиции от 20 години, като управлява американски и английски фондове, инвестиращи основно в акции на световните пазари. Преди JOHCM е работил за Kinsale Capital Management и Dreihaus Capital Management. Завършил е в Чехия и Англия, "Фулбрайт" стипендиант в САЩ. Специализирал е и в Япония.