Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 25 юли 2014, 15:01, 4102 прочитания

Пълно ОПОСкване

Строителите спират работа по "Околна среда", ще съдят общините за извънредни разходи, а държавата продължава да мълчи

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Правителството падна, проблемите останаха. Това е вярно за доста области, но вероятно никъде не се усеща така спешно, както в сектора на околната среда и водите. Осем месеца след като спряха плащанията по програма "Околна среда", изпълнителите на проекти най-накрая започнаха да спират масово строителство. Миналата седмица Камарата на строителите (КСБ) изпрати писмо до всички свои членове, в което ги уведоми, че няма никакъв резултат от призива към правителството да се обсъдят решения на кризата и съответно препоръча те да започнат подписването на акт 10 - документа, с който се замразяват работите.
 

Това значи, че десетки градове ще останат разкопани за неопределен период от време, много общини ще получат съдебни претенции за допълнителните разходи на изпълнителите, а цялата програма попада под още по-висок риск.


Според Андрей Цеков, зам.-председател на КСБ и изпълнителен директор на "Главболгарстрой", която изпълнява проекти по програмата, повечето обекти вероятно ще бъдат спрени, тъй като няма как изпълнителите да поемат разходите по строителството, докато държавата възобнови плащанията (виж интервюто с него). Абсурдното в ситуацията се подчертава от факта, че никой продължава да не знае конкретните измерения на проблема. От Националното сдружение на общините (НСОРБ) казват, че има 150 млн. лв, които са подадени от общините към министерството и са верифицирани, но министерството на финансите не ги е възстановило. Според съобщение на страницата на ОПОС към 13 юни са подадени от бенефициентите 165 искания за средства на стойност около 200 млн. лв.

Има още 125 млн. лв. изработени дейности, които са подадени от строителите към общините, но още не са изплатени. По официални данни от Министерството на финансите (МФ) задълженията на местните власти към строителите са 180 млн. лева. Ако сметнем и работата, която предстои да се фактурира, сметката лесно отива към половин милиард.

Общините: между чука и наковалнята



Много изпълнители вече получиха писма от общините за липсата на финансиране, които ще използват като мотив за акт 10. Освен пред риска от дългосрочно спиране на проекти общините се изправят и пред риск от допълнителни финансови санкции. От една страна, те са заплашени от това, че строителите ще им стоварят по съдебен път извънредните разходи за спиране на работата. От друга, държавата може да ги натовари с нови санкции заради замразяването на проекти, което обаче би било висша форма на гавра от страна на МОСВ, след като вече над половин година не може да възстанови плащанията.

"Бенефициентите по ОПОС следва да изпълняват задълженията си съгласно клаузите на договорите за безвъзмездна финансова помощ и с оглед на факта, че част от договорните отношения е и спазването на утвърдените графици на проектите", заявиха от министерството. Общините очевидно не са съгласни с това, защото са търсели начини за диалог в новата ситуация. "Договорихме се още миналата седмица да се съберем с Управляващия орган на програмата, с Агенцията за обществени поръчки и с изпълнители, за да обсъдим какви са законно допустимите форми на удължаване на сроковете на договорите. Недобре оформен акт 10 може да ни донесе последващи финансови корекции", обяснява Гинка Чавдарова, изпълнителен директор на НСОРБ. Срещата още не се е състояла, посочва тя.

"Всеки има право да заведе иск, само бенефициентът не може. Прочетете един договор, да видите какви права има бенефициентът. Управляващият орган може да прекрати по всяко време договора, а общината няма право да спре дори да няма финансиране. Има общини, които не се съгласяваха с този тип договори, но на тях им беше казано, че тогава няма да имат проект", твърди Чавдарова. Тя обвинява строителите, че "режат клона, на който седят", тъй като някои общини продължават да плащат и да работят по програмата.

Андрей Цеков обаче посочва, че има начини общините да защитят интересите си. "Едно такова дело (за допълнителни разходи - бел.ред.) работи с привлечена страна държавата. Такива дела имаше по САПАРД. Строителят съди общината, тя привлича САПАРД, за да има обвързваща сила решението спрямо държавата. След това с бърз иск общината си прибира парите."

Играта с нашите пари

Големият проблем, разбира се, е, че парите от Европа така и не изглежда да идват скоро. Срокът за решение е удължен и може да дойде след август, а дотогава държавата трябва да реши дали да отпусне пари, без да е сигурна какво ще се върне. Още преди да стане евродепутат, бившият вече министър Искра Михайлова беше обещала министерство на финансите да отпусне около 200 млн. лв. за продължаването на работите по програмата. Това към момента не се случва. На въпрос дали има шанс да стане скоро, от МОСВ отговориха, че с МФ са "в непрекъснат диалог и партньорство". Доколкото това правителство е вече в оставка, а служебното няма да може да актуализира бюджета, не е ясно дали от това партньорство ще има резултат. 

Това вече е много сериозен проблем за строителния бранш и за общините, които изглеждат като влезли в игра, чиито правила не са осъзнавали в началото. "Вече надигат глас, въпреки че досега ги беше страх", обяснява източник от бранша, пожелал анонимност, и допълва: "По времето на ГЕРБ беше същото - мълчаха, защото сме псевдодемокрация". То ще става все по-тежък проблем, колкото повече се бави решението му. "Не може да се обобщи, че временното спиране на работи по няколко проекта би поставило под риск програмата", категорични са от МОСВ.

Но по всичко изглежда, че тези няколко проекта ще стават все повече. В Габрово например парите за довършването на депото за отпадъци ще свършат през септември, ако не дойде нов транш. А тези депа трябва да бъдат завършени до началото на 2015 г., в противен случай държавата и общините ще плащат санкции. А те ще излизат от джоба на гражданите. Както впрочем и всички останали извънредни разходи по тази програма. Играта със собствените ни пари става все по-брутална.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Борисов уволни директора на ББР Стоян Мавродиев, безработните растат бързо Вечерни новини: Борисов уволни директора на ББР Стоян Мавродиев, безработните растат бързо

И още: Черни рекорди за жертви на коронавируса в САЩ и Франция; земеделският министър с ново антипазарно решение към веригите

8 апр 2020, 587 прочитания

Вечерен час, блокада на квартали, паркове: отменят ли се мерки на местната власт Вечерен час, блокада на квартали, паркове: отменят ли се мерки на местната власт

На 6 април здравният министър Кирил Ананиев нареди общините да отменят мерки, които не съответстват на законите, засега не е ясно обаче кои точно са те

8 апр 2020, 921 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Андрей Цеков: Ще има фалити на фирми, а рискът за ОПОС е огромен

Изпълнителният директор на ГБС и зам.-председател на Камарата на строителите за програма "Околна среда"

Още от Капитал
Бизнес на градус

Моментният недостиг на спирт вече изглежда преодолян, като по складовете има над 4 млн. литра. Цената на литър спирт обаче е 3 пъти по-висока отпреди пандемията

Тяхната първа криза

Финтех компаниите са изправени пред нови предизвикателства заради COVID-19 и първия им сблъсък с икономически проблеми

Къде изчезна златото

Затварянето на ключови рафинерии и липсата на транспорт почти блокират пазара на физическия благороден метал

Икономика след пандемията

Ясно е, че светът влиза в рецесия, но сега бизнесът трябва се готви за новата нормалност след нея

Инстатерапията на Беловски

Художникът Станислав Беловски смесва световната история и българските теми на деня в колажите си

Всички в кухнята

Как да пазаруваме, какво да готвим и откъде да черпим кулинарно вдъхновение

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10