С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
22 25 юли 2014, 17:18, 7340 прочитания

Вся власть "Газпрому"

Как руската компания узурпира проекта за газопровод в България

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Независимо от предупрежденията на Европейската комисия, че ще наложи санкции, въпреки декларацията на кабинета на Пламен Орешарски за замразяване на строителството и на фона на постоянно растящата цена за изграждане опитите за пробутване на проекта "Южен поток" в досегашната му схема продължават.

Тази седмица Българският енергиен холдинг беше на път да приеме два важни документа, които отваряха пътя за получаване на заем от "Газпром" от 620 млн. евро. С него щеше да се финансира първият етап от изграждането на газопровода и щеше да позволи превеждането на авансите на строителите. На практика това щеше да направи вече подписаните договори необратими, освен ако България не иска  поредния арбитраж за неизпълнение на свои задължения. В същото време Българската банка за развитие е под постоянен натиск да издаде гаранции на строителите на газопровода, въпреки че има голямата вероятност търгът, по който те бяха избрани, да бъде развален.


Тези две развития по сагата "Южен поток" в последните две седмици са достатъчно скандални, но те прикриват един още по-голям проблем. "Южен поток" вече само формално е с 50% българско участие. Истината е, че газопроводът е вече почти изцяло в сферата на "Газпром", а участието на Българския енергиен холдинг (БЕХ) в смесеното дружество "Южен поток България" води само до споделяне на риска с руския газов гигант. Схемата, която се разви в последната година, доведе до това, че "Газпром" финансира, взима важните решения (и налага законодателни решения в своя полза), строи, експлоатира и печели от газопровода. Ролята на БЕХ е да кима с глава и да се надява, че Брюксел няма да наложи санкции.

Как "Газпром" окупира "Южен поток"

Формално БЕХ държи половината от общото дружество в България, за което имаше тежки преговори с "Газпром" през 2008 г. Руската компания настояваше за 51% от него, с което България не се съгласи, защото нямаше как да влияе на важните решения. Това обаче постепенно се промени, като "Газпром" използваше всяка волна или неволна грешка на българската страна, за да контролира взе по-голяма част от проекта. 



Това започна още през 2012 г. с отказа на България да вложи свои пари в "Южен поток". При тогавашните оценки за стойността на проекта дяловото участие на Българския енергиен холдинг се оценяваше на 500 млн. евро. Тогавашният министър на икономиката Делян Добрев съвсем резонно казваше, че тези средства могат да се употребят за далеч по-полезни проекти, като енергийна ефективност например. Затова се прие дяловото участие на БЕХ да бъде финансирано със заем от "Газпром", който да бъде гарантиран с приходите "Южен поток". По този начин, освен че енергийният холдинг се предпазваше от поредната финансова експозиция със съмнителна възвращаемост (поне през първите години от експлоатацията му газопровода неизбежно би работил на загуба), руската компания поемаше и целия риск от евентуална нерентабилност на проекта. За да може БЕХ да си изплаща заема, "Газпром" би имал по-силен мотив да изкара газопровода на печалба, вместо да следва своя интерес и да го държи на загуба, за да минимализира разходите си по транзита на газ.

Дотук добре. След това се оказа, че, следвайки междуправителственото споразумение между България и Русия от 2008 г., строителите трябваше да бъдат руски и български компании. На теория това също не звучи лошо. Както преди две години каза пред в. "24 часа" тогавашният изпълнителен директор на "Южен поток България": "Няма да допуснем чужди комисионери да оберат каймака от строителството и да оставят трохите за 20-ина наши фирми."

Това доведе до силно манипулиран конкурс за избор на строители на "Южен поток", при който победителите бяха ясни преди още дори да са написани тръжните документи. От руска страна това беше "Стройтрансгаз", за която руските медии писаха, че ще строи газопровода на българска територия още през септември, а конкурсът за избор на строител от "Южен поток България" беше обявен на 31 октомври. Другият партньор беше българската "Газпроект юг" с акционери "Промишлено строителство холдинг" ЕАД (собственост на "Водстрой 98", която се свързва с Делян Пеевски), "Техноекспортстрой" ЕАД (също приватизирана от компания, която се свързва с Делян Пеевски), "Главболгарстрой", "Понсстройинженеринг" ЕАД и "ПСТ холдинг" АД. Любопитното е, че първоначалният срок за набиране на оферти - 15 ноември, се провали, защото българските партньори успяха да регистрират собственото си дружество едва на 8 ноември, а консорциумът им с руската "Стройтрансгаз" беше вписан едва в края на декември. Така "Южен поток България" трябваше да обяви нов търг на 24 декември, за да може предварително избраният строител да се вмести в срока.

Изборът на "Стройтрансгаз" сам по себе си беше спорен. Формално 19.5% от компанията се притежават от Газпромбанк (85% от която са собственост на "Газпром" и свързани с него дружества). Това поражда потенциален конфликт на интереси - ако печалбата при строежа е по-висока, "Газпром" може да си позволи да държи "Южен поток" на загуба. Този конфликт беше още повече засилен след подмяната на "Стройтрансгаз" с дъщерната компания на руския газов гигант "Центргаз". Това се случи, тъй като собственикът на "Стройтрансгаз" Генадий Тимченко попадна в списъка на лицата, на които САЩ наложиха санкции заради предполагаема съпричастност към конфликта в Украйна.

Тук милионче, там милионче

На практика се получи така, че "Газпром" може да си избере през кое от своите участия да спечели от проекта - като финансираща институция, като строител или като оператор на газопровода. Ефектът засега е няколкократен скок в цената. Ако през 2012 г. се говореше за 3.1-3.3 млрд. евро, договорът, подписан със "Стройтрансгаз" ДЗЗД на 29 април тази година, е вече на стойност 3.788 млрд. евро. Тоест вместо конкуренцията между фирмите да доведе до поевтиняване, конкурсът доведе до точно обратното. Точно каква е реалната цена е трудно да се каже. Според бившия министър на икономиката Делян Добрев в оценката за 3.3 млрд. евро, направена ОАО "Южниигипрогаз" и "Газтек БГ" АД (изпълнители на прединвестиционно проучване за българския участък от "Южен поток"), е включвала предпазливи оценки с от - до. В рамките на един отворен търг те обикновено се изясняват, но в посока надолу.

Любопитна е и разбивката на разходите. Руският участник в проекта се ангажира с доставки за сумата от 1.704 млрд. евро (доставките от българските участници ще бъдат за 185 млн. евро). Вероятно става дума за тръбите и компресорните станции, които отдавна са поръчани. Затова се изтърва и доскорошният министър на икономиката Драгомир Стойнев, който само ден след избора на "Стройтрансгаз" за строител обяви, че тръбите за българския участък вече се произвеждат в Германия.

Това, което се набива на очи, е, че строително-монтажните работи са на стойност 1.899 млрд. евро, т.е. точно колкото струват всички скъпо струващи турбини, компресори, електроника за управление, безшевни тръби... Според бившия директор в дирекция "Природни ресурси и концесии" в министерството на икономиката Христо Казанджиев при такива проекти е нормално до 70% от цената да е за оборудване, а 30% за строително монтажните работи. Ако се приеме, че цялата технология струва наистина 1.7 млрд. евро, вероятно можем да се запитаме а колко реално струват другите дейности по изграждането на "Южен поток". 

В тази ситуация е редно да се започне рестарт на проекта дори без изобщо да се вземат предвид геополитическите аргументи и критиките на Брюксел. Сега от него ще спечели най-вече тясна група строителни предприемачи и техните политически покровители, а загубите (или най-малкото пропуснатите ползи) ще се носят от българските и руските данъкоплатци.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Сделката за F-16 увеличи бюджетния дефицит, китайската икономика с най-слаб ръст Вечерни новини: Сделката за F-16 увеличи бюджетния дефицит, китайската икономика с най-слаб ръст

И още: Рекорден теч на лични данни от НАП, Ще има ли Европейската комисия нов председател още утре; Нови данъци за имотите в Гърция

15 юли 2019, 798 прочитания

От НАП са изтекли лични данни на милиони български граждани и фирми 31 От НАП са изтекли лични данни на милиони български граждани и фирми

Линк към масива от близо 11 GB беше разпратен от анонимен мейл до различни медии

15 юли 2019, 61222 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Пътят на ГЕРБ към пълното мнозинство

Ако малките партии не спечелят подкрепа на изборите, Бойко Борисов има шанс за самостоятелно управление

И още нещо в сметката за ток

С непазарни механизми държавата се опитва да поддържа жива ТЕЦ "Марица-изток 2"

Мицотакис - наследникът на династия, който иска да е аутсайдер

Гръцкият премиер поддържа имидж на представител на ново поколение политици, но някои го виждат като част от статуквото, банкрутирало страната

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Sympathy for the Writer

Биляна Курташева за книгата си, посветена на неподозираните връзки между различни произведения, периоди и личности

Ново място: Trattoria la Bicicletta

Италианският ресторант на Чанко Чанев предлага меню с широк избор