Пътят на ГЕРБ към пълното мнозинство

В разстояние само на десетина дни Бойко Борисов направи няколко коренно противоположни и взаимно изключващи се твърдения по въпроса с кого и как ГЕРБ ще управлява след предсрочните парламентарни избори. "Реформаторският блок (РБ) е единственият възможен партньор на ГЕРБ в едно бъдещо управление. Искаме да поканим нашите приятели и партньори, защото винаги така ще ги наричаме, от Реформаторския блок. Когато знайни и незнайни експерти се изказват за потенциала на ГЕРБ, няма сфера, в която нашите хора да не ги превъзхождат. Така че повтарям, те са единственият партньор, който може да бъде в едно следващо управление на ГЕРБ, и ги каня, защото никоя друга партия няма този потенциал", каза Борисов пред общото събрание на младежката организация на ГЕРБ на 12 юли.

Другите варианти по Борисов

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

На 23 юли той обаче вече имаше друго виждане по въпроса. В сутрешния блок на "Нова телевизия" Борисов обяви, че ако след изборите ГЕРБ няма 121 депутати, т.е. самостоятелно мнозинство в парламента, формацията ще остане в опозиция. А по повод сочените преди десетина дни като "единствени партньори" - Реформаторския блок, се възмути, че те му "извивали ръцете, като му поставяли условия - да не бъде той премиер и заместникът му в партията Цветан Цветанов да не бъде вътрешен министър".
Само ден по-късно при гласуването на оставката на правителството на Пламен Орешарски в парламента Борисов излезе с трета версия какво ще прави ГЕРБ, когато дойде на власт. "Ако се прави коалиция, тя трябва да бъде направена по принципа, по който се правят коалиции в цяла Европа. Големи коалиции има в Германия между социалдемократи и десни, в Австрия, в Холандия са 7 или 10 партии в коалиция – тя се прави пред очите на обществото, представя се програма и гледаш по тази програма с кого имаш съвпадения.", разясни Борисов. Каза и че ако спечели изборите, ще покани на разговор всички политически сили в парламента, за да се види какви позиции имат по конкретни политики. В зависимост от това дали те съвпадат с тези на ГЕРБ Борисов може да се коалира с дадена политическа сила. "Към този момент единствените, които виждаме в това отношение, са Реформаторският блок", каза Борисов.

Трите различни начина, по които Борисов говори по темата за бъдещата управленска формула, са всъщност три възможни варианта какво правителство може да имаме след предсрочния парламентарен вот.

Какво стои зад тях



Първият вариант за коалиция между ГЕРБ и Реформаторския блок изглежда най-логичен. И двете политически сили са членове на Европейската народна партия и са в десноцентристкото политическо пространство с всичките условности по отношение на ГЕРБ и Борисов и спорове дали формацията е дясна или популистка. След първоначалния тотален отказ от страна на РБ за каквото и да било партньорство с Борисов от известно време отношенията между двете формации започнаха да се затоплят. РБ и ГЕРБ имаха съвместни действия покрай антиправителствените протести срещу кабинета на Пламен Орешарски. Проведоха се и официални срещи между Борисов и лидерите на ДСБ и ДБГ – Радан Кънев и Меглена Кунева, по темата енергетика. "РБ може да си взаимодейства в следващия парламент само с ГЕРБ", каза зам.-председателят на ДСБ и мениджър на предизборната кампания на РБ за евровота Петър Москов. Изказване в същата посока направи и другият зам.-председател на формацията Атанас Атанасов.

Вторият вариант – спечелването на парламентарните избори, но ГЕРБ остава в опозиция, е сегашният. Такъв сценарий, ако изобщо съществува след вота, ще означава или скорошен нов предсрочен вот, което изглежда нереалистично, или сформиране на някакво ново правителство тип "Беров" или "Орешарски", което пък ще означава връщане отново на ДПС и БСП във властта през задния вход. По тази причина пускането му в публичното пространство сега от Борисов изглежда по-скоро като заплаха какво може да се случи, ако на вота в началото на октомври ГЕРБ не получи достатъчна подкрепа.

 

Далеч по-интересен обаче е третият лансиран от Борисов вариант – на широка коалиция. Той би могъл да се разчете като заявка Борисов да управлява по модела от първия си мандат – самостоятелно управление на ГЕРБ, без да има мнозинство, с подкрепата на още една или две по-малки парламентарно представени политически сили. След като спечели изборите през 2009 г., Борисов предложи на "Синята коалиция", РЗС на Яне Янев и "Атака" да подпишат меморандум за политическо партньорство и подкрепа на кабинета му, без да участват в него. Тогава лидерите на първите две политически формации отказаха да сложат подписите под документа. Готовност изрази само председателят на "Атака" Волен Сидеров. Сега от средите на РБ твърдят, че неофициално Борисов се е опитал да тества сред тях подобна управленска формула, но във вариант съвместно управление на ГЕРБ и блока с неофициалната подкрепа на ДПС. Като според реформаторите идеята е явното партньорство с тях да се използва като параван за запазването на позициите на движението във властта след парламентарните избори.

Стратегията на ГЕРБ

Извън добре познатата тактика на Борисов умишлено да пуска нещо в публичното пространство чрез медиите и по този начин да тества кой как ще реагира и дали се приема, ако има нещо сигурно, свързано с предсрочния вот в началото на октомври, то е, че формацията му ще бъде първа политическа сила след изборите. ГЕРБ спечели вота за Европейски парламент с преднина от 10% пред втората политическа сила – БСП. А сривът в управлението на БСП и ДПС и политическата и финансова криза, които го съпътстваха, прибавят още към подкрепата за ГЕРБ. От централата на формацията твърдят, че според вътрешни проучвания към момента партията е на ръба на пълното мнозинство. Засега сондажите на формацията сочат, че с гласовете за ГЕРБ на изборите могат да се получат между 45% и 48% от местата в парламента. Към това от ръководството калкулират и вероятността при управлението на служебното правителство да излязат наяве още нелицеприятни факти от управлението на БСП и ДПС. Това според тях със сигурност ще работи в полза на ГЕРБ преди изборите.

От тази гледна точка заявката на Борисов за 121 депутатски мандата в следващото Народно събрание никак не изглежда лишена от основание. А от ръководството не крият, че целта им за предстоящия вот е спечелването на самостоятелно мнозинство.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Неизвестните преди вота"