Трите различни начина, по които Борисов говори по темата за бъдещата управленска формула, са всъщност три възможни варианта какво правителство може да имаме след предсрочния парламентарен вот.

Какво стои зад тях

Първият вариант за коалиция между ГЕРБ и Реформаторския блок изглежда най-логичен. И двете политически сили са членове на Европейската народна партия и са в десноцентристкото политическо пространство с всичките условности по отношение на ГЕРБ и Борисов и спорове дали формацията е дясна или популистка. След първоначалния тотален отказ от страна на РБ за каквото и да било партньорство с Борисов от известно време отношенията между двете формации започнаха да се затоплят. РБ и ГЕРБ имаха съвместни действия покрай антиправителствените протести срещу кабинета на Пламен Орешарски. Проведоха се и официални срещи между Борисов и лидерите на ДСБ и ДБГ – Радан Кънев и Меглена Кунева, по темата енергетика. "РБ може да си взаимодейства в следващия парламент само с ГЕРБ", каза зам.-председателят на ДСБ и мениджър на предизборната кампания на РБ за евровота Петър Москов. Изказване в същата посока направи и другият зам.-председател на формацията Атанас Атанасов.

Вторият вариант – спечелването на парламентарните избори, но ГЕРБ остава в опозиция, е сегашният. Такъв сценарий, ако изобщо съществува след вота, ще означава или скорошен нов предсрочен вот, което изглежда нереалистично, или сформиране на някакво ново правителство тип "Беров" или "Орешарски", което пък ще означава връщане отново на ДПС и БСП във властта през задния вход. По тази причина пускането му в публичното пространство сега от Борисов изглежда по-скоро като заплаха какво може да се случи, ако на вота в началото на октомври ГЕРБ не получи достатъчна подкрепа.

Далеч по-интересен обаче е третият лансиран от Борисов вариант – на широка коалиция. Той би могъл да се разчете като заявка Борисов да управлява по модела от първия си мандат – самостоятелно управление на ГЕРБ, без да има мнозинство, с подкрепата на още една или две по-малки парламентарно представени политически сили. След като спечели изборите през 2009 г., Борисов предложи на "Синята коалиция", РЗС на Яне Янев и "Атака" да подпишат меморандум за политическо партньорство и подкрепа на кабинета му, без да участват в него. Тогава лидерите на първите две политически формации отказаха да сложат подписите под документа. Готовност изрази само председателят на "Атака" Волен Сидеров. Сега от средите на РБ твърдят, че неофициално Борисов се е опитал да тества сред тях подобна управленска формула, но във вариант съвместно управление на ГЕРБ и блока с неофициалната подкрепа на ДПС. Като според реформаторите идеята е явното партньорство с тях да се използва като параван за запазването на позициите на движението във властта след парламентарните избори.

Стратегията на ГЕРБ

Извън добре познатата тактика на Борисов умишлено да пуска нещо в публичното пространство чрез медиите и по този начин да тества кой как ще реагира и дали се приема, ако има нещо сигурно, свързано с предсрочния вот в началото на октомври, то е, че формацията му ще бъде първа политическа сила след изборите. ГЕРБ спечели вота за Европейски парламент с преднина от 10% пред втората политическа сила – БСП. А сривът в управлението на БСП и ДПС и политическата и финансова криза, които го съпътстваха, прибавят още към подкрепата за ГЕРБ. От централата на формацията твърдят, че според вътрешни проучвания към момента партията е на ръба на пълното мнозинство. Засега сондажите на формацията сочат, че с гласовете за ГЕРБ на изборите могат да се получат между 45% и 48% от местата в парламента. Към това от ръководството калкулират и вероятността при управлението на служебното правителство да излязат наяве още нелицеприятни факти от управлението на БСП и ДПС. Това според тях със сигурност ще работи в полза на ГЕРБ преди изборите.

От тази гледна точка заявката на Борисов за 121 депутатски мандата в следващото Народно събрание никак не изглежда лишена от основание. А от ръководството не крият, че целта им за предстоящия вот е спечелването на самостоятелно мнозинство.

Неизвестните преди вота

Постигането на самостоятелно управление обаче ще зависи до голяма степен от решаването на няколко неизвестни. Едното е дали формацията на бившия президент Георги Първанов АБВ ще успее да влезе в следващия парламент, както и дали новата партия и БСП ще успеят да оберат целия ляв вот. На изборите през 2009 г. социалистите успяха да прибавят близо 200 000 гласа към твърдите си избиратели. Според агенция "Алфа рисърч" най-голям процент от тях – 14.6%, са дошли от хора, които не са гласували на предходните избори, а малко над 8% са избиратели, които преди това са подкрепили други формации. БСП е привлякла и 5% от гласовете на НДСВ, а 1.4% са дошли от ГЕРБ. На евроизборите пък общо 6% от гласовете за формацията на Първанов са дошли от ДБГ на Меглена Кунева и от ГЕРБ. От тази гледна точка е изключително важно как ще се разпределят тези гласове от периферията на БСП и дали АБВ ще съумее да ги привлече, или разочарованите ще потърсят друга формация, например ГЕРБ.

Другото голямо неизвестно, свързано с изборите, е как ще се разпредели вотът за разпадналата се коалиция на Николай Бареков "България без цензура" (ББЦ). На евроизборите според "Алфа рисърч" 32% от гласовете за формацията на бившия телевизионен водещ са дошли от избиратели на формацията на Меглена Кунева, 20% от "Атака" и 8% от ГЕРБ. Ако сривът на ББЦ продължи, не е без значение към коя партия ще се насочат тези избиратели. Коалицията на Бареков спечели 11%, или 239 000 гласа.

И не на последно място - неизвестни има и около Реформаторския блок. На евроизборите реформаторите успяха да преминат прага от около 6%, като до голяма степен гласовете им дойдоха от избиратели, които активно участваха в антиправителствените протести срещу кабинета "Орешарски". В очерталата се като най-голяма формация от дясното обединение – ДСБ, обаче настъпват процеси на разцепление, които все още не е ясно как ще се отразят на блока. А към хората от протестите срещу управлението на БСП и ДПС са се насочили и от ГЕРБ. От партията на Борисов обмислят за парламентарните избори да въведат гражданска квота от общественици и представители на неправителствени организации. Засега за тях се обсъждат около 10 места на сравнително избираеми места в листите, като се говори с хора, които бяха активни през последната година срещу правителството на БСП и ДПС. Между тях  има и фигури, които са били депутати от недалечното минало от СДС, но са напуснали партията. Другата линия, по която ГЕРБ ще се опитат да привлекат бивши избиратели на някогашната голяма синя партия, е чрез формацията "22 септември", в която влизат Едвин Сугарев, Йордан Василев, режисьорът Евгений Михайлов и писателката Теодора Димова.

Тази стратегия на ГЕРБ е показателна за две неща. Първото е, че в партията на Бойко Борисов не са напълно сигурни, че Реформаторският блок ще влезе в бъдещия парламент, или ако успее, че ще могат да се договорят за съвместно управление. Това вероятно е причината да се търсят начини за привличане на избиратели, които иначе са в профила на дясната коалиция. Второто, което действията на ГЕРБ към момента показват, е, че крайната цел на изборите за тях ще е пълното мнозинство. За да се случи то обаче, няма да са достатъчни само усилията на щаба около Бойко Борисов, а и известна доза политически късмет.