След Орешарски и преди Борисов

Кризите в държавата не могат да бъдат решени просто от ново правителство, нужна е изцяло нова политика. Може ли лидерът на ГЕРБ да я предложи?

В българската политика е прието почти всички управляващи да обвиняват своите предшественици, че са разсипали държавата. Парадоксът е, че почти всички са прави. НДСВ не лъжеха за корупцията по времето на Иван Костов. Бойко Борисов беше прав за ограбването по времето на тройната коалиция. БСП и ДПС не преувеличаваха за полицейщината по времето на ГЕРБ и загиването на малкия, че и донякъде средния бизнес.

Сега правителството на БСП, ДПС и "Атака" оставя държавата в разгара на банкова криза и бременна с огромни проблеми в енергетиката и здравеопазването. През последните 14 месеца Пламен Орешарски се превърна в символ на провалите на това управление, но истината е, че нито той, нито партиите зад него носят цялата вина за сегашните кризи. Те стигнаха пика си по време на сегашното правителство в оставка и то безспорно също има вина за тях. Пропуските на предишните две (а понякога и три) правителства обаче също имат много голямо значение. Днешните провали са следствие и от несвършената вчерашна работа.

И Бойко Борисов, и Станишев, и донякъде Симеон Сакскобургготски избягваха сериозните реформи. Малкото прогрес по време на тяхното управление се дължеше почти винаги на външни фактори и това маскираше липсата на толкова нужните промени в държавата. Икономическият бум преди кризата и еврофондовете заедно с авторитарния стил на Борисов след нея маскираха факта, че основни механизми за управление на държавата се разкапват или въобще не се поправят (например регулаторите).  

Сега изглежда, че след изборите на ход отново ще бъде Бойко Борисов. Социологическите проучвания (на етапа) показват, че през есента ГЕРБ пак ще бъде първа сила, а при определени обстоятелства дори може да има мнозинство, така че да състави самостоятелно правителство. Това може и да изглежда привлекателно за Бойко Борисов и хората около него - все пак в най-новата ни история само ДПС се е връщала повторно във властта. В същото време положението в държавата вече няма нищо общо с отпреди година и половина. Сметката за отлаганите реформи вече се плаща от всички ни и ако следващото управление отново е коалиция между популизъм и нерешителност, 14-те месеца на Орешарски може да ни се видят и като Златния век.

Това е въпросът, който остава след Орешарски и преди Борисов. Може ли ГЕРБ и неговият лидер да предложат нещо по-различно? Може ли бившият премиер, ако отново влезе във властта, да бъде не популист, който управлява еднолично, а реформатор, който заедно с добре подготвения си екип придвижва държавата в правилната посока? Готов ли е Борисов да плати политическата цена за тежките реформи? Може ли да жертва политическата си кариера в името на това да свърши нещо смислено за страната, или за него ще е по-важно просто да бъде на власт и да го харесват хората?

Този въпрос звучи наивен за всички, които са следили предишното управление на Борисов. Но отговорът е важен именно защото Бойко Борисов и ГЕРБ вече имат в пасива си един реформаторски провал и това ги прави съучастници във всички кризи, които в момента се подготвят. Има поне три важни области, където кризите не започнаха с Орешарски и няма да завършат с него - съдебна система, здравеопазване и енергетика. Калните дири там се влачат от много по-отдавна и минават през периода на управление на ГЕРБ. Ако искаме какъвто и да е шанс за нормална държава, новото правителство трябва да започне да разплита възлите в тези сфери, а не да ги затяга още повече. Празните обещания вече няма да свършат работа - десетилетието на политическо бездействие има тежка цена и онези, които са сели вятър, сега ще жънат бури. БСП и ДПС го разбраха, остава да го разбере и ГЕРБ.

Изборите през есента вероятно ще излъчат различно мнозинство, но за разлика от преди този път "новите лица" няма да са достатъчни - нужна е нов тип политика. Тя трябва да бъде много прагматична и ефективна и да е основана на осъзнаването, че истинските реформи ще губят, а няма да печелят краткосрочна подкрепа, но ще помогнат на всички ни дългосрочно. Тоест ще има нужда от хора, които не се борят за политическо дълголетие, а за по-добро място за живеене.

Да бъдем искрени - ГЕРБ в момента не изглеждат такъв тип партия. По нищо не личи наесен да се задава това, което ни трябва. За една година в опозиция популистът Борисов не изглежда да се е превърнал в реформатор. Бившият премиер продължава да излъчва противоречиви сигнали по важните теми в държавата (проследете например позицията му за спасяването на КТБ), а решенията в партията му се взимат все така еднолично.

Но това, което не може да свърши убеждението, често го върши нуждата. В България кризите винаги са били истинският стимул за реформи. Банковата миникриза например разтърси БНБ и обедини политиците около предложението да се търси външен надзор - нещо, което иначе никога нямаше да се случи. Това е глупав подход, който носи много болка на всички, но погледнете го от тази страна - в момента сме близо до дъното на едно много дълго пропадане и повечето хора го осъзнават. Това не дава много място за маневри на бъдещите управляващи. Освен ако не искат и те да си тръгнат след година.