Трите кита на успешното управление

Илюстрация Увеличаване [Shutterrstock] Смаляване

#1 Съдебната система
Към неуспешния реформаторски опит на ГЕРБ може да се прибави и друга спирачка пред промените. Ако Бойко Борисов не спечели мнозинство и слуховете за близостта с ДПС се окажат верни, устремът за промени на следващото правителство ще изглежда още по-спънат. В момента голяма част от проблемите в държавата могат да бъдат проследени до управлението на тройната коалция.

Силните позиции на ДПС там обаче биха блокирали какъвто и да било реформаторски устрем, който би нарушил статуквото.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Предвид грубото погазване на съдебната независимост и показната полицейщина по времето на ГЕРБ за новата коалиция не беше никак трудно да имитира законност и уважение на разделението на властите.

Още при управлението на ГЕРБ ДПС беше оставена да инсталира свои кадри на ключови места. Така днес партията на Пеевски разполага със солидно мнозинство във ВСС, през което не само кадрува в съда и прокуратурата, но и контролира ключовата етична комисия на съвета, в която са съсредоточени правомощия по проверка за сигнали за корупционно поведение на магистрати.

Контролът на ДПС над съдебната система обаче не е достатъчен за консумирането на всички лостове за влияниe на правоохранителния апарат. Прокуратурата няма да е толкова силна, ако не разполага с уши и очи. Ето защо след идването им на власт първите стъпки на ДПС и БСП бяха именно насочени към завладяване на службите - превръщането на ДАНС в мегаструктура, завладяване на структурата за подслушване чрез привидното й отделяне от МВР, ударна смяна на полицейски началници, ограничаване правомощията на "лошия" президент в сектора и бетонирането на главен секретар в МВР и т.н., и т.н. Максирани като реформи, подобни действия имат две прости, но много важни за бетонирането във властта цели - слагането на ръка върху разследванията за корупция и контролирането на делата за икономическа престъпност (контрабанда и данъчни престъпления). Първите захранват властта със зависими, но покорни кадри, а вторите - с финансов ресурс.



Всички тези проблеми, разбира се, имат решение. За да се стигне до него обаче е нужна комбинация от силна политическа воля, честност и много усилия. Ако ГЕРБ получат властта на изборите през есента, те ще трябва да покажат много различна физиономия от тази при първия си мандат.

#2. Енергетиката

Проблемите там бяха заложени още преди 10 години, когато плахият ръст на икономиката позволи развихрянето на всякакви проекти в полза на различни енергийни лобита. От приватизация на всички държавни активи, без АЕЦ "Козлодуй" и НЕК, до строежа на нови ТЕЦ за въглищарското лоби и нов АЕЦ за ядреното, през ВЕЦ-ове за строителните компании, модернизации за ремонтните дружества, затваряне на очите за неспазването на екологичните изисквания от централите, свързвани с Христо Ковачки, и малко зелени централи за пред ЕС. За да се сбъднат всички тези инвестиционни мечти, прогнозите за потреблението се надуваха безобразно. През 2006 г. НЕК очакваше осем години по-късно ръст на потреблението от близо 30%. Реално сега то е дори по-ниско.

В резултат на това се започнаха АЕЦ "Белене", ВЕЦ "Цанков камък", модернизираха се ТЕЦ "Марица-изток 2". Преди това беше стартиран процесът по изграждането на ТЕЦ "AES Гълъбово" и рехабилитацията на ТЕЦ "Марица-изток 3", планираше се нов ТЕЦ в Маришкия басейн, нови централи на газ и няколко нови ВЕЦ. Реално от това се случиха по-малко сложните проекти, както и съвсем простите откъм технология и инвестиции възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Но парите, които бяха пропилени, са огромни. Само АЕЦ "Белене", ВЕЦ "Цанков камък" тежат на НЕК с 1.5 млрд. лв., като към тях могат да се прибавят и още стотици милиони.

ГЕРБ наследи огромните проблеми от тройната коалиция, но решенията им бяха пределно ясни. Въпреки това объркването се задълбочи. Вместо още през октомври 2009 г., след оттеглянето на германската RWE, проектът за АЕЦ "Белене" да бъде замразен, той се влачи още три години, през които претенциите на руската "Атомстройекспорт" само растяха. Още в края на 2009 г. инвеститорите във ВЕИ повтаряха (особено тези във вятърни паркове), че страната няма толкова капацитет за зелена енергия. Благодарение на либералния закон за възобновяемата енергия, приет в началото на 2009 г., имаше вече заявки за построяване на 10 хил. мегавата зелени мощности.  Мерки се взеха едва през 2011 г., и то така, че повечето инвеститори да могат да осъществят проектите си. Последва бумът от 2012 г., когато в експлоатация бяха въведени повече от 800 мегавата фотоволтаични централи. 

Разходите по "Белене", субсидиите за топлофикациите, после по дългосрочните договори с ТЕЦ "AES Гълъбово" и ТЕЦ "Контур глобал Марица-изток 3" и накрая по преференциалните цени на ВЕИ бяха покривани с декапитализация на НЕК и натиск върху ЕРП-тата, но в средата на 2012 г. стана ясно, че така не може да продължава. В същото време Министерството на финансите изискваше държавните фирми да превеждат 80% от печалбата си (която до голяма степен беше на хартия) като дивидент, което още повече задълбочи междуфирмената задлъжнялост.  Неизбежното се случи и след дълго потискане на цените на електроенергията ДКЕВР се принуди да одобри скок от 15%. Последваха протестите от февруари 2013 г. 

Отговорът (от злополучното управление на Орешарски) обаче не беше пребалансиране на енергийната система, а поредно намаление на цените, с което БСП се надяваше да спечели електората. В резултат на това пасивите на НЕК скочиха само за шест месеца с 23% (от 2.57 млрд. на 3.16 млрд. лв.), а ЧЕЗ, ЕВН и ЕОН (по-късно "Енерго-про") трябваше да изтърпят поредното свиване на признатите си разходи, с които те иначе трябва да поддържат и модернизират мрежата.
Трупането на пасиви продължи, докато накрая в стил "след мен и потоп" член на ДКЕВР обяви, че цените на тока трябва да скочат с 45%.

Така че честито на бъдещото правителство. Пред него опцията за енергиен популизъм вече няма да стои - то ще трябва да избира между това да понесе политическата цена за криза в енергетиката или политическата цена за реформите в нея. Ако следващото мнозинство е доминирано от ГЕРБ, ще бъде интересно да се види доколко едната година в опозиция е помогнала на Бойко Борисов да се промени и да реши проблемите, които всъщност станаха повод за свалянето му от власт.

• 1
• 2
• Следваща страница » "#3 Здравеопазването"