Как ще се разпределят 5 млрд. евро земеделски субсидии

Ситен ефект за големите

Изчисленията на агроведомството показват, че промените за големите фермери ще засегнат между 35 и 78 компании от общо над 80 хиляди. Няма яснота кои са потенциалните, защото липсва актуална публична информация (виж карето). Данните на земеделското министерство показват, че сред потенциално засегнатите са седем компании от животновъдството, които са декларирали пасища и ливади за над 150 хил. евро субсидии, а останалите вероятно са изцяло зърнопроизводители. Орязването по предварителни изчисления ще е между 2.7 и 6.4 млн. евро, което е нищожно на фона на общия обем от субсидии от над 600 млн. евро годишно. А и е напълно възможно бизнесът да бъде изкуствено разделен в отделни фирми, за да се избяга от ограничението. Което всъщност започна като процес още преди години, когато се заговори за ограничението.

Въпреки това в сектора има брожение - асоциацията на земеделските производители в България коментира, че не подкрепя въвеждането на таван за субсидиите и смята първоначалния вариант за свиването им с 10% за по-балансиран. "Страната ни не бива да спъва възможността на големите зърнопроизводители да продължат да се развиват. От една страна, те са в конкуренция с колегите си от ЕС, а от друга, от тях се очаква да диверсифицират производствата си, като инвестират в животновъдство и преработка – като маслобойни, мелници, фуражни заводи и др., и така да генерират принадена стойност", се казва в съобщението на организацията.

От организацията допълват още, че цари заблуда сред производителите от другите сектори, че парите от санкциите за големите, ще отидат при директните плащания за по-малките. В действителност спестеното трябва да бъде прехвърлено в програмата за развитие на селските райони като агроминистерството твърди, че ще отиде в схеми за подпомагане на малки производители, животновъдство, зеленчукопроизводство, овощарство и биопроизводство. 

Парите за по-малките

И новата концепция на земеделското министерство предвижда повишение на субсидиите за по-малките производители. Едното от тях ще дойде чрез т.нар. Преразпределително плащане, което осигурява по-висока субсидия за първите 300 заявени декара в стопанството. За него ще бъдат отделени близо 56 млн. евро през 2015 г. като земеделското министерство смята, че така ще се осигури добавка от 15 лв. на декар към субсидията от средно 30 лв. на декар. Тази прогноза обаче е направена на база миналогодишния брой кандидати за субсидии и е много вероятно да не се сбъдне. По неофициална информация през последните месеци, когато течеше кампанията за кандидатстване за субсидии и беше обявено, че се въвежда преразпределително плащане, е регистриран сериозен ръст на кандидатите за субсидии от близо 20% и доста по-малко увеличение на декларираните за обработка земи.

Вече няколко земеделски сдружения обявиха, че по тяхна информация поне половината от новокандидатстващите за субсидии фермери са всъщност по-големи фирми, които са се разделили фиктивно на компании, обработващи по 300 дка, за да получат по-висока субсидия за единица площ. Ако това се окаже масова практика, предвидените за преразпределителни субсидии  56 млн. евро ще трябва да се разделят измежду много повече стопанства, което ще стопи обявената добавка от 15 лв. за декар.  

Агроминистерството упорства и с въвеждането на схемата за най-дребните производители, която осигурява до 1250 евро на стопанства с площ между 5 и 30 дка. Против тази схема се обявиха повечето големи сдружения в селското стопанство. Причината е, че се смята, че по този начин ще има изкуствено раздробяване на земите от фиктивни фирми.