С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
12 31 юли 2014, 17:41, 7114 прочитания

Държавни и общински дружества имат около 360 млн. лв. в КТБ

Правилата за концентрация на депозитите като цяло се спазват като единици държат по над 25% от свободните си средства в една банка

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Трудно отвоюваната победа срещу порочната практика държавните дружества да влагат парите си в една банка, създала множество пазарни изкривявания, най-после даде своите резултати. В последната справка на министерствата за това къде държат свободните си средства ресорните им предприятия се вижда, че голямата част са превели финансите си в унисон с изискването. Нарушенията се броят на пръсти, като превишенията на прага от 25% нетна експозиция в една банка не са драстични.

И за щастие именно в момента, в който институцията фаворит в последните години - Корпоративна търговска банка, е под специален надзор, концентрацията в нея вече не е толкова огромна. Макар и ограничен обаче, рискът от замразените средства в КТБ обаче продължава да стои, като по информация на "Капитал" по сметки на държавни и общински дружества и болници в банката има сумарно около 360 млн. лв.


Сред нарушителите се откроява "Булгартрансгаз", който от март 2013 г. досега не намери начин да редуцира в съответствие с изискванията експозицията си към Корпоративна търговска банка (КТБ). Според данните към края на юни държавното дружество държи 45.38% от свободния си ресурс там. В края на юли "Булгартрансгаз" отчита 122 млн. лв. парични средства и еквиваленти. По неофициална информация сега сумата на дружеството в КТБ е около 55 млн. лв. Като най-голям депозант обаче се очертава "Топлофикация - София" (тъй като е общинско дружество, за него правилата за държавните не важат) с около 90 млн. лв., заради което изпълнителният му директор Стоян Цветанов вече беше освободен.

По-малко нарушители от друг път

Актуалните данни за депозитите на държавните предприятия показват, че монополът на КТБ е отслабнал. Ако през пролетта на миналата година в тази банка се намираха 54% от парите на дружествата, по информация на служебния премиер Марин Райков (тогава той отказа да назове банката, но името й е публична тайна), в края на юни експозициите към КТБ са сведени до нормативния праг, което би трябвало да означава, че в най-лошия случай в нея се намират до една четвърт от държавните пари. Над него се оказа депозит на Българската фондова борса (БФБ), която оповести, че държи 25.16% от парите си там. По последни данни от отчета на борсата към края полугодието тя разполага с 6 млн. лв. в срочни депозити, което заедно с парите по разплащателни сметки може да означава, че 1.5 - 2 млн. лв. са блокирани в КТБ. Борсата обаче декларира и още 13% в другата затворена банка - дъщерната на КТБ "Креди агрикол България", с което близо 40% от парите й се оказват замразени.



Над лимита като депозанти в КТБ се оказаха също Българският енергиен холдинг (БЕХ), "Индустриална зона Варна-запад"  (виж таблицата). В обясненията си по повод на нарушението те посочват, че поставянето на банката под специален надзор е попречило за балансиране на експозицията, тъй като това им е отнело възможността да оперират със средствата си там. Освен това извънредното събитие е довело до увеличение на парите, които държат или дължат на други банки.

Последната справка показва също, че е нормализирано изложението и към Централна кооперативна банка (ЦКБ), което се наблюдаваше в началото на миналата година, особено сред предприятията от сектор транспорт. В края на юни 86% от парите си там държи "Информационно обслужване", откъдето обясняват, че е проведен конкурс и са сключени договори с три обслужващи банки, като до края на юли е трябвало да бъде извършено разпределението на средствата.

Трудно извоювана победа

Разбиването на концентрацията така, че към никоя банка нетната експозиция (депозити минус кредити и гаранции) да не надвишава 25% от размера на паричните средства (които трябва да са над 3 млн. лв.), трябваше да е факт още през ноември миналата година. Тогава изтече 6-месечният гратисен срок за изпълнение на Постановление №127, с което допълни Правилника за упражняване на правата на държавата в търговски дружества, в които тя има над 50% участие. Държавните дружества се забавиха с прилагането на правилата, защото им отне няколко месеца да изготвят общи правила, по който да се проведат конкурсите за избор на банки, тъй като имаше притеснения за конфликт с изискванията на Закона за обществените поръчки. Самите конкурси също се проточиха във времето. Отделно протакането бе обяснявано и с нежеланието на дружествата да развалят депозитите си предсрочно, с което да загубят натрупаната лихвена доходност.

Въпреки това е факт, че повече от година държавните дружества дават отчет за това как боравят с парите си в банките, което е стъпка напред в по-прозрачното управление на публичния ресурс. За да се доберат до тези данни,  през 2010 г. главните редактори на 13 медии трябваше да изпратят официално запитване до финансовото министерство по Закона за достъп до информацията, изтъквайки обществения интерес. Битката за прозрачност и повече сигурност за държавните пари започна още по-рано, след като се забеляза как се превръща в практика държавните дружества да насочват парите си към малък брой банки (най-вече в КТБ), благодарение на което тя скоростно се разрасна, а чрез достъпа до евтиния ресурс финансира империя около бившия й собственик Цветан Василев и доскорошния му партньор депутатът от ДПС Делян Пеевски. Схемата работи в продължение на три поредни правителства и бе прекъсната от служебния кабинет, сформиран след оставката на правителството на ГЕРБ през 2013 г. Ако това не се бе случило, с разкриването на дупката в баланса на КТБ и поставянето й под специален надзор можеше да се окаже, че ключови дружества, особено от енергетаката и транспорта, няма да могат да разполагат с практически всичките си пари. Към отделни моменти през 2011 г. депозитите в КТБ само на дружествата от структурата на БЕХ достигаха над 630 млн. лв.

* Коригирано към 1.08.2014 г. за отстраняване на грешка в експозицията на "Булгартрансгаз". В писмо до редакцията от дружеството уточняват, че експозицията към банката надхвърля 25% поради постъпили средства в сметките на дружеството в Корпоративна търговска банка след поставянето й под специален надзор на 20 юни 2014 г. и извършени плащания по текущата сметка. Възникналата ситуация доведе до невъзможност за опериране със средствата от КТБ, посочват от дружеството.

"Тъй като е практически невъзможно във всеки един момент да се спазват условията за концентрацията на паричните средства, Наредбата предвижда в случай на превишаване, дружеството да предприеме необходите мерки за отстраняване на несъответствието в срок от 30 дни. На 30 април 2014 г. концентрацията на парични средства на "Булгартрансгаз" ЕАД в КТБ е била 23.54%. Нивото до 25% е поддържано до 29 юни 2014 г., когато поради извършени плащания от сметките ни в другите обслужващи банки е нараснало до 33.06% на 30 май 2014 г. В деня на поставяне на КТБ под надзор (20 юни 2014 г.) концентрацията на средствата на "Булгартранс" ЕАД в КТБ е възлизала на 24.01%.

Към момента дружеството разполага с достатъчно ликвидност да изпълни бизнес програмата си до края на годината, както и да извършва ритмично всички дължими текущи плащания към контрагентите си", пише в писмото до редакцията.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Сделката за F-16 увеличи бюджетния дефицит, китайската икономика с най-слаб ръст Вечерни новини: Сделката за F-16 увеличи бюджетния дефицит, китайската икономика с най-слаб ръст

И още: Рекорден теч на лични данни от НАП, Ще има ли Европейската комисия нов председател още утре; Нови данъци за имотите в Гърция

15 юли 2019, 1225 прочитания

От НАП са изтекли лични данни на милиони български граждани и фирми 32 От НАП са изтекли лични данни на милиони български граждани и фирми

Линк към масива от близо 11 GB беше разпратен от анонимен мейл до различни медии

15 юли 2019, 74613 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Нова крачка към 7-и блок на АЕЦ "Козлодуй"

Правителството призна, че е одобрило подписването на споразумение с Westinghouse

София провали идеята за велоконцесия

Сбъркана философия в основата й превърна конкурса в битка за рекламни площи на няколко играчи в бранша

Ерата на онлайн списанията

Вицепрезидентът "Mаркетинг, разработки и анализи" в медийната група Condé Nast Стефани Фрийд пред "Капитал"

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Да снимаш Пабло

"Пикасо – погледът на фотографа" в Барселона разказва чрез снимки личния живот и творческия процес на Пабло Пикасо

I like to move it, move it

В света на Ingress - GPS базираната игра от създателите на Pokemon Go, която подтиква към движение и социални контакти