Как България рискува епидемия от СПИН
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как България рискува епидемия от СПИН

Как България рискува епидемия от СПИН

Международният донор за борба срещу ХИВ, СПИН и туберкулоза излиза от страната, а държавата още няма ясен план как да го замести

Люба Йорданова
13361 прочитания

© Инна Павлова


България, оказва се, е остров на Балканите. И то в положителен смисъл. Защото тук има ниски нива на разпространение на причиняващия СПИН вирус ХИВ, докато в Гърция и Румъния върлуват епидемии. По данни на Европейския център за контрол на заболяванията честотата на новорегистрираните случаи с ХИВ на 100 000 души население в България е 2.1, а в Европейския регион и Европейското икономическо пространство - 5.9.

Това обаче може бързо да се промени. До края на 2014 г. Глобалният фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария, който финансира програмите за превенции и контрол на тези болести, ще се изтегли от България. Въпреки че за оттеглянето на фонда се знае от години, държавата не изглежда подготвена с отговор на въпроса как ще го замести. Ако програмите за борба със СПИН и туберкулоза спрат, рискът от разпространение на епидемии от тези болести е голям.

Зад успеха на програмите досега стоят усилията на много неправителствени организации, добър контрол върху дейностите и стабилно финансиране от международен донор. От 2004 г. България получава безвъзмездна финансова помощ от глобалния фонд, като от началото на изпълнението на програмите към 30 юни 2014 г. са усвоени 47.7 млн. евро. Средногодишният размер на разходите, финансирани от фонда за борба срещу СПИН, е 3 млн. евро, а за контрол на туберкулозата – 2.6  млн. евро. Глобалният фонд обаче вече излезе от всички страни - членки на ЕС, и пренасочи ресурсите си към държавите в Африка. 

И все пак нещо работи

Програмата "Превенция и контрол на ХИВ/СПИН" към здравното министерство, която управлява финансирането от глобалния фонд, е един от добрите примери за съвместна работа между държавната администрация и неправителствения сектор. Работи се активно на терен, за да се достигнат всички рискови групи. Осигурява се достъп до чисти игли, спринцовки, презервативи и лубриканти, както и подкрепа за редовен прием на лекарствата. Обучават се лидери в уязвимите общности, които да работят с останалите за намаляване на риска. Екипите са добре обучени, има изградена инфраструктура като мобилни медицински кабинети. Случаите на хора в особено голям риск се водят отделно. Предлага се консултиране и анонимно и достъпно изследване за ХИВ и други инфекции. Има услуги за хората, живеещи с ХИВ. Мониторингът върху дейностите е доста строг и трудно се допускат злоупотреби.

Ефектът от всичко това е, че епидемията в България се е запазила в ниски за Европа граници. В Гърция например преди година бяха регистрирани 66 ХИВ позитивни проституиращи, докато в България случаите са един-два на година. Голям напредък се вижда и в групата на инжекционно употребяващите наркотици - преди три години те са били 40% от всички новооткрити случаи на заразени с ХИВ, докато миналата година вече са 15%. За Юлия Георгиева от фондация "Инициатива за здраве", която от години работи за превенция на ХИВ/СПИН, "това е доказателство, че неправителствените организации си вършат работата на улицата". Тя обяснява, че е много важно да има посредник между хората, които употребяват наркотици и са изтласкани от обществото, и социалната и държавната структура. Посредникът е този, който има всекидневна връзка със засегнатия и се търси за помощ при проблеми.

"Това, което отличава програмата от останалите в страната освен нейната мащабност е и нейната цялостност", смята Антоанета Радева, председател на сдружение "Доза обич" - Бургас, което също работи за превенция на ХИВ/СПИН. Тя допълва, че програмата включва стъпки за превенция, изследване и скрининг, както и посредничество и подпомагане в процеса на лечение в здравен, социален и психологически аспект.

"Най-големият успех е, че въпреки съществуващата стигма и дискриминация, достигнахме до хиляди лица от най-уязвимите групи, които се довериха на услугите и продължават да ги търсят", коментира и д-р Тонка Върлева, директор на програма "Превенция и контрол на ХИВ/СПИН". Тя припомня, че по програмата са изградени 35 здравно-социални центъра, 19 кабинета за анонимно и безплатно консултиране и изследване на СПИН, 17 мобилни кабинета, 18 младежки клуба и е подкрепена дейността на над 50 неправителствени организации. Ежегодно се достига до над 95 хиляди лица от най-уязвимите групи. "Предотвратени бяха много нови случаи на ХИВ и бяха спестени средства за скъпоструващо лечение", допълва д-р Върлева.

След оттеглянето на фонда накъде

Дотук с добрите новини. Финансиране за всички тези дейности има до края на 2014 г., но оттам нататък не е ясно откъде ще се осигурят. Идеята на международни донори като глобалния фонд е да са подкрепа за няколко години и постепенно средствата да започнат да се осигуряват от държавата. В България обаче липсва каквото и да било разпознаване на проблема на високо държавно и местно ниво,  въпреки че уязвимите към ХИВ инфекция групи в България са многобройни, страната е на пътя на епидемията, а в крайна сметка това е инфекция, която лесно прескача към широката публика.

"Това е една стигматизирана тема, която няма чуваемост, въпреки че това е много сериозен проблем за общественото здраве", категорична е Юлия Георгиева. Тя припомня, че когато фондът излиза от Румъния пред няколко години, се стига до бум на ХИВ епидемия - само за 6 месеца новооткритите случаи сред инжекционно употребяващите наркотици се увеличават с 500%. "Твърде вероятно това ще се случи и тук", е мрачната прогноза на Юлия Георгиева. Тя е на мнение, че това е дейност, която трябва да се поеме от държавата с целево финансиране. Според нейния опит не може да се разчита на общините, чиято цел в момента е по-скоро да махнат програмите за употребяващите наркотици от териториите си заедно със самите хора, "за да не са в тяхната градинка". Средства могат да дойдат и ако единият процент от акцизите за цигари и алкохол се отделя наистина за програми за превенция на зависимостите, смята Юлия Георгиева.

Д-р Тонка Върлева обяснява, че в бюджетна прогноза на Министерството на здравеопазването за 2015 г. са заложени 800 хил. лева за дейности за превенция и контрол на ХИВ/СПИН. Ще могат да се използват и средства от общия бюджет за диагностика и лечение за хора, живеещи с ХИВ/СПИН, който по прогнозни стойности е около 16 млн. лв. за 2015 г. Не е ясно обаче дали тези суми ще бъдат одобрени при приемането на държавния бюджет за следващата година. Има и предложение за финасиране на превантивни дейности и към ОП "Развитие на човешките ресурси" (ОПРЧР) към Министерството на труда и социалната политика на стойност около 650 хил. лева. Според източници на "Капитал" обаче няма почти никакъв шанс за включване на такива дейности по новата ОПРЧР, тъй като тя вече е готова и изпратена за коментари в Европейската комисия (ЕК), а приоритет за здравеопазване в нея не е предвиден. Д-р Върлева допълва също, че се работи за въвличане на общините и осигуряване на общинско финансиране, а неправителствените организации могат да кандидатстват и по програмата "Здраве за растеж" на ЕК.

В момента се водят и преговори за удължаване на финансирането от глобалния фонд за още една година. България е спестила 2.5 млн. евро от изпълнението на програмата главно от процедури по ЗОП за услуги. Идеята на ръководството на програмата е фондът да позволи те да бъдат изполвани през 2015 г. Това е така нар. процедура non-cost extension ("удължаване без допълнително финансиране"), а решението на глобалния фонд се очаква до края на годината. Според д-р Тонка Върлева така ще има време през 2015 г.  да се актуализира нормативната уредба по отношение на услугите, които неправителственият сектор предоставя на най-уязвимите групи и тяхното финансиране от държавния бюджет. По нейни данни след спирането на финансирането от глобалния фонд, държавният бюджет ще трябва да осигури около 18 млн. лв., за да бъдат покрити цялостните превенция и контрол за борба със заболяването.

Изгубени възможности

Проблемът е, че нито един от тези варианти все още не е сигурен и неправителствени организации се опасяват от спиране на дейностите по програмата. Ако финансирането свърши, освен риска от разпространение на болестите е възможно да се стигне и до загуба на експерти с опит и на мрежата от контакти сред уязвимите групи. По-големият брой заразени хора би означавал и много по-голямо финансово натоварване за здравната система, тъй като разходите за превенция са много по-малко, отколкото тези за лекарства.

"Програмата е видимо успешна, вършат се много неща по нея и нямам логично обяснение защо при тези възможности тя не беше продължена навреме", коментира Деян Колев, председател на "Амалипе", които работят с уязвими групи сред ромските общности. Той обяснява, че здравното министерство е можело да включи програмата в меморандума за Норвежкия финансов механизъм или пък да предвиди поне част от дейностите в настоящата ОПРЧР. Според Деян Колев остават вариантите тези дейности да се заложат в следващия период на норвежката или швейцарската програма (като "дупката" от 2 или 3 години да бъде запълнена от държавния бюджет) или да се търси начин за съвместен проект с Румъния по Дунавската програма. "Струват ми се много малко вероятни опции на фона на изпуснатите възможности", смята обаче Колев. Според него проблем е и липсата на координация с Министерството на труда и социалната политика и Агенцията за социално подпомагане, които не признават този тип услуги като социални и съответно няма изработена методология и финансов стандарт за тях.

"Работата в уязвимите групи е социална услуга, както навсякъде по света. Въпросът е доколко държавата може да поеме интегрираните здравно-социални услуги", смята и д-р Елена Кабакчиева, председател на "Здраве и социално развитие", които също работят с уязвими групи по програмата. Според нея услугите са здравно-социални, т.е., от една страна, са фокусирани върху намаляване на здравните проблеми, а от друга, са типичните социални услуги, които включват работа на терен и целта им е да достигнат до всички хора в уязвимо положение. Д-р Кабакчиева допълва също, че правителството трябва да поеме ангажимента в програмите за интеграция да се включват и този тип услуги, защото голяма част от хората в риск се намират и сред ромските общности. А Министерството на образованието и общините трябва по-активно да продължат да стимулират СИП-овете за здравно-сексуално образование.

"По-голямата част от работата е свършена – има опит, програма, обучен професионален ресурс, изградена структура, достигане и обхващане на най-уязвимите групи, достойни резултати. Не на последно място - има потребност", смята Антоанета Радева. Въпросът сега е държавата да използва добрата практика и да направи така, че тя да продължи. Средствата за превенция и контрол на разпространението на болестта всъщност не са чак толкова много и със сигурност излизат доста по-евтино, отколкото тези, след като епидемията вече е избухнала. И както казва Юлия Георгиева, не може да рискуваш сигурността за здравето на населението за милион, милион и нещо на година.

България, оказва се, е остров на Балканите. И то в положителен смисъл. Защото тук има ниски нива на разпространение на причиняващия СПИН вирус ХИВ, докато в Гърция и Румъния върлуват епидемии. По данни на Европейския център за контрол на заболяванията честотата на новорегистрираните случаи с ХИВ на 100 000 души население в България е 2.1, а в Европейския регион и Европейското икономическо пространство - 5.9.

Това обаче може бързо да се промени. До края на 2014 г. Глобалният фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария, който финансира програмите за превенции и контрол на тези болести, ще се изтегли от България. Въпреки че за оттеглянето на фонда се знае от години, държавата не изглежда подготвена с отговор на въпроса как ще го замести. Ако програмите за борба със СПИН и туберкулоза спрат, рискът от разпространение на епидемии от тези болести е голям.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    gl_avatar avatar :-|
    gl_avatar

    Трябва МЗ да се вземе в ръце и работата да продължи.

  • 2
    rainbou1 avatar :-?
    rainbou1

    Акцизните стоки осигуряват на държавата така необходимите и средства за пенсии, социални разходи и т.н. Затова тя не е заинтересувана да се бори със зависимости като алкохолизъм, тютюнопушене и т.н. - въпреки, че по данни вследствие забраната за пушене в заведение броя на инфарктите за миналата година е намалял с 1000!

  • 3
    bortscheto avatar :-|
    Борислав Желязков

    Много добре е казаното до тук.Но този фонд се занимава и с проблема ТУБЕРКУЛОЗА в страната.Там също се ''наляха''много пари и сега нещата остават висящи.И ако си от рисков контингент и имаш проблем със СПИН ,то всеки един от нас може да се разболее от ТУБЕРКУЛОЗА.Тогава става страшно.Преди години предрекох ,че заболеваемостта от ТБК ще се повиши и ще стигне до нивата на Сибир-разбирай 120/100 000 ,а то се случи обратното-тя ''падна''до 25-30/100 000.Много подозирам,че Програмата в България не открива адекватно новите болни.Всичко е заради разрушената мрежа от ТУБ диспансери ,неясното финансиране и липсата на кадри работещи и разбиращи от болестта .Нека журналистката да изрови от медиите и да разгледа и проблема с ТБК.Мога да й бъда полезен.
    Господ да ни е на помощ.

  • 4
    demos20002000 avatar :-|
    demos20002000

    Фонда се изтегля и ние няма да запълним с нищо финансовата дупка. Типично в БГ стил. Работеща и толкова важна система да се остави да рухне заради няколко милиона. В същото време се наливат милиарди в нереформираната здравна каса, която се точи нагло и е синоним на корупцията и неефективността.

  • 5
    thepirineagle avatar :-|
    thepirineagle

    До коментар [#4] от "demos20002000":
    Не забравяй и милиардите за южни патоци,атомни гьолове и т.н. Опасявам се,че за пореден път родното чиновничество и политическа "класа" ще бъдат "на висота" и още една работеща програма и система спасяваща здравето и живота на десетки хиляди годишно ще оттече в канала поради пасивност и откровенна некадърност...

  • 6
    innlov avatar :-|
    innlov

    До автора и/или Капитал:

    Предварително Моля за извинение, но тази статия има ли
    платен характер. Дейността по нейната подготовка и издаване подпомогната ли е по някакъв начин финансово от бюджета на програмата?

    Питането е неутрално и не е съпроводено с лоши чувства или намерение.
    С Уважение,

  • 7
    mandolinka avatar :-|
    detelina

    "освен риска от разпространение на болестите е възможно да се стигне и до загуба на експерти"
    извинявам се, но като обикновен човек не съм видяла какво се прави освен някой друг постен концерт и подхвърляне на кондоми.
    много ще ми е интересно да прочета по какъв начин се обясняват ниските нива на заболеваемост спрямо парите (обявени със стойност) или ниските нива се дължат на друго? какъв скрининг е правен и кога?
    за мен тази болест в бг е "хранилка" за "експерти". много по значими социално sti в бг са абсолютно други заболявания и ако вторичен ефект от "кампаниите" имаше, щяхме да видим намалявания и при тях, ноооо концерти и окаяни брошури изхраниха някои хора до пенсия

    Публикувано през m.capital.bg

  • 8
    bonobo avatar :-|
    bonobo

    detelina, като обикновен човек не сте целева група на тези програми, защото те са насочени до голяма степен към рисковите части на населението, от които обикновено тръгва разпространението към останалите. Има екипи, работещи на терен, здравни медиатори и много други случващи се неща. Това, че не се случват около Вас може само да ви радва.
    Относно скрининга - да, при ниска заболеваемост няма технически начин да се разбере точно колко висока би била в същата държава, ако нямаше пари и зли експерти. Вместо това просто се прилагат най-добрите възможни практики за превенция. Но както пише в статията, в Румъния откакто няма глобален фонд, заболеваемостта се качва. Когато фондът се изтегли и от България, може би ще получите своя отговор в цифри.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK