С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
21 1 авг 2014, 17:15, 20809 прочитания

За ветеринарите, астрофизиката и хранителните добавки

Липсата на контрол прави модерното шарлатанство възможно

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Едва ли британският професор по астрофизика и член на Кралското научно дружество и Кралското астрономическо дружество Джослин Бел подозира, че през юли 2014 г. ще се появи на рекламна страница на жълтия вестник "Уикенд". Откривателят на първата неутронна звезда обаче е представена като 67-годишната Анка Игнатова от Пловдив, която споделя с читателите благодатните ефекти от хранителната добавка "Флекс комплекс": "Болките в краката ми напълно изчезнаха, а по-рано беше просто нетърпимо, не можех по цяла нощ да мигна. Сестра ми ми ги препоръча, някаква нейна приятелка ги пила и била много доволна." Под нея има снимка на възрастна жена, изображение, изкопано от полицейски регистър в САЩ. Но не. Това според вестника е 78-годишнита Лилия Иванова от Русе, която емоционално споделя: "Вече зарязах бастуна." Над тях – д-р Светослав Георгиев от София авторитетно разказва, че препоръчва лекарството на пациентите си: "Особено при една моя пациентка – Гълъбина Методиева, ефектът е постресаващ! Жената направо проходи." Всъщност такъв лекар няма, а снимката е на тексаския ветеринар Тери Литси.

Рекламата на хранителна добавка, в която "интервюираните" всъщност не съществуват, а продуктът е рекламиран почти като лекарство и му се приписват лечебни свойства, е в нарушение на няколко закона – за защита на личните данни, за храните, за авторските права, за лекарствата, за защита на потребителите, за защита на конкуренцията и за патентите и регистрацията на полезните модели. 
 


Дали това е възможно? Възможно е


Става въпрос за две рекламни карета във вестник "Уикенд" на две хранителни добавки – "Флекс комплекс" (подпомага ставите) и "Ероген" (за проблеми с ерекцията). Рекламата на единия продукт заема цялата четвърта корица на последното издание и "Капитал" получи сигнал, че едната от интервюираните пациентки, които уж са ползвали "Флекс комплекс", всъщност е чужденка и съвсем не се казва Анка Игнатова. След проверка се оказа, че цитираните лекари – д-р Светослав Георгиев и д-р Стефан Петракиев, не съществуват в регистрите на практикуващите в град София на лекарския съюз и на здравната каса.

Освен това в рекламните текстове са посочени свойства, които по принцип добавките не притежават, защото според закона те всъщност са храна.



От фирмата производител "Зона фарм" казаха пред "Капитал", че те подават текстове за продуктите си в суров вид на "Уикенд", които изработват рекламните им послания, и че не те са открили цитираните лекари. От издателя на вестника "Ню медиа груп" потвърдиха, че имат договор със "Зона фарм", наясно са със здравните наредби и изработват посланията в съответствие с тях.

И именно там е проблемът – в случая с рекламите на хранителни добавки огромно количество хора се доверяват на продукта, очакват "дошлото чудо" и го купуват, уверени, че то е "природно", "безвредно" и "няма странични ефекти".

И ако това е само един от много случаи, в които рекламите на добавки нарушават няколко закона и се злоупотребява с множество пациенти, то проблемът с контрола върху хранителните добавки, техният състав, действие, взаимодействия и реклама е повсеместен, особено през последните две години. По закон те са храна, по-точно – добавка към всекидневната диета, която подпомага организма. Само че българското законодателство е изключително либерално към състава и контрола върху тези продукти. На пазара има регистрирани около 16 хиляди добавки, всеки месец се регистрират по около 300 нови, коментира Николай Костов, фармацевт. По данни на IMS Health в аптеките активно се продават 3175 хранителни добавки, отделно от това тези продукти могат да се поръчат по интернет, във фитнес салоните, в дрогерии или да се купят от магазин. Само продажбите на добавки в аптеките са на стойност 195.3 млн. лв. през 2013 г. по данни на IMS Health, а ръстът е двуцифрен за поредна година.

Дори и с либералното законодателство за този тип продукт контролът върху тези продукти е съвсем незабележим. През 2011 г. тогавашният земеделски министър Мирослав Найденов си извоюва Агенцията по храните да регистрира и контролира продажбите на добавките. Дотогава производителите и вносителите не си позволяваха крайни волности, защото добавките се контролираха от Министерството на здравеопазването, Изпълнителната агенция по лекарствата и регионалните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве. Сега обаче пазарът е в пълен хаос и с пълно основание стои въпросът с какво се храним... като добавка. В България според проучване на екип на Фармацевтичния факултет на Медицинския университет в София 80% от листовките и етикетите на добавките не съдържат информация, която е съществена за безопасната им употреба.  В същото време повече от 60% от приемащите добавки не споделят на лекарите, че въобще ги приемат, и то в комбинация с лекарства. Притеснителното е, че пациентите често бъркат лекарствата с добавките и освен това смятат, че добавките са безвредни и без странични ефекти, което изобщо не е така.

Но да се върнем към конкретния случай.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Износът на стоки почти догони вноса, скандал с винетките в София Вечерни новини: Износът на стоки почти догони вноса, скандал с винетките в София

И още: Депутатите приеха туристически данък за нощувките в Airbnb; Китай затяга мерките в Хубей; Еврозоната не изключва фискални стимули за борба с икономическия спад

19 фев 2020, 1112 прочитания

София бърза да усвои парите за ремонт на Борисовата градина, но няма ясна цел София бърза да усвои парите за ремонт на Борисовата градина, но няма ясна цел

Оказва се, че Столичната община е кандидатствала за евросредства за изпълнението му без съгласието на общинските съветници

19 фев 2020, 1047 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Южен порой

Стартирането на проекта за газопровод е на четири подписа разстояние

Още от Капитал
Пазарът на жилища в София: Силен сезон, с първи епизоди на спадове

Ръст на сделките и застой в средните цени през 2019 г. Купувачите са млади, търсят нови сгради, сделките стават по-бавно и доминират двустайните апартаменти

За дизайнерите с любов

Българският стартъп Artery Team представя местни и международни дизайнерски марки в Etsy

Спаси ме от коронавируса

По-важно е маските да бъдат носени от болните, а не от здравите хора, защото така се ограничава предаването на инфекцията

(Не)възможната столица на културата

"Пловдив 2019" премина с повече скандали, отколкото културни новини, бе недофинансиран и неглижиран от властта

Wi-Fi free

Все повече хора искат да преодолеят зависимостта си от технологиите. Бизнесът харесва това

От Маракеш до Париж и обратно

Писателят и художник Махи Бинбин за живота между две култури и социалната си дейност в Мароко

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10