Едва ли британският професор по астрофизика и член на Кралското научно дружество и Кралското астрономическо дружество Джослин Бел подозира, че през юли 2014 г. ще се появи на рекламна страница на жълтия вестник "Уикенд". Откривателят на първата неутронна звезда обаче е представена като 67-годишната Анка Игнатова от Пловдив, която споделя с читателите благодатните ефекти от хранителната добавка "Флекс комплекс": "Болките в краката ми напълно изчезнаха, а по-рано беше просто нетърпимо, не можех по цяла нощ да мигна. Сестра ми ми ги препоръча, някаква нейна приятелка ги пила и била много доволна." Под нея има снимка на възрастна жена, изображение, изкопано от полицейски регистър в САЩ. Но не. Това според вестника е 78-годишнита Лилия Иванова от Русе, която емоционално споделя: "Вече зарязах бастуна." Над тях – д-р Светослав Георгиев от София авторитетно разказва, че препоръчва лекарството на пациентите си: "Особено при една моя пациентка – Гълъбина Методиева, ефектът е постресаващ! Жената направо проходи." Всъщност такъв лекар няма, а снимката е на тексаския ветеринар Тери Литси.
Рекламата на хранителна добавка, в която "интервюираните" всъщност не съществуват, а продуктът е рекламиран почти като лекарство и му се приписват лечебни свойства, е в нарушение на няколко закона – за защита на личните данни, за храните, за авторските права, за лекарствата, за защита на потребителите, за защита на конкуренцията и за патентите и регистрацията на полезните модели.
Дали това е възможно? Възможно е
Става въпрос за две рекламни карета във вестник "Уикенд" на две хранителни добавки – "Флекс комплекс" (подпомага ставите) и "Ероген" (за проблеми с ерекцията). Рекламата на единия продукт заема цялата четвърта корица на последното издание и "Капитал" получи сигнал, че едната от интервюираните пациентки, които уж са ползвали "Флекс комплекс", всъщност е чужденка и съвсем не се казва Анка Игнатова. След проверка се оказа, че цитираните лекари – д-р Светослав Георгиев и д-р Стефан Петракиев, не съществуват в регистрите на практикуващите в град София на лекарския съюз и на здравната каса.
Освен това в рекламните текстове са посочени свойства, които по принцип добавките не притежават, защото според закона те всъщност са храна.
От фирмата производител "Зона фарм" казаха пред "Капитал", че те подават текстове за продуктите си в суров вид на "Уикенд", които изработват рекламните им послания, и че не те са открили цитираните лекари. От издателя на вестника "Ню медиа груп" потвърдиха, че имат договор със "Зона фарм", наясно са със здравните наредби и изработват посланията в съответствие с тях.
И именно там е проблемът – в случая с рекламите на хранителни добавки огромно количество хора се доверяват на продукта, очакват "дошлото чудо" и го купуват, уверени, че то е "природно", "безвредно" и "няма странични ефекти".
И ако това е само един от много случаи, в които рекламите на добавки нарушават няколко закона и се злоупотребява с множество пациенти, то проблемът с контрола върху хранителните добавки, техният състав, действие, взаимодействия и реклама е повсеместен, особено през последните две години. По закон те са храна, по-точно – добавка към всекидневната диета, която подпомага организма. Само че българското законодателство е изключително либерално към състава и контрола върху тези продукти. На пазара има регистрирани около 16 хиляди добавки, всеки месец се регистрират по около 300 нови, коментира Николай Костов, фармацевт. По данни на IMS Health в аптеките активно се продават 3175 хранителни добавки, отделно от това тези продукти могат да се поръчат по интернет, във фитнес салоните, в дрогерии или да се купят от магазин. Само продажбите на добавки в аптеките са на стойност 195.3 млн. лв. през 2013 г. по данни на IMS Health, а ръстът е двуцифрен за поредна година.
Дори и с либералното законодателство за този тип продукт контролът върху тези продукти е съвсем незабележим. През 2011 г. тогавашният земеделски министър Мирослав Найденов си извоюва Агенцията по храните да регистрира и контролира продажбите на добавките. Дотогава производителите и вносителите не си позволяваха крайни волности, защото добавките се контролираха от Министерството на здравеопазването, Изпълнителната агенция по лекарствата и регионалните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве. Сега обаче пазарът е в пълен хаос и с пълно основание стои въпросът с какво се храним... като добавка. В България според проучване на екип на Фармацевтичния факултет на Медицинския университет в София 80% от листовките и етикетите на добавките не съдържат информация, която е съществена за безопасната им употреба. В същото време повече от 60% от приемащите добавки не споделят на лекарите, че въобще ги приемат, и то в комбинация с лекарства. Притеснителното е, че пациентите често бъркат лекарствата с добавките и освен това смятат, че добавките са безвредни и без странични ефекти, което изобщо не е така.
Но да се върнем към конкретния случай.
Супер, мощен, концентриран, иновация
Оттук нататък в двете реклами могат да се броят изразите, които заблуждават потребителите, че добавката действа като лекарство, и които по принцип са забранени в наредбата за етикетирането на добавките.
Като начало рекламата на "Флекс комплекс" претендира, че той е световна иновация и че "дойде чудото", но основната й съставка – глюкозаминът, е позната от десетки години.
В самото представяне е описано, че тя "действа безотказно", а действието не е свойство на добавките, а на лекарствата.
В "интервютата" на "лекарите" е посочено, че "ефектът е потресаващ" и че "съставът му е невероятно ефективен". Това няма как да бъде доказано, тъй като няма законово изискване да се провеждат клинични проучвания за състава и ефекта от добавките. С това представяне и тези реплики обаче рекламата влиза в полето на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, тъй като само лекарствата имат научно доказани свойства, а в случая добавката проявява такива претенции.
Същото нарушение се случва и с "интервютата" на "пациентките" – едната съобщава за "светкавичен ефект", какъвто храните нямат, а другата, че е "зарязала бастуна" и че няма болки, което е претенция за лечебни свойства.
В другата реклама – за хапче за ерекция, има няколко нарушения на различни закони.
Първото е на закона за лекарствата, тъй като продуктът е така описан, че потребителят може да се заблуди, че той има свойство на лекарство. Самата реклама го промотира като" хапче номер едно за ерекция, без засечка, гарантирано". Що се отнася до свойствата, които доближават продукта до лекарството, в рекламата е посочено, че то увеличава сексуалната възбуда с над 180% - факт, който няма как да се измери, но ако това е така, то добавката би била лекарство. Клиентите освен това би трябвало да са притеснени от още няколко твърдения – че продуктът е "изцяло натурален, без странични ефекти", че е "100% безвреден за сърцето". В "интервютата" там също има твърдение, че продуктът "нито има странични ефекти", че хапчето "е безвредно".
Оттам нататък изглежда, че има нарушение на закона за лекарствата и на патентното право в два анонса от рекламата. В единия случай се споменава, вероятно без разрешение, световноизвестна търговска марка на Pfizer, която е нарицателно на лекарство за лечение на проблемите с ерекцията. Това лекарство освен това се изписва с рецепта, употребата на търговското му име в реклами към широката публика е абсолютно забранено от закона за лекарствата и се санкционира с глоба.
Описанието на продукта обаче не спира само до използването на търговското наименование на лекарство на Pfizer, но продължава да громи и останалата конкуренция. В интервю на пациент в рамките на рекламата се казва, че няколко пъти в аптеката са се опитали "да му пробутат нещо, което се казваше по сходен начин". В случая става въпрос за лекарство за полова мощ с рецепта, което Actavis продава от повече от шест години и е наистина доста спорно кой е пръв на пазара, както и дали има причина производителят на добавки да се сравнява с лекарството.
Нарушение след нарушение
"За пръв път в близо четиригодишната си практика разбирам за реклама, в която не участват реално съществуващи хора. Притеснителното е, че подобен тип послания са насочени към възрастни, болни, социално слаби и уязвими хора и често се правят опити да се злоупотреби с доверието им и да бъдат подтикнати към покупка. Ще проучим в детайли случая", коментира Веселин Златев, председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП).
Асоциацията "Активни потребители" обяви, че е готова да сезира КЗП за случай на нелоялна търговска практика. Досега глобата за подобно деяние е била 15 хил. лв. и не е стряскала никого. Сега тя се повишава на 50 хил. лв.
"На такива производители не се сърдя, защото живеят в среда, в която преобладава чувство за безнаказаност. Всички те сериозно ще се замислят, когато видят сериозен отпор от страна на държавата срещу такива практики. Това се случва в България и производителите стават все по-агресивни, защото няма противодействие", коментира Богомил Николов, председател на "Активни потребители".
Ако бъде подаден сигнал до КЗП, тя трябва да се произнесе в срок до 30 дни.
Комисията за защита на конкуренцията е институцията, която би могла да разгледа казуса от гледна точка на заблуждаваща реклама и нелоялна конкуренция.
"Досега в сферата на хранителните добавки сме имали казуси само на нелоялна конкуренция, при която една фирма копира търговската марка на свой конкурент. Последният случай на заблуждаваща реклама е по сигнал на българския тенисист Григор Димитров, чийто образ е използван без негово съгласие", коментира Марио Гаврилов, говорител на антимонополния регулатор.
Богдан Николов допълни още, че когато даден продукт се предлага по начин, който му приписва лечебни свойства, по регламент трябва да подаде заявление в Европейската агенция за храните и ако се потвърди, че тя има такива свойства, да се включи в списъка й, а ако не – да влезе в черен списък.
От регулатора – Българската агенция по безопасност на храните, не отговориха на въпросите на "Капитал" дали са контролирали съдържанието на хранителни добавки в съответствие с етикета по сигнал или тяхна преценка, нито колко такива проверки са направили. От агенцията не коментираха дали са обръщали внимание на рекламите по медиите на хранителни добавки и дали има глобени фирми за реклами, при които на добавки се приписват свойства на лекарства. Няма и отговор на въпроса как ще реагират и имат ли механизъм за контрол на подвеждаща реклама на хранителна добавка, в която са включени имена и лица на хора без тяхното знание и съгласие, като са им приписани интервюта за свойствата на конкретна добавка.
Коментарът беше формален, като в него беше отбелязано, че "производителите и търговците носят отговорност за съответствието на техните продукти със законодателството". В допълнение от агенцията казват: "При контрола в търговската мрежа се обръща внимание на етикетирането и представянето на хранителните добавки. Основните нарушения, констатирани при проверките, са неправилно изписване - здравни претенции, неправилно изписване на съставки, количества над допустимите норми, изтекъл срок на годност." От БАБХ допълват, че работят в тясно сътрудничество с ИАЛ и обменят информация при необходимост, както и че са санкционирали големи и малки производители и търговци, като са изброени имената само на трима от тях.Само по себе си наличието в търговската мрежа на такива добавки е опасно и агенцията би трябвало да се погрижи да оповести обществеността, ако наистина иска да се грижи за здравето на хората.
Защото в момента излиза, че потребителите трябва да разчитат на добросъвестните производители, на съветите на фармацевтите и на лекарите и да се ориентират на собствен риск и познания в джунглата на храната, която приемат под формата на добавка. Тя може да помага, но видно всеки може да бъде подведен от лъжелекари, лъжепациенти и обещания за чудо, което не съществува.
Как се регулират добавките
Хранителните добавки имат статута на пържола, както често се шегуват във фармацевтичните среди, т.е. те теоретично са храна.За да стигне до пазара, производителят или вносителят е длъжен да подаде документ с етикета и листовката на добавката. Контролът е формален – добавката не трябва да съдържа по-голямо количество от определени милиграми витамини и минерали, след които концентрацията й е на лекарство. Освен това в нея не бива да бъдат вложени определен брой билки, които виреят в България. Причината е, че части от тях са отровни и затова се намират в забранителен списък. При билките обаче тези, които не са забранени, са разрешени за влагане в добавки. Така пазарът е залят с билкови продукти от Индия и Китай, които имат в пъти по-мощно действие от българските, действието им не е описано, а в много държави те са регистрирани като лекарства.
За разлика от лекарствата, при които се контролира целият производствен процес и разпространението до пациента, Агенцията по храните не контролира съдържанието на добавките и се доверява на производителя за етикета със съдържанието, като единствените забележки обикновено са в начина на изписване на етикета – там не трябва да фигурират думи, които да означават, че тя лекува, а само да е отбелязано, че подпомага диетата, но не замества пълноценното хранене. Всичко това са изисквания по европейска директива.
Голяма част от европейските страни обаче стигат далеч по-напред в контрола върху добавките. В част от тях в списъка с добавки фигурират само витамини, минерали, аминокиселини, въобще вещества, които организмът сам си набавя от храната или произвежда и след определена възраст не може да го прави толкова успешно. В повечето заради дългогодишната употреба и традиция в ползването добавки са множество растителни и билкови продукти.
Проблемът в България обаче е много голям. На пазара на добавки се конкурират най-различни производители. Фармацевтичните компании и известните световни и европейски производители на добавки обикновено произвеждат добавки в условията и по изискванията, по които се произвеждат лекарства, и това е отбелязано на етикетите. Има множество български фирми с традиции в този тип производство. Съществуват обаче производители и вносители, които не се колебаят да злоупотребяват с доверието на пациентите.
Заради дългогодишната традиция на употреба на билки и народолечение в България добавките се приемат изключително добре, още повече че част от производителите ги рекламират като безвредни, безопасни, без странични ефекти.
В случая с добавките става въпрос за бързооборотна стока и компаниите, които ги предлагат, бързо научиха урока, че колкото по-скъпа е добавката, толкова по-сериозно ще се възприеме от потребителите. За разлика от лекарствата, чиито цени се регулират от държавата, при добавките производителят сам определя цената.
Получава се парадокси, при които една опаковка от хранителна добавка е по-скъпа от лекарство без рецепта в същата категория. Например при средствата срещу болка средната цена на една опаковка добавки е 11 лв., а на лекарство срещу болка - между 1.70 и 3 лв. за опаковка.
Съществува обаче огромен вакуум в познаването на свойствата и взаимодействията на добавките, което налага затягане на контрола.
Хранителните добавки често се приемат за дълъг период от време, за да подпомагат организма. По този начин понякога такива продукти се ползват по-продължително от лекарствата, включват се в метаболизма и влияят на организма. Въпросът е, че освен че съдържанието им не е ясно, в много случаи и начинът, по който се усвояват, не е известен на самите потребители и на лекарите.
Съществуват много добавки, чиито съставки са регистрирани лекарства. Такъв е случаят с Гинко билоба например, за което не може да се приеме, че е част от всекидневната диета.
И докато в листовките на лекарствата има описание за взаимодействията с други медикаменти, според проучване на Фармацевтичния факултет, представено през 2011 г. на Международна научна конференция, посветена на 50-годишнината на Съюза на учените, от 18 продукта с гинко, регистрирани като добавки в България, едва в листовките на 7 се посочват взаимодействия и че те не трябва да бъдат използвани от бременни и кърмещи жени, както и от деца. Само в листовката на един продукт се посочва, че той не може да се комбинира с антикоагуланти (лекарства, които разреждат кръвта). В листовката на един продукт с гинко пък се твърди, че той няма никакви противопоказания, взаимодействия и нежелани ефекти. Според сайта drugs.com специално гинко билобата има взаимодействия с 489 лекарства.
Едно от много разпространените въздействия на чая от жълт кантарион например е, че намалява действието на оралните контрацептиви.
В момента в Националния център за опазване на общественото здраве и анализи (НЦОЗА) са подадени документи за изследване на 16 нови хранителни добавки, но в случая става въпрос за химически състав и енергийна стойност – белтъци, въглехидрати, мазнини, а не за замърсяване с вредни елементи. "Голяма част от производителите и вносителите, които държат на качеството, което предлагат, се допитват до националния център. Институциите и институтите трябва да работим в много близка връзка, когато става въпрос за продукти, които касаят човешкото здраве", коментира доц. Жени Стайкова, директор на НЦОЗА.
Едва ли британският професор по астрофизика и член на Кралското научно дружество и Кралското астрономическо дружество Джослин Бел подозира, че през юли 2014 г. ще се появи на рекламна страница на жълтия вестник "Уикенд". Откривателят на първата неутронна звезда обаче е представена като 67-годишната Анка Игнатова от Пловдив, която споделя с читателите благодатните ефекти от хранителната добавка "Флекс комплекс": "Болките в краката ми напълно изчезнаха, а по-рано беше просто нетърпимо, не можех по цяла нощ да мигна. Сестра ми ми ги препоръча, някаква нейна приятелка ги пила и била много доволна." Под нея има снимка на възрастна жена, изображение, изкопано от полицейски регистър в САЩ. Но не. Това според вестника е 78-годишнита Лилия Иванова от Русе, която емоционално споделя: "Вече зарязах бастуна." Над тях – д-р Светослав Георгиев от София авторитетно разказва, че препоръчва лекарството на пациентите си: "Особено при една моя пациентка – Гълъбина Методиева, ефектът е постресаващ! Жената направо проходи." Всъщност такъв лекар няма, а снимката е на тексаския ветеринар Тери Литси.
Рекламата на хранителна добавка, в която "интервюираните" всъщност не съществуват, а продуктът е рекламиран почти като лекарство и му се приписват лечебни свойства, е в нарушение на няколко закона – за защита на личните данни, за храните, за авторските права, за лекарствата, за защита на потребителите, за защита на конкуренцията и за патентите и регистрацията на полезните модели.
21 коментара
не виждам защо хората си купуват тези добавки , когато същата работа им вършат храните :
-чай от Шипка при разстройство напр. вм. широко рекламираните пробио
както и нашето кисело мляко с антибиотици и т.н. вм. пробио
Ето хората как го ценят,ние гледаме рекламата
http://www.vesti.bg/tehnologii/zdravoslovno/german
колкото до модата "Коластра " ,ми тя е кравешка , а кравето млеко е силен алерген .
Я заведете децата на моренце , балкан , Тетевен, Рибарица ...
Ако Веселин Златев за пръв път среща реклама, в която не участват реално съществуващи хора направо да си подава оставката. Пълно е с такива реклами, не само в телешоповете, ами и в праймтайма. Редовно гледаме "лекари", които препоръчват паста за зъби и дъвки.
До коментар [#2] от "tamada":
А бе, в БГ реклами, тези с пастите за зъби точно са си истински зъболекари (познавам някои от тях), но определено е много смешно, че г-н Златев за първи път вижда такива реклами :)
До коментар [#1] от "oyh53308658":
Изглежда, че поради някаква причина се мислиш за компетентен. Какво очакваш, човешка коластра ли? Кравето млЕко е алерген за някои хора, но силен съвсем не е. Иначе щяхме да сме измрели от алергичен шок всички в тая страна.
А "нашето кисело мляко с антибиотици" - ВТФ?!
До коментар [#3] от "lacrima":
Ами възможно е някои от големите фирми да са започнали да наемат истински лекари за да избегнат евентуални юридически проблеми. Но като цяло рекламният бизнес често работи по метода: "ние знаем, че това не е вярно и вие знаете, че не е вярно, но се лъжем взаимно и се усмихваме". :)
Тази статия звучи доста поръчково! Ако наистина се търсеше проблемът в регулирането на рекламите на хранителни добавки, първо щеше да се обърне внимание на абсурдните сайтове за продукти от които се отслабва с по 10-20кг за месец, или тези дето ставаш в 10 по-млад от кремче и също пълни с мнения на по-малко реални или повече потребители. Може би, ако Капитал получаваше парите за цели страници реклама, нямаше да е толкова краен и тенденциозно насочен към конкретна фирма или техен личен конкурент. До колко поръчковото писане в уж сериозен вестник е "лоялна конкуренция" ????
До коментар [#6] от "piranq":
Що за глупост? Капитал няма как да публикува статия, в която да обхване абсолютно всички нарушители, още повече разни знайни и незнайни онлайн търговци/спамъри, които се намират физически незнайно къде.
За сметка на това в случая има ясен нарушител, който се намира на територията на България, и очевидно използва заблуждаваща реклама, освен всичко друго. Така че не търси проблема в Капитал, а в самият нарушител.
Кое му е поръчковото на статията? Напротив - показва реални проблеми.
Публикувано през m.capital.bg
могат ли потребителите да завеждат искове за измама директно в съда срещу производители и дистрибутори на подобни добавки както е в САЩ вместо да разчитат на комисии и агенции?
За хомеопатията? Там нещата са страшни. Познат педиатър от Пирогов казва, че при него идват майки с умиращи деца, които са ги лекували с хомеопатия и след като нещата са излезли от контрол му плачат да ги спасяват. После съдят болницата, ако не успеят да го спасят.