Избор за след изборите

За пръв път от близо 15 години Висшият съдебен съвет (ВСС) ще избира за председател на върховен съд, в случая – Върховния касационен съд (ВКС), между двама кандидати.

Тази седмица бяха издигнати кандидатурите на Павлина Панова и Таня Райковска за поста. Те са заместници на председателя на съда проф. Лазар Груев, чийто мандат изтича през есента. Изборът им ще се проведе в края на септември, като преди това двамата кандидати ще бъдат изслушани от колегите им съдии от ВКС. 

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

В юридическите среди кандидатурите на Райковска и Панова се определят като успешни - двете върховни съдии се ползват с добро име. Номиниралите ги членове на съвета обаче са в двете противоположности – зад съдия Панова, която ръководи наказателната колегия на ВКС, са застанали петима от прогресивните членове на съвета, а зад тази на съдия Райковска – представителите на мнозинството, превърнало се в бранител на печалното статукво.

Именно това мнозинство преди няколко седмици нагло обърна гръб на призивите на Европейската комисия, неправителствения сектор и близо половината съдии от ВКС да промени правилата за избор така, че да се гарантира повече прозрачност и да се отстранят съмненията за манипулации при гласуването. 

Кандидатът на съдиите

За номинацията на съдия Павлина Панова стана ясно преди около две седмици, когато председателят на ВКС проф. Лазар Груев в пряк текст обяви, че ще я подкрепи. Членът на съвета Камен Иванов каза, че още през май е потърсил съгласието й, като тя е казала, че първо ще уведоми Груев.



В крайна сметка кандидатурата й беше издигната от Галина Карагьозова и Юлиана Колева (парламентарна квота), Камен Иванов, Калин Калпакчиев и Юлия Ковачева (съдийска квота).

Съдия Павлина Панова започва кариерата си като прокурор, а през 1992 г. е назначена в Софийския районен съд. Преминава всички нива в съдебната система, като през 2007 г. е назначена за съдия във ВКС. Две години по-късно е включена в списъка за "резервни" съдии от България пред Европейския съд по правата на човека, като председателят на съда в Страсбург многократно я включва в съдебни състави, когато титулярният съдия Здравка Калайджиева не може да участва. Съдия Панова е доктор по право и магистър по право на ЕС. Специализирала е в Хага, Люксембург, Дания, Полша и Франция. През 2013 г. е избрана за зам.-председател на ВКС и ръководител на наказателната колегия, след като предишният ръководител Румен Ненков беше избран от колегите си за съдия в Конституционния съд.

В предложението си членовете на ВСС обръщат внимание на факта, че съдия Панова е променила организацията на работа в наказателната колегия на ВКС, като са приети правила за определяне на фактическата и правната сложност на делата. Споменава се фактът, че тя активно е взимала отношение по проекти за промени в законодателството, както и че е участвала в международни проекти.

Контракандидатура

За разлика от номинацията на съдия Панова начинът, по който се случи издигането на кандидатурата на съдия Райковска, не е съвсем прозрачен. В сряда членът на ВСС Мария Кузманова, която я представи,  призна, че до нея се е стигнало като отговор на... другата номинация. "Ние се свързахме със съдия Таня Райковска, когато стана ясно какъв е кандидатът на съдиите от ВКС", каза Мария Кузманова.

Съдия Таня Райковска завършва право през 1978 г. (от нейния випуск са членовете на ВСС Мария Кузманова и Румен Георгиев), а през 1981 г. е назначена за младши съдия в Окръжен съд - Велико Търново, през 1987 г. става редови съдия във Втори районен съд - София. През 1993 г. е повишена в Софийския градски съд, а през 2001 г. е повишена във Върховния касационен съд, където през 2005 г. става председател на отделение, а през 2012 г. става ръководител на търговската колегия. Тя е асистент в СУ "Св. Климент Охридски". През 2001 г. съдия Таня Райковска отказва на девет различни основания регистрация на партията на Симеон Сакскобургготски, а малко след това е повишена за съдия във ВКС. В средите кариерното й израстване се свързва именно с този отказ. Факт е обаче, че решението е потвърдено от ВКС, като докладчик по делото е уважаваният върховен съдия Кина Чутуркова.

Юристи, с които "Капитал" разговаря, определиха съдия Райковска като безупречен професионалист, към чиито морал никога не е имало подозрения.

Членове на ВСС разкриха пред "Капитал", че разговорите със съдия Райковска са започнали миналия уикенд, а първо за идеята спомена в. "Преса", като информацията тогава беше, че зад кандидатурата застава и главният прокурор Сотир Цацаров. В крайна сметка предложението й е подписано от Светла Петкова (парламентарна квота), Милка Итова (съдийска квота), Каролина Неделчева (парламентарна квота), Даниела Костова (съдийска квота) и Мария Кузманова (парламентарна квота). В предложението си те казват: "Съдия Таня Райковска притежава амбиция и потенциал да предизвика реален обществен дебат за ролята на Върховния касационен съд и на съдебната система при утвърждаване на правовия ред и укрепяване на държавността в Република България." И още: "Без излишна показност и себеизява, тя съвместява основните компоненти на управленските способности – инициативност, лидерски качества, такт и уважение към останалите колеги, умение за водене на диалог."

Избор под натиск

Съществен проблем е, че изборът на председател на ВКС ще се проведе по правилата, по които беше избран и главен прокурор, а те оставиха редица съмнения – защото се използва електронната система за гласуване, за която не е сигурно, че запазва тайната на вота.

Проблем, който ЕК многократно посочваше. ВСС също бламира призивите на съдиите и неправителствения сектор за промяна и осигуряване на възможност за участие на редовите магистрати в процедурата – както чрез издигане на кандидатури, така и в изслушването на кандидатите. Отказът на съвета да чуе тези идеи доведе и до напускането на четири от най-активните организации в т.нар. граждански съвет към ВСС, в това число и на най-голямата магистратска организация в България – Съюза на съдиите. Тази седмица гражданския съвет остана и без съпредседател, след като Биляна Гяурова-Вегертседер напусна заедно с ръководената от нея организация Български институт за правни инициативи.

Съмненията около процедурата обаче са по-малкият проблем. Въпреки че и двете кандидатури са силни, не е съвсем сигурно, че някоя от тях ще успее да събере необходимите 17 гласа, за да бъде избрана.

От решаващо значение е каква ще е волята на главния прокурор Сотир Цацаров, който неведнъж е показвал, че може да консолидира около себе си именно 16 гласа. Без изключение вносителите на предложението на съдия Таня Райковска са от неговия лагер.

Това обаче далеч не означава, че ще има избор – хипотеза, която се коментира в съвета като съвсем реалистична. Подобно решение може да бъде продиктувано от неясния политически контекст, с който мнозинството във ВСС винаги е показвало, че предпочита да се съобразява. Изборът за председател на ВКС ще бъде преди парламентарните избори и кадровиците на съдебната система може би ще предпочетат да изчакат резултатите, за да знаят на кого трябва да е угоден новият председател.