С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
43 1 авг 2014, 17:12, 18762 прочитания

Мартин Заимов: В случая с КТБ има некотролирана алчност

Председателят на надзорния съвет на Societe Generale Експресбанк пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Визитка:
Мартин Заимов е завършил електроника в Техническия университет в София. Има магистърска степен по икономика от London School of Economics и диплома по икономика от колежа Birkbeck в Лондон. От 1997 до 2003 г. е подуправител на БНБ, ръководещ управление "Емисионно", което отговаря за валутния борд в страната. След централната банка преминава в частния сектор като закратко влиза в управлението на Пощенска банка, а сега е председател на НС на Societe General Експресбанк.
Как оценявате това, което се случи с Корпоративна търговска банка (КТБ), и ситуацията с нея към момента?
Във всяка икономика, във всяка една дейност, включително и банкирането, е напълно нормално от време на време някой от участниците на пазара да се окаже най-слаб от всички.
 
КТБ от четвърта банка по големина се оказа слаба?
От четвърта банка по големина се оказа слаба, да. Има хора в банковата общност, които отдавна бяха на мнение, че това не е силна банка. Ако се погледне еволюцията на рейтингите на Moody's например, се вижда ясно, че оценката за Корпоративна банка е за една не силна банка.
 
Кой проспа това, че банката може би не е толкова силна?
Част от политическата класа.
 
Къде е БНБ в цялата тази история? Тя надзирава, регулира, контролира банките?
Очевидно от страна на регулатора има недоглеждане. Сега вече това се разбира.
 
При регулатора отговорността персонална ли е – на подуправителя, отговарящ за банковия надзор, на управителя или на целия управителен съвет?
Мога да говоря само за времето, през което аз съм бил в управителния съвет на БНБ като подуправител, ръководещ управление "Емисионно". По това време законът бе променен, като беше формулирана лична отговорност. Мисля, че тя е важен и полезен елемент от ангажимента на човек, който поема такъв тип политически и регулаторни отговорности. Тогава това беше добре работещ механизъм. Това би трябвало да може да работи и сега. Деликатният момент в този случай е, че политическа и регулаторна отговорност не се изчерпват с юридическата страна на тази отговорност. Това е публична отговорност, която в много голяма степен зависи от почтеността на съответния човек. Изборът на личности на подобни позиции, включително министри и всички политически лица на висока позиция, трябва да подчертава личната отговорност, както и тази част от отговорността, която няма как да бъде наказана юридически.
Министрите, както и ръководството на БНБ, подлежат на избор от Народното събрание. Затова е важно при избора на тези хора политическата класа и народните представители да отчитат важността на личната отговорност и на тази част, при която се разчита на почтеността, а не просто на наказуемостта на човека.
 
Когато бяхте подуправител в БНБ, управителният съвет знаеше ли какво се случва в управление "Банков надзор"?
Г-жа Емилия Миланова, по това време подуправител, отговорен за банковия надзор, както и аз като отговарящ за управлението на валутния борд имахме голяма степен на независимост по отношение на управителния съвет. Но сериозни въпроси, касаещи дейността на валутния борд или надзора на банките, както и въпросите, свързани с дейността на управление "Банково" и въпросите за общата финансова стабилност се обсъждаха, разбира се, от управителния съвет. Ако пренеса времето от онзи момент към сегашния и съм член на управителния съвет, със сигурност бих задавал на г-жа Миланова или нейни наследници много тежки въпроси по отношение на Корпоративна банка, защото имаше видими с просто око въпроси, които можеха да бъдат задавани.
В управителния съвет може да има и разминаване на мнения, някой от членовете му да бъде сам в мнението си по отношение на всички останали. По тази причина не е добре да се разчита на група от хора, която да взима решения и да носи отговорност. Личната отговорност е водеща. Това, че управителният съвет на БНБ, такъв какъвто беше тогава, взимаше отношение, се основаваше на много сложно и ценно динамично равновесие между членовете му. Те имат лични отговорности и позицията на този колективен орган, който им дава интелигентна позиция и много важна обратна връзка. По наше време имаше много открита и честна дискусия в управителния съвет. Ще дам пример с един изключително труден за мен период в продължение на повече от година при управлението на валутните резерви, в който г-н Румен Аврамов (по това време неоперативен член на управителния съвет - бел. ред.),  имаше сериозни критики към част от работата ми. Те бяха основателни. Беше ми много трудно, защото трябваше да преодолея не само себе си, но и да се свърши съответната работа. Независимо че имах отговорността и съответно правата, го помолих и се разбрахме и той да участва в създадения комитет за анализа на риска. Няма да забравя тази много голяма лична трудност, но тук именно се изразява това динамично равновесие, в което се сблъскват властови правомощия и в зависимост от усещането за отговорност на съответните хора това произвежда добър или недобър резултат. Трябва да има достатъчно добра рамка, в която да се работи. Тя според мен съществува. След това вече в много голяма степен зависи от хората, които вършат тази работа. Въпросът не е в смяна на правилата и в смяна на рамката, а в смяна на хората. С това не отправям упрек към сегашния управител или управителен съвет. Казвам, че ако се прецени в даден момент, че има проблем, при оценени за добре работещи правила за дейността на едно управително тяло наличието на проблеми е по-скоро въпрос на хора, отколкото проблем на регулацията.
 
Тоест няма необходимост от предложената промяна в Закона за БНБ, която пренася отговорността от надзора върху целия управителен съвет?
Не разбирам нуждата от такава промяна. По принцип съм много скептичен към решаването на житейски и управленски проблеми със законови промени. Законите трябва да се изграждат така, че да се разчита, че могат да функционират в някакъв смислен период от време. Добре е при изграждането на регулациите да има обсъждане и да се приемат с широко съгласие, не да са прерогатив на една малка група. Няма логика всеки проблем да предизвиква промяна на регулацията.
 
Как би могло да се разреши сегашната ситуация с централната банка – оставката валидно решение ли е на поета отговорност?
Може да се каже, че това важи и за другите регулатори в България. Сегашният проблем в БНБ, ако приемем, че има проблем, в много голяма степен е в резултат от неуважителното отношение на политическата класа към регулаторите. Те трябва да бъдат независими. Регулаторите носят, разбира се, и политическа отговорност, но трябва да бъдат независими на практика, не само на хартия и на думи.
 
Как може да се постигне това? Изслушване на различни кандидати и защита на стратегии от тях работещ вариант ли е?
Трудно ми е да кажа. Разбирам желанието да има прозрачен процес и аз бих искал, но за съжаление това е лицемерно, защото в България не се случва. И това е свързано именно с уважението на политическата класа към регулаторите. Ако има уважение, тогава би имало смисъл от такъв процес. Има липса на уважение и на регулаторите към политическата класа. Наблюдава се едно постоянно изясняване на това кой какви правомощия има. В България няма уважение към отговорността и овластеността на съответни лица. При липсата му въпросът за открития процес е едно добро пожелание. Търсенето на това уважение е сложен процес. Изграждането му преминава през трудности и това, което се случва сега, може де се погледне и в този смисъл.
 
Кой е най-удачният вариант за решаване на ситуацията с КТБ?
Има много добро и дълго обмисляно законодателство. Българското законодателство се базира на най-добрите практики в Европейския съюз. Изграждането на европейското и българското законодателство е резултат на много дълъг опит и дълбоки кризи.
 
Има ли пречки да се подходи по Закона за банкова несъстоятелност?
Ако състоянието на банката показва, че тя е за несъстоятелност, трябва да бъде обявена в несъстоятелност. Въпросът е дали е. В момента се правят оценки на банката, които да покажат какво е състоянието й.
 
Има ли необходимост от специален закон, каквито проекти бяха предложени?
По-горе изразих мнението си за промяната на закони.
 
Банки с какъв профил са по-рискови в сектора и защо?
По отношение на икономиката, банкирането, живота като цяло бъдещето е непредвидимо. Не можем да бъдем сигурно в това кое е стабилно и кое не. Можем само да предполагаме.
 
Има ли вероятност загубата на доверие в банки – след КТБ и случая с ПИБ, то да се "плъзне"и към други?
Не виждам причина в България да има загуба на доверие към голямото мнозинство от банки. Не виждам потенциал за криза. По-скоро има многобройни причини мнозинството банки в България да се ползват с доверието на своите клиенти. Имаше подобни опасения и се видя, че са неоснователни. Качеството на банките зависи освен от тяхното управление и от регулациите и от състоянието на икономиката. Българската икономика като цяло е в добра кондиция. Благодарение на следваното в продължение на много години относително дисциплинирано поведение на държавните финанси икономиката е стабилна. Българската държава има голям капацитет да поема дълг. Ние сме наистина базово здрави.
 
Изглежда парадоксално в една базово здрава икономика голяма банка от топ пет в сектора да се окаже неплатежоспособна?
Същото нещо се случи с Lehman Brothers. Освен чисто структурни причини там имаше и прекомерна алчност, дори неконтролируема. Това не се е променило, просто донякъде е ограничено. В конкретния случай с КТБ аз поне имам впечатление за неконтролирана алчност. Това се случва навсякъде. Колкото е по-здрава и благоденстваща една среда, толкова по-голям потенциал има за злоупотреба.
 
Защо регулаторът не действа досега – има цялата налична база като инструментариум и закони?
Важно е да се оцени какво е състоянието на банката, а това изисква време, защото е трудна задача, много дълъг и тежък процес. Не би могло да стане бързо. Оценката на всеки един кредит е сложен процес, изисква сериозни усилия, добра воля и още много неща. Трябва да се види и каква е жизнеспособността на банката към момента. Бързо и лесно би могло да се реши казус, засягащ само частична загуба на доверие. КТБ е тежък политически проблем и той трябва да си намери своето решение. Регулаторът има своята роля в това.
 
Възможно ли е да няма информация за кредитни досиета за толкова много пари – 3.5 млрд. лв?
Не. Може да има недостатъчност на информация, което да създава затруднения в процеса на оценка на състоянието на банката, какъвто е случаят.
 
Въпросът е как е създадена тази недостатъчност?
Тогава си задаваме въпроса за начина на функциониране и организация на самата банка. Не мога да отговоря на този въпрос.
 
Актуален е и въпросът да се изплащат ли и негарантираните депозити?
Има закон. Личното ми мнение е, че 100 000 евро за контекста на България е много. Това е договорено на европейско ниво. България очевидно е по-бедна държава и това е изключително щедро. Дори бих използвал други думи по отношение на покриването на влогове над 100 000 евро от държавата, респективно данъкоплатеца.
 
Какво е мнението ви за влизане на България в Единния банков надзор?
В областта на надзора на банките Единният банков надзор е сравним с валутния борд. Мисля, че това е много полезно и би било добре да се случи максимално бързо.
 
Аргументът, че това е даване на права срещу нищо, основателен ли е?
Въпрос на гледна точка. Това е политически въпрос. Българското общество се развива по-бързо и по-добре, когато подобни регулаторни и политически отговорности бъдат поети от европейските институции. Това е убеждението ми, защото вярвам в силата и стойността на Европейския съюз.


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Великобритания и ЕС се договориха за Brexit, СЕМ уволни директора на БНР Вечерни новини: Великобритания и ЕС се договориха за Brexit, СЕМ уволни директора на БНР

И още: Слави Трифонов е купил старозагорска телевизия, Меркел поиска Германия да дава по-малко пари в бюджета на ЕС; Каталунският лидер поиска нов референдум на фона на нестихващи безредици

17 окт 2019, 353 прочитания

България засега явно няма да спира износа на оръжие за Турция България засега явно няма да спира износа на оръжие за Турция

Премиерът Бойко Борисов каза, че обмисля въпроса, но е категоричен, че не може да е солидарен към някой, който води война

17 окт 2019, 302 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
За ветеринарите, астрофизиката и хранителните добавки

Липсата на контрол прави модерното шарлатанство възможно

Още от Капитал
Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

Сметка за основни операции - струва ли си

Всеки, който ползва рядко банкови услуги, може да се възползва от опцията, но и не само той

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

20 въпроса: Здравко Петров

Урбанистът познат от "Исторически маршути" издаде книга, която обединява две от архитектуните разходки

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10