С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
43 1 авг 2014, 17:12, 18713 прочитания

Мартин Заимов: В случая с КТБ има некотролирана алчност

Председателят на надзорния съвет на Societe Generale Експресбанк пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Визитка:
Мартин Заимов е завършил електроника в Техническия университет в София. Има магистърска степен по икономика от London School of Economics и диплома по икономика от колежа Birkbeck в Лондон. От 1997 до 2003 г. е подуправител на БНБ, ръководещ управление "Емисионно", което отговаря за валутния борд в страната. След централната банка преминава в частния сектор като закратко влиза в управлението на Пощенска банка, а сега е председател на НС на Societe General Експресбанк.
Как оценявате това, което се случи с Корпоративна търговска банка (КТБ), и ситуацията с нея към момента?
Във всяка икономика, във всяка една дейност, включително и банкирането, е напълно нормално от време на време някой от участниците на пазара да се окаже най-слаб от всички.
 
КТБ от четвърта банка по големина се оказа слаба?
От четвърта банка по големина се оказа слаба, да. Има хора в банковата общност, които отдавна бяха на мнение, че това не е силна банка. Ако се погледне еволюцията на рейтингите на Moody's например, се вижда ясно, че оценката за Корпоративна банка е за една не силна банка.
 
Кой проспа това, че банката може би не е толкова силна?
Част от политическата класа.
 
Къде е БНБ в цялата тази история? Тя надзирава, регулира, контролира банките?
Очевидно от страна на регулатора има недоглеждане. Сега вече това се разбира.
 
При регулатора отговорността персонална ли е – на подуправителя, отговарящ за банковия надзор, на управителя или на целия управителен съвет?
Мога да говоря само за времето, през което аз съм бил в управителния съвет на БНБ като подуправител, ръководещ управление "Емисионно". По това време законът бе променен, като беше формулирана лична отговорност. Мисля, че тя е важен и полезен елемент от ангажимента на човек, който поема такъв тип политически и регулаторни отговорности. Тогава това беше добре работещ механизъм. Това би трябвало да може да работи и сега. Деликатният момент в този случай е, че политическа и регулаторна отговорност не се изчерпват с юридическата страна на тази отговорност. Това е публична отговорност, която в много голяма степен зависи от почтеността на съответния човек. Изборът на личности на подобни позиции, включително министри и всички политически лица на висока позиция, трябва да подчертава личната отговорност, както и тази част от отговорността, която няма как да бъде наказана юридически.
Министрите, както и ръководството на БНБ, подлежат на избор от Народното събрание. Затова е важно при избора на тези хора политическата класа и народните представители да отчитат важността на личната отговорност и на тази част, при която се разчита на почтеността, а не просто на наказуемостта на човека.
 
Когато бяхте подуправител в БНБ, управителният съвет знаеше ли какво се случва в управление "Банков надзор"?
Г-жа Емилия Миланова, по това време подуправител, отговорен за банковия надзор, както и аз като отговарящ за управлението на валутния борд имахме голяма степен на независимост по отношение на управителния съвет. Но сериозни въпроси, касаещи дейността на валутния борд или надзора на банките, както и въпросите, свързани с дейността на управление "Банково" и въпросите за общата финансова стабилност се обсъждаха, разбира се, от управителния съвет. Ако пренеса времето от онзи момент към сегашния и съм член на управителния съвет, със сигурност бих задавал на г-жа Миланова или нейни наследници много тежки въпроси по отношение на Корпоративна банка, защото имаше видими с просто око въпроси, които можеха да бъдат задавани.
В управителния съвет може да има и разминаване на мнения, някой от членовете му да бъде сам в мнението си по отношение на всички останали. По тази причина не е добре да се разчита на група от хора, която да взима решения и да носи отговорност. Личната отговорност е водеща. Това, че управителният съвет на БНБ, такъв какъвто беше тогава, взимаше отношение, се основаваше на много сложно и ценно динамично равновесие между членовете му. Те имат лични отговорности и позицията на този колективен орган, който им дава интелигентна позиция и много важна обратна връзка. По наше време имаше много открита и честна дискусия в управителния съвет. Ще дам пример с един изключително труден за мен период в продължение на повече от година при управлението на валутните резерви, в който г-н Румен Аврамов (по това време неоперативен член на управителния съвет - бел. ред.),  имаше сериозни критики към част от работата ми. Те бяха основателни. Беше ми много трудно, защото трябваше да преодолея не само себе си, но и да се свърши съответната работа. Независимо че имах отговорността и съответно правата, го помолих и се разбрахме и той да участва в създадения комитет за анализа на риска. Няма да забравя тази много голяма лична трудност, но тук именно се изразява това динамично равновесие, в което се сблъскват властови правомощия и в зависимост от усещането за отговорност на съответните хора това произвежда добър или недобър резултат. Трябва да има достатъчно добра рамка, в която да се работи. Тя според мен съществува. След това вече в много голяма степен зависи от хората, които вършат тази работа. Въпросът не е в смяна на правилата и в смяна на рамката, а в смяна на хората. С това не отправям упрек към сегашния управител или управителен съвет. Казвам, че ако се прецени в даден момент, че има проблем, при оценени за добре работещи правила за дейността на едно управително тяло наличието на проблеми е по-скоро въпрос на хора, отколкото проблем на регулацията.
 
Тоест няма необходимост от предложената промяна в Закона за БНБ, която пренася отговорността от надзора върху целия управителен съвет?
Не разбирам нуждата от такава промяна. По принцип съм много скептичен към решаването на житейски и управленски проблеми със законови промени. Законите трябва да се изграждат така, че да се разчита, че могат да функционират в някакъв смислен период от време. Добре е при изграждането на регулациите да има обсъждане и да се приемат с широко съгласие, не да са прерогатив на една малка група. Няма логика всеки проблем да предизвиква промяна на регулацията.
 
Как би могло да се разреши сегашната ситуация с централната банка – оставката валидно решение ли е на поета отговорност?
Може да се каже, че това важи и за другите регулатори в България. Сегашният проблем в БНБ, ако приемем, че има проблем, в много голяма степен е в резултат от неуважителното отношение на политическата класа към регулаторите. Те трябва да бъдат независими. Регулаторите носят, разбира се, и политическа отговорност, но трябва да бъдат независими на практика, не само на хартия и на думи.
 
Как може да се постигне това? Изслушване на различни кандидати и защита на стратегии от тях работещ вариант ли е?
Трудно ми е да кажа. Разбирам желанието да има прозрачен процес и аз бих искал, но за съжаление това е лицемерно, защото в България не се случва. И това е свързано именно с уважението на политическата класа към регулаторите. Ако има уважение, тогава би имало смисъл от такъв процес. Има липса на уважение и на регулаторите към политическата класа. Наблюдава се едно постоянно изясняване на това кой какви правомощия има. В България няма уважение към отговорността и овластеността на съответни лица. При липсата му въпросът за открития процес е едно добро пожелание. Търсенето на това уважение е сложен процес. Изграждането му преминава през трудности и това, което се случва сега, може де се погледне и в този смисъл.
 
Кой е най-удачният вариант за решаване на ситуацията с КТБ?
Има много добро и дълго обмисляно законодателство. Българското законодателство се базира на най-добрите практики в Европейския съюз. Изграждането на европейското и българското законодателство е резултат на много дълъг опит и дълбоки кризи.
 
Има ли пречки да се подходи по Закона за банкова несъстоятелност?
Ако състоянието на банката показва, че тя е за несъстоятелност, трябва да бъде обявена в несъстоятелност. Въпросът е дали е. В момента се правят оценки на банката, които да покажат какво е състоянието й.
 
Има ли необходимост от специален закон, каквито проекти бяха предложени?
По-горе изразих мнението си за промяната на закони.
 
Банки с какъв профил са по-рискови в сектора и защо?
По отношение на икономиката, банкирането, живота като цяло бъдещето е непредвидимо. Не можем да бъдем сигурно в това кое е стабилно и кое не. Можем само да предполагаме.
 
Има ли вероятност загубата на доверие в банки – след КТБ и случая с ПИБ, то да се "плъзне"и към други?
Не виждам причина в България да има загуба на доверие към голямото мнозинство от банки. Не виждам потенциал за криза. По-скоро има многобройни причини мнозинството банки в България да се ползват с доверието на своите клиенти. Имаше подобни опасения и се видя, че са неоснователни. Качеството на банките зависи освен от тяхното управление и от регулациите и от състоянието на икономиката. Българската икономика като цяло е в добра кондиция. Благодарение на следваното в продължение на много години относително дисциплинирано поведение на държавните финанси икономиката е стабилна. Българската държава има голям капацитет да поема дълг. Ние сме наистина базово здрави.
 
Изглежда парадоксално в една базово здрава икономика голяма банка от топ пет в сектора да се окаже неплатежоспособна?
Същото нещо се случи с Lehman Brothers. Освен чисто структурни причини там имаше и прекомерна алчност, дори неконтролируема. Това не се е променило, просто донякъде е ограничено. В конкретния случай с КТБ аз поне имам впечатление за неконтролирана алчност. Това се случва навсякъде. Колкото е по-здрава и благоденстваща една среда, толкова по-голям потенциал има за злоупотреба.
 
Защо регулаторът не действа досега – има цялата налична база като инструментариум и закони?
Важно е да се оцени какво е състоянието на банката, а това изисква време, защото е трудна задача, много дълъг и тежък процес. Не би могло да стане бързо. Оценката на всеки един кредит е сложен процес, изисква сериозни усилия, добра воля и още много неща. Трябва да се види и каква е жизнеспособността на банката към момента. Бързо и лесно би могло да се реши казус, засягащ само частична загуба на доверие. КТБ е тежък политически проблем и той трябва да си намери своето решение. Регулаторът има своята роля в това.
 
Възможно ли е да няма информация за кредитни досиета за толкова много пари – 3.5 млрд. лв?
Не. Може да има недостатъчност на информация, което да създава затруднения в процеса на оценка на състоянието на банката, какъвто е случаят.
 
Въпросът е как е създадена тази недостатъчност?
Тогава си задаваме въпроса за начина на функциониране и организация на самата банка. Не мога да отговоря на този въпрос.
 
Актуален е и въпросът да се изплащат ли и негарантираните депозити?
Има закон. Личното ми мнение е, че 100 000 евро за контекста на България е много. Това е договорено на европейско ниво. България очевидно е по-бедна държава и това е изключително щедро. Дори бих използвал други думи по отношение на покриването на влогове над 100 000 евро от държавата, респективно данъкоплатеца.
 
Какво е мнението ви за влизане на България в Единния банков надзор?
В областта на надзора на банките Единният банков надзор е сравним с валутния борд. Мисля, че това е много полезно и би било добре да се случи максимално бързо.
 
Аргументът, че това е даване на права срещу нищо, основателен ли е?
Въпрос на гледна точка. Това е политически въпрос. Българското общество се развива по-бързо и по-добре, когато подобни регулаторни и политически отговорности бъдат поети от европейските институции. Това е убеждението ми, защото вярвам в силата и стойността на Европейския съюз.


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Неочакван стопанин за летище София, има задържан за хакерската атака срещу НАП Вечерни новини: Неочакван стопанин за летище София, има задържан за хакерската атака срещу НАП

И още: Кьовеши ще е европейски прокурор; Мониторинг за върховенството на закона ще има за всички в ЕС; HBO и Netflix в битка за наградите Emmy

17 юли 2019, 2194 прочитания

В очакване на електрическите тротинетки в София 2 В очакване на електрическите тротинетки в София

Три компании имат интерес да предлагат услуга за отдаването им под наем

17 юли 2019, 1129 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
За ветеринарите, астрофизиката и хранителните добавки

Липсата на контрол прави модерното шарлатанство възможно

Откриване, закриване и нови въпросителни около "Исторически парк"

Дружеството зад парка официално смени собствеността си, а сред акционерите изплуват познати имена

И още нещо в сметката за ток

С непазарни механизми държавата се опитва да поддържа жива ТЕЦ "Марица-изток 2"

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Ново място: "КО-ОП"

Коуъркинг пространството отваря врати с амбицията да среща различни професионалисти, публики и изкуства

Да снимаш Пабло

"Пикасо – погледът на фотографа" в Барселона разказва чрез снимки личния живот и творческия процес на Пабло Пикасо