С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
16 3 авг 2014, 16:06, 6308 прочитания

Окупираната българска енергетика: сделката за АЕЦ "Козлодуй" потвърждава диагнозата (Коригирана*)

Водената политика не отговаря на проблемите и приоритетите на българското общество за достъп до сигурна, конкурентна и устойчива енергия

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Проектът за 7-ми блок в АЕЦ "Козлодуй" притежава всичките рискове на поредица подобни проекти:

- Липсва яснота около основни характеристики на проекта
- Явен конфликт на интереси, тъй като изключителният преговарящ за изпълнител на блока е изготвил предпроектното проучване
-  Липса на ясна обосновка на проекта и на публичност на данните от предварителния анализ, както и на детайлите около проектното финансиране
- Съмнения за договаряне на асиметрично разпределение на риска при забавяне или неизпълнение на проекта.
Правителството продължава да предлага една и съща рецепта – повече нови мощности за произвеждане на електроенергия и газопроводи, които не диверсифицират доставчика. Резултатът – повече дългове за бъдещите поколения и високи цени за сегашните. Българската енергетика продължава да се характеризира с политическа корупция, лошо управление на държавните енергийни дружества и липса на стратегическа визия, което прави държавната енергийна политика непредсказуема и нелогична. Това е отбелязано в последния доклад на Центъра за изследване на демокрацията "Управление на енергийния сектор и енергийна (не)сигурност в България".

Накратко – водената политика не отговаря на проблемите и приоритетите на българското общество за достъп до сигурна, конкурентна и устойчива енергия.


Основните рискове пред българската енергийна сигурност са високата енергийна бедност, ниската енергийна ефективност и липсата на диверсификация при газовите доставки. Вместо това българското правителство продължава да предлага една и съща рецепта – повече нови мощности за произвеждане на електроенергия и газопроводи, които не диверсифицират доставчика. Резултатът – повече дългове за бъдещите поколения и високи цени за сегашните.

Решенията (ако могат да се нарекат така недомлъвките и прибежките) на изпроводяк на сегашното българско правителство относно строежа на нов реактор в АЕЦ "Козлодуй" и "Южен поток" само затвърдиха страшната диагноза – българската държавна политика е превзета и се движи от едни и същи местни частни интереси без значение от външния инвеститор – руски или американски. Ако следващите български правителства не успеят да избегнат от сянката на тези интереси, можем вече да предвидим какво ни чака – още повече нови мощности и повече публичен дълг, включително за да се покрият досадните глоби от Брюксел.

Завладяването на държавната енергийна политика



Загубата на управленска независимост беше демонстрирана особено открито през последната седмица на юли, след подаването на оставка на правителството на БСП. Поредният хитроумен опит на кабинета "Орешарски", вероятно предложен от самия контрактор, да се заобиколи замразяването на проекта "Южен поток" беше засенчен от играта на криеница кой да подпише споразумението за 7-ми блок в "Козлодуй", но да излезе, че не го е подписал и че няма значение, че го е подписал.

Има нещо отчайващо повтарящо се в начина на вземане на решение и реализацията на проекти за милиарди в българската енергетика през 2006 и 2014 г. – винаги в последния момент, неясно в отговор на каква стратегия или нужда, без да се знае кой носи отговорност, с ужасни последици за публичните финанси и с едни и същи частни бенефициенти. И още нещо – всичко се оказва, че струва повече, отколкото е договорено, и че негативите се поемат винаги от българската страна. "Южен поток" се оскъпи над два пъти, а рисковете пред неговата реализация като геополитическата ситуация в Украйна и несъответствията с европейското законодателство непрекъснато се увеличаваха, но въпреки това отиващото си правителство продължи да го движи смело напред. Последната "перла" в тази корона от тръни на гения на българската енергийна политика е строежът на 7-ми блок на АЕЦ "Козлодуй" (виж карето).

Статията е адаптирана версия от доклада "Управление на енергийния сектор и енергийна (не)сигурност в България" на Центъра за изследване на демокрацията Пълният текст може да прочетете тук


Като цяло проектът ще се изпълнява в условия на силна чувствителност към увеличение на цената на електроенергията и при продължаваща стагнация на потреблението на ток в България – все аргументи, с които преди това стана пределно ясно, че проектът АЕЦ "Белене" е излишен.

Лошо управление

Лошото управление в енергетика не се ограничава само до политиката спрямо големите инфраструктури проекти, а е цялостен риск в енергетиката, който се проявява и при държавните дружества и енергийния регулатор. Финансовото състояние на НЕК и "Булгаргаз" значително се влошава в последните години, като при НЕК краткосрочните финансови показатели са под прага на несъстоятелността и в нормални пазарни условия компанията не би оцеляла.

*В по-ранна версия на текста е станала неприятна грешка с авторството на статията. Редакцията се извинява за небрежността си.

Проблемите в управлението на държавните дружества не са само финансови. Не се спазват никакви принципи на доброто корпоративно управление. През последните 5 години е имало 34 смени на ръководни позиции в държавните енергийни компании, като около половината са през 2013 г. Честата смяна на топ мениджмънта обуславя пълната зависимост от политически и олигархични влияния, което води до непостоянство в прилагането на корпоративната стратегия и улеснява вземането на решения в ущърб на обществения интерес. Подобна е ситуацията и в държавния енергиен регулатор, чиито решения са често оправдания на взети политически решения или политически бухалки срещу "неудобни" участници на пазара.

Енергийна несигурност

Дори без да се взимат под внимание ефектите от лошото управление на държавния енергиен сектор, България е определена като най-високорискова от гледна точка на енергийната сигурност сред 75-те най-големи потребителя на енергия в света в Международния индекс на рисковете пред енергийната сигурност на Института за енергията на XXI век. Политиките за намаляване на енергийната бедност и диверсификацията на източниците на енергия са типични примери, където нужната управленска стратегия е изместена от евтин популизъм. Вместо изкуствено да се задържа цената на електроенергията за домакинствата за сметка на финансовото състояние на държавните енергийни дружества, много по-разумно би било да се либерализира поетапно цената на тока, като същевременно се разшири обхватът на директните субсидии за енергийно бедните и се подобри енергийната ефективност на обитаваните от тях жилища. Необходимите средства за целта не биха надхвърлили годишно средствата, които България плаща в повече на "Газпром" поради това, че няма достъп до алтернативни доставки.

Алтернативно, вместо да се харчат милиарди за построяването на нови генериращи мощности, тези средства могат да се вложат в подобряване на енергийната ефективност, където България остава на дъното в Европа. Докато в Германия годишно се изразходват 80 кВтч енергия на квадратен метър жилищна площ, в България те са 230 кВтч, което довежда до изравняване на сметките за ток в двете страни независимо от значително по-ниската единична цена у нас.

Стратегията за либерализация и диверсификация на доставките на природен газ остава само пожелание от Брюксел. Пускането в експлоатация на междусистемните връзки със съседните страни изостава, въпреки че те ще осигурят достъп на алтернативни газови доставки до страната и региона, като по този начин увеличат ликвидността на пазара. При сегашните условия на третия либерализационен пакет на ЕС това ще означава, че българските потребители ще имат истински избор на източник на газ. Разширението на газовата ликвидност ще създаде условия за конкурентност на вътрешния пазар и ще доведе до намаление на цените за крайните клиенти.

Не на последно място наличието на алтернативен източник ще даде възможност на българските газови компании да имат по-силна позиция при преговорите за доставки с основния партньор "Газпром". Диверсификацията пък от своя страна ще увеличи енергийната сигурност на страната в кризисни условия при прекъсване на газовите доставки. Ефектът ще се усети не само в страната, но и в региона.

Всички стратегии за подобряване на енергийната сигурност на страната обаче минават през отвоюването на българската енергийна политика от ръцете на политико-олигархичните кланове и нейното развитие съобразно националните интереси на България. Дотогава провалени министри, корумпирани чиновници от държавните енергийни предприятия и структури и самодоволни инвеститори от всякакъв калибър ще съобщават постфактум на българската общественост кога и какви поредни споразумения са подписали с дългосрочни негативни последици за нашата страна.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Парите от емигранти и ЕС достигат 864 млн. евро към май Парите от емигранти и ЕС достигат 864 млн. евро към май

Чуждите инвестиции в България остават почти без промяна спрямо април

21 юли 2019, 365 прочитания

И БДЖ най-после успя да прехвърли данните за разписанията си в Google Maps 1 И БДЖ най-после успя да прехвърли данните за разписанията си в Google Maps

Интегрирането им идва доста късно и след настояване от страна на служители в държавната компания

21 юли 2019, 391 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Европрограмите за бизнеса се провалиха накрая

Кристина Цветанска, председател на Управителния съвет на Българската асоциация на консултантите по европейски програми, пред "Капитал Daily"

Канабисът ли е новият bitcoin

Легализацията в Канада и САЩ създаде пазар за милиарди. Инвестицията обаче е все още доста рискова, но интересна

Напрежението около Кипър: Газ, санкции и геополитика

Конфронтацията между Анкара и Никозия е лоша новина за възможността за алтернативни доставки за Европа, включително за България

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Арх. Стефка Георгиева и елегантният брутализъм

Виена се запознава с наследството на една изключителна българска архитектка. Ние също.

Made in Poland

"АБВ на полския дизайн" в Пловдив изследва един век история и поставя въпроса за преосмислянето на миналото