А за отношенията си с държавния глава уточни, че са "съмишленици така или иначе по много теми и проблеми". През февруари 2014 г. Близнашки оглави инициативния комитет за реформа на изборното законодателство, предложена от държавния глава. Росен Плевнелиев поиска референдум с три въпроса - за електронно и задължително гласуване, и за мажоритарен елемент във вота. С помощта на ГЕРБ в кампанията бяха събрани над 580 хил. гласа в подкрепа на идеята, но парламентът така и не насрочи допитването.

"В хода на това взаимодействие се оказа, че имаме сходни мнения и оценки по редица въпроси. Въобще смятам, че той надделя в тези атаки, които се организираха през последните месеци, да не кажа през последната година. Президентът показа силен характер, воля, упоритост и налагане на проевропейска линия в България, която е изключително необходима в този момент. Ако съумеем да отстоим и кандидатурата на Кристалина Георгиева за външен министър на Европейския съюз, това ще бъде фантастично постижение за неговите усилия дотук", коментира пред Тв7 Близнашки.

Историята и още рискове

Вторият риск, който поема Плевнелиев, е да бъде упрекнат от десния политически сектор, че предоставя най-важният пост в правителството на човек с генезис в БСП. Професорът членува във формацията от 1977 г. до март т.г., когато е изключен заради "уронване престижа на партията, системно нарушаване на уставните норми, състоящо се в публични изявления и действия срещу партийната политика и партийните решения".

Всъщност това е естествено и до голяма степен предизвикано от него развитие на ситуацията. Не само заради протестите срещу правителството на Орешарски, което той нарича "нещо доста конфузно", "не случайно и външни наблюдатели го определяха като марионетъчно правителство".

От един от първите реформатори на бившата комунистическа партия след промените през 1989 г., той се превърна в един от най-яростните й критици, особено на ръководството й начело със Сергей Станишев. Проф. Близнашки е един от основните участници на социалистите по време на т.нар. кръгла маса през 1990 г., на която тогавашните участници в политическия процес договориха плавен преход към промяна. Като един от най-добрите юристи конституционалисти, той е и ключовият експерт, изиграл решаваща роля за вида на сегашната конституция. Той е съветвал президентите Петър Младенов и Желю Желев. Близнашки е професор по право от 2009 г. Преподава в Софийския университет, във Варненския свободен университет и в Нов български университет. Един от първите му студенти от преди 1989 г. е сегашният председател на БСП Михаил Миков. 

В социалистическата партия е бил председател на столичната организация в началото на 90-те, когато става и основател на влиятелното в онези години движение "Обединение за социална демокрация" (ОСД) заедно с проф. Чавдар Кюранов. Депутат е от 36-то Народно събрание и от 40-то Народно събрание. През 2007 г. беше европейски депутат.

Определя себе си като социалдемократ и до ден днешен, както и като един от първите реформатори в БСП. Затова и не може да преглътне напускането на част от съмишлениците му през 1997 г. , сред които и Ивайло Калфин. Двамата бяха конкуренти в номинациите за президент на социалистите през 2011 г., но Близнашки изгуби гласуването в Националния съвет. По адрес на Калфин пред пленума тогава той заяви -  "Едно ще ви кажа със сигурност: съдбата на реформаторите в нашата партия е тежка и неблагодарна съдба. Наричаха ни "лоши хора, но с добри идеи". Съкратиха живота на едни, продължават да тровят живота на други. И при най-тежките изпитания  през ум не ми е минавало да напускам партията. Затова не понасям ренегатите. Особено онези, които напускаха партията в страшни времена, а след това се връщаха обратно – за да раздават оценки и присъди, за да се коалират с нея, и даже да говорят от името на левицата" (цялата реч тук).

В интервю за "Блиц" е още по-краен - "Що се отнася до интелектуалния капацитет на Калфин, то според мен поне той е твърде скромен. Зад привидната комуникативност на Калфин се крие духовна празнота. Много скоро ще стане ясно, че освен употребата на обичайните клишета, той няма какво да каже на българския народ. От политическа гледна точка не мога да го подкрепя, защото той олицетворява най-лошата възможна тенденция в средите на бившите комунисти – гърченето, мимикрията, надлъгването с историята. Евентуалната ми подкрепа би означавала да зачеркна цялата борба, която реформаторите водиха за обновлението на БСП през последните 22 години".

Ето как той оценява номинациите си от структурите на партията в София - "Предполагам, че интересът към мен се породи заради последователното ми поведение през годините в защита на демокрацията и нейните ценности, категоричната ми позиция срещу плоския данък, битката срещу опитите за налагане на антиконституционната 8% бариера за парламентарните избори, аргументираната ми позиция в защита на българските дипломати, оказали се сътрудници на външнополитическото и военното разузнаване на страната, като тогава заявих, че режимите се сменят, но държавата остава и винаги ще има нужда от разузнаване, контраразузнаване и т.н."

Темата с плоския данък е и една от причините проф. Близнашки да не получи подкрепата на пленума за кандидатурата му за президент през 2011 г. Той беше първият и почти единственият в БСП, който се обяви против въвеждането му още през 2007 г. от същия Пламен Орешарски, но тогава финансов министър в правителството на БСП с премиер Сергей Станишев.

Професорът нарече това "контрареволюция", защото за "дълги години напред се предопределя социално-класовата структура на обществото". Според него с новия данък левицата защитава интересите на олигархията.

"Олигархията си е олигархия, тя отдавна вече е наложила своето присъствие в нашето общество и проблемът е не само, че това са хора, които доминират в икономиката, но те се опитват да налагат и своите правила в политическия живот", коментира той пред Нова тв през 2007 г. Според него плоският данък е "ултрадясна мярка, либертарианство в най-чистия му и неподправен вид". А две години по-късно пред bTV твърди, че "поддръжниците на плоския данък като Сергей Станишев например, са носители на неолиберализъм. Те са лъжесоциалисти, псевдосоциалисти и менте социалисти". Сега оценява, че е прекъснал отношенията си с БСП, когато въведоха плоския данък. "Това беше преломен момент".

Склонността му да не си мълчи му създаде неприятели в социалистическата партия, както и предизвика злобни коментари сред бившите му съпартийци. Някои го определят като свръх амбициозен и припомнят, че в една от кампаниите за евродепутати, когато се гласуваше с преференции по партийни събрания, е агитирал за себе си в присъствието и на останалите номинирани, което предизвиквало конфузни ситуации. Част от софийските активисти, близки до Румен Овчаров, направиха всичко възможно през 2005 г. Близнашки да не попадне в столичните листи, заради което от "Позитано" 20 го изпратиха в Смолян. Той обаче се сработи добре с тогавашния кмет Дора Янкова, която година по-късно кумува на сватбата му заедно с омбудсмана Гиньо Ганев.

"Детайлите в тази биографията имат ключово значение", казват социалисти и отбелязват още добрия английски език на професора и красивата му съпруга, бивша негова студентка.

В края на юли обаче журналистът в "Дума" и кандидат за евродепутат в последните избори Александър Симов написа коментар - "Някой знае ли колко трябва да се бръкна и да платя на президента Плевнелиев, за да не се отказва от своите намерения да направи Георги Близнашки служебен премиер? По-добър подарък БСП и да иска, не може да получи преди изборите". Според него, защото професорът е поискал забрана на социалистическата партия, а заплахата винаги сплотява редиците й. Такова изказване обаче Близнашки няма. В един от коментарите си той казва, че на моменти в БСП се самозабравят, а в поведението си трябва да си дават сметка, че всички аналогични партии в Централна и Източна Европа са прекратили съществуването си - доброволно или пък са били забранени. 

И свои, и чужди прогнозират, че следващата му позиция ще е в Конституционния съд, може би защото тя най-много би му подхождала.