От 1996 г. до 2002 г. работи като координатор на проекти в областта на законодателната и съдебната реформи в рамките на Инициатива за Върховенство на закона на Американската асоциация на юристите (American Bar Association - Rule of Law Initiative). От 2002 г. до 2006 г. е независим консултант по проекти на международни институции, програми за международна техническа помощ и частни клиенти, свързани с оценка на законодателството и утвърждаване върховенството на закона.

"Намираме се в период на интензивен разпад на политическото и институционалното статукво от последното десетилетие: проблеми и противоречия, които бяха замитани под килима изведнъж "лъсват", каза Христо Иванов в интервю за "Капитал" през юли 2013 г.

Йордан Бакалов

Йордан Бакалов, министър на вътрешните работи

Йордан Бакалов е бивш депутат от СДС в четири поредни парламента - 38-ото, 39-ото, 40-ото и 41-вото Народно събрание. По време на управлението на ОДС беше председател на парламентарната Комисия по национална сигурност, а през останалите мандати неин член. Тогава той зае ключовия пост след като Христо Бисеров беше изключен от СДС. В 40-ото Народно събрание, Бакалов беше председател на парламентарната Комисия по жалбите и петициите на гражданите, като заемаше същия пост и в предишния парламент. През 2012 г. Йордан Бакалов беше сред депутатите на СДС, които бяха предложени за изключване от партията от бившия лидер Емил Кабаиванов, след като взе страната на предшественика му Мартин Димитров. Тогава част от тях се обявиха срещу решението на синьото ръководство за напускане на "Синята коалиция". До неговото изключване от СДС обаче не се стигна. Бакалов беше дълги години председател на структурата на синята партия в област Пловдив.

Йордан Бакалов има дългогодишна партийна кариера по високите етажи на СДС. През 2004 г. той беше избран за зам.-председател на СДС по предложение на тогавашния лидер Надежда Нейнски. Тогава той зае мястото на напусналия поста сегашен премиер в оставка Пламен Орешарски, който след оттеглянето на кандидатурата му за кмет на София след среща с бизнесмена Васил Божков впоследствие напусна и СДС.

Бакалов има и два опита да оглави синята партия. През 2007 г. той се кандидатира за лидер на СДС, но остана трети в надпреварата. Тогава за председател на синята партия беше избран Пламен Юруков. Впоследствие Юруков го предложи за председател на парламентарната група на ОДС след като тогавашният лидер Петър Стоянов напусна парламента, а Юруков не беше депутат.

Бакалов беше трети и при надпреврата за лидер на СДС на предишната конференция през 2005 г., която тогава избра за лидер бившия президент Петър Стоянов.

От 2012 г. Бакалов е преподавател по национална сигурност в Нов български университет и в Колежа по икономика и администрация в Пловдив.

Даниел Митов

Даниел Митов - министър на външните работи

Даниел Митов е сравнително неизвестен експерт. Той е по-популярен като един от младежкото крило на Демократи за силна България, което напусна основаната от Иван Костов партия и се вля в ПП "България на гражданите". Митов демонстрира близост и с ГЕРБ.

Кариерата на Митов е изцяло в неправителствения сектор. Първоначално работи в Политическата академия за Централна и Югоизточна Европа - НПОq основано от Американския републикански институт и кадри на СДС. По-късно Митов е част от екипа на Българското училище за политика и списание "Разум". През 2006 г. става Изпълнителен директор на фондация Демокрация", която беше част от орбитата на СДС, но вече отдавна не функционира.

За две години, от есента на 2010 г., Митов работи за Националния демократически институт на САЩ (НДИ) първоначално в Ирак, където е програмен мениджър на Програмата за развитие и подпомагане на политическите партии. Митов наследи други двама българи - бившият министър на външните работи в кабинета на ГЕРБ Николай Младенов и журналистът Огнян Бояджиев, които също работиха в Ирак за НДИ. По-късно Митов е част от екипа на американската фондация в Либия, в Демократична Република Конго, Украйна, Йемен, Тунис и други, а от март 2013 г. е неин представител в Брюксел.

През 2006 г. Митов е сред учредителите на ДСБ, а през 2009 г. става заместник-председател на партията. По-късно се кандидатира на частичните избори за Европейски парламент през 2007 г. След неуспеха на ДСБ тогава и оставката на ръководството начело с Иван Костов, той се кандидатира и е избран за заместник-председател на ДСБ.

През 2012 г. той напусна ДСБ и стана един от учредителите на Политическа партия "България на гражданите". Митов обаче не беше много активен политически след заминаването си в Брюксел.

Румяна Коларова

Фотограф: Надежда Чипева

Румяна Коларова, министър на образованието и науката

Румяна Коларова е сред основателите на специалността "Политология" в Софийския университет "Св. Климент Охридски", където преподава от началото на 90-те г. От 2013 г. е ръководител на катедра "Политология", а преди това е директор на магистърска програма "Европейска интеграция" в катедра "Европеистика".

Коларова няма партийни ангажименти, но дълго време е била сред неформалните съветници на различни политици вдясно. Тя е сред търсените политически анализатори в медиите. Румяна Коларова беше сред преподавателите, които подкрепиха окупацията на Ректората на Софийския

университет в края на 2013 г., с която "Ранобудните студенти" искаха оставка на кабинета на Пламен Орешарски.

От 12 декември 2013 г. до момента Коларова беше секретар на държавния глава по връзките с гражданското общество.

Коларова е завършила  специалност "Философия" със специализация "Социология". Защитила е докторска дисертация на тема "Понятието политическа сила в съвременната политическа теория". Специализирала е в London School of Economics and Political Science, New School for Social Research и European University Institute. Доцент по сравнителна политология в "Св. Климент Охридски".

Коларова е сред привържениците на повишаване изискванията пред университетите, за да се премахне девалвацията на дипломите, които те издават. По нейни думи висшето образование се е превърнало в битпазар. "В момента на студента му е все едно откъде ще вземе диплома в България, защото получените знания или престиж не му дават съществено предимство на пазара на труда", казва тя през 2010 г. за "Капитал".

Велизар Шаламанов

Преглед на оригинала

Велизар Шаламанов, министър на отбраната

Служебният министър на отбраната доц. Велизар Шаламанов за първи път попада в прожекторите на общественото внимание през 1998 г. Тогава е определен за зам.-министър на отбраната в правителството на СДС. По това време отговорностите му са свързани с планирането на отбраната. Шаламанов е един от основните архитекти на т. нар. "План 2004" за преструктуриране на въоръжените сили на България.

Въпросният план е първият опит за реално трансформиране войската от стария армейско-дивизионен принцип, характерен за Варшавския договор, в бригадно-корпусен. "План 2004" полага и основите на професионализацията в армията и постепенното редуциране на ролята на наборнатата военна служба. Според намеренията за преструктуриране на въоръжените сили, лансирани от Шаламанов, числеността на армията се намалява от 90 на 45 хил., като идеята е по-малките подразделения да са по-добре окомплектовани с хора и техника. Увеличава се и ролята на цивилното ръководство на военното министерство, което получава по-големи правомощия за контрол над генералитета. Заради опитите си да дълбоки реформи във войската, Шаламанов си спечелва много противници по върховете на армейското ръководство, което по онова време все още гледа с подозрение на цивилната намеса в делата му. В крайна сметка обаче именно реформите, започнати от зам.-министъра на СДС, в крайна сметка довеждат до приемането на България в НАТО.

Настоящият служебен министър на отбраната до момента е заемал поста директор по сътрудничество с потребителите в обединената Агенция за комуникации и информация на НАТО. Преди това е бил директор по сътрудничество с нациите в Агенцията на НАТО по Консултации, командване и управление. Той е и сред съучредителите на сдружение "Джордж Маршал" – България и дългогодишен изследовател в сферата на отбраната и сигурността. Преди да се заеме с научна дейност, е бил офицер в българската армия в сферата на военните интелигентни системи и разузнаването и електронната борба. Има докторска степен по кибернетика и е доцент по автоматизирани системи за управление.

Мартин Иванов

Фотограф: Надежда Чипева

Мартин Иванов, министър на културата

Мартин Иванов е историк, юрист и специалист по стопанска история. Като председател на Държавна агенция "Архиви" от 2011 г. до 2013 г. работеше за това документалното наследство да стане достъпно за максимален брой хора и започна дигитализиране на националните архиви. При неговото управление в интернет бяха качени полицейските досиета отпреди 1944 г., протоколите и решенията на Политбюро на БКП от 1944 г. до 1989 г., списъци със загиналите в Балканската война и др. През август 2013 г. правителството на Пламен Орешарски изненадващо реши да освободи Мартин Иванов като директор на агенцията и да назначи на негово място дългогодишният служител на МВР и тогава директор на дирекция "Информация и архив" в ДАНС Иван Комитски.

От октомври 2013 г. Мартин Иванов е секретар на президента по култура, образование и национална идентичност.

От 2000 г. работи в Института по история при БАН, а от 2008 г. е доцент там. Преподава стопанска история в СУ и във Висшето училище по застраховане и финанси. Автор е на над 150 научни публикации и 7 монографични изследвания върху икономическата и социалната политика на България от 70-те години на ХIХ в. до наши дни. Специализирал е в Кеймбридж и в Националния университет на Ирландия.  

"Боли ме от начина, по който ние като общество се отнасяме към своята национална памет. Гордеем се с 13-вековната си история, от която подробно документирани са едва 130 години. И въпреки това сме оставили историческите свидетелства за този последен век да бъдат бавно унищожавани от плесени и гризачи", казва Мартин Иванов в интервю за Light през 2012 г.

Евгения Раданова

Автор: Красимир Юскеселиев

Преглед на оригинала

Евгения Раданова, министър на младежта и спорта

Новият спортен министър Евгения Раданова е единственият български спортист, който е участвал на лятна и зимна олимпиада. Тя има три медала от зимни олимпиади, но подобно на предишния служебен министър Петър Стойчев е с относително малък административен опит. На въпрос какво трябва да се промени в българския спорт Раданова казва: "Много е важно в спортната политика да има дългосрочно планиране. Това важи за масовия и за елитния спорт. В момента всяка година се променят правилата, което не е плюс." (Още за Евгения Раданова можете да прочетете в "Дневник".)

Светлана Жекова

Преглед на оригинала

Светлана Жекова, министър на околната среда и водите

Светлана Жекова е магистър по френска филология от СУ "Св. Климент Охридски" и специалист по международни икономически отношения от Свободния факултет на Минно-геоложкия институт в София. От 1997 г. до 1999 г. е специализирала "Международни отношения с Европейския съюз, Развитие на Общия пазар" в American University, School of International Services във Вашингтон (САЩ). Има специализации по "Глобален мониторинг и качество на околната среда" и "Организация, система и дейности на ООН" от United Nations University в Токио (Япония).

Светлана Жекова започва професионалната си кариера в държавната администрация през 1999 г. в отдел "Европейска интеграция" на Министерството на околната среда и водите. От май 2004 г. досега заема различни длъжности в Постоянното представителство на България към ЕС в Брюксел. До 2008 година е Първи секретар, представител на МОСВ в Мисията на България към ЕО. През 2008 г. е предсрочно повишена в дипломатически ранг "съветник" за експертния си принос при защитата на националния интерес в рамките на многостранните преговори по Законодателния пакет "Климат-енергетика", както и в двустранен формат с Председателството на ЕС и ЕК. От 2008 г. досега е ръководител на сектор "Околна среда" в Представителството.

Светлана Жекова е била хоноруван лектор в Института по публична администрация и европейска интеграция. От 1997 г. до 1999 г. е била административен асистент по проекти, свързани с Източноевропейските страни, в Washington College of Law, Вашингтон. Работила е като изследовател в Съвета на Европа в направление "Образование, култура и околна среда".