Воден свят
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Воден свят

Дъждовете в Северозападна България бяха вторият сериозен тест през това лято, на който беше подложена българската система за реакция при бедствени ситуации

Воден свят

Трагедията в Мизия отново напомни за пукнатините в системата за реакция при бедствия

Момчил Милев
4949 прочитания

Дъждовете в Северозападна България бяха вторият сериозен тест през това лято, на който беше подложена българската система за реакция при бедствени ситуации

© СТОЯН НЕНОВ REUTERS


"Ако не се насочим към превенцията, след всяко бедствие ще си говорим кой е виновен, кой не си е свършил работата и защо не си е свършил работата. Всички мероприятия в тази в тази сфера няма да бъдат приключени за една, две или пет години, но отнякъде трябва да започнем."

Ръководителят на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" (ГДПБЗН) главен комисар Николай Николов нервно пали цигара и изпива на един дъх кафето си. Той току-що се е върнал от наводнения град Мизия и е запознал с проблемите "на терен" новия вътрешен министър Йордан Бакалов. Поройните дъждове, които превърнаха в малки морета няколко населени места на Северозападна България, бяха вторият сериозен тест, на който беше подложена българската система за реакция при бедствени ситуации през тази година. Тест, които недвусмислено напомни на държавното ръководство, че природните катаклизми са нещо, за което не трябва да се готвим само по принцип и на теория и което трябва да вземаме все по-насериозно. "Трябва да градим култура на превенция, не култура на реакция. Всеки лев, инвестиран в превенция, спестява 7 до 8 лева в реакцията. Реакцията е нещо много скъпо. За жалост и превенцията не е евтина", продължава в същия дух Николай Николов.

Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР е институцията, която по закон трябва да е първата защитна линия на страната в случай на бедствия и аварии. Тя обединява структурите на пожарната и бившата Гражданска защита, след като последната е извадена от структурите на военното министерство.

През последните години системата за реакция при кризисни ситуации обаче търпи доста чести трансформации, които, както всяка реформа, не се отразяват особено добре на ефективността й. Така например през август 2005 г. се създава печално известното Министерството на държавната политика при бедствия и аварии, оглавявано от ДПС функционерката Емел Етем, чийто заместник се оказва не друг, а самият Делян Пеевски. Първоначално то е с персонал от... шест души, но въпреки това трябва да формулира и задава целите и задачите на всички държавни структури за реакция при невоенни кризи. Четири години по-късно ведомството, отново оглавявано от Етем, се преименува на Министерство на извънредните ситуации по подобие на руския си аналог. През 2009 г., с идването на ГЕРБ на власт, ведомството е закрито. Така се ражда Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР, като пожарната поглъща Гражданска защита. "Къде точно се намира подобна структура е въпрос на различни политики. Например аз смятам, че за България е разточителство да има Министерство на извънредните ситуации. Подобни структури обикновено имат държави с огромна територия, говорим за различни мащаби", коментира за "Капитал" главен комисар Николов.

Може да се дискутира дали поставянето на подобна структура за борба с бедствията под шапката на мегаминистерство като МВР е най-удачният вариант, защото там има риск правомощията, отговорностите и най-вече ресурсното й осигуряване да се смесят и размият. Подобен вариант за действие при кризисни ситуации, където водещата структура е пожарната, например има във Франция. Добрите практики в тази сфера сочат, че по-подходящ вариант може би е силите за борба с бедствия да са самостоятелна структура, подчинена директно на висшето държавно ръководство. Може да се спори дали тя трябва да е точно министерство или пък агенция най-малкото защото министерствата обикновено се впускат в политически междуведомствени борби и себедоказване, докато една агенция вероятно би се фокусирала в по-голяма степен върху експертната дейност. В настоящия момент също е доста спорно дали пак трябва да се хвърляме в поредни радикални реформи, защото това гарантирано ще нокаутира системата за 2-3 години. Проблемът с Министерството на извънредните ситуации пък по-скоро беше фактът, че се оказа здраво стегнато в обръчите на ДПС. Последното до голяма степен опорочи неговото съществуване и накара голяма част от хората да разглеждат борбата с бедствията и авариите като схема за източване на държавни средства, а не като жизненоважна система за функциониране на обществото ни в екстремни условия.

"Преструктурирането едва ли ще реши проблемите. Те ще се решат с ясно разписване на ангажиментите на всеки в тази страна. Дали ще бъде главна дирекция в МВР, дали ще бъде държавна агенция на пряко подчинение на МС не е толкова важно – и двата варианта имат своите предимства", смята главен комисар Николов. Според него в Западна Европа традициите са различни и организацията за реакция при бедствия например може да е шапка към вътрешното министерство, а всички структури – полиция, пожарна и бърза помощ, да са подчинени на общините.

В контекста на последното главен комисар Николов отбелязва колко важна е ролята на местните власти (и в частност на кметовете) при извънредни ситуации. "Кметът е човека, който задейства системата за реакция при бедствие. Той най-добре знае това дере какво е, онова дере какво е, изобщо всичко на терен. Не поиска ли той помощ от държавата, държавата няма как да разбере какво става там. Затова трябва да има комуникация", убеден е ръководителят на ГДПБЗН. "Разиграването на плановете трябва да става поне веднъж в годината, за да се поддържат в що-годе актуален вид. Желателно е при всяка промяна на ситуацията моментално да се актуализират. Затова е много важно обучението на местните власти. Ако те не знаят какво да правят, поне трябва да назначат по един бивш наш служител или пожарникар или военен. Първите минути при бедствие са най-важни – изпуснат ли се там нещата, после всичко се проточва с дни", обобщава Николов. И добавя, че недобрата подготовка на населението е един от големите проблеми в тази система, неглижирането на кризисните ситуации, както и подценяването им.

Затова обучението на обикновените хора и администрацията е един от трите главни приоритета на главния комисар в политиката му за превенция на бедствията. Така например по един от европроектите над 1700 души от всички общини са преминали курсове за адекватна реакция в случай на извънредна ситуация. Към ведомството вече има и около 2600 доброволци, 1000 от които са минали през специализирано обучение. Министерският съвет пък е одобрил стратегия за доброволните формирования, а до няколко месеца се предвижда да бъде учредена асоциация на доброволните пожарникари и спасители. Николай Николов отбелязва като много положително явление и спонтанното доброволчество, с което за първи път се е сблъскал по време на пожара на Витоша от 2011 г. "Ето този ентусиазъм, ако успеем по някакъв начин да го организираме, би било много добре", казва главният комисар. Според него с подобрен вид ентусиасти най-добре работи Червеният кръст, който разполага със специални обучители, които да ги напътстват.

Въпреки че отбелязва, че "нормативната ни рамка не е 100% обвързана с финансовата", ръководителят на ГДПБЗН като че ли не се включва в хора на държавните служители, които непрестанно роптаят срещу липсата на пари. "До една година ще бъдем много добре окомплектовани като техника. Включително техника за реакция при пожари и наводнения, включително и съоръжения, с които ще можем да изградим селище за до 1000 човека, в което да бъдат настанени бедстващи хора, осигурени с храна, осветление и канализация. Всичко това са проекти, финансирани по линия на ЕС", разказва Николов. В момента ведомството му е спечелило еврофинансиране в размер на 150 млн. евро. Става дума за три проекта: за повишаване сигурността на 7-те най-големи града в България, защита от наводнения и предотвратяване на горски пожари в националните паркове и резерватите.

"Не е важно къде се намира тази служба, какво представлява и как се казва. Важно е цялостното виждане на държавата по въпросите, свързани с бедствията", обобщава главен комисар Николов.

"Ако не се насочим към превенцията, след всяко бедствие ще си говорим кой е виновен, кой не си е свършил работата и защо не си е свършил работата. Всички мероприятия в тази в тази сфера няма да бъдат приключени за една, две или пет години, но отнякъде трябва да започнем."

Ръководителят на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" (ГДПБЗН) главен комисар Николай Николов нервно пали цигара и изпива на един дъх кафето си. Той току-що се е върнал от наводнения град Мизия и е запознал с проблемите "на терен" новия вътрешен министър Йордан Бакалов. Поройните дъждове, които превърнаха в малки морета няколко населени места на Северозападна България, бяха вторият сериозен тест, на който беше подложена българската система за реакция при бедствени ситуации през тази година. Тест, които недвусмислено напомни на държавното ръководство, че природните катаклизми са нещо, за което не трябва да се готвим само по принцип и на теория и което трябва да вземаме все по-насериозно. "Трябва да градим култура на превенция, не култура на реакция. Всеки лев, инвестиран в превенция, спестява 7 до 8 лева в реакцията. Реакцията е нещо много скъпо. За жалост и превенцията не е евтина", продължава в същия дух Николай Николов.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    today avatar :-|
    today

    Нямаше смисъл от толкова текст. Съдържанието можеше да е просто:
    Емел Етем / ДПС.

  • 2
    glia avatar :-|
    shogun

    застраховката домашно имущество трябва да стане задължителна, като гражданска, тя и без това е евтина, но никой не си я прави...

  • 3
    petkata1 avatar :-|
    petkata1

    Шогуне, Шогуне, заради такива шогуни сме на този хал. Застраховките не са основното. Те са начин за разпределяне на тежестта.
    Акъл и знания трябват, не административни мерки и предупреждения за евакуация на населението.
    ТРЯБВА да се водят превантивни действия в посока собственици на язовири, малки и големи водоеми, рибарници и др. водоеми по поречията на малки и големи реки и рекички. Да се почистят коритата на реките и бари и дерета. Всичко това е запълнено с храсти и дървета. Да се прилагат санкциите при изхвърляне на отпадъци на такива места. Компетентните органи (ако въобще има такива, то се вижда че няма) да се обучават на превантивност. Да се следят нивата водоемите и в съответствие с прогнозите за валежи да се коригират предварително тези нива. Така ще се избегне висока приливна вълна и надхвърляне на обемите на одтичащите корита. Ако не знаете какво да правите - учете се от Холандия.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK