Какво да се прави
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Какво да се прави

Счупената комуникация е съществен проблем, особено когато става въпрос за човешки животи и щети

Какво да се прави

Пет неща, с които България може да се адаптира към климатичните промени и да намали ефектите им

6189 прочитания

Счупената комуникация е съществен проблем, особено когато става въпрос за човешки животи и щети

© СТОЯН НЕНОВ REUTERS


"Няма природни бедствия, има човешка немарливост", обича да казва директорът на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН (НИМХ-БАН) доц. Георги Корчев. И наистина, повечето от негативните последствия от екстремните климатични явления през последните години може би щяха да бъдат предотвратени, ако властите и населението спазваха конкретни мерки за борба с тях. Какви трябва да се те е ясно от отдавна - както учени метеоролози, така и експерти от неправителствени организации сигнализират от години за вредните въздействия от промените в климата и нуждата от план за адаптация към тях. Ето някои от най-наложителните действия.

1. Адекватно управление на водите

Зад митичното понятие "реформа във водния сектор" всъщност стои опростяването на модела за управление на хидротехническите съоръжения и язовирите. Отговорността за тях е поделена между четири министерства, техни подопечни структури, ВиК дружества и стотици общини. Обичайната практика от няколко години насам е да се обвинят кметовете в некомпетентност и безстопанственост, тъй като контролът и поддръжката на язовирите им бяха прехвърлени с промени в Закона за водите от 2012 г. Но местните власти не разполагат с технически и финансов капацитет за тази дейност, освен това няма и ясна и последователна политика на държавно ниво, както и единна стратегия, която да се следва от всички звена по веригата. За Асен Личев, ръководител на дирекция "Управление на водите" към Министерството на околната среда и водите (МОСВ), липсата на реформа във водния сектор е основен проблем. "Ние държим да има едно министерство, което да отговаря за политиката във водния сектор, една стратегия и да има отраслови закони. Законът за водите трябва да е чист закон за водите, той не трябва да третира съоръженията", смята Личев.

В момента в България освен това действа изключително амортизирана система за защита от вредното въздействие на водите, включваща дигите и язовирите, строени в съвсем други политически, икономически и климатични условия. Иван Христов, координатор "Води" във WWF ("Световен фонд за дивата природа"), нарича голяма част от тези хидротехнически съоръжения "идеологически проекти". "Най-характерното нещо за тези идеологически проекти е, че за тях няма ясна финансова обосновка", коментира той и дава пресен пример с проекта "Белене". "Резултатът е, че ние сме получили като наследство стотици хиляди километри диги и други съоръжения, които не сме реално в състояние да поддържаме качествено", казва Иван Христов. И допълва: "Когато е нарушена икономическата логика, това почти винаги означава нарушаване на околната среда." Затова има нужда от адекватен икономически анализ на цялата система.

Има и някои ежедневни дейности в администрацията, които биха могли да направят управлението на водния сектор доста по-оперативно. В момента например експерт от МОСВ всеки ден анализира прогнозите от НИМХ-БАН, обобщава ръчно данните и ги изпраща на останалите централни и местни институции. Ръчната обработка на данни през 2014 г. в държава от Европейския съюз едва ли може да се нарече адекватно управление на риска от наводнения. "Отчитайки тази нелепост с ръчната обработка на данните, ние сме на прага да обявим задачата за създаване на Национален център за управление на водите, в който ще бъде избегнат точно този субективен фактор", коментира Асен Личев. В този национален център, чийто първи етап е пилотен проект за изграждане на Център за управление на водите в басейна на р. Искър, всичко ще става автоматично с данни онлайн и с модули, които моделират разливането на водите в най-различни случаи.

2. Контрол върху строителството, замърсяването и крайречните зони

Необходим е изчерпателен анализ на състоянието на хидротехническите съоръжения, премахването им там, където не са необходими, и планиране и заделяне на средства за изграждане на диги, корекции и почистване на реки, където има нужда. Всичко това трябва да бъде планирано и координирано с ясни срокове и отговорности, а не просто кампанийно обещано след поредната трагедия. Незаконното и неадекватно строителство заради липса на устройствени планове, които да отчитат потенциално рисковите места, също води до тежки последици. Местните власти и Дирекцията за национален строителен контрол трябва не само да изпълняват задълженията си, но и да бъдат санкционирани при неизпълнение. В момента няма орган, който да санкционира недобросъвестните стопани на язовири, т.е. всички обследвания и предписания не правят голям смисъл, след като няма кой да следи за изпълнението им. От няколко месеца има предложение за законови промени, които предвиждат контролът да се осъществява от ДНСК, но те са блокирани заради смяната на правителствата и липсата на парламент.

"На дерета, където няма реки, също никой не предприема противоерозионни действия", коментира Асен Личев от МОСВ и дава пример с дерето над Аспарухово, където според него трябва да се сложат дървени фашини, които да предотвратят срутването на камъни, води и дъжд.

Важен момент при управлението на риска от наводнения е и възстановяването на крайречните влажни зони, смята Иван Христов от WWF. Това са местата, в които водата се разлива и при пикова вълна по реката тя се потушава донякъде, разливайки се в тези естествени места. По думите на Христов в миналото поне 80% от влажните зони са били откъснати от реката, водата не може да се разлива на тези места и това изкуствено увеличава скоростта на водата и приливната вълна. Това е валидно за почти всички реки, включително до голяма степен за река Дунав. От няколко години започна да се говори за възстановяване на т.нар. ретензионни площи - местата, където водата може да се разлее естествено при наводнения, задържи и после постепенно да се оттече надолу по реката, без да се създават пикови приливни вълни. Мерките за това са няколко. Те започват от горното течение на реките с осигуряването на подходяща растителност, която да не довежда до порои. Това означава залесяване в рисковите части на водосборите и отваряне на реката да се разлива по възможност там, където няма да причинява щети.

Строителството и градоустройственото планиране трябва да са съобразени както с потенциално рисковите места, така и с очакваните изменения в климата. "Да се планират повече фонтани и дървета, колкото се може по-светли площи и покриви, защото градовете се нагряват над околната температура. Трябва да санираме и заради лятото, не само заради зимата", коментира Юлиан Попов, главен консултант на Европейската климатична фондация за Централна и Източна Европа. "Основен приоритет на една адекватна националната политика за реагиране на промени в климата трябва да бъде адаптирането към вече случващите се промени, като най-голямо внимание да се отделя на повишаването на енергийната ефективност във всички сфери на икономиката и обществения живот и на мерки за превенция и намаляване на рисковете от природни бедствия", коментира и Антоанета Йотова, експерт политки и проекти за околната среда.

3. Добра междуведомствена координация

Счупената комуникация между институциите е съществен проблем, особено когато става въпрос за човешки животи и щети в големи размери. "Ние сме виновни в голяма част за това, което след това се превръща в бедствие", смята доц. Георги Корчев от НИМХ-БАН, за когото комуникацията е основен проблем. "Имаме изготвени препоръки за адаптиране на различни сектори от икономиката на страната към промените в климата, но всичко опира до взаимодействие между различни институции", казва той и допълва, че работата на института с МОСВ например върви добре, но опитите за връзка с министерствата на земеделието и на транспорта досега са били неуспешни. Според доц. Корчев има нужда от организация на национално ниво, която да координира всички централни и местни институции.

За нуждата от добра междуинституционална стратегия с ясна и предварително оттренирана инструкция за координация говори и Юлиан Попов. "Ако всеки път като падне дъжд, министър-председателят се обажда на министъра на вътрешните работи, а той надолу по веригата и всички изпадат в паника, тази ad-hoc координация отнема много време", добавя той. Трябва да се помисли и за възможни "дупки" в стратегията - за почистването на деретата например има много неясноти кой за какво отговаря. Тъй като промените в климата могат да доведат до ситуации, които сега могат да ни се струват невероятни, е важно да бъдат проучени всички възможни сценарии и да има план за всеки от тях.

Според Юлиан Попов е важно да има обща стратегия дори за целия регион и страните да обменят ресурси. "Летателната техника за гасене на горски пожари например е много скъпа. Няма смисъл България да закупува пълен комплект техника, защото няма да бъде рентабилно. Но със сигурност някъде в региона всяка година ще има горски пожари и има логика целият район - съвместно или координирано, да закупи техника", посочва експертът. Така всяка страна ще знае коя с какво разполага и на какво може да разчита от другите. Тази седмица всъщност ЕС даде пример за подобна координация при кризи. Швеция поиска помощ от Европа за борба с горските пожари и Италия и Франция изпратиха самолети, а Гърция помогна с карти.

4. Оптимизиране на действията при кризи

Ресурсите, с които разполага Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението", всъщност изглеждат доста адекватни, но и ръководителят й главен комисар Николай Николов вижда някои възможности за подобрение на реакциите при кризи. Според него е добре да се сформира междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане на пострадалите от бедствията, за да могат да получат подкрепа по най-бързия начин. Това включва преди всичко общините, които трябва да инвестират в разчистване и други спешни аварийни дейности. Главен комисар Николов смята също, че е нужна "категорична политическа подкрепа" на приетата от правителството Стратегия за намаляване на риска от бедствия до 2020 г. В нея най-важното е подготовката на населението, превенцията, реакцията и доброволните формирования. "Другата краткосрочна задача е сформиране на консултативния съвет към Министерския съвет за подпомагане въпросите по защита при бедствия", смята Николай Николов и добавя, че такъв съвет имат отпреди две години, но последната година не е заседавал.

Важно е също да бъде доизградена националната система за ранно предупреждение и оповестяване, която в момента действа само в десет по-големи града.

5. Информация и обучение на населението

Тотално неадекватна реакция на местните власти и населението доведоха до още по-тежки последици от наводнението в с. Бисер през 2012 г. и от това в Мизия миналата седмица. "Превенцията и работата с населението - това е нещо, което трябва да се подобри", категоричен е Ясен Сливенски, директор "Мениджмънт на бедствията" в Българския червен кръст. Това включва ранно предупреждение на населението, тренировки на места по общините, преди да е настъпило бедствието, за да знаят хората как да действат и кои са пътищата за евакуация. "Проблемът е с това, че доста хора отказват да се евакуират", допълва Ясен Сливенски.

Юлиан Попов също е на мнение, че липсата на подходящо обучение е съществен проблем. "В училище преди 1989 г. непрекъснато имаше военни подготовки какво да правим, като падне атомна бомба. Беше ясно, че атомна бомба няма да падне. Сега е ясно, че ще има наводнения, но никой не се упражнява", дава пример той. Според Попов важна роля имат и националните медии, които трябва да отделят част от времето си за информация за реакции при кризи и обяснение на възможни екстремни ситуации. "Става дума за цялостна подготовка и дългосрочна работа за увеличаване на устойчивостта на средата, в която живеем", смята Попов.

Добре е да сме информирани не само за евентуалните последици от обилен дъжд, неподдържани реки, язовири и водопроводна мрежа, но и за промените в климата, които са част от причината за тези явления. "Проблемите тук са свързани с недостатъчните разбиране и осведоменост по това какво представляват промените в съвременния климат - те не са само и единствено повишени глобални температури, какви са ефектите от тях и какво може и трябва да се прави", коментира Антоанета Йотова. Според нея решаването на тези проблеми минава през промени в образователната система и допълнителни информационно-обучителни дейности според възрастта и специфичните условия за живот на различни части от обществото.

"Няма природни бедствия, има човешка немарливост", обича да казва директорът на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН (НИМХ-БАН) доц. Георги Корчев. И наистина, повечето от негативните последствия от екстремните климатични явления през последните години може би щяха да бъдат предотвратени, ако властите и населението спазваха конкретни мерки за борба с тях. Какви трябва да се те е ясно от отдавна - както учени метеоролози, така и експерти от неправителствени организации сигнализират от години за вредните въздействия от промените в климата и нуждата от план за адаптация към тях. Ето някои от най-наложителните действия.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Нека специалистите си кажат думата, но оправданието за 25 години корупция и безхаберие с думите "В момента в България освен това действа изключително амортизирана система за защита от вредното въздействие на водите, включваща дигите и язовирите, строени в съвсем други политически, икономически и климатични условия. ' е крайно безотговорно и заблуждаващо. Водата е стратегическия ресурс за който ще се водят войните на близкото бъдеще, стига с прехвърляне на отговорността и политизиране ако искаме тази страна да съществува в що-годе цивилизован вид.

  • 2
    pipon avatar :-P
    pipon

    В България любимия дебилен въпрос е ''Какво да се прави ?'' За начало нека държавното безмозъчие да се ограмоти малко , а не да се прехвърля чиновническо безхаберие Защото започнаха да загиват и хора !
    На въпроса WTF? се случва с климата в Европа в момента ще ви подскажа един жокер :) Отговорете си на въпроса какво се случи през 2010 г :)
    И още нещо :
    Климата се контролира почти на 100 % от човека т.нар ГЕОИНЖЕНЕРИНГ Забелязвам , чè дори метеоролозите не са в час Свиквайте с новите реалности :)
    http://www.dnevnik.bg/zelen/2012/05/17/1829295_kitai_finansira_zasiavane_na_oblaci_i_promiana_na/

    https://www.youtube.com/watch?v=WYS4sc21mhA
    МУХАХА ЗА ГОРНОТО КАКВО ЩЕ КАЖЕТЕ ??? КОНСПИРАЦИЯ ? НЕ ! ПРОСТО ТЕХНОЛОГИЯ :) Пичове, който владее технологиите -той владее света , независимо дали ви харесва или не Отговорете си на въпроса: В час ли сте с възможностите на съвременната наука ? )

  • 3
    afanko avatar :-(
    afanko

    Това действия срещу глобалното затопляне ли са?

    Според мен са добри практики и администрацията трябва да работи така, защо не се случва е друг въпрос!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK