С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 8 авг 2014, 17:02, 5993 прочитания

Какво да се прави

Пет неща, с които България може да се адаптира към климатичните промени и да намали ефектите им

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


"Няма природни бедствия, има човешка немарливост", обича да казва директорът на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН (НИМХ-БАН) доц. Георги Корчев. И наистина, повечето от негативните последствия от екстремните климатични явления през последните години може би щяха да бъдат предотвратени, ако властите и населението спазваха конкретни мерки за борба с тях. Какви трябва да се те е ясно от отдавна - както учени метеоролози, така и експерти от неправителствени организации сигнализират от години за вредните въздействия от промените в климата и нуждата от план за адаптация към тях. Ето някои от най-наложителните действия.

1. Адекватно управление на водите

Зад митичното понятие "реформа във водния сектор" всъщност стои опростяването на модела за управление на хидротехническите съоръжения и язовирите. Отговорността за тях е поделена между четири министерства, техни подопечни структури, ВиК дружества и стотици общини. Обичайната практика от няколко години насам е да се обвинят кметовете в некомпетентност и безстопанственост, тъй като контролът и поддръжката на язовирите им бяха прехвърлени с промени в Закона за водите от 2012 г. Но местните власти не разполагат с технически и финансов капацитет за тази дейност, освен това няма и ясна и последователна политика на държавно ниво, както и единна стратегия, която да се следва от всички звена по веригата. За Асен Личев, ръководител на дирекция "Управление на водите" към Министерството на околната среда и водите (МОСВ), липсата на реформа във водния сектор е основен проблем. "Ние държим да има едно министерство, което да отговаря за политиката във водния сектор, една стратегия и да има отраслови закони. Законът за водите трябва да е чист закон за водите, той не трябва да третира съоръженията", смята Личев.


В момента в България освен това действа изключително амортизирана система за защита от вредното въздействие на водите, включваща дигите и язовирите, строени в съвсем други политически, икономически и климатични условия. Иван Христов, координатор "Води" във WWF ("Световен фонд за дивата природа"), нарича голяма част от тези хидротехнически съоръжения "идеологически проекти". "Най-характерното нещо за тези идеологически проекти е, че за тях няма ясна финансова обосновка", коментира той и дава пресен пример с проекта "Белене". "Резултатът е, че ние сме получили като наследство стотици хиляди километри диги и други съоръжения, които не сме реално в състояние да поддържаме качествено", казва Иван Христов. И допълва: "Когато е нарушена икономическата логика, това почти винаги означава нарушаване на околната среда." Затова има нужда от адекватен икономически анализ на цялата система.

Има и някои ежедневни дейности в администрацията, които биха могли да направят управлението на водния сектор доста по-оперативно. В момента например експерт от МОСВ всеки ден анализира прогнозите от НИМХ-БАН, обобщава ръчно данните и ги изпраща на останалите централни и местни институции. Ръчната обработка на данни през 2014 г. в държава от Европейския съюз едва ли може да се нарече адекватно управление на риска от наводнения. "Отчитайки тази нелепост с ръчната обработка на данните, ние сме на прага да обявим задачата за създаване на Национален център за управление на водите, в който ще бъде избегнат точно този субективен фактор", коментира Асен Личев. В този национален център, чийто първи етап е пилотен проект за изграждане на Център за управление на водите в басейна на р. Искър, всичко ще става автоматично с данни онлайн и с модули, които моделират разливането на водите в най-различни случаи.

2. Контрол върху строителството, замърсяването и крайречните зони
Необходим е изчерпателен анализ на състоянието на хидротехническите съоръжения, премахването им там, където не са необходими, и планиране и заделяне на средства за изграждане на диги, корекции и почистване на реки, където има нужда. Всичко това трябва да бъде планирано и координирано с ясни срокове и отговорности, а не просто кампанийно обещано след поредната трагедия. Незаконното и неадекватно строителство заради липса на устройствени планове, които да отчитат потенциално рисковите места, също води до тежки последици. Местните власти и Дирекцията за национален строителен контрол трябва не само да изпълняват задълженията си, но и да бъдат санкционирани при неизпълнение. В момента няма орган, който да санкционира недобросъвестните стопани на язовири, т.е. всички обследвания и предписания не правят голям смисъл, след като няма кой да следи за изпълнението им. От няколко месеца има предложение за законови промени, които предвиждат контролът да се осъществява от ДНСК, но те са блокирани заради смяната на правителствата и липсата на парламент.



 "На дерета, където няма реки, също никой не предприема противоерозионни действия", коментира Асен Личев от МОСВ и дава пример с дерето над Аспарухово, където според него трябва да се сложат дървени фашини, които да предотвратят срутването на камъни, води и дъжд.

Важен момент при управлението на риска от наводнения е и възстановяването на крайречните влажни зони, смята Иван Христов от WWF. Това са местата, в които водата се разлива и при пикова вълна по реката тя се потушава донякъде, разливайки се в тези естествени места. По думите на Христов в миналото поне 80% от влажните зони са били откъснати от реката, водата не може да се разлива на тези места и това изкуствено увеличава скоростта на водата и приливната вълна. Това е валидно за почти всички реки, включително до голяма степен за река Дунав. От няколко години започна да се говори за възстановяване на т.нар. ретензионни площи - местата, където водата може да се разлее естествено при наводнения, задържи и после постепенно да се оттече надолу по реката, без да се създават пикови приливни вълни. Мерките за това са няколко. Те започват от горното течение на реките с осигуряването на подходяща растителност, която да не довежда до порои. Това означава залесяване в рисковите части на водосборите и отваряне на реката да се разлива по възможност там, където няма да причинява щети.

Строителството и градоустройственото планиране трябва да са съобразени както с потенциално рисковите места, така и с очакваните изменения в климата. "Да се планират повече фонтани и дървета, колкото се може по-светли площи и покриви, защото градовете се нагряват над околната температура. Трябва да санираме и заради лятото, не само заради зимата", коментира Юлиан Попов, главен консултант на Европейската климатична фондация за Централна и Източна Европа. "Основен приоритет на една адекватна националната политика за реагиране на промени в климата трябва да бъде адаптирането към вече случващите се промени, като най-голямо внимание да се отделя на повишаването на енергийната ефективност във всички сфери на икономиката и обществения живот и на мерки за превенция и намаляване на рисковете от природни бедствия", коментира и Антоанета Йотова, експерт политки и проекти за околната среда.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

БСП се сниши за КПКОНПИ, ДПС обяви Цацаров за "богатство" 2 БСП се сниши за КПКОНПИ, ДПС обяви Цацаров за "богатство"

"Патриотите" щели първо да изслушат номинирания от ГЕРБ кандидат, преди да решат дали да го подкрепят

20 ное 2019, 1207 прочитания

Вечерни новини: Премиерът отстрани директорите на три болници заради починало дете, БСП се скри за "Цацаров - шеф на антикорупционната комисия" 2 Вечерни новини: Премиерът отстрани директорите на три болници заради починало дете, БСП се скри за "Цацаров - шеф на антикорупционната комисия"

И още: Доналд Туск стана лидер на Европейската народна партия, Малта арестува известен бизнесмен за убийството на журналистка

20 ное 2019, 1386 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Медии под мустак

Фирми, свързани с Цветан Василев и финансирани от КТБ, поискаха несъстоятелност на дружествата зад "24 часа" и "Труд", "Стандарт", "Преса", "Тема" и "Блиц" и т.н.

Още от Капитал
Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Кой, ако не той

"Български пощи" може да използват дружество на Пеевски за подизпълнител на задачата да разнасят вестници и списания

След Гешев 2.0, Цацаров 2.0 - радостта е двойна

Властта лъже Европа и гражданите, че ще въведе контрол над всесилния главен прокурор. Прави обратното

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Ново място: Смесен магазин "Зоя"

Веригата за био продукти се разширява с обект на пл. "Гарибалди"

Кино: "В кръг"

Социален гняв през директно кино в новия филм на Стефан Командарев

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10