Фатално закъснели
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Фатално закъснели

Капитал

Фатално закъснели

България не се адаптира към промените в климата и плаща за това много висока цена

28067 прочитания

Капитал

© Вихър Ласков


Ако някой още не е убеден в силата на климатичните промени, нека се върне няколко месеца назад. След топла и безснежна зима летните дни тази година почти не минават без гръмотевична буря или интензивни порои. Ако пък погледнем още малко назад, ще си спомним за дългата суша през 2011 г. и сериозните наводнения в Северна България през май година по-рано. Да, подобни явления е имало винаги. Разликата сега е, че се случват много по-често и по-интензивно.

Тези екстремни ситуации не са изненада. От години метеоролозите предупреждават, че фактори като затоплянето на земната повърхност засилват максимумите на времето. И въпреки че България се е сблъсквала много пъти с последиците от тези явления, държавните институции, а и населението продължават да не са особено адекватни. Хората не са обучени какво се прави при опасност от наводнения, суша или екстремни температури, а отговорните власти изглеждат често безпомощни и некоординирани. Когато преди два месеца порой наводни варненския квартал "Аспарухово", кмет и вътрешен министър се обвиняваха взаимно кой кого не може да намери по телефона. Междувременно загинаха над десет души, а правителството изчисли щетите от наводненията във Варна, Добрич и Велико Търново на близо половин милиард лева. Миналата седмица наводнението в Мизия отново изненада местните власти и населението, взе жертви и причини бедствено положение.

Освен че не предприема активни действия за адаптация към климатичните промени, България позволява и дейности, които още повече увеличават риска от бедствия. Изсичат се гори, строи се незаконно, замърсяват се дерета и водни басейни. Така един просто пороен дъжд лесно може да се превърне в трагедия.

Мерките както за адаптация към промените в климата, така и за адекватна реакция при кризи са комплексни и включват цялостни ревизии на всички засегнати сектори - от управлението на водите, през горските ресурси до строителството. Важно е комуникацията между институциите да стане по-оперативна и да не се действа ad-hoc във всяка отделна кризисна ситуация. (Подробно за мерките можете да прочетете тук) И това е по-лесният вариант - цената на адаптацията е в пъти по-ниска от тази на щетите.

"Такива дъждове не съм виждал"

Измененията в климата съвсем не са от вчера. Метеорологичните измервания отчитат затопляне на глобалната температура и увеличаване на честотата на екстремните метеорологични и климатични явления отдавна, като според доклад на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН (НИМХ-БАН) от 2010 г. тенденция към затопляне в България се наблюдава още от края на 70-те години. Тогава учените измерват също, че над 10 от последните 15 години са измежду най-топлите за периода след началото на редовните инструментални метеорологични наблюдения. Това води до по-голям недостиг на вода в почвата, уязвимост на горските системи и риск от повишаване на морското равнище. Климатичните промени могат да имат въздействие и върху човешкото здраве, например с разпространение на инфекциозни болести, и върху селищата и индустрията, с риска от свлачища например.

Някои климатични модели за територията на Балканския полуостров прогнозират редуциране на валежите през топлата част на годината от порядъка между 10% и 30% през втората половина на XXI век, обяснява проф. Веселин Александров, директор на департамент "Метеорология" в НИМХ-БАН. Той допълва, че всъщност точно тези промени във валежите, както и промените в останалите климатични елементи като вятър, влажност и температура на въздуха са причина за повишения риск от екстремните метеорологични явления - интензивни валежи, наводнения, силни ветрове, горски пожари, суши, свлачища и други. Тоест климатичните промени не са явление само по себе си - те са усилване на съществуващи вече неща. Като добавим неглижирането на природата и градската среда, тези по-силни явления могат вече да станат и опасни.

Имаме ли план

По отношение на реакциите при кризи българските централни и местни власти се оказва, че не страдат от липса на разписани планове за действие. Поне на хартия. Община Мизия например има правила за поведение и действие при наводнение, които е трябвало да стигнат до населението още през февруари 2012 г. При опасност или възникване на бедствие се въвеждат общинските, областните и националният план за защита при бедствия, задейства се и единната спасителна система. Министерствата, Българският червен кръст и останалите ведомства също имат своите планове за кризисни ситуации.

Проблемът обаче е, че всички тези планове не са междуинституционални и координацията между различните нива се осъществява трудно. Освен това често могат да се превърнат просто в добри пожелания на хартия. "Ако един план не се направи както трябва, той си остава просто една купчинка листа, които за нищо не стават. За да го накараш да бъде жив, до него трябва постоянно да има някой, който да го чете и да го поправя", казва и главен комисар Николай Николов, ръководителят на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР.

Той обяснява също, че Националната система за ранно предупреждение и оповестяване има две подсистеми - една към населението и втора към органите на изпълнителната власт и единната спасителна система. Информацията до длъжностните лица стига през повикване по телефона и въвеждане на персонална парола. Сиренната система за гражданите обаче действа само в София и още девет областни града и така покрива едва 34% от населението. Според главен комисар Николов е ключово тази система да се доизгради, както и единната радиокомуникационна система за взаимодействие и координация. "Законът възлага огромни отговорности на кметовете и областните управители, които нямат необходимата подготовка за осъществяване на дейностите по гражданска защита", коментира още Николай Николов (повече за системата за реакция при бедствия).

Предупреждения за опасни метеорологични явления идват от НИМХ-БАН, които изпращат по факс информацията до дирекция "Управление на водите" в МОСВ и до главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението". В случая с град Мизия например такава е изпратена три дни по-рано. Институтът може да направи прогноза за очаквана висока вълна, не дали ще се стигне до наводнение, за което има нужда от много точна карта на релефа на местността.

Как да не се стигне до бедствието

Ако става въпрос за мерки за превенция на бедствени положения, България е доста назад с материала. Страната е ратифицирала съответните международни споразумения и дори е хармонизирала голяма част от националното законодателство на тяхна база. През 2010 г. например е включена европейската директива за наводненията, според която трябва да се изготви оценка и управление на риска от наводнения с цел дългосрочно планиране за намаляването му. На интернет страницата на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) вече има карти на районите със значителен потенциален риск от наводнения, между които е и община Мизия. Предстои да се напише план за управление на риска от наводнение с конкретни мерки за съответните рискови райони. В момента МОСВ подготвя и стратегия за адаптация към климатичните промени според изискванията на Европейската комисия. Съществуват и няколко отделни програми, но те не са свързани помежду си.

"България няма ясно формулирани приоритети и политики за реагиране на промени в климата", коментира Антоанета Йотова, експерт политики и проекти за околната среда. Според нея докато действията за смекчаване на ефектите от климатични промени в голяма степен се определят от международните и европейски ангажименти на страната, тези за адаптиране към вече случващите се трябва да се предприемат най-вече на национално ниво според специфичните национални условия и проблеми в даден момент. Йотова дава пример с приетия през февруари т.г. Закон за ограничаване изменението на климата, с който се уреждат предимно правни отношения, произтичащи от задълженията на страната по международната и европейската схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове, но не и цялостна политика, включително за адаптация.

Парадоксът е, че отделни държавни и неправителствени организации имат желание и ресурс да работят в тази посока, но им липсва общата рамка. Учените в НИМХ-БАН например имат сериозна база данни с измервания на климатичните характеристики и анализират в детайли промените и техните ефекти. Изготвили са доклади за въздействието на климатичните промени върху отделни сектори на икономиката, но те трудно, ако не и никога, стигат до отговорните ведомства. В момента институтът подготвя и проект за модернизиране на мониторинговата си система, което може да помогне за по-точна и детайлна информация, а с това и за ранно предупреждение и помощ за планирането на водните ресурси на страната. МВР пък поддържа и развива Център за аерокосмическо наблюдение, който също може да подпомага ранното предупреждение и превантивна дейност.

Огромна пречка за превенцията е и неинформираността и понякога нежеланието на населението да се подготви за екстремни климатични ситуации. "Все още битува твърдението, че ще ни заобиколи дадено бедствие и няма да ни засегне", коментира проф. Веселин Александров. Според него няма и достатъчно разяснителна информация относно възможностите за адаптация. Пример е нежеланието или невъзможността да се застрахова имуществото срещу климатични бедствия. "Грешката е, че институциите прехвърлят една на друга отговорността, твърдейки, че в основата на сегашните наводнения са единствено валежите, което е погрешно. Нужен е задълбочен анализ за причините за наводнения", допълва проф. Александров.

"Проблемът е бездействието на държавата", категоричен е Александър Личев, управляващ партньор на консултантска компания в сферата на ВиК. Според него нито централната, нито местната власт правят нещо, за да набележат рисковите места, няма анализ на съществуващите съоръжения и тяхното състояние, няма и отговор на въпроса доколко са адекватни.

Последиците от това бездействие ясно проличаха през последните години. В Цар Калоян, когато през 2007 г. се удавиха осем души, а по-голямата част от инфраструктурата беше унищожена. По време на горските пожари на Витоша през 2012 г. В наводненото същата година в село Бисер заради скъсване на язовирна стена. И сега отново във Варна, Добрич, Велико Търново, Мизия. Тези случаи ще зачестяват и е крайно време и държавата, и хората да се подготвят за тях и да се опитат да намалят последствията им. В противен случай и при следващия порой ще се чудим откъде е дошла водата, кой не си е свършил работата и колко са жертвите.

По темата работиха

Десислава Лещарска
Люба Йорданова

Момчил Милев

Ако някой още не е убеден в силата на климатичните промени, нека се върне няколко месеца назад. След топла и безснежна зима летните дни тази година почти не минават без гръмотевична буря или интензивни порои. Ако пък погледнем още малко назад, ще си спомним за дългата суша през 2011 г. и сериозните наводнения в Северна България през май година по-рано. Да, подобни явления е имало винаги. Разликата сега е, че се случват много по-често и по-интензивно.

Тези екстремни ситуации не са изненада. От години метеоролозите предупреждават, че фактори като затоплянето на земната повърхност засилват максимумите на времето. И въпреки че България се е сблъсквала много пъти с последиците от тези явления, държавните институции, а и населението продължават да не са особено адекватни. Хората не са обучени какво се прави при опасност от наводнения, суша или екстремни температури, а отговорните власти изглеждат често безпомощни и некоординирани. Когато преди два месеца порой наводни варненския квартал "Аспарухово", кмет и вътрешен министър се обвиняваха взаимно кой кого не може да намери по телефона. Междувременно загинаха над десет души, а правителството изчисли щетите от наводненията във Варна, Добрич и Велико Търново на близо половин милиард лева. Миналата седмица наводнението в Мизия отново изненада местните власти и населението, взе жертви и причини бедствено положение.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

58 коментара
  • 1
    blue79 avatar :-|
    blue79
    • -151
    • +48

    Това със "глобалното затопляне" е КАТЕГОРИЧНО ДОКАЗАНА ЛЪЖА...Новата мантра-"клаймът чейндж"...Направете си невероятния труд да поооповдигнете поглед в небесата и се насладете на напълно натуралните геометрични "облачновати(аерозолни) линии" и "нови видове облаци"...ммдаа били се появили "напоследък" досега "некласифицирани нови облаци"...И ще ги "класифицират",вече има съответните постъпки в "надлежните международни органи"...

  • 2
    zmuz avatar :-|
    zmuz

    Снимката със София под вода е малко глуповата - столицата е на 550 м. надморска височина. Проблемите със затоплянето и топенето засягат предимно крайбрежните зони.

  • 3
    gorbachov82 avatar :-|
    Горбачов

    бе каква ти подготовка, важно е бюджетът да е балансиран, а ако може и на излишък

  • 4
    alabalko avatar :-|
    alabalko

    То Александър Невски е строен на най-високата точка в града, по онова време. Ако там водата е на такова ниво, на Сточна гара до 8-мия етаж ще са под нова :)

    Някъде четох, че човешките фактори са проблем при наводненията. Изправянията на реки водят по-бързи води, които преди са били спирани в меандрите, където и водата се е доразливала, а сега просто тече по права линия и помита.

  • 5
    sofloceood_pv avatar :-|
    sofloceood_pv

    Изсичането на горите води до ерозиа на почвата и от там голямо количество(дебит) води в деретата.

  • 6
    peni1948 avatar :-|
    Peni Radulov

    Не "глобалното"затопляне е виновно,това е лъжа!Виновни сме хората и най вече службите отговарящи за опазване на околната среда и водите.Самоволно направени рибарници язчета и микроязовирчета,които при един по интезивен дъжд преливат.Дигите не издържат и приливната вълна дави села и градове.Новоднения е имало и ще има.Защото хората по един или друг начин строят близо до реките.Като използват водоемите както за поливане,така и за мръсна канализация,а после реват,че са залети.Нелегалното заселване на циганите в покрайнините на села и градове пък води до запушване на реки и дерета с отпадъци.Така че не лъжете хората а посочете истината и виновниците за нея!!!

  • 7
    hitrata_svraka avatar :-|
    Хит®ата Св®ака ;)

    "Капитал", оправете графиката за температурните аномалии в България. По хоризонталната ос цял век е все 1900 г. и така до 2000 г.

  • 8
    hitrata_svraka avatar :-|
    Хит®ата Св®ака ;)

    Същото и за графиката с аномалията в годишните валежи.

  • 9
    conservamus avatar :-|
    conservamus

    Чудесна снимка!

    Не са само неуредиците на държавно ниво причина за наводненията, както чета в някои от коментарите. Но когато проблемът назрява, липсата на мерки от страна на държавата е равносилно на причиняване на проблема.

    Човешката история може да се опише като своеобразен опит за установяване на контрол над различни аспекти от живота ни (не толкова в разбирането им). В последно време ставаме свидетели на невиждано богатство от аспекти, с процъфтяването на науката. В този смисъл, не виждам нищо скандално в научните опити, стига да не се рушат крайъгълните камъни на екосистемата ни, осигуряващи съществуването. А май ставаме свидетели точно на това, например с ГМО храните, където така и не се намери кой да финансира едно проучване за дълготрайния им ефект върху човешкия организъм. (Има само краткосрочни, по обективни причини).

    Що се касае за горепосочените аномалии, считам за пределно естествено, предвид техническия напредък в последните десетилетия, да се правят опити за локален контрол и над времето, една такава сложна и органична система. За мен е непонятно защо е табу въобще да се говори за това. Считам, че при разглеждането на проблема "глобално затопляне", да не се погледне на geoengineering като фактор , при все че то е признато от страните които го извършват, е направо безумие, и липса на критично мислене.

    Само погледнете патентите които са защитени още от 20те години на миналия век, от създаването на изкуствени облаци до предизвикване на валеж на локално ниво; или пък доклада на конгрешънъл рисърч по темата, за необходимостта от такова инженерство на глобално ниво; или пък документа за кооперация между "конкурентни страни" в областта на модификация на времето от 69та година, на този сайт:
    http://www.geoengineeringwatch.org/category/geoengineering/documents/

    В заключение - не ме разбирайте погрешно, не твърдя, че тези опити са ексклузивната причина за аномалиите, на които сме свидетели. Само отбелязвам, че неглижирането им в конгломерата от причини е абсурд!

  • 10
    conservamus avatar :-|
    conservamus

    П.п. - считам, че това се подразбира, но вероятно не:
    когато част от една органична система подлежи на промяна, това ще се отрази непременно и на други части от нея, за да се запази установения баланс между частите в нея. Ау, звуча като спортен министър!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK