С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
58 8 авг 2014, 17:13, 27640 прочитания

Фатално закъснели

България не се адаптира към промените в климата и плаща за това много висока цена

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Ако някой още не е убеден в силата на климатичните промени, нека се върне няколко месеца назад. След топла и безснежна зима летните дни тази година почти не минават без гръмотевична буря или интензивни порои. Ако пък погледнем още малко назад, ще си спомним за дългата суша през 2011 г. и сериозните наводнения в Северна България през май година по-рано. Да, подобни явления е имало винаги. Разликата сега е, че се случват много по-често и по-интензивно.

Тези екстремни ситуации не са изненада. От години метеоролозите предупреждават, че фактори като затоплянето на земната повърхност засилват максимумите на времето. И въпреки че България се е сблъсквала много пъти с последиците от тези явления, държавните институции, а и населението продължават да не са особено адекватни. Хората не са обучени какво се прави при опасност от наводнения, суша или екстремни температури, а отговорните власти изглеждат често безпомощни и некоординирани. Когато преди два месеца порой наводни варненския квартал "Аспарухово", кмет и вътрешен министър се обвиняваха взаимно кой кого не може да намери по телефона. Междувременно загинаха над десет души, а правителството изчисли щетите от наводненията във Варна, Добрич и Велико Търново на близо половин милиард лева. Миналата седмица наводнението в Мизия отново изненада местните власти и населението, взе жертви и причини бедствено положение.


Освен че не предприема активни действия за адаптация към климатичните промени, България позволява и дейности, които още повече увеличават риска от бедствия. Изсичат се гори, строи се незаконно, замърсяват се дерета и водни басейни. Така един просто пороен дъжд лесно може да се превърне в трагедия.

Мерките както за адаптация към промените в климата, така и за адекватна реакция при кризи са комплексни и включват цялостни ревизии на всички засегнати сектори - от управлението на водите, през горските ресурси до строителството. Важно е комуникацията между институциите да стане по-оперативна и да не се действа ad-hoc във всяка отделна кризисна ситуация. (Подробно за мерките можете да прочетете тук) И това е по-лесният вариант - цената на адаптацията е в пъти по-ниска от тази на щетите.

"Такива дъждове не съм виждал"



Измененията в климата съвсем не са от вчера. Метеорологичните измервания отчитат затопляне на глобалната температура и увеличаване на честотата на екстремните метеорологични и климатични явления отдавна, като според доклад на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН (НИМХ-БАН) от 2010 г. тенденция към затопляне в България се наблюдава още от края на 70-те години. Тогава учените измерват също, че над 10 от последните 15 години са измежду най-топлите за периода след началото на редовните инструментални метеорологични наблюдения. Това води до по-голям недостиг на вода в почвата, уязвимост на горските системи и риск от повишаване на морското равнище. Климатичните промени могат да имат въздействие и върху човешкото здраве, например с разпространение на инфекциозни болести, и върху селищата и индустрията, с риска от свлачища например.

Някои климатични модели за територията на Балканския полуостров прогнозират редуциране на валежите през топлата част на годината от порядъка между 10% и 30% през втората половина на XXI век, обяснява проф. Веселин Александров, директор на департамент "Метеорология" в НИМХ-БАН. Той допълва, че всъщност точно тези промени във валежите, както и промените в останалите климатични елементи като вятър, влажност и температура на въздуха са причина за повишения риск от екстремните метеорологични явления - интензивни валежи, наводнения, силни ветрове, горски пожари, суши, свлачища и други. Тоест климатичните промени не са явление само по себе си - те са усилване на съществуващи вече неща. Като добавим неглижирането на природата и градската среда, тези по-силни явления могат вече да станат и опасни.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Водната криза в Перник се задълбочава, парламентът имитира активност по избора на Цацаров за КПКОНПИ 1 Вечерни новини: Водната криза в Перник се задълбочава, парламентът имитира активност по избора на Цацаров за КПКОНПИ

И още: Обменът на данни между НАП и чуждите данъчни служби от ЕС още е спрян; Съдът назначи техническа експертиза по делото на Мая Манолова за касиране на изборите в София

21 ное 2019, 596 прочитания

Чистенето на София през 2020: по-скъпо, но почти същото Чистенето на София през 2020: по-скъпо, но почти същото

Над 217 млн. лв. ще бъдат похарчени за почистването на столицата догодина, а такса "Смет" няма да се вдига

21 ное 2019, 485 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Еврофондовете: И малко бомби за обезвреждане

Още от Капитал
Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Фасулска работа

За 20 години Милко Младенов създаде една от най-разпознаваемите компании за варива в България "СуиКо"

Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

20 въпроса: Силвия Великова

Казва, че не знае какво е рутина. И това личи от факта, че толкова години тя не е загубила хъса да задава въпроси

Приемно село

"Резиденция Баба" изпраща на село млади хора, които в продължение на три седмици опознават местните и техните традиции

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10