Генерали срещу командоси
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Генерали срещу командоси

Обособяването на силите за специални операции като самостоятелно звено е може би най-важния дискусионен въпрос в настоящия преглед на структурите на Българската армия.<br>

Генерали срещу командоси

Българската армия е на кръстопът как да развива своите специални части

Момчил Милев
14565 прочитания

Обособяването на силите за специални операции като самостоятелно звено е може би най-важния дискусионен въпрос в настоящия преглед на структурите на Българската армия.<br>

© велко ангелов


Когато в края на май миналата година Ангел Найденов зае поста военен министър, една от големите му амбиции беше да стане инициатор на задълбочен стратегически преглед на сигурността и отбраната, който да анализира заплахите пред България за следващите 15 години и методите за тяхното неутрализиране. От дистанцията на изминалата малко повече от една година и в контекста на бързо пропукалия се политически фундамент, на който беше стъпило правителството на Пламен Орешарски, подобни мащабни намерения не звучат особено сериозно. Като обигран политик с опит Найденов вероятно е усетил това още през първите месеци на своето министерстване, затова бързо преоформи намерението си от стратегически преглед, който да засяга цялата система за сигурност на страната, в план за развитието на въоръжените сили, който да обхване само подчинените му военни и цивилни структури. И колкото повече нарастваше вероятността кабинетът "Орешарски" да падне, толкова по-малко в Министерство на отбраната се говореше за прегледа на структурите на въоръжените сили. А той всъщност трябваше вече да е готов още в началото на лятото. Изготвянето на подобен стратегически документ за бъдещото развитие на армията действително е спешно, тъй като обхватът на сега действащия план е до края на 2014 г. 

Войникът на бъдещето

Какво точно се случва с бъдещите планове за преструктуриране на армията донякъде стана ясно по време на прощалната пресконференция на вече бившия военен министър през миналата седмица. Тогава Ангел Найденов обяви, че освен сертифицирането на четвъртата българска батальонна бойна група, която отговаря на стандартите на НАТО, активно се работи по доизграждането на силите за специални операции. Малко по-късно новоизбраният началник на отбраната вицеадмирал Румен Николов уточни, че през следващата седмица ще се дискутира въпросът дали силите за специални операции да се обособят като отделно звено в състава на армията. Ако наистина се случи, това би било може би най-сериозната (макар и не най-мащабна) промяна на концептуално ниво във въоръжените ни сили от години насам.

Въпреки че едва ли ще остане в историята като най-големия реформатор и стратег, Ангел Найденов има известна заслуга за съхраняването на специални части на армията ни. Замразявайки съкращенията във въоръжените сили (независимо дали това е било направено от популистки подбуди или не), бившият военен министър също така блокира редуцирането на 68-а бригада "Специални сили" в полк. Това беше една от странните идеи на предишния военен министър Аню Ангелов, предвидена в "Бялата книга за отбраната". В този контекст е интересно да се види как ще действа евентуален бъдещ военен министър, излъчен от правителство, доминирано от ГЕРБ.

Всъщност желание да преразгледа редуцирането на специалните сили до полк имаше още предишния служебен военен министър Тодор Тагарев. Намерението му беше да накара ръководството на бригадата да поработи по-активно и по-задълбочено върху концепцията на силите за специални операции, така че те в максимална степен да отговорят на заплахите на XXI век и съюзническите ни ангажименти в НАТО. Твърде вероятно е този курс на действие да следва и настоящият служебен министър Велизар Шаламанов, който от години работи в екип с Тагарев.

Самостоятелни или не

Какво всъщност представляват силите за специални операции (ССО)? Става дума за специално формирани, организирани, подготвени и оборудвани бойни формирования. Използват способи и методи, различни от тези на конвенционалните въоръжени сили. Предназначени са за борба с новите асиметрични заплахи тоест за действие в конфликти, където няма ясно обособена зона и враждуващи армии. ССО провеждат специални операции в изпълнение на определени стратегически и ясно дефинирани оперативни цели при висока степен на политически, военен и физически риск, какъвто не е присъщ на операциите на конвенционалните сили. Според източници от Министерството на отбраната в момента България има капацитет да сертифицира една или две тактически бойни групи от силите за специални операции, които могат да действат в рамките на силите за бързо развръщане на НАТО (NATO Response Force).

Настоящото състояние, в което се намират специалните сили на българската армия, обаче е малко разкрачено между миналото и бъдещето, a генералитетът едва ли ще се зарадва особено на промяна. 68-а бригада "Специални сили", която е наследник на първото българско въздушнодесантно формирование "Парашутна дружина", например в момента е подчинено на командването на Сухопътни войски. В резултат на това то често е принудено да се занимава с конвенционални дейности. Става дума за между 1300 и 1500 войници и офицери, преминали специална подготовка в България и чужбина, които в голяма степен са приравнени на обикновени пехотинци. Подобно е положението и при 101-ви алпийски батальон с численост от около 250 човека. Той е базиран в Смолян и предназначен за водене на бойни действия във високопланински и зимни условия. Морският специален разузнавателен отряд от поделението "Тихина" пък е на пряко подчинено на бойния флот. А когато искат да тренират скокове с парашут, бойците от различните специални формирования трябва да използват услугите на военнотранспортната авиация, която е под шапката на ВВС. Резултатът от всичко това е, че текущата система за командване и управление на специалните сили е разпокъсана и функционира бавно и неефективно на стратегическо и оперативно ниво. Надеждата е, че обособяването на специалните сили като отделна структура в армията ще подобри тяхната ефективност, като позволи изграждане стройна система за подбор, обучение и съвместна подготовка, оптимизира използването на наличните ресурси, както и освободи бойците от несвойствени "конвенционални" задължения.

Има няколко неща, които са важни, за да се превърнат специалните сили в истински военни формирования за бързо реагиране, предназначени за неутрализиране на асиметрични заплахи. На първо място командната им верига би трябвало да е максимално къса, ясна и опростена, т.е. те трябва да отговарят директно на висшето политическо и военно ръководство (министър и началник на отбраната). Подобна бързина при взимане на решенията няма как да се случи, ако всяка спецчаст е подчинена на някой от видовете въоръжени сили и заповедите трябва да се съгласуват с командващите им.

Смесването на спецчастите с конвенционалния тип армия създава и друг проблем, който е свързан с оперативната и информационната сигурност. Или казано по-просто: операциите на специалните части в повечето случаи не трябва да се разгласяват дори в рамките на самата войска. Най-сериозният потенциален проблем при подобна трансформация обаче е, че специалните операции по своята същност са съвместни и трябва да могат да действат самостоятелно по суша, въздух и море. Това предполага командването им да разполага със собствени авиационни и плавателни средства. Последното най-вероятно ще срещне сериозна съпротива от страна на ВВС и бойния флот, които най-вероятно ще съзрат в подобна трансофрмация заплаха за своите и без това ограничени ресурси. Възможно е например началникът на отбраната вицеадмирал Николов да откаже да извади от флота "тюлените" от "Тихина", а началникът на Сухопътни войски ген. Боцев да поиска да задържи планинския батальон в Смолян, който преди години е оглавявал. И тогава визията за бъдещето вероятно ще се разбие в носталгията по миналото.

Когато в края на май миналата година Ангел Найденов зае поста военен министър, една от големите му амбиции беше да стане инициатор на задълбочен стратегически преглед на сигурността и отбраната, който да анализира заплахите пред България за следващите 15 години и методите за тяхното неутрализиране. От дистанцията на изминалата малко повече от една година и в контекста на бързо пропукалия се политически фундамент, на който беше стъпило правителството на Пламен Орешарски, подобни мащабни намерения не звучат особено сериозно. Като обигран политик с опит Найденов вероятно е усетил това още през първите месеци на своето министерстване, затова бързо преоформи намерението си от стратегически преглед, който да засяга цялата система за сигурност на страната, в план за развитието на въоръжените сили, който да обхване само подчинените му военни и цивилни структури. И колкото повече нарастваше вероятността кабинетът "Орешарски" да падне, толкова по-малко в Министерство на отбраната се говореше за прегледа на структурите на въоръжените сили. А той всъщност трябваше вече да е готов още в началото на лятото. Изготвянето на подобен стратегически документ за бъдещото развитие на армията действително е спешно, тъй като обхватът на сега действащия план е до края на 2014 г. 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

29 коментара
  • 1
    today avatar :-|
    today

    Наивно и смешно е да очаквате от кадър на БСП реформи, освен в схемите за влачене.

  • 2
    e_mil avatar :-|
    tamada

    В случая БСП няма нищо общо... тоест не само БСП са виновни, а въобще висшето цивилно и военно управление като цяло.
    Същите проблеми са имали специалните сили в САЩ преди 40-50 години. И много от техните висши военни са минали през същия бавен процес на узряване за идеята, че специалните сили трябва да се ползват по специален начин.
    Просто армията е една от най-консервативните части на обществото и промените се въвеждат много трудно.

  • 3
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Специалните части в САЩ са специализирани по род войски и на различни нива на подготовка. Зелените Барети се развиват след специалния указ на Кенеди последвал неуспеха в Куба (Свинския Плаж) и подготовката на "контрас" в Гватемала, впоследствие разширена за латинска Америка, Виетнам и т.н. , Морски Тюлени са на военноморските сили, Делта са обособени и тн. Подготовката и поддръжката на тези части е доста солидна инвестиция във всеки специалист. Ако ще се създават такива части, има достатъчно добър опит по света, например в Израел. Въпросът е каква нужда на страната ще се посрещне и готови ли са българите да поемат издръжката на тези части като необходимост.

  • 4
    x3m avatar :-|
    x3m

    А какво стана със секретаря на отбраната - Добромир Тотев?

  • 5
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    Найденов не е реформатор. Напротив - той спря дори и нерешителните реформи инициирани от Ангелов. Съкращенията са съществен елемент от тези реформи ако искаме да намерим пари за превъоръжаване. В момента над 90% от бюджета за отбрана отива за заплати и издръжка, а в НАТО се приема, че този процент не бива да надвишава 40%. Т.е. в момента МО има почти 3 пъти по-голям щат отколкото би могла да си позволи.

    За мен най-важния елемент от реформите инициирани от Ангелов беше идеята за замяна на щатните бройки с активен резерв (т.е. полупрофесионални кадри). Това е практика широко разпространена на Запад, но неглижирана у нас. Акт. резерв позволява хем да се поддържа мобилизационна готовност, хем да се пестят средства от щат. Ако заместим половината от сегашния щат с активен резерв ще се освободят поне 200-250 милиона лева на година с които наистина може да се извършва превъоръжаване. Например, за броени години бихме могли да съберем парите нужни за закупуване на нови изстребители.

  • 6
    nogica avatar :-P
    nogica

    Важно е да има генерали,дебели офицери и други тиловаци,специални части за какво са?,волно наемни също,щаба е важен,щаба

  • 7
    dimitarcho avatar :-|
    dimitarcho

    До коментар [#5] от "Николай Николов":
    И колко да заместим от сегашния щат-33 000?
    Армията ни е сведена до числеността според Ньойския диктат!!!
    Трябва да имаме силна армия,защото в радиус между 400-1000 км се водят реални военни действия!

  • 8
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    До коментар [#7] от "dimitarcho": Силна армия и голяма армия не е едно и също. В момента заради остарялата техника армията ни по същество е пушечно месо. И 50 хиляди да я направим все тая - просто при нападение ще имаме нужда от повече ковчези.

    Преди всичко имаме нужда от добре въоръжена армия, а това без съкращение на щата няма как да стане.

  • 9
    dragoman avatar :-|
    dragoman

    Администрацията на страната е няколко пъти повече от армията. Не зная останаха ли кадри в нея, които да бъдат модернизирани вече?

  • 10
    2.5 avatar :-|
    2.5

    Хубаво заглавие!
    Под генерали трябва да разбираме бюрократи.
    В казармата винаги това е било основно противоречие, между войниците и "фуражките", които не са нищо повече от чиновници, с основна мотивация, ранно пенсиониране с няколко заплати накуп, плюс евтино жилище, ако има късмет и в София. Ако офицерът се мазни в някоя партийна централа, може да се драпа по лампазите до преклонна възраст, докато системата го отглежда да расте като гъба. Тогава закономерно ще гледа на командосите си като на луксозен настолен аксесоар, с който няма да иска да се раздели...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK