България все още не маркира платината като благороден метал
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

България все още не маркира платината като благороден метал

Сега в България се проверяват и маркират само златните и сребърните изделия, но не и тези от платина и паладий

България все още не маркира платината като благороден метал

Най-търсените златни бижута в България са 14 карата

Десислава Николова
13144 прочитания

Сега в България се проверяват и маркират само златните и сребърните изделия, но не и тези от платина и паладий

© LEONHARD FOEGER


България има предварителна подготовка да се присъедини към Виенската конвенция от 1972 г. за контрол и маркиране на изделията от благородни метали. С изменения в няколко закона и наредби бижутерийната индустрия ще може да бъде още по-конкурентоспособна, като произведенията й бъдат маркирани с признати в 19 европейски държави означения за чистотата на златото, среброто и останалите благородни метали. Това стана ясно на представянето на изпълнението на проект за присъединяване към конвенцията, финансиран по програма ОПАК от Европейския социален фонд.

Целта му е България наред с националното си законодателство да въведе утвърдени стандарти и правила в контрола и маркирането на изделията от благородни метали.

Какво липсва

Според резултатите от анализите по проекта в сега действащия Валутен закон е предвиден регистрационен режим за лицата, които по занятие извършват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни, но в закона липсва уредба както на регистъра, така и на изискванията за извършване на дейността, и това трябва да се промени. Целта е тази уредба и съществуването на регистрите да станат част от закона. Финансовото министерство предлага и нови разпоредби, според които да има минимален обем съществени изисквания за бижутерите. Целта е да се постигне по-добра защита на потребителите.

Освен това се предлага въвеждането на марка за отговорност, която е подобна на действащата фирмена марка на производителите сега. Към нея обаче няма изискване и възможност знаците да бъдат публично оповестени и потребителите да имат достъп до тях. Промените предвиждат такъв знак задължително да се поставя преди маркирането с държавната контролна марка, като марките за отговорност се поставят не само от производителите, но и от вносителите. Те ще бъдат уникални, ще бъдат вписвани в публичния регистър и потребителите ще могат да проверяват графичното им изображение. Това маркиране е изрично предвидено и от Виенската конвенция.

Освен това се предвижда да се въведе задължително оповестяване на информация, включително информационна табела за задължителните контролни марки и за минимална информация за етикетите на скъпите изделия от благородни метали, както и задължително предоставяне на сертификат към всяко изделие.

Пренебрегнатите метали

В момента българската нормативна уредба в тази област е несистематизирана и непоследователна. Във Валутния закон и наредбата към него няма дефиниция на по-общото понятие "изделия от благородни метали", а са предвидени дефиниции на "бижутерийни" и "ювелирни" артикули.

Има и една съществена разлика между останалите европейски страни, които прилагат конвенцията, и България. По българското право се проверяват и маркират само златните и сребърните изделия. Платината е призната за благороден метал, но за изделията от платина изрично е предвидено, че не подлежат нито на контрол, нито на маркиране. Така изделията от платина, които се правят или продават в България, не подлежат на контрол.

Освен това българската нормативна уредба не е включила като благороден метал паладия.

Представителите на производителите и търговците на изделия от благородни метали смятат, че трябва да има максимално широк кръг от признати титри за всички видове благородни метали. Преобладаващото мнение е, че не трябва да отпадат нито един от действащите в България, но към тях трябва да се добавят и предвидените във Виенската конвенция и да се въведат титри за платина и паладий.

Българските предпочитания

В рамките на Европейския съюз има 18 различни стандарти за чистота на златото. Само два от тях са общи за всички страни членки – 585 и 750, т.е. 14 и 18 карата, които са и най-разпространените стандарти за изделия от злато. За среброто в ЕС съществуват 15 различни национални стандарти за чистота, като само 800 и 925 се приемат във всички държави членки. За платината съществуващите стандарти за чистота в ЕС са пет. 

Най-масово търсени и предлагани в България са 14-каратовите златни бижута (титър 585/1000), сочи проведеното в рамките на проекта социологическо проучване. Тези бижута са предпочитани заради доброто съотношение цена/качество. Има търговци, които предлагат и изработват изделия с по-голяма чистота – 18, 22 и дори 24 карата, но те са по-скоро изключение от масовата практика.

Среброто е най-използваният и разпространен в България благороден метал, а най-популярният титър сред производителите и потребителите е 925/1000. Производителите на художествени изделия от сребро работят предимно с титър 950/1000, защото материалът е достатъчно мек, за да се обработва на ръка, и същевременно достатъчно твърд, за да не се деформира лесно бижуто при употреба.

Сплавите с титър на среброто под 750 не се използват за изработка на бижута поради сравнително бързото им надраскване и износване, но могат да се използват в монетосеченето, както и в производството на плакети и медали, когато релефът на изображението няма много фини детайли.

Много малко бижутери изработват изделия от платина, обработката е скъпа заради високата температура на топене, а търсенето е сравнително слабо заради високата цена на метала.

България има предварителна подготовка да се присъедини към Виенската конвенция от 1972 г. за контрол и маркиране на изделията от благородни метали. С изменения в няколко закона и наредби бижутерийната индустрия ще може да бъде още по-конкурентоспособна, като произведенията й бъдат маркирани с признати в 19 европейски държави означения за чистотата на златото, среброто и останалите благородни метали. Това стана ясно на представянето на изпълнението на проект за присъединяване към конвенцията, финансиран по програма ОПАК от Европейския социален фонд.

Целта му е България наред с националното си законодателство да въведе утвърдени стандарти и правила в контрола и маркирането на изделията от благородни метали.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.