Освен това се предлага въвеждането на марка за отговорност, която е подобна на действащата фирмена марка на производителите сега. Към нея обаче няма изискване и възможност знаците да бъдат публично оповестени и потребителите да имат достъп до тях. Промените предвиждат такъв знак задължително да се поставя преди маркирането с държавната контролна марка, като марките за отговорност се поставят не само от производителите, но и от вносителите. Те ще бъдат уникални, ще бъдат вписвани в публичния регистър и потребителите ще могат да проверяват графичното им изображение. Това маркиране е изрично предвидено и от Виенската конвенция.

Освен това се предвижда да се въведе задължително оповестяване на информация, включително информационна табела за задължителните контролни марки и за минимална информация за етикетите на скъпите изделия от благородни метали, както и задължително предоставяне на сертификат към всяко изделие.

Пренебрегнатите метали

В момента българската нормативна уредба в тази област е несистематизирана и непоследователна. Във Валутния закон и наредбата към него няма дефиниция на по-общото понятие "изделия от благородни метали", а са предвидени дефиниции на "бижутерийни" и "ювелирни" артикули.

Има и една съществена разлика между останалите европейски страни, които прилагат конвенцията, и България. По българското право се проверяват и маркират само златните и сребърните изделия. Платината е призната за благороден метал, но за изделията от платина изрично е предвидено, че не подлежат нито на контрол, нито на маркиране. Така изделията от платина, които се правят или продават в България, не подлежат на контрол.

Освен това българската нормативна уредба не е включила като благороден метал паладия.

Представителите на производителите и търговците на изделия от благородни метали смятат, че трябва да има максимално широк кръг от признати титри за всички видове благородни метали. Преобладаващото мнение е, че не трябва да отпадат нито един от действащите в България, но към тях трябва да се добавят и предвидените във Виенската конвенция и да се въведат титри за платина и паладий.

Българските предпочитания

В рамките на Европейския съюз има 18 различни стандарти за чистота на златото. Само два от тях са общи за всички страни членки – 585 и 750, т.е. 14 и 18 карата, които са и най-разпространените стандарти за изделия от злато. За среброто в ЕС съществуват 15 различни национални стандарти за чистота, като само 800 и 925 се приемат във всички държави членки. За платината съществуващите стандарти за чистота в ЕС са пет. 

Най-масово търсени и предлагани в България са 14-каратовите златни бижута (титър 585/1000), сочи проведеното в рамките на проекта социологическо проучване. Тези бижута са предпочитани заради доброто съотношение цена/качество. Има търговци, които предлагат и изработват изделия с по-голяма чистота – 18, 22 и дори 24 карата, но те са по-скоро изключение от масовата практика.

Среброто е най-използваният и разпространен в България благороден метал, а най-популярният титър сред производителите и потребителите е 925/1000. Производителите на художествени изделия от сребро работят предимно с титър 950/1000, защото материалът е достатъчно мек, за да се обработва на ръка, и същевременно достатъчно твърд, за да не се деформира лесно бижуто при употреба.

Сплавите с титър на среброто под 750 не се използват за изработка на бижута поради сравнително бързото им надраскване и износване, но могат да се използват в монетосеченето, както и в производството на плакети и медали, когато релефът на изображението няма много фини детайли.

Много малко бижутери изработват изделия от платина, обработката е скъпа заради високата температура на топене, а търсенето е сравнително слабо заради високата цена на метала.