С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
10 авг 2014, 14:54, 11762 прочитания

България все още не маркира платината като благороден метал

Най-търсените златни бижута в България са 14 карата

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
България има предварителна подготовка да се присъедини към Виенската конвенция от 1972 г. за контрол и маркиране на изделията от благородни метали. С изменения в няколко закона и наредби бижутерийната индустрия ще може да бъде още по-конкурентоспособна, като произведенията й бъдат маркирани с признати в 19 европейски държави означения за чистотата на златото, среброто и останалите благородни метали. Това стана ясно на представянето на изпълнението на проект за присъединяване към конвенцията, финансиран по програма ОПАК от Европейския социален фонд.
Целта му е България наред с националното си законодателство да въведе утвърдени стандарти и правила в контрола и маркирането на изделията от благородни метали.

Какво липсва


Според резултатите от анализите по проекта в сега действащия Валутен закон е предвиден регистрационен режим за лицата, които по занятие извършват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни, но в закона липсва уредба както на регистъра, така и на изискванията за извършване на дейността, и това трябва да се промени. Целта е тази уредба и съществуването на регистрите да станат част от закона. Финансовото министерство предлага и нови разпоредби, според които да има минимален обем съществени изисквания за бижутерите. Целта е да се постигне по-добра защита на потребителите.

Освен това се предлага въвеждането на марка за отговорност, която е подобна на действащата фирмена марка на производителите сега. Към нея обаче няма изискване и възможност знаците да бъдат публично оповестени и потребителите да имат достъп до тях. Промените предвиждат такъв знак задължително да се поставя преди маркирането с държавната контролна марка, като марките за отговорност се поставят не само от производителите, но и от вносителите. Те ще бъдат уникални, ще бъдат вписвани в публичния регистър и потребителите ще могат да проверяват графичното им изображение. Това маркиране е изрично предвидено и от Виенската конвенция.

Освен това се предвижда да се въведе задължително оповестяване на информация, включително информационна табела за задължителните контролни марки и за минимална информация за етикетите на скъпите изделия от благородни метали, както и задължително предоставяне на сертификат към всяко изделие.

Пренебрегнатите метали




В момента българската нормативна уредба в тази област е несистематизирана и непоследователна. Във Валутния закон и наредбата към него няма дефиниция на по-общото понятие "изделия от благородни метали", а са предвидени дефиниции на "бижутерийни" и "ювелирни" артикули.

Има и една съществена разлика между останалите европейски страни, които прилагат конвенцията, и България. По българското право се проверяват и маркират само златните и сребърните изделия. Платината е призната за благороден метал, но за изделията от платина изрично е предвидено, че не подлежат нито на контрол, нито на маркиране. Така изделията от платина, които се правят или продават в България, не подлежат на контрол.

Освен това българската нормативна уредба не е включила като благороден метал паладия.

Представителите на производителите и търговците на изделия от благородни метали смятат, че трябва да има максимално широк кръг от признати титри за всички видове благородни метали. Преобладаващото мнение е, че не трябва да отпадат нито един от действащите в България, но към тях трябва да се добавят и предвидените във Виенската конвенция и да се въведат титри за платина и паладий.

Българските предпочитания


В рамките на Европейския съюз има 18 различни стандарти за чистота на златото. Само два от тях са общи за всички страни членки – 585 и 750, т.е. 14 и 18 карата, които са и най-разпространените стандарти за изделия от злато. За среброто в ЕС съществуват 15 различни национални стандарти за чистота, като само 800 и 925 се приемат във всички държави членки. За платината съществуващите стандарти за чистота в ЕС са пет. 

Най-масово търсени и предлагани в България са 14-каратовите златни бижута (титър 585/1000), сочи проведеното в рамките на проекта социологическо проучване. Тези бижута са предпочитани заради доброто съотношение цена/качество. Има търговци, които предлагат и изработват изделия с по-голяма чистота – 18, 22 и дори 24 карата, но те са по-скоро изключение от масовата практика.

Среброто е най-използваният и разпространен в България благороден метал, а най-популярният титър сред производителите и потребителите е 925/1000. Производителите на художествени изделия от сребро работят предимно с титър 950/1000, защото материалът е достатъчно мек, за да се обработва на ръка, и същевременно достатъчно твърд, за да не се деформира лесно бижуто при употреба.
Сплавите с титър на среброто под 750 не се използват за изработка на бижута поради сравнително бързото им надраскване и износване, но могат да се използват в монетосеченето, както и в производството на плакети и медали, когато релефът на изображението няма много фини детайли.
Много малко бижутери изработват изделия от платина, обработката е скъпа заради високата температура на топене, а търсенето е сравнително слабо заради високата цена на метала.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Износът на стоки почти догони вноса, скандал с винетките в София Вечерни новини: Износът на стоки почти догони вноса, скандал с винетките в София

И още: Депутатите приеха туристически данък за нощувките в Airbnb; Китай затяга мерките в Хубей; Еврозоната не изключва фискални стимули за борба с икономическия спад

19 фев 2020, 228 прочитания

София бърза да усвои парите за ремонт на Борисовата градина, но няма ясна цел София бърза да усвои парите за ремонт на Борисовата градина, но няма ясна цел

Оказва се, че Столичната община е кандидатствала за евросредства за изпълнението му без съгласието на общинските съветници

19 фев 2020, 442 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
България може да загуби 62 млн. лв. за саниране

Евросредствата могат да не бъдат усвоени заради забавените процедури за проекти и строители

Още от Капитал
Драмата с ТЕЦ "Марица-изток 2" - дълга, скъпа и опасна

Каквито и действия да се предприемат, те ще бъдат закъснели, ще струват скъпо и може да доведат до нови проблеми в сектора

Хазартна рекламна напаст

Забранената по закон реклама на хазарт е масова - предимно в онлайн сайтове и телевизии и е за милиони

За дизайнерите с любов

Българският стартъп Artery Team представя местни и международни дизайнерски марки в Etsy

(Не)възможната столица на културата

"Пловдив 2019" премина с повече скандали, отколкото културни новини, бе недофинансиран и неглижиран от властта

Порто, Сиза и Елиасон

Музеят Serralves в Порто отбелязва своята 20-годишнина с изложби на архитекта Алваро Сиза и на артиста Олафур Елиасон

От Маракеш до Париж и обратно

Писателят и художник Махи Бинбин за живота между две култури и социалната си дейност в Мароко

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10