С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
10 авг 2014, 14:54, 11124 прочитания

България все още не маркира платината като благороден метал

Най-търсените златни бижута в България са 14 карата

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
България има предварителна подготовка да се присъедини към Виенската конвенция от 1972 г. за контрол и маркиране на изделията от благородни метали. С изменения в няколко закона и наредби бижутерийната индустрия ще може да бъде още по-конкурентоспособна, като произведенията й бъдат маркирани с признати в 19 европейски държави означения за чистотата на златото, среброто и останалите благородни метали. Това стана ясно на представянето на изпълнението на проект за присъединяване към конвенцията, финансиран по програма ОПАК от Европейския социален фонд.
Целта му е България наред с националното си законодателство да въведе утвърдени стандарти и правила в контрола и маркирането на изделията от благородни метали.

Какво липсва


Според резултатите от анализите по проекта в сега действащия Валутен закон е предвиден регистрационен режим за лицата, които по занятие извършват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни, но в закона липсва уредба както на регистъра, така и на изискванията за извършване на дейността, и това трябва да се промени. Целта е тази уредба и съществуването на регистрите да станат част от закона. Финансовото министерство предлага и нови разпоредби, според които да има минимален обем съществени изисквания за бижутерите. Целта е да се постигне по-добра защита на потребителите.

Освен това се предлага въвеждането на марка за отговорност, която е подобна на действащата фирмена марка на производителите сега. Към нея обаче няма изискване и възможност знаците да бъдат публично оповестени и потребителите да имат достъп до тях. Промените предвиждат такъв знак задължително да се поставя преди маркирането с държавната контролна марка, като марките за отговорност се поставят не само от производителите, но и от вносителите. Те ще бъдат уникални, ще бъдат вписвани в публичния регистър и потребителите ще могат да проверяват графичното им изображение. Това маркиране е изрично предвидено и от Виенската конвенция.

Освен това се предвижда да се въведе задължително оповестяване на информация, включително информационна табела за задължителните контролни марки и за минимална информация за етикетите на скъпите изделия от благородни метали, както и задължително предоставяне на сертификат към всяко изделие.

Пренебрегнатите метали




В момента българската нормативна уредба в тази област е несистематизирана и непоследователна. Във Валутния закон и наредбата към него няма дефиниция на по-общото понятие "изделия от благородни метали", а са предвидени дефиниции на "бижутерийни" и "ювелирни" артикули.

Има и една съществена разлика между останалите европейски страни, които прилагат конвенцията, и България. По българското право се проверяват и маркират само златните и сребърните изделия. Платината е призната за благороден метал, но за изделията от платина изрично е предвидено, че не подлежат нито на контрол, нито на маркиране. Така изделията от платина, които се правят или продават в България, не подлежат на контрол.

Освен това българската нормативна уредба не е включила като благороден метал паладия.

Представителите на производителите и търговците на изделия от благородни метали смятат, че трябва да има максимално широк кръг от признати титри за всички видове благородни метали. Преобладаващото мнение е, че не трябва да отпадат нито един от действащите в България, но към тях трябва да се добавят и предвидените във Виенската конвенция и да се въведат титри за платина и паладий.

Българските предпочитания


В рамките на Европейския съюз има 18 различни стандарти за чистота на златото. Само два от тях са общи за всички страни членки – 585 и 750, т.е. 14 и 18 карата, които са и най-разпространените стандарти за изделия от злато. За среброто в ЕС съществуват 15 различни национални стандарти за чистота, като само 800 и 925 се приемат във всички държави членки. За платината съществуващите стандарти за чистота в ЕС са пет. 

Най-масово търсени и предлагани в България са 14-каратовите златни бижута (титър 585/1000), сочи проведеното в рамките на проекта социологическо проучване. Тези бижута са предпочитани заради доброто съотношение цена/качество. Има търговци, които предлагат и изработват изделия с по-голяма чистота – 18, 22 и дори 24 карата, но те са по-скоро изключение от масовата практика.

Среброто е най-използваният и разпространен в България благороден метал, а най-популярният титър сред производителите и потребителите е 925/1000. Производителите на художествени изделия от сребро работят предимно с титър 950/1000, защото материалът е достатъчно мек, за да се обработва на ръка, и същевременно достатъчно твърд, за да не се деформира лесно бижуто при употреба.
Сплавите с титър на среброто под 750 не се използват за изработка на бижута поради сравнително бързото им надраскване и износване, но могат да се използват в монетосеченето, както и в производството на плакети и медали, когато релефът на изображението няма много фини детайли.
Много малко бижутери изработват изделия от платина, обработката е скъпа заради високата температура на топене, а търсенето е сравнително слабо заради високата цена на метала.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

БНБ ревизира нагоре очакванията си за българската икономика БНБ ревизира нагоре очакванията си за българската икономика

Централната банка залага на увеличение на БВП от 3.7%, което е с 0.1 пр.п. над предходната прогноза

21 авг 2019, 382 прочитания

Вечерни новини: Италианският премиер подава оставка, интересът към АЕЦ "Белене" - фиктивно висок, реално нисък Вечерни новини: Италианският премиер подава оставка, интересът към АЕЦ "Белене" - фиктивно висок, реално нисък

ЕС отказа на Борис Джонсън промяна в сделката за Brexit; САЩ обмислят мерки срещу рецесията; Още спекулации около мистериозния взрив край Северодвинск

20 авг 2019, 1288 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
България може да загуби 62 млн. лв. за саниране

Евросредствата могат да не бъдат усвоени заради забавените процедури за проекти и строители

Защо се бавят бързите влакове

КЗК връща в спечелени от чужди компании търгове за нови жп линии играчи като Ковачки, "Водстрой" и "Джи Пи груп"

Лаборатория на края на света

Българската база на Антарктида ще има нова сграда

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

За нишките и хората

Чихару Шиота се завръща в Япония с първа голяма ретроспектива

Кино: "Имало едно време в... Холивуд"

Тарантино с филмово густо за носталгията и нихилизма