Липса на единен надзор и язовири вероятно са причинили потопа в Мизия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Липса на единен надзор и язовири вероятно са причинили потопа в Мизия

Mестната власт в Мизия недоволства от липсата на навременна информация, но според областната управа на Враца тя е била подадена достатъчно рано

Липса на единен надзор и язовири вероятно са причинили потопа в Мизия

Предупреждения за водни съоръжения пред авария е имало още преди месеци

Весела Николаева
6171 прочитания

Mестната власт в Мизия недоволства от липсата на навременна информация, но според областната управа на Враца тя е била подадена достатъчно рано

© БТА


76

язовира в България са определени като "в предаварийно състояние" през есента. От тях 4 са в обл. Враца, но според експерти след зимата броят им може да е по-голям

Хаос, липса на единен надзор, липса на координация и навременна информация, проблемни язовири. Това са най-вероятните причини за бедствието в района на гр. Мизия в обл. Враца, чиито последици изправиха населените места пред опасност от епидемия. Ден преди бедствието в Мизия от 2 август в социалните мрежи на групи, свързани с града, се появиха снимки на преливащи язовири край с. Рогозен и с. Бутан, с предупреждение за опасност от приливна вълна. Същият ден кметовете на населените места по поречието на р. Скът са получили информация за приливна вълна и е започнала подготовка за евакуация.

Ние говорим, но кой чува

Има и официална информация, публикувана преди месеци, на която никой не е обърнал внимание – в редовния си доклад за състоянието на язовирите, експерти от "Напоителни системи" и екоминистерството констатират общо 76 язовира в България, които са "в предаварийно състояние". Четири от тях са на територията на Враца - това са Гарвански геран, Сухия скът, Бързина и Боденец, каза техническият директор на "Напоителни системи" инж. Валентин Славов. Докладът е от есента на миналата година и оттогава според Славов броят на проблемните язовири се е увеличил.

В момента комисия със специалисти на дружеството прави оглед, след което ще може да се каже дали наистина основната причина за потопа са язовирите. Най-честите им проблеми са неработещи изпускателни кранове и некачествено възстановяване на спукани стени. По думите на Славов за всички язовири, стопанисвани от държавното дружество, се правят проверки и отстраняват нередностите, но няма как да гарантират същото и за общинските. И за четирите проблемни язовира във Врачанско няма данни дали са дадени на концесия и кой ги използва, показва справка в Националния концесионен регистър.

Според Славов ако не е бил язовир Бързина, който да събере и спре част от водата, бедствието е щяло да бъде далеч по-голямо. "Трябва да се вземат спешни мерки", коментира специалистът. Той добави, че водата не се е появила изведнъж, а още от сряда вечерта е заляла близото с. Нивянин, а два дни по-късно е стигнала Бяла Слатина.

По пътя на вълната

На следващият ден, в събота, вълната вече достига Мизия и през нощта голяма част от града е залята. Първоначалната версия са обилните дъждове и местоположението на района – там е ниско, наблизо са реките Скът и Огоста, освен това липсата на канализация създава допълнителни проблеми. Няколко дни по-късно в медии и отново в социалните мрежи започнаха да се публикуват снимки със скъсани язовирни стени, а в понеделник експерти от община Мизия потвърдиха, че по тяхна преценка точно това е била основната причина за наводнението. Проблемните язовири според общинските експерти са на територията на община Борован и един от тях е "Стубеля". Със сигурност, ако е имало преливане или скъсване на стена, това не се е ограничило само до един язовир, защото ефектът на каскадата по течението ще доведе до огромен дебит в по-ниско разположените обекти. От общината засега не цитират точните имена на проблемните според тях язовири, освен "Стубеля". В регистъра за общинските концесии няма данни той да е отдаден – последната е била за срок от 10 години и е изтекла още през 2009 г., като тогава е използван от ЕТ "Свраковски – 46".

До редакционното приключване на броя не успяхме да се свържем за официален коментар с общ. Борован. Единственият телефон, на който ни отговориха, беше на секретаря на общината Яна Бецинска-Георгиева, която обясни, че няма как да ни даде информация без разрешение от по-висшестоящ. Според нея откъснати язовирни стени в тяхната община няма, защото това би означавало наводнение и в Борован. Друго е мнението на заместник-кмета на Мизия Николай Нековски – според него има скъсани стени, повредени преливници, неработещи изпускателни кранове. Тъй като язовирите са каскадно свързани, вълната е преливала и е набирала сила, каза Нековски. "По-важното е, че водният стълб не е следен и не са регистрирани изпусканията", коментира зам.-кмета. По думите му от общината в Борован не са подавали информация, а в Мизия са си общували само с общ. Хайредин, която е съобщила за повреда в стената на един от язовирите на територията й. Големите наводнения, започнали в края на юли в Бяла Слатина, обаче няма как да са от Хайредин, който се намира на северозапад.

Николай Нековски смята, че ако са им съобщили навреме за приливна вълна от Бяла Слатина, е нямало да се стигне до толкова щети – поне хората са щели да бъдат предупредени и да изнесат покъщнина на високо място. Без отговор обаче е въпросът защо общинските власти не са поели инициативата, след като в новините вече имаше съобщения за наводнения в по-високо разположени населени места. Областният управител на Враца Венцислав Василев каза пред "Капитал Daily", че на територията на областта няма скъсани язовирни стени, но има прелели рибарници, откъдето са дошли и рибите по наводнените улици. Той обясни, че веднага след сигналите за вълна е издадена заповед за подготовка на евакуацията.

Документът е бил разпратен на кметовете на Мизия, селата Липница, Крушовица и Войводово на 1 август, ден преди потопа. Нековски потвърди, че го е получил, разписал и веднага са разпечатали 500 бройки, които са раздадени като предупреждание на живеещите по течението на реката. Тъй като общината няма сигнална система, от къща на къща са започнали да обикалят местни полицаи и да се бие църковната камбана. Спасяването е помогнало за живота на хората – досега има информация за двама загинали, отказали евакуация. Но цената на последиците тепърва ще се изчислява точно и тя няма да е малка.

76

язовира в България са определени като "в предаварийно състояние" през есента. От тях 4 са в обл. Враца, но според експерти след зимата броят им може да е по-голям

Хаос, липса на единен надзор, липса на координация и навременна информация, проблемни язовири. Това са най-вероятните причини за бедствието в района на гр. Мизия в обл. Враца, чиито последици изправиха населените места пред опасност от епидемия. Ден преди бедствието в Мизия от 2 август в социалните мрежи на групи, свързани с града, се появиха снимки на преливащи язовири край с. Рогозен и с. Бутан, с предупреждение за опасност от приливна вълна. Същият ден кметовете на населените места по поречието на р. Скът са получили информация за приливна вълна и е започнала подготовка за евакуация.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    izabell avatar :-|
    izabell

    Държавата да назначи МИНИСТЪР на Язовирите.

  • 2
    barter avatar :-|
    barter

    На мен продължава да не ми е ясно как може скъсана язовирна стена да е нещо субективно, единия казва има, другия - няма. То да не е копче да се скрие, и от самолет се вижда

  • 3
    led_zep.23 avatar :-|
    Lady Zeppelin

    2005 ( ако не ме лъже паметта) година пак имаше наводнения. Министър на бедствията беше Емел Етем.
    Причините пак бяха неподдържани язовири, речни корита, канализация.
    Колко приказки се изговориха, обвинения, обещания, "взеха се мерки"...
    Близо 10 години по-късно положението е отново същото.
    Къде е държавата?

  • 4
    pinoccio avatar :-(
    pinoccio

    Хората са разорени и удавили се, но отговорност никой няма да носи. Отново...
    А най са ми любими "експертите", които след като се е обърнала колата, наизскачат от дупките си с крясъци - Нали ви казахме!!!

  • 5
    evpetra avatar :-@
    evpetra

    Какво става? Държавата не може да се справи с едни язовири! Имаме ли държава изобщо? И за язовирите ли е виновен Костов? Пак ли няма да има осъдени?

  • 6
    siolen avatar :-|
    siolen

    МНОГО е просто !
    До доказване на виновните, ръководителите на областа, общината, кметствата, собствениците и наемателите на съоръженията се считат за "виновни" и погасяват от собствения си джоб щетите. Това определено ще ускори правосъдието ...

  • 7
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Това е като да имаш кола и да не я ремонтираш и поддържаш. Идва момента в който тя или спира, или катастрофира. Продължавам да недоумявам как една държава да не може да разработи стратегия с приоритети по критичниште направления.

  • 8
    fred avatar :-|
    Fred

    Глупости, ако причината беше в язовир, особено верижно скъсване тръгва лавина която помита всичко по пътя си. Тук ги е заливало плавно. Още 2 дена преди това поради дъждовете е заляло населени места нагоре по течението, затова е имало и предупреждение за евакуация. Но поради дъждовете, не поради скъсан язовир.

    Самите хора в Мизия разправят, че много пъти ги е заливало по 50-60 см и след това се е връщало, затова не са обърнали внимание на предупрежденията. Сега обаче не се е върнало поради характера на терена, виждате че няколко дни вече водата си стои заляла града и не се прибира. Естествено може да има прелели язовири при такова количество вода, рибата по дворовете го показва. Но именно прелели а не скъсване на язовирни стени.

    Причините са следните и основните отново са поради човешката глупост и нехайство:

    1. Голямо количество валежи във водосборният район. Водата от няколко стотин квадратни километра водосборен район който се събира в тази река. При събирането от тази огромна площ поради обезлесяването водата плавно но бързо повишава нивото си, това създава усещането за приливна вълна.

    2. Водата тръгва от горното течение на реката. По пътя и са изградени диги които да предпазят земеделските земи от заливане. Това е първата фатална грешка, ако ги нямаше дигите водата щеше да се разлее още в горното течение и голямо количество от нея щеше да остане там. Самият факт, че се е наложило построяването на диги показва, че е коригирано естественото корито на реката и тя е събрана в тесен канал.

    3. Голямо количество, много по-голямо отколкото ако реката не беше коригирана с дигите достига до Мизия. Третата фатална грешка е че е застроена ниската площ непосредствено до реката. Който е гледал снимките е видял, че зад залетите къщи започва нещо като хълм и там няма и следа от заливане. Но преди хълма ясно се очертава нещо като пресъхнало речно корито, хълма е като бряг. Тези къщи са застроени в естественото разливно корито на реката, мястото им не е там. Че това е естествено разливно корито показва това колко дена водата стои без да се върне обратно.

    Абсолютно повторение на случаят с Аспарухово но в по-големи мащаби. Поради лакомия за площ се коригира реката и усвояват разливни зони. При първият по-проливен дъжд поради обезлесените огромни площи водата залива тези разливни зони с огромно количество вода. Късмет са имали в Мизия че не се е скъсала язовирна стена. Ако беше в горното течение щеше да последва верижно късане и при това стеснено речно корито в горната част и както техните къщи са непосредствено в разливната зона без защитни диги щеше да ги залее поне 20 м водна стена, един жив нямаше да остане.

    Това обаче няма да го признаят защото първо, трябва да махнат дигите и загубят хиляди декари земеделски земя. И второ, трябва да премахнат всички къщи в долната заливана част на Мизия. Или да построят висока мощна дига от бетон за която естествено пари няма. Така че тези нещастници ще ги залива отново и отново. Дано поне не е толкова много. Но съм песимист и за това.

  • 9
    finlip avatar :-|
    finlip

    Ами докато кметовете се налагат по партиина и ДС линия картинката ще е тази- ПЪЛЕН СОЦ!!!

  • 10
    stohri avatar :-|
    stohri

    Няма никакъв смисъл от тези "Язовири" навремето се използваха за поливане и се поддържаха,а сега са заприличали на тресавища и както виждаме от 15г пречиняват бедствия и зарази!!!
    Крайно време е да се източат защото не са БЕЗОПАСНИ!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK