Икономиката расте, но може да е за кратко
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Икономиката расте, но може да е за кратко

Увеличението в индустриалния сектор е 4.5% през второто тримесечие.

Икономиката расте, но може да е за кратко

Проблемите в страната и ЕС няма да позволят този темп да се задържи

6124 прочитания

Увеличението в индустриалния сектор е 4.5% през второто тримесечие.

© Мария Съботинова


Икономиката на България е нараснала с невижданите през последните две години 1.6% на годишна база, показват експресните данни на Националния статистически институт (НСИ) за второто тримесечие. В сравнение с периода януари-март на 2014 г. се също има висок реален ръст от 0.5%. Локалните и глобалните сътресения обаче едва ли ще позволят същия темп да се запази до края на годината според икономисти (вижте мненията). Още повече че в данните сега не са отразени ефектите от казуса КТБ, политическата криза и руското ембарго върху вноса на храни от ЕС.

Ефектът на дефлацията

В номинално изражение обаче брутният вътрешен продукт (БВП) намалява. В края на второто тримесечие неговата стойност по текущи цени е 19.215 млрд. лв., или с над 100 млн. лв. по-малко спрямо същия период на 2013 г. (сравнението е на неревизирани данни). Причината статистиката да отчита толкова голям икономически ръст, а в същото време да има номинален спад при стойността на произведените стоки и услуги, е дефлацията. За да определи реалното изменение на БВП, националната статистика използва отрицателен дефлатор. По подобен начин през първото тримесечие номиналният БВП отчете около 3% спад.

Икономисти посочват, че при такива ниски стойности на номиналните промени, каквито има на годишна база, използваният дефлатор е от решаващо значение. Например номинално индивидуалното потребление е паднало с 1.7%, но поради дефлацията и изглаждането на тримесечна база е отчетено повишение с 0.1%, а на годишна - с 1.9%. Т.е. тези данни, показващи реалните растежи по компоненти, са дефлирани и така се е получила розовата картина на растежа.

Дефлацията се настани трайно в България още от август 2013 г. През юли беше отчетена инфлация, но само на месечна база. Тя се дължеше основно на сезонни фактори и на минималното увеличение на цената на електроенергията на регулирания пазар. Така реално икономиката произвежда повече, но заради дефлацията цените, на които се продават стоките и услугите, са по-ниски, а оттам спада и номиналният размер на БВП.

Кое движи растежа

Най-голяма част от брутната добавена стойност продължава да се формира от сектора на услугите, но най-голям ръст отчита  промишлеността – с 4.5%. Услугите нарастват с 1%, а аграрният сектор намалява с 1.5%.

Промишлеността е секторът, който през последната година се представя най-добре. Данните на НСИ показват ежемесечен ръст при обемите на индустриалното производство. Обнадеждаващо е, че това вече не се дължи само на добива и износа на суровини, а икономиката залага и на преработващата промишленост, т.е. на производството. Според Лъчезар Богданов, управляващ съдружник в "Индъстри уоч", негативният ефект от болезнените реформи в икономиката, наложени от глобалната криза, е изчерпан. "Това, което се случва след кризата от 2008 г., е, че икономиката започна да се адаптира. Закриваха се неустойчиви сектори като строителството за сметка на устойчиви като производството", коментира Богданов. Според него допреди 3-4 години все още са правени опити за спасение на неустойчивите сектори, но икономиката и бизнесът вече са се преориентирали.

По елементи на крайното използване положителен ръст има както на индивидуалното, така  и на колективното потребление, съответно с 1.9% и 0.3%. В подкрепа на потреблението е спадът на безработицата с 1.5 процентни пункта до 11.4%. Оптимизъм вдъхват и данните за заетостта, която се увеличава на годишна база второ поредно тримесечие.

Износът също има малко по-голям принос за растежа през второто тримесечие. След като до април статистиката отчиташе спадове на експорта, през юни към растеж се върнаха и продажбите към държави извън Европейския съюз (ЕС).

 

Лъчезар Богданов, управляващ съдружник в "Индъстри уоч":

Третото тримесечие ще бъде по-лошо

Ключовото за добрите резултати на икономиката е, че инвестициите се увеличават. Потвърждава се и тезата, че при икономика като българската, която догонва Европейския съюз, очевидно инвестициите са ключови за растежа. Единствено когато има ръст на инвестициите, може да има ръст на работните места. Виждаме, че сега има и ръст на заетостта. Данните говорят, че е изчерпан негативният ефект от болезненото преструктуриране, породено в България от глобалните икономически и финансови проблеми.

Сега обаче зависи как ще използваме конкурентните си предимства, с които разполагаме. Индустриалното производство расте. Това се случва, защото икономиката се адаптира след кризата, започнала през 2008 г. Икономиката ни ще има проблеми, докато не се закрият изцяло неустойчивите сектори и не се пренасочат ресурси и капитал към конкурентни сектори. Има ръст при автомобилостроенето и свързаните с него дейности, електрониката, аутсорсинга. Туризмът също расте с всяка изминала година. За съжаление обаче всичко става много бавно. Докато другите европейски държави го направиха до 2009-10 г., ние започнахме едва преди 2-3 години.

Въпреки оптимизма все още има сериозни рискове пред икономиката ни. При заетостта например. През първото тримесечие имаше 40 хил. повече работни места спрямо година по-рано. В края на второто тримесечие те пак са горе-долу толкова. При нормално развитие трябваше да има ускоряване, макар и в разумни граници. Ако уволненията и съкращенията са изчерпани, би трябвало след достигането на дъното ръстът да се ускорява.

Третото тримесечие ще бъде относително по-лошо. Ще има ръст, но той ще бъде по-малко видим. Разбира се, зависи какво ще се случи с Украйна, КТБ и политическата ситуация. Имаме нужда от политическа и банкова стабилност.

 

Десислава Николова, главен икономист в Института за пазарна икономика:

И тази година може да се окаже като 2013-а

Данните за второто тримесечие на годината са добри. Но в тях не са отразени ефектите от казуса КТБ, оставката на правителството и руското ембарго върху вноса на храни от ЕС. Рестрикциите, които наложи Русия, няма да се отразят пряко на България, но ще се усетят тук през канала на износа, тъй като ЕС е най-големият ни експортен пазар.

Хубавото при данните за БВП е, че те показват продължаващ ръст на потреблението, в синхрон с подобряването на пазара на труда. Откритите през първото тримесечие на годината работни места са се запазили, т.е. вече можем да говорим за някаква положителна тенденция. Въпросът е дали ще видим тези добри данни за потреблението и през следващото тримесечие, защото анкетата на НСИ от юни вещае по-консервативно поведение. А и политическата криза най-вероятно ще повлияе негативно на потреблението и на инвестициите и това ще го видим като ефект през следващите месеци. Дефлацията също подкрепяше потреблението, защото се увеличава разполагаемият доход. Въпросът е какво ще се случи с туризма предвид намаляващите руски и украински туристи.

Нямам обяснение откъде е този ръст на капиталообразуването, като най-вероятно става въпрос за повече публични капиталови разходи.

Индустрията изненадва предвид спада на износа. Но с изключение на Италия, която отново изпадна в рецесия, данните за ЕС са добри и те най-вероятно стоят зад доброто представяне на индустриалния сектор.

Селското стопанство се представя по-зле, но това най-вероятно се дължи на наводненията и по-ниските цени на зърнените храни.

Нашите очаквания в началото на годината бяха за леко ускоряване на ръста през 2014 г. до 1.3-1.5%. Но въпросът е как ще се отразят на икономиката казусът с КТБ, ембаргото на Русия и политическата криза. Освен това вече виждаме някои негативни сигнали откъм еврозоната. Така че и тази година може да се окаже като 2013, т.е. ръстът на икономиката да не надхвърли 1%. Иначе имаше реален шанс тази година икономиката да се ускори.

* Текстът е редактиран в 21 часа.

Преглед на оригинала

Икономиката на България е нараснала с невижданите през последните две години 1.6% на годишна база, показват експресните данни на Националния статистически институт (НСИ) за второто тримесечие. В сравнение с периода януари-март на 2014 г. се също има висок реален ръст от 0.5%. Локалните и глобалните сътресения обаче едва ли ще позволят същия темп да се запази до края на годината според икономисти (вижте мненията). Още повече че в данните сега не са отразени ефектите от казуса КТБ, политическата криза и руското ембарго върху вноса на храни от ЕС.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

12 коментара
  • 1
    _tsiki_ avatar :-|
    _tsiki_ (otvratitelen nov sait)

    Общо взето мъка. А електоратът е разглезен вече и търпимостта му към реформи е ниска и дано успеят да му обеснят политиците, защо трябва да се вземат спешно непопулярните решения, които ще дадат средносрочен тласък на икономиката и ще закрепят бюджетния дефицит на приемливо ниво. От дуга страна е лесно да четеш вестници и да консумираш готова информация, избирайки си между глупави и вредни становища. Належащо е всеки абитЮрент да знае английски на добро ниво, нзок да се преструктурира и да заработи съдебната система. Жизнено важно е!

  • 2
    kihano avatar :-|
    kihano

    Браво! Още 0.2% и ще настигнем СССР по времето на "застоя"!

  • 3
    kalliman avatar :-|
    kalliman

    Верноста на тия данни може да бъде оспорвана, защото са тези анализи за започнали да се подготвят още по премето на 3-ната коалиция. А безработицата намалява щото ни намалява и работоспособното население.

  • 4
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    До коментар [#3] от "kalliman": Много сте прав за намаляващото работоспосбно население. Най-смислената статистика за България е БВП на глава от населението. Така ще стане ясно вървем ли напред или тъпчем на едно място.

  • 5
    rosiraycheva50._ avatar :-|
    Роси

    Това се дължи на Борисов.Всичко хубаво ,което се случва или предстои е негово дело/според него/.

  • 6
    pivoley avatar :-|
    pivoley

    Дневник, проверете пак сметките. От сайта на НСИ е видно, че БВП по текущи цени за 2-то трим. на 2013г. е 19 185 млн.лв. Т.е, говорим за номинално намаление от 30 млн.лв., а не за 100 млн.лв.

  • 7
    pivoley avatar :-|
    pivoley

    Поправка. Всъщност, имаме ръст от 30 млн.лв. в номинално изражение, а не спад от 100 млн.лв.

  • 8
    plamen_hristov avatar :-|
    plamen_hristov

    Много правилни изводи в тази статия. Но ето и сайта на Европейската комисия за днес - 14-ти август 2014-та година:
    http://ec.europa.eu/index_en.htm
    Погледнете заглавията и... лицата :)

  • 9
    vera_d avatar :-|
    Вера Денизова

    До коментар [#7] от "pivoley":

    Здравейте,

    сравнението на данните е на база експресните справки на НСИ от тук:

    http://www.nsi.bg/sites/default/files/files/pressreleases/FlashEstGDP2013q2_RW98NZ9.pdf

  • 10
    bladeroko avatar :-|
    bladeroko

    не вярвам...все още тегне дезинформационния апарат на предишното правителство. Като знам как брояха хората на протеста...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK