Цената на лошото време
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Цената на лошото време

Цената на лошото време

Загубите от градушките, наводненията и лошото време може да превишат един милиард лева

Десислава Николова
10132 прочитания

© Вихър Ласков


Сега, когато най-после е истинско лято, изглежда, че спомените за дъжда и наводненията съвсем за кратко са се изпарили. Последствията от разрушенията в множество селища, съсипаната реколта, спирането на работата за справяне с последиците от градушките и придошлите води, по-малкия добив от откритите рудници, проблемите на строителите в активния сезон, намалелите драстично продажби на "летни" стоки и уплашените от студа туристи обаче не могат да се преодолеят толкова бързо.

Загубите на пострадалите, общините и бизнеса от дъждовното лято могат да се изчислят на стойност грубо около 1 млрд. лв., като за много градове и сектори щетите тепърва ще се пресмятат. В спокойна за държавните финанси година това нямаше да е нещо особено. Бедствията обаче идват на фона на спрени плащания от европейските фондове, намалели приходи в бюджета, огромен дефицит в енергийния сектор за около 3 млрд. лева и орязани разходи във всички сектори. Така разходите за възстановяване на инфраструктурата и преодоляване на щетите оказват допълнителен натиск за увеличаване на дефицита.

Наводненията са на път да потопят сами по себе си не само живота на цели семейства в засегнатите региони и погиналата реколта. Лошото време охлади до точка на замръзване надеждите за печалба от сезона в туризма, от бързооборотните стоки и постави държавата във възстановителен режим, за който няма средства.

Бизнес под водата

На милиони се изчисляват загубите на фирмите в пострадалите региони. Високите води например заляха цялата индустриална зона на Добрич и наводниха редица производства там.

Пропадналата реколта и продукцията с лошо качество тепърва ще добият ясни измерения, но загубите са за стотици милиони по първоначалните изчисления на земеделските стопани. На практика целият земеделски сектор понесе удар от градушките, проливните дъждове и наводненията. В допълнение там, където реколтата не беше директно унищожена, се наложи зърното, лозята, тютюна, зеленчуците и плодовете да бъдат пръскани допълнително, за да бъдат преборени болестите вследствие на прекомерната влага.

Загубите от неполучената реколта, допълнителните грижи за нея и определено по-лошото качество на продукцията ще надхвърлят 200 - 300 млн. лв. по изчисления на стопани и определено по-голямата част от тях няма да бъдат компенсирани.

Часовете дъжд бавят строителството и предизвикват допълнителни разходи за отводняване на кариерите в добивната индустрия. Инфраструктурата на множество населени места и пътищата директно пострадаха от пороите. Един от най-големите туристически комплекси – "Албена", Кранево, големите къмпинги около Созопол и плажа на Приморско станаха жертва на дъждовете и придошлите реки по време на активния сезон. Независимо че на морето беше слънчево, дъждът в Западна България беше причина и част от летовниците да променят своите планове да почиват на българското Черноморие и така загубите на бранша допълнително се увеличиха в комбинация с намалелия поток туристи от Русия и Украйна.

Макар и косвено - като загуба, застрахователите биха могли да изчислят стойността на обезщетенията, които бяха принудени да платят след градушките и наводненията – минималната им стойност се очаква да бъде над 110 млн. лв.

При общ обем на пазара на сладолед от около 200 млн. лв. годишно, очакваният спад от средно 20% би донесъл загуби от около 40 млн. лв. Все още не са ясни загубите при продажбите на бира, но дори и малки едноцифрени движения на пазар за близо 720 млн. лв. са видим проблем.

Кой ще плати?

Общините и различни организации изчисляват директните щети от наводненията грубо на над половин милиард лева, а засега само част от тях ще бъдат покрити с помощи от държавата и с дарения.  Местните власти все още не са готови с проекти за пострадали сгради и инфраструктура, които да остойностят възстановяването им.

Досега държавата е платила 70 млн. лв. за възстановяване на засегнатите райони и е готова с бюджет от още 50 млн. лв. Европейският фонд "Солидарност" за реакция при големи природни бедствия изпрати потвърждения, че ще преведе 139 млн. евро.

Първи благотворителна кампания след наводнението във Варна започнаха Български дарителски форум, Нова телевизия и фондация "Помощ за благотворителността в България" с мотото DMS VARNA.  Веднага след началото на изпращането на есемеси кампанията се разшири за Добрич и Велико Търново и събра 701 442 есемеса на стойност 1 лев и 312 хил. лв. по банкова сметка. На 4 август DMS ZAEDNO замени ключовата дума за Варна и започна да събира средства в помощ на пострадалите от наводненията в Габрово, Враниловци, Мизия и Своге и до момента са събрани 22 933 есемеса.

От Българския дарителски форум вече са раздали 90 хил. лв. под формата на ваучери по детайлно разработени списъци от общината за 138 пострадали домакинства във Велико Търново.  Част от средствата – 47 хил. лв., бяха изразходвани за оборудване на доброволците и покупката на кофи, лопати и цялото това снаряжение след разчистването на Варна и Добрич беше преместено в Мизия.

Започва и изплащането на помощите за пострадалите в Добрич, като за тях са отделени 450 хил. лв., като гражданите със съборени къщи ще получат помощ от 2500 лв., а тези с разрушени – 1500 лв. В момента се подготвят и списъците на нуждаещите се в община Варна.

До 12 август Българският червен кръст събра помощи за пострадалите в размер на 1.352 млн. лв., като над 874 хил. лв. от тях са разпределени за Варна, Добрич и Велико Търново, а в момента организацията активно подпомага и Мизия.

И ако бизнесът не може да усети силата на благотворителността на българите, а властите обикновено трудно създават организация за справяне с лошата страна на природата, лятото ще се запомни с трогателните послания на пенсионери, дарили последните левчета от пенсията си за пострадалите, с окуражителни послания в основанията за внасяне на сумите по банковите сметки за дарения като "Дръж се, Варна", "С вас сме, не се предавайте", с многото делничен героизъм на всички, които помогнаха в битката срещу бедствията.

Човешката солидарност, разбира се, е важна, но от бедствията през последните месеци има и по-важен урок - различните държавни институции трябва да са готови за по-екстремни ситуации, така че да не се допускат толкова големи щети от тях. Защото инвестициите в подготовка със сигурност ще спестят милиардите от следващите наводнения и градушки. Парите обаче не са единственото. Те ще са също пропилени, ако няма добра организация и ясни цели. Само тогава цената на лошото време ще бъде много по-малка.

Сега, когато най-после е истинско лято, изглежда, че спомените за дъжда и наводненията съвсем за кратко са се изпарили. Последствията от разрушенията в множество селища, съсипаната реколта, спирането на работата за справяне с последиците от градушките и придошлите води, по-малкия добив от откритите рудници, проблемите на строителите в активния сезон, намалелите драстично продажби на "летни" стоки и уплашените от студа туристи обаче не могат да се преодолеят толкова бързо.

Загубите на пострадалите, общините и бизнеса от дъждовното лято могат да се изчислят на стойност грубо около 1 млрд. лв., като за много градове и сектори щетите тепърва ще се пресмятат. В спокойна за държавните финанси година това нямаше да е нещо особено. Бедствията обаче идват на фона на спрени плащания от европейските фондове, намалели приходи в бюджета, огромен дефицит в енергийния сектор за около 3 млрд. лева и орязани разходи във всички сектори. Така разходите за възстановяване на инфраструктурата и преодоляване на щетите оказват допълнителен натиск за увеличаване на дефицита.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

13 коментара
  • 1
    peni1948 avatar :-|
    Peni Radulov

    Някой плаче на чужд гроб,но сам не вярва на себе си.Ама никой и никога не може да прогнозира как ще се развият нещата и да дава прогнози.Търговията и земеделието са подвластни на природата,чак когато се продаде стоката и си платиш данъците тогава можеш да кажеш какъв ти е исапа т.е. печалбата за годината.Другото е вятър работа.Аман вече от анализатори!!!!

  • 2
    comandante avatar :-|

    Загубите от градушките, наводненията и лошото време може да превишат един милиард лева
    ________
    Не очаквайте кака КриСТАЛИНА да прати чек от ЕС за 1млрд.

  • 3
    chimi_frog avatar :-|
    Чимиджимичамиджоми

    До коментар [#2] от "comandante":

    Защо винаги се намира най-малко по един плиткомозъчен трол, който да политизира градушките и наводненията... Препоръчвам ти евтаназията!

  • 4
    comandante avatar :-|

    До коментар [#3] от "Чимиджимичамиджоми":
    A да ги сведем до Божията и възстановяването от тях също ли ?

  • 5
    mentor avatar :-|
    Ментор

    по оптимистични сметки комунистите са откраднали далеч над 10 млрд. по време на престъпното управление на БСПДПС през последната година и нещо.
    Ако не беше този колосален, невиждан до сега (поне за толкова кратко време) грабеж, лошото време щеше да е неприятност, която вече забравяме. Един милиард е огромна сума, но щяхме да се справим. Сега обаче това идва за капак, след като България беше за пореден път разграбена, оглозгана и оставена в насипно състояние от рубладжийската напаст.

  • 6
    peshi665rov avatar :-|
    dedo pepo

    По критериите на КриСталина,загубите ни са пренебрежимо малки и не се компенсират от ЕС.
    За оценките на други държави,прилага други критерии.

  • 7
    rosiraycheva50._ avatar :-|
    Роси

    Е как изчислиха,колко щяха да спечелят,ако нямаше много дъждове и градушки.Ами ако имаше суша.Един производител преди дни каза,че това,което природата ти взема от едно място,ти го дава от друго.Защото тези дъждове са много добре за царевицата и слънчогледа, и оттам се очакват по-високи добиви.

  • 8
    otg46594191 avatar :-|
    otg46594191

    Цената на лошото време ми е ясна. Само не ми е ясно защото, когато времето е било хубаво, цената на продукцията не спада.

  • 9
    elmoho avatar :-|
    ВинетУУУ

    Цената на лошото време се смята по-теория на вероятностите и статистически данни от застрахователните компаний.Не се плаща от държавата т.е. от бедните.Къде ви остана дясната политика, само в хвалбите на разни бивши говорители?

  • 10
    putlernopassaran avatar :-|
    putlernopassaran

    Във всеки случай Бул Инс отказва да плаща - на мен ми бе отказано каквото и да е възмездие за щетите върху колата при абсолютно спазени правила в застраховка Пълно каско - не правете грешката ми да се застраховате при мутри, защото ще трябва да ги съдите.....


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK