С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 15 авг 2014, 17:35, 6438 прочитания

Ползите от банковия съюз

След проблема с институционалното доверие

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Поставянето на Корпоративна търговска банка под особен надзор ясно показа слабости в политическата ни класа и в банковия надзор, които доведоха до временна ерозия на доверието към банковия сектор.
Фундаментално здравите основи на банките са добра предпоставка за формулиране на отговорно и дългосрочно политическо решение с цел възстановяване на общественото доверие в системата и постигане на трайно стабилизиране. Това решение е не по-маловажно от това за въвеждане на валутния борд през 1997 г.
От 2008 г. до днес сме свидетели на резултатите от

Закъснялата намеса


на националните надзорни органи в редица държави - членки на ЕС, които не адресираха проблемите на банките още в техния зародиш. В някои случаи банковият сектор се разрасна до няколко пъти БВП на съответната държава. Подминаването с лека ръка на акумулирането и концентрацията на рискови експозиции към определени икономически отрасли и свързани лица бе втората тенденция, която отслаби системата до степен, че затварянето на пазарите за дълг през септември 2008 г. провокира безпрецедентни спасителни мерки чрез евтино финансиране и държавни капиталови участия. Фискалният капацитет за поемане на допълнителен дълг в някои държави от ЕС бе вече изчерпан (виж графиката). Това доведе до бързо преминаване на банковите проблеми във фискални. В тази ситуация ползването на мащабна външна финансова подкрепа и преструктурирането на проблемните банки бе единствената възможност.
В България фискалният капацитет за поемане на допълнителен дълг е налице, а банковият сектор нито е така голям, нито изглежда да има мащабни проблеми, за да застраши фискалната стабилност (виж графиката). Отговорът на

Проблема с доверието

към банковия сектор в България е намерен и решен в страните членки чрез радикална институционална и структурна реформа. Както в еврозоната се създаде механизъм за общ фискален мониторинг и обща рамка за управление на бюджетните политики (към която България доброволно се присъедини през 2011 г.), така и сега възможността да се присъединим и към новосъздадения единен банков надзор е подходящото решение. За малка и отворена банкова система като нашата, която е част от единния пазар на банкови услуги в ЕС, би било неизгодно да не се възползва от институционалното доверие, което участието в механизма за близко сътрудничество с Европейската централна банка осигурява. За успешното и бързо присъединяване на България към механизма за близко сътрудничество са необходими шест стъпки**. По-важните от тях са: Народното събрание да вземе решение за участие, а Министерският съвет да информира официално държавите членки, Европейската комисия, Европейската централна банка, Европейския банков орган и Европейския съвет. Парламентът в ускорени срокове да транспонира Директива 59/2014/ЕС за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции, а БНБ с помощта на външни консултанти да предприеме преглед на качеството на активите на всички банки по методиката на ЕЦБ.
Присъединяването на България към Европейския надзорен механизъм е



Най-доброто и трайно решение

за възстановяване на институционалното доверие.
Управлението на Европейския съюз е еволюционен процес, който има своите недостатъци, включително и проблеми с ефективното и конкурентно функциониране на общия пазар. Вредите от приемането на тези недостатъци за нас обаче, включително и от частичното лишаване от национален суверенитет, са несъизмеримо по-ниски от политическите, институционалните, репутационните и дисциплиниращите ползи от членството в съюза. По същата логика членството ни в Европейския надзорен механизъм също ще е съпроводено с поемане на ангажименти към общността, частично лишаване от суверенитет и използване на механизмите на преговорите за прокарване на колективния интерес. В този контекст дългосрочните ползи за българското общество и икономика ще са многократно по-високи заради елиминирането на възможностите за недобронамерена политическа намеса и опекунство над икономиката и бизнеса, които са честа причина за злоупотреби, фалити и банкови кризи навсякъде по света.
Консолидирането на общественото и политическо съгласие за приемане и ускорено изпълнение на горното предложение би осигурило необходимата яснота и спокойствие. Само с постигане на трайно съгласие ще се елиминира неизвестността и недоверието в обществото, което е важна предпоставка за стабилността и икономическия просперитет.

*Борис Петров е финансов анализатор

** М. Заимов, Б. Петров "Присъединяването към Европейския банков съюз - The Оnly Game in Town" на: http://ime.bg
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Не, няма опасност за фиксирания курс на лева 12 Не, няма опасност за фиксирания курс на лева

Лоша комуникация и медийни спекулации донесоха страхове, че валутният борд тихомълком се премахва

26 яну 2020, 3624 прочитания

Уикенд новини: Китайският вирус напредва въпреки мерките, перничани искат още оставки заради водната криза Уикенд новини: Китайският вирус напредва въпреки мерките, перничани искат още оставки заради водната криза

И още: Кристалина Георгиева уверена, че България ще влезе в чакалнята на еврозоната през април; екопроблеми в различни части на страната белязаха почивните дни

26 яну 2020, 1087 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Измамен растеж

Отчетеното покачване на икономиката през второто тримесечие е следствие почти само на дефлацията

Още от Капитал
Ryanair става Buzz в София

Нискотарифната компания планира реорганизация и ребрандиране на част от поделенията си под марката Buzz. Сред тях е това в Полша, което ще поеме управлението на София

Маневрите на Путин: Той си тръгва, за да остане

Руският президент не мисли да изпуска властта през 2024 г., а да си запази лостове за влияние и да си намери друга силна роля в новата политическа схема

Грета Тунберг и пророците на климатичния апокалипсис

Световният икономически форум в Давос отново показа пропастта между думи и дела в областта на борбата с глобалното затопляне

Възраждането на "Пирогов"

В болницата бяха открити нови клиники и приходите я нареждат на първо място в София

Ново място: Музей на илюзиите

Оптични илюзии, интерактивност и древни експонати

Берлинска ръченица

Електронният артист Стефан Голдман за новаторския си поглед към музиката и защо винаги ще имаме нужда от човека в технологията

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10