Ползите от банковия съюз

Ползите от банковия съюз

След проблема с институционалното доверие

7315 прочитания

© Shutterstock


Поставянето на Корпоративна търговска банка под особен надзор ясно показа слабости в политическата ни класа и в банковия надзор, които доведоха до временна ерозия на доверието към банковия сектор.

Фундаментално здравите основи на банките са добра предпоставка за формулиране на отговорно и дългосрочно политическо решение с цел възстановяване на общественото доверие в системата и постигане на трайно стабилизиране. Това решение е не по-маловажно от това за въвеждане на валутния борд през 1997 г.

От 2008 г. до днес сме свидетели на резултатите от

Закъснялата намеса

на националните надзорни органи в редица държави - членки на ЕС, които не адресираха проблемите на банките още в техния зародиш. В някои случаи банковият сектор се разрасна до няколко пъти БВП на съответната държава. Подминаването с лека ръка на акумулирането и концентрацията на рискови експозиции към определени икономически отрасли и свързани лица бе втората тенденция, която отслаби системата до степен, че затварянето на пазарите за дълг през септември 2008 г. провокира безпрецедентни спасителни мерки чрез евтино финансиране и държавни капиталови участия. Фискалният капацитет за поемане на допълнителен дълг в някои държави от ЕС бе вече изчерпан (виж графиката). Това доведе до бързо преминаване на банковите проблеми във фискални. В тази ситуация ползването на мащабна външна финансова подкрепа и преструктурирането на проблемните банки бе единствената възможност.

В България фискалният капацитет за поемане на допълнителен дълг е налице, а банковият сектор нито е така голям, нито изглежда да има мащабни проблеми, за да застраши фискалната стабилност (виж графиката). Отговорът на

Проблема с доверието

към банковия сектор в България е намерен и решен в страните членки чрез радикална институционална и структурна реформа. Както в еврозоната се създаде механизъм за общ фискален мониторинг и обща рамка за управление на бюджетните политики (към която България доброволно се присъедини през 2011 г.), така и сега възможността да се присъединим и към новосъздадения единен банков надзор е подходящото решение. За малка и отворена банкова система като нашата, която е част от единния пазар на банкови услуги в ЕС, би било неизгодно да не се възползва от институционалното доверие, което участието в механизма за близко сътрудничество с Европейската централна банка осигурява. За успешното и бързо присъединяване на България към механизма за близко сътрудничество са необходими шест стъпки**. По-важните от тях са: Народното събрание да вземе решение за участие, а Министерският съвет да информира официално държавите членки, Европейската комисия, Европейската централна банка, Европейския банков орган и Европейския съвет. Парламентът в ускорени срокове да транспонира Директива 59/2014/ЕС за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции, а БНБ с помощта на външни консултанти да предприеме преглед на качеството на активите на всички банки по методиката на ЕЦБ.

Присъединяването на България към Европейския надзорен механизъм е

Най-доброто и трайно решение

за възстановяване на институционалното доверие.

Управлението на Европейския съюз е еволюционен процес, който има своите недостатъци, включително и проблеми с ефективното и конкурентно функциониране на общия пазар. Вредите от приемането на тези недостатъци за нас обаче, включително и от частичното лишаване от национален суверенитет, са несъизмеримо по-ниски от политическите, институционалните, репутационните и дисциплиниращите ползи от членството в съюза. По същата логика членството ни в Европейския надзорен механизъм също ще е съпроводено с поемане на ангажименти към общността, частично лишаване от суверенитет и използване на механизмите на преговорите за прокарване на колективния интерес. В този контекст дългосрочните ползи за българското общество и икономика ще са многократно по-високи заради елиминирането на възможностите за недобронамерена политическа намеса и опекунство над икономиката и бизнеса, които са честа причина за злоупотреби, фалити и банкови кризи навсякъде по света.

Консолидирането на общественото и политическо съгласие за приемане и ускорено изпълнение на горното предложение би осигурило необходимата яснота и спокойствие. Само с постигане на трайно съгласие ще се елиминира неизвестността и недоверието в обществото, което е важна предпоставка за стабилността и икономическия просперитет.

*Борис Петров е финансов анализатор

** М. Заимов, Б. Петров "Присъединяването към Европейския банков съюз - The Оnly Game in Town" на: http://ime.bg

Поставянето на Корпоративна търговска банка под особен надзор ясно показа слабости в политическата ни класа и в банковия надзор, които доведоха до временна ерозия на доверието към банковия сектор.

Фундаментално здравите основи на банките са добра предпоставка за формулиране на отговорно и дългосрочно политическо решение с цел възстановяване на общественото доверие в системата и постигане на трайно стабилизиране. Това решение е не по-маловажно от това за въвеждане на валутния борд през 1997 г.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


4 коментара
  • 1
    krastitel avatar :-?
    krastitel

    В първата графика явно има грешка...

    Но втората графика показва нещо неизбежно за България - предстои ни сериозно увеличаване на държавния дълг заради дупките в банковата система и енергетиката, а от там и увеличаване на данъчната тежест.
    Честито! Но преди изборите питайте, често и настойчиво, кандидат политиците какви мерки и политики предлагат с оглед да ви бръкат по-малко в джоба ... важно е за всички нас!

  • 2
    selofia avatar :-|
    Селофия

    Така е. Поемането на дълг е неизбежно, предвид че съсвем скоро ще почне да се пука енергийната система. Това отпадане на трафопостове, подстанции и дори цели магистрали към областни градове предстои като наводнение в Мизия поради неподдържани язовири.
    Проблемът е, че михлюзи като инженер-химикът пак ще газят водата със сухи гащи. Германски, британски и холандски "инвеститори" ще дадат заемчета за "проекти", а когато потънат разните му там ВЕИ, също и други кафяви на цвят инвестиции, ще се наложи... бедните средни данъкоплатци да се бръкнат по-надълбоко, за да осигурят малцово...
    Както стана в Испания.. хилади празни жилищни проекти... както стана в Ирландия... 300 евра всеки месец, дори от новородените... Исландия, Гърция... Франция.. Хм, дори в.. Холандия!
    АРТЕ има много хубав документален филм по темата:
    http://www.newdocs.de/the-secret-bank-bailout/

  • 3
    dr_t avatar :-|
    dr_t

    Сега е ред да видим какво ще е волята на политиите.

  • 4
    zax50315885 avatar :-|
    Teaser

    До коментар [#1] от "krastitel":

    да сякаш скалата не е в проценти, както е изобразено, а в десетично число..иначе мисля, че си е ок в България активите са малко над 100% от БВП


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход