С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 15 авг 2014, 17:35, 6329 прочитания

Ползите от банковия съюз

След проблема с институционалното доверие

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Поставянето на Корпоративна търговска банка под особен надзор ясно показа слабости в политическата ни класа и в банковия надзор, които доведоха до временна ерозия на доверието към банковия сектор.
Фундаментално здравите основи на банките са добра предпоставка за формулиране на отговорно и дългосрочно политическо решение с цел възстановяване на общественото доверие в системата и постигане на трайно стабилизиране. Това решение е не по-маловажно от това за въвеждане на валутния борд през 1997 г.
От 2008 г. до днес сме свидетели на резултатите от

Закъснялата намеса


на националните надзорни органи в редица държави - членки на ЕС, които не адресираха проблемите на банките още в техния зародиш. В някои случаи банковият сектор се разрасна до няколко пъти БВП на съответната държава. Подминаването с лека ръка на акумулирането и концентрацията на рискови експозиции към определени икономически отрасли и свързани лица бе втората тенденция, която отслаби системата до степен, че затварянето на пазарите за дълг през септември 2008 г. провокира безпрецедентни спасителни мерки чрез евтино финансиране и държавни капиталови участия. Фискалният капацитет за поемане на допълнителен дълг в някои държави от ЕС бе вече изчерпан (виж графиката). Това доведе до бързо преминаване на банковите проблеми във фискални. В тази ситуация ползването на мащабна външна финансова подкрепа и преструктурирането на проблемните банки бе единствената възможност.
В България фискалният капацитет за поемане на допълнителен дълг е налице, а банковият сектор нито е така голям, нито изглежда да има мащабни проблеми, за да застраши фискалната стабилност (виж графиката). Отговорът на

Проблема с доверието

към банковия сектор в България е намерен и решен в страните членки чрез радикална институционална и структурна реформа. Както в еврозоната се създаде механизъм за общ фискален мониторинг и обща рамка за управление на бюджетните политики (към която България доброволно се присъедини през 2011 г.), така и сега възможността да се присъединим и към новосъздадения единен банков надзор е подходящото решение. За малка и отворена банкова система като нашата, която е част от единния пазар на банкови услуги в ЕС, би било неизгодно да не се възползва от институционалното доверие, което участието в механизма за близко сътрудничество с Европейската централна банка осигурява. За успешното и бързо присъединяване на България към механизма за близко сътрудничество са необходими шест стъпки**. По-важните от тях са: Народното събрание да вземе решение за участие, а Министерският съвет да информира официално държавите членки, Европейската комисия, Европейската централна банка, Европейския банков орган и Европейския съвет. Парламентът в ускорени срокове да транспонира Директива 59/2014/ЕС за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции, а БНБ с помощта на външни консултанти да предприеме преглед на качеството на активите на всички банки по методиката на ЕЦБ.
Присъединяването на България към Европейския надзорен механизъм е



Най-доброто и трайно решение

за възстановяване на институционалното доверие.
Управлението на Европейския съюз е еволюционен процес, който има своите недостатъци, включително и проблеми с ефективното и конкурентно функциониране на общия пазар. Вредите от приемането на тези недостатъци за нас обаче, включително и от частичното лишаване от национален суверенитет, са несъизмеримо по-ниски от политическите, институционалните, репутационните и дисциплиниращите ползи от членството в съюза. По същата логика членството ни в Европейския надзорен механизъм също ще е съпроводено с поемане на ангажименти към общността, частично лишаване от суверенитет и използване на механизмите на преговорите за прокарване на колективния интерес. В този контекст дългосрочните ползи за българското общество и икономика ще са многократно по-високи заради елиминирането на възможностите за недобронамерена политическа намеса и опекунство над икономиката и бизнеса, които са честа причина за злоупотреби, фалити и банкови кризи навсякъде по света.
Консолидирането на общественото и политическо съгласие за приемане и ускорено изпълнение на горното предложение би осигурило необходимата яснота и спокойствие. Само с постигане на трайно съгласие ще се елиминира неизвестността и недоверието в обществото, което е важна предпоставка за стабилността и икономическия просперитет.

*Борис Петров е финансов анализатор

** М. Заимов, Б. Петров "Присъединяването към Европейския банков съюз - The Оnly Game in Town" на: http://ime.bg
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Зелен ринг, околовръстна железница или двете заедно? 1 Зелен ринг, околовръстна железница или двете заедно?

Възможностите за бъдещето на старите жп линии в София се разделят на две, но могат и да се обединят

20 окт 2019, 1355 прочитания

Брюксел иска България да върне 11 млн. лв. за обхода на Габрово 1 Брюксел иска България да върне 11 млн. лв. за обхода на Габрово

Обектът се строи от шест години и се забави по ред неочаквани причини. Трябва да е готов през ноември

19 окт 2019, 3476 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Измамен растеж

Отчетеното покачване на икономиката през второто тримесечие е следствие почти само на дефлацията

Още от Капитал
Rifiniti отскочи на глобално ниво

Българско-американският стартъп е купен от FM:Systems - един от световните лидери в мениджмънта на работното пространство

Балканска телекомуникационна компания

Новият собственик на дружеството ще бъде оценената на 2.6 млрд. евро регионална телеком и медийна група United Group

Новите инженери на "Бош"

Германската група направи инженеринг център в София, който разработва технологии за автомобилната индустрия

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Kалендар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

20 въпроса: Даниела Костова

Тя претворява различни житейски ситуации в работата си като художник, а най-амбициозният й проект беше реализиран това лято във Виена

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10