Измамен растеж

Илюстрация Увеличаване Автор: shutterstock Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Ръст на икономиката с невиждани за последните две години темпове, увеличение на потреблението и на заетостта...
Данните на статистиката за второто тримесечие на годината изглеждат толкова оптимистично, че някой първосигнално дори може да изпита съжаление за оставката на кабинета "Орешарски". Истината е, че въпреки добрите числови показатели картината не се е променила съществено - просто голяма част от ръстовете се дължат на дефлацията. Данните до юни не отчитат и няколко фактора, които се очаква да повлияят негативно на икономиката през следващите месеци. Това са казусът с Корпоративна търговска банка (КТБ), политическата криза в страната и последните санкции на Русия към ЕС.
Накратко – дори без да си предизвикваме нова криза, 2014 г. ще е поредната нулева за икономиката, а ръстът й ще се движи около 1%. Такъв резултат отново ще ни нареди на едно от последните места по развитие сред останалите държави от Югоизточна Европа. Още по-лошата новина е, че при липсата на каквато и да е политическа воля и енергия за реформи икономиката ще продължи да расте анемично и през следващите години.

Картина в леко розово

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Според статистиката през второто тримесечие на годината икономиката на България е нараснала с 1.6% на годишна база. Подобна стойност не е отбелязвана от 2011 г. В сравнение с периода януари - март на 2014 г. също има висок ръст - 0.5%. В номинално изражение БВП в края на второто тримесечие е 19.215 млрд. лв. Това е с едва 30 млн. лв. повече на годишна база (ако се сравняват ревизираните данни за този период) и с над 100 млн. лв. по-малко, ако се съпоставят експресните данни. Причината статистиката да отчита толкова голям икономически ръст, а в същото време номинално той да е незначителен и дори да има спад при стойността на произведените стоки и услуги, е дефлацията. А тя властва вече 12 поредни месеца, като в голяма степен се дължи на изкуствено понижената от предходното правителство цена на електроенергията. Така дори икономиката реално да произвежда повече, цените, на които се продават стоките и услугите, са по-ниски. За да определи реалното изменение на БВП, националната статистика използва отрицателен дефлатор. Така през първото тримесечие номиналният БВП отчете около 2% спад, както и през периодите април - юни и юли - септември 2013 г. (виж графиката).
Според икономисти данните, показващи реалните растежи по компоненти, са дефлирани и така се е получила розовата картина на растежа. "При такива ниски стойности на номиналните промени, каквито виждаме на годишна база, методологията на дефлиране, за да се получат реалните растежи, е решаваща. Например номинално индивидуалното потребление е паднало с 1.7%, но поради дефлацията и изглаждането на тримесечна база е отчетено повишение с 0.1%, а на годишна с 1.9%", допълва банков анализатор.
Дори и реалният растеж да е наистина реален, той е по-нисък в сравнение с повечето страни от Източна Европа. За този проблем се споменава и в няколко анализа на различни международни аналитични звена. А посланието във всички тях е сходно - ако не се предприемат реформи, България ще се откроява все повече като слабия ученик в региона.

На фокус

"Хубавото при данните за БВП сега е, че те показват продължаващ ръст на потреблението, в синхрон с подобряването на пазара на труда. Откритите през първото тримесечие на годината работни места са се запазили, т.е. вече можем да говорим за някаква положителна тенденция", казва Десислава Николова от Института за пазарна икономика. Безработицата също намалява и достига 11.4% за периода април - юни (виж графиката). Николова допълва, че въпреки това стои въпросът дали тези добри данни за потреблението ще се запазят и през следващото тримесечие, защото анкетата на НСИ от юни вещае по-консервативно поведение на потребителите. А и политическата криза най-вероятно ще повлияе негативно на потреблението и на инвестициите и това ще се усети като ефект през следващите месеци.
Друг положителен сигнал в данните за БВП е ръстът на индустрията – с 4.5%. "Това се случва, защото икономиката се адаптира след кризата, започнала през 2008 г. Но тя ще има проблеми, докато не се закрият изцяло неустойчивите сектори и не се пренасочат ресурси и капитал към конкурентни сектори. Има ръст при автомобилостроенето и свързаните с него дейности, електрониката, аутсорсинга. Туризмът също расте с всяка изминала година. За съжаление обаче всичко става много бавно. Докато другите европейски държави го направиха до 2009-2010 г., ние започнахме едва преди 2-3 години", казва Лъчезар Богданов от Industry Watch.
Статистиката отчита и ръст на инвестициите, като според Десислава Николова най-вероятно става въпрос за повече публични капиталови разходи. Още повече че преките чуждестранни инвестиции в България към края на юни продължават да се свиват, показват предварителните данни на БНБ (виж графиката). От началото на годината в страната са привлечени със 145.7 млн. евро по-малко чуждестранни вложения спрямо същия период на 2013 г. Трябва да се има предвид обаче, че данните на централната банка претърпяват няколко ревизии, обикновено нагоре. Има и изключения – окончателните данни за полугодието на миналата година например са по-ниски от първоначално публикуваните – общо 711.1 млн. евро.



Как да се ускори

"Нашите очаквания в началото на годината бяха за леко ускоряване на ръста през 2014 г. до 1.3-1.5%. Но въпросът е какво отражение ще имат казусът с КТБ, ембаргото на Русия за внос на селскостопански стоки от ЕС и политическата криза", казва Николова. Тя допълва, че в момента прогнозата им е ревизирана надолу и очакванията на ИПИ вече са ръстът на икономиката да не надхвърли 1%. Последните данни за ситуацията в еврозоната също не са особено обнадеждаващи. Двете най-големи икономики – Франция и Германия, показаха по-лоши от очакваните резултати. Берлин отчете свиване с 0.2% на тримесечна база, като външната търговия и инвестициите са били особено слаби. Анализаторите отбелязват, че заради високото ниво на несигурност около кризата в Украйна и отношенията с Русия възстановяването на Германия през останалата част на годината е малко вероятно. В същото време основният търговски партньор на България е именно ЕС, а и доскоро износът беше основна движеща сила на икономиката ни. Според банковия анализатор благодарение на това, че имаме някакви експортно ориентирани фирми, нашият растеж повече се определя от този на еврозоната и по-малко от политическите разправии тук. "Икономиката е на автопилот (самотек) основно поради отказа на няколко поредни правителства да правят реформи и по този начин да повишават потенциалния ни растеж", допълва финансистът.
Липсата на реформи всъщност не е новина. Въпросът е, че докато политиците мислят в хоризонт 4-годишния си мандат, няма как да се надяваме икономиката да дръпне осезаемо.
"Това, което трансформира другите държави в централна Европа, е голямото количество средноголеми западноевропейски фирми, които докарват производството си тук, които интегрират страната в глобалната си производствена и експортна мрежа. A за това трябва стабилна икономическа среда, безпристрастна съдебна система и да се озапти безумието на държавната администрация", казва Любомир Митов, главен икономист в Института по международни финанси във Вашингтон. Според него "трябва нещо драстично да се промени и според мен фактор за това ще бъде външният натиск, най-вече от ЕС, защото е единственият авторитет, който разполага с нужния инструментариум в момента. Ако зависеше от мен, щях да направя един списък с реформи и дати. Няма ли реформи, няма фондове, няма магистрали, не получават общините", допълва икономистът.
Има и още -  на хоризонта се задава много по-голям от планирания (1.8% от БВП) бюджетен дефицит. А това означава само едно - че е неизбежно да продължим да трупаме нови дългове. "Това още известно време няма да тежи на растежа, т.е. той ще продължи да бъде "гладък". Въпросът е колко дълго ще продължи това "успиване" на политиците, а и на гласоподавателите... рано или късно финансовите пазари ще ни дръпнат щепсела и ще се наложи всички реформи да ги правим за максимално кратко време", обобщава банковият анализатор. Накратко, времето, което политиците имат, за да продължат да управляват с популистки лозунги, изтича.