Жълт код за земеделието
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Жълт код за земеделието

Жълт код за земеделието

Дъждовете и градушките на практика засегнаха всички сегменти на селското стопанство

Деница Ватева
2987 прочитания

© Капитал


Дъждовни дни през пролетта и лятото, наводнения в различни региони, в пъти повече градушки. Природата през тази година определено не е на страната на земеделците. И макар че ситуацията не е драстична, а напълно унищожени посеви се очакват само в най-пострадалите региони, загуби за сектора ще има. От една страна, бизнесът се налага да прави повече разходи- например за препарати срещу плъзналите заради влагата болести по растенията или пък за наемането на още техника за прибирането на реколтата в скъсени срокове. Същевременно произведената продукция в общия случай е или по-малко от обичайното, или с влошено качество, което намалява и цената й. В резултат приходите в сектора със сигурност ще намалеят, но още е трудно да се прогнозира с колко.

Капризите на природата

През пролетта и лятото освен проливните дъждове, обхванали на практика по-голямата част от страната, земеделието трябваше да се бори и с градушки. Данните на агенцията за борба с градушките показват, че само през месец май са изстреляни с 200% повече противоградни ракети, а още в началото на лятото бе изхарчен бюджетъ за тази дейност и се наложи допълнително отпускане на средства. Да се направи официална оценка обаче какви са щетите от лошото време върху селското стопанство, се оказва доста трудна задача. В земеделското министерство се получава обобщена информация, тъй като фермерите имат право да поискат комисия да опише пораженията по реколтата им, а впоследствие да кандидатстват с документа по схема за компенсиране на загуби. Тъй като тази схема осигурява финансиране само за онези, при които има унищожени на 100% посеви, не всички фермери подават сигнали. Последните публикувани обобщени данни на агроминистерството към края на юни показват, че в страната напълно пропаднали от природни бедствия са 59 хил. дка (при над 30 млн. дка общо засети), т.е. от тях не може да бъде прибрана никаква реколта. Други близо 358 хил. дка са засегнати от дъждове и градушки, но все пак от тях ще се получи някаква продукция. В отговор на въпроси от земеделското министерство съобщиха, че и в момента продължава работата на комисиите, описващи щетите, като обобщени данни за засегнатите ще има през септември.

Удар срещу производителите

Лошото време е навредило на фермерите от всички подсектори, но най-сериозни са щетите при производителите на земеделските култури, чиято продукция е трябвало да се прибере в пролетните месеци. Така например при овощарството най-тежко пострадала е реколтата от череши. Сериозни поражения има и при кайсиите, където вероятно ще бъде отчетен около 20% спад на продукцията. Кампанията по прибирането на маслодайните рози също не започна гладко в началото заради силните дъждове, а в района на Карлово има и землища с унищожени от градушки насаждения. "При някои производители има удавени от дъждовете площи с тютюн", коментира зам.-председателят на асоциацията на тютюнопроизводителите Асен Кючуков. По думите му става въпрос предимно за работещите в равнинните части фермери - в Пловдивския регион и северните части на страната. "Лошите климатични условия оказаха съществено негативно влияние при зеленчукопроизводството", казва и председателят на асоциацията на оранжерийните производители Пламен Димитров. По думите му щетите са основно при откритото производство, докато оранжериите не са били толкова засегнати. Негови колеги казват, че проблеми на практика е имало при всички видове зеленчуци като в някои региони, като Хасково например, има и напълно унищожени от градушки площи.

Скъпо, по-скъпо, дъжд

Освен унищожената реколта за някои производители за други лошото време е довело до допълнителни разходи. Така например масово в овощарството и зеленчукопроизводството се е налагало допълнително третиране на растенията с препарати заради влагата и тръгналите от нея болести. "В началото на кампанията по прибирането на тютюна имаше мана по растенията, но с допълнителни пръскания повечето колеги успяха да се справят със ситуацията", казва Асен Кючуков. Подобен проблем са имали и зърнопроизводителите, които също са ползвали повече препарати още в пролетния сезон. Членове на браншовата асоциация в сектора разказват, че лошото време е затруднило най-вече жътвата, която е закъсняла със седмици в някои региони. Това пък е довело до ситуация, при която реколтата е трябвало да се прибере в изключително кратки срокове, което за част от фирмите в бранша е означавало наемането на допълнителна техника. 

Влошаване на качеството

Лошото време дава отражение и върху качеството на земеделската продукция. Така например в някои части на Североизточна България реколтата от зърно е с по-лоши показатели от миналогодишната, отделно от това има спад и в средния добив от декар. При производителите на череши, за които 2014 г. е най-лошата от четири години насам, голяма част от плодовете са били напукани, което означава, че могат да се ползват единствено за преработка. Поражения има още и при кайсиите, ябълките и прасковите. В зеленчукопроизводството ситуацията е различна в отделните региони, но обхваща почти всички видове. Така например се очаква много по-ниска реколта от чушки, домати и др. На този етап обаче е трудно да се направи каквато и да е обща оценка на загубите за бранша, а прогнозите за отделните сектори достигат и до 30 - 40 на сто.

Дъждовни дни през пролетта и лятото, наводнения в различни региони, в пъти повече градушки. Природата през тази година определено не е на страната на земеделците. И макар че ситуацията не е драстична, а напълно унищожени посеви се очакват само в най-пострадалите региони, загуби за сектора ще има. От една страна, бизнесът се налага да прави повече разходи- например за препарати срещу плъзналите заради влагата болести по растенията или пък за наемането на още техника за прибирането на реколтата в скъсени срокове. Същевременно произведената продукция в общия случай е или по-малко от обичайното, или с влошено качество, което намалява и цената й. В резултат приходите в сектора със сигурност ще намалеят, но още е трудно да се прогнозира с колко.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK