С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
37 17 авг 2014, 17:43, 15122 прочитания

БНБ разреши селективен подбор на сделките в КТБ

На квесторите е оставена субективната преценка кога депозанти и кредитори могат да се споразумяват

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
5.6
млрд. лв. са депозитите в КТБ. От тях 3.7 млрд. лв. са гарантирани до 100 хил. евро. Гарантираните депозити в банка "Виктория" са 55.1 млн. лв.  
5.4
млрд. лв. е размерът на кредитния портфейл на КТБ. За близо 65% от тях (3.5 млрд. лв.) липсват съществени части от информацията от кредитните досиета.
Кредитополучателите, изтеглили заеми от Корпоративна търговска банка (КТБ) и дъщерната й "Виктория" (новото име на "Креди агрикол България") ще имат по-широко поле за действие. Например ще могат да превалутират или да прихващат суми, за да плащат задълженията си. Това реши управителният съвет на БНБ в петък. От централната банка посочват, че някои текстове от Закона за кредитните институции дават такава възможност за банки, които са поставени под надзор, в случаите, в които е преценено, че това е в интерес на самите кредитори. Освен превалутирането решението дава поле и за други операции, най-вече по прихващания между депозанти и кредитополучатели.
Това е най-активната зона за преговори около поставената под специален надзор банка. Притежателите на големи депозити продават вземането си на кредитополучатели (срещу дисконт). Въпросът е кои операции са допустими, след като законът ги позволява. От становището на БНБ не става ясно кои прихващания са допустими. Юристи обясниха пред "Капитал Daily", че централната банка е можела да бъде по-конкретна и сега оставя място за селективен подбор на квесторите (в първоначалния вариант на статията неправилно е посочено синдиците).

Вътрешни операции


Двете институции, които бяха поставени под специален надзор съответно на 20 юни и на 22 юни, ще могат да изпълняват платежни операции, които са свързани с погасяването на отпуснати от тях заеми. Такива операции обаче ще бъдат разрешени само за кредитите, които са били дадени преди 1 юни 2014 г. Освен това погасяването ще е възможно само от сметки в същите банки на кредитополучателите или на техни съдлъжници или поръчители. На двете банки е разрешено още да извършват безкасови операции по обмен на валута, когато подобни операции са необходими за целите на погасяването на кредити, се посочва в съобщение на централната банка.

В интервю за БНР в петък бившият подуправител на БНБ Емилия Миланова обяви, че решението за позволяване на обслужването на заемите е трябвало да стане факт отдавна. Миланова цитира доклада на квесторите на КТБ, като посочва, че до момента кредитополучателите, които са и вложители в банката, не са имали възможност да използват собствените си средства в банката за погасяване на задълженията си, като за това са им били начислявани и лихви за просрочия – това по думите й би трябвало да бъде отменено от съда. По аналогичен начин не е било възможно разплащането между контрагенти със сметки в същата банка, отбелязва тя.

Да си помогнем взаимно



Същевременно от БНБ изразяват и становище по отношение на прехвърлянето на вземания по влогове от страна на клиенти със сметки в някоя от двете банки, поставени под специален надзор, към друг титуляр със сметка в съответната финансова институция. Според централната банка подобни операции могат да бъдат обявени за недействителни, тъй като чрез извършването им на практика се създава възможност за заобикалянето на размера на гаранцията от 196 хил. лв. по влогове, определена от Закона за гарантиране на влоговете в банките, или за увреждане на интересите на кредиторите. 

В становището първо няма конкретика. Според юристи е трябвало БНБ да се позове на текст от Закона за банковата несъстоятелност, а не да оставят субективно пространство за тълкуване от страна на квесторите. Нормативът е, че "прихващането може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, ако към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност ". В случая например са недопустими прихващанията, ако "даденото значително надхвърля полученото".

Консултанти и адвокати казаха пред "Капитал Daily", че в момента най-активно големи депозанти търсят кредитори, които да откупят (чрез цесия) техните вземания и да покрият кредита си. Това става, защото при евентуален фалит негарантираните депозанти (над 100 хил. евро) ще получат много малка част от депозита си. В момента често при големи сделки вложителите са склонни на отстъпка дори от порядъка на 30-50% от сумата. За кредитори това е изгодна оферта, защото срещу по-малка сума могат да погасят дълга си.

Въпросът е, че БНБ не е категорична с разпореждането си към квесторите. Това отваря пространство за неравно третиране и дори корупция. За да се избегне обвинението в селективност, квесторите могат да публикуват правила за прихващане, както и да разкриват информация за вече приетите сделки.

Заличаване на обезпеченията

В решенията си от управителния съвет на БНБ задължават квесторите на двете банки, поставени под специален надзор, да заличават обезпеченията по кредитите, които бъдат погасени в пълен размер. В случаите, в които по даден заем има повече от едно обезпечение, и задълженията бъдат погасени частично, квесторите могат да освободят някое от обезпеченията, но само в случай че кредитът остане обезпечен с ликвидни и качествени обезпечения. От централната банка уточняват, че техният размер се определя след извършването на актуална оценка и трябва да е не по-малък от 130% от размера на оставащото вземане по заема.

Какво не разреши

В предварителния дневен ред, с който "Капитал Daily" разполага, БНБ можеше да разреши и още сделки. Например квесторите на банката, поставена под специален надзор, щяха да могат да "продават на други банки вземанията си по кредити срещу цена не по-ниска от балансовата стойност на вземането към 1.5.2014 г., към която се добавят обезценките, извършени след поставяне на банката под специален надзор". Тази вратичка обаче липсва в официалното решение на БНБ.

Липсата на действия и недостатъчната прозрачност от страна на централната банка са друга част от проблема. В четвъртък от пресцентъра на БНБ заявиха пред "Капитал", че няма да дават информация за предстоящи заседания, нито за дневния ред, а ще обявяват само избраните от тях решения на интернет страницата на институцията.
Стив Ханке: КТБ трябва да бъде оставена да фалира

Корпоративна търговска банка трябва да бъде оставена да фалира, смята икономистът Стив Ханке. В интервю за предаването "Неделя 150" на БНР "бащата на валутния борд" посочва, че такава мярка би била подходяща, тъй като по този начин "ще го отнесат" собствениците и длъжниците на банката. "Надявам се да има достатъчно останали активи, за да се плати на хората, които имат влогове в банката. Поне на онези с влогове до 100 000 евро", коментира Ханке. По негово мнение обаче няма системен проблем в сектора. "Случаят с КТБ прилича повече на откровена измама, от типа инвестиционни пирамиди, която направи Бърни Мадоф преди няколко години. Това не е нормално банкиране", казва още икономистът пред БНР.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

София дава 36.5 млн. лв. за изгаряне на RDF от завода за боклуци София дава 36.5 млн. лв. за изгаряне на RDF от завода за боклуци

Най-вероятни изпълнители са циментовите заводи, както и фирми, свързани с енергийния бизнесмен Христо Ковачки

22 авг 2019, 710 прочитания

Вечерни новини: Идея за промяна на ДДС модела за плодове и зеленчуци, ЕК ще регулира лицевото разпознаване Вечерни новини: Идея за промяна на ДДС модела за плодове и зеленчуци, ЕК ще регулира лицевото разпознаване

МВФ ще махне възрастовите граници, които пречат на Кристалина Георгиева да оглави фонда; FlixBus пусна нови линии до чужбина; Спецпрокуратурата внесе обвинителния акт срещу Баневи

22 авг 2019, 651 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Финансови корекции от 24 млн. лв. заплашват оперативна програма "Транспорт"

Служебният транспортен министър представи заместниците си

Сметищата на гнева в Русия

Боклукът се превръща в политически проблем, който канализира недоволството и обединява различни групи около една кауза

Буреносните облаци пак се сгъстяват

Растежът на българската икономика леко се забавя до 3.3%, в синхрон с цялостната тенденция в Европа

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

За нишките и хората

Чихару Шиота се завръща в Япония с първа голяма ретроспектива

Кино: "Имало едно време в... Холивуд"

Тарантино с филмово густо за носталгията и нихилизма