Прокуратурата разпореди проверка на редактори на "Капитал" по сигнал за престъпления срещу републиката и обществения ред
"Това е опит за цензура" коментира адвокат Александър Кашъмов
Софийска районна прокуратура (СРП) е разпоредила проверка срещу управляващия редактор на "Капитал" Алексей Лазаров и редактора на вестника Николай Стоянов. Поводът е сигнал подаден от изпълнителния директор на свързаната с Делян Пеевски фирма "Водстрой 98" Момчил Борисов, който иска да се провери дали не са извършени престъпления срещу републиката и обществения ред и спокойствието на гражданите.
Проверката е възложена на Столичната дирекция на вътрешните работи, където двамата журналисти бяха извикани да дадат обяснения по случая. Призоваването стана по телефона, което според Наказателно-процесуалния кодекс се прави "в бързи случаи".
В сигнала на Момчил Борисов се казва, че публикацията във в. "Капитал" от 27 юни "Паниката е по-голяма от проблема" … всява паника. Борисов развива тезата, че твърдейки, че "Водстрой 98", която той посочва като най-голямата строителна фирма в България си е изтеглила парите от Първа инвестиционна банка, журналистите призовават хората да последват примера й и също да си изтеглят парите. Изпълнителният директор на фирмата иска прокуратурата да провери дали списвайки тази публикация не е извършено престъпление по чл.107 от Наказателния кодекс (вредителство) и по чл.326 (подаване на неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога).
Сигналът е бил подаден до Софийска градска прокуратура, която го е изпратила по компетентност до Софийската районна прокуратура. Прокурор Румяна Стоянова приема, че има достатъчно данни да разпореди проверка и указва на СДВР да "да бъдат извършени необходимите процесуално-следствени действия" и "да се снемат обяснения от посочените в сигнала лица".
От прокуратруата уточниха, че след като е получен сигнала Софийска градска прокуратура е преценила, че няма данни за престъпление срещу републиката и е изпратила преписката по компетентност при СРП, като в указанията на прокурор Румяна Стоянова не било указано да бъдат разпитвани журналисти, а само да се проведат необходимите оперативно-издирвателни мероприятия и процесуално-следствени действия.
Според конституцията и закона за съдебната власт, прокуратурата е единна и централизирана и е подчинена на главния прокурор Сотир Цацаров. Той е бил уведомен за факта, че двамата журналисти от "Капитал" са били извикани още миналата седмица. Факт, който влиза в колизия с днешното твърдение, че прокуратурата едва ли не е знаела, че репортерите ще бъдат привикани в МВР, защото не го е разпореждала.
Юристи, с които "Капитал" разговаря коментираха, че действията по сигнала са отклонение от нормалната практика, защото отдалеч се вижда, че няма данни нито за престъпление срещу републиката, нито за подаване на неверни сигнали за тревога: "Когато се види, че това не съставлява предмета на престъпление, просто отказваш да образуваш проверка, защото противното е тормоз и харчене на парите на данъкоплатеца".
"Изключително странно е, че по разпоредба, която е създадена за наказване на фалшива тревога - фалшиви обаждания на 112 и т.н. , прокуратурата прави рязко завой и тълкувайки разширително закона го превръща в средство за санкциониране на критични публикации" коментира адвокат Александър Кашъмов, който представлява журналистите. "Това е доста опасно за свободата на словото и е свидетелство, че липсва последователност и интегритет в българската правосъдна система, така че тя да не бъде използвана за неоснователно накърняване на основни човешки права" допълни още той.
Който с цел да отслаби властта или да й създаде затруднения разстройва или подравя промишлеността, транспорта, селското стопанство, паричната и кредитната система, други стопански отрасли или отделни стопански предприятия, като използува държавни учреждения, стопански предприятия или обществени организации, като възпрепятствува тяхната дейност, или като не изпълнява възложените му важни стопански задачи, се наказва за вредителство с лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.
Запазената марка на Цацаров
Това не е първият случай, в който прокуратурата под ръководството на Сотир Цацаров, разпорежда разпит на журналист. Още в първите месеци на мандата му, в Софийска градска прокуратура (СГП) беше призован журналиста от mediapool Борис Митов и под заплахата, че ще бъде разследван беше притиснат да разкрие източниците си. Поводът бяха публикувани от него разрешения за СРС, от които ставаше ясно, че прокурорът Роман Василев е заблудил тогавашния председател на Пловдивския окръжен съд Сотир Цацаров за да получи разрешение за подслушване. Тези действия на държавното обвинение провокираха протест пред Съдебната палата, след който проверката беше прекратена. От изтеклите разговори в медиите между тогавашния градски прокурор Николай Кокинов и Бойко Борисов щеше да стане ясно, че проверката срещу журналиста е разпоредена лично от Цацаров.
Модерни по времето на Държавна сигурност, текстовете от Глава първа на Наказателния кодекс също се върнаха на мода при ръководството на Сотир Цацаров. Проверки за престъпления срещу Републиката бяха образувани срещу задържан протестиращ (по сигнал на ДАНС), както и срещу държавния глава Росен Плевнелиев (по сигнал на Николай Бареков).
(1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., предишен текст на чл. 326 - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до две години.
(2) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако от деянието по ал. 1 са настъпили значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба от петстотин до две хиляди лева.
