Държавните дружества внесоха рекордно нисък дивидент в бюджета

При очаквани 113.5 млн. лв. постъпленията са едва 54.3 млн. лв.

През тази година отчислението за дивидент бе намалено от 80% на 70% с обещание до 2016 г. отново да стане 50% от печалбата
През тази година отчислението за дивидент бе намалено от 80% на 70% с обещание до 2016 г. отново да стане 50% от печалбата    ©  ЖИВКО АНГЕЛОВ
През тази година отчислението за дивидент бе намалено от 80% на 70% с обещание до 2016 г. отново да стане 50% от печалбата
През тази година отчислението за дивидент бе намалено от 80% на 70% с обещание до 2016 г. отново да стане 50% от печалбата    ©  ЖИВКО АНГЕЛОВ

Рекордно нисък дивидент за последните 8 години получи държавата от дружества си, показва справка на финансовото министерство, поискана след изтичане на срока за внасяне на отчисленията. При очаквани и заложени в приходната част на бюджета 113.5 млн. лв. са постъпили общо 54.3 млн. лв. Сред причините за разминаването между планирано и изпълнено са влошените финансови резултати на държавните фирми, както и намалението на ставката за дивидента от 80% на 70%.

И една конкретна отстъпка към Българския енергиен холдинг (БЕХ). Реално основната причина за ниските постъпления е разпореждането на Министерския съвет от 11 юни тази година, с което се дава възможност на дружествата, съставящи консолидирани отчети, да внесат дивидент на база на печалбата си като група. Така например вместо от 396.9 млн. лв. (колкото печалбата е по индивидуален отчет) БЕХ, който е сред най-големите платци на дивидент, прави отчислението на база на консолидираната си печалба, която е 29.296 млн. лв. Това не е незаконно, но е необичайно в практиката по изплащане на дивиденти и според юристи причината вероятно е продиктувана от желание да не се стига до декапитализиране на дружества заради дивидента. 

Криви сметки

Още при планирането на държавния бюджет за тази година се заложиха по-ниски от миналогодишните постъпления от дивидент. През 2013 г. държавата събра 423.4 млн. лв. плюс още 88 млн. лв. в края на годината от 10 дружества, за които се счете, че това няма да влоши финансовото им здраве. За тази година очакваните постъпления на база на предварителните финансови отчети на дружествата бяха за 113.5 млн. лв. Бе даден и срок за внасяне на дивидента: 16 юни за дружествата, които съставят индивидуални отчети, и 15 юли за тези, които съставят консолидирани. Имаше и публично напомняне към дружествата малко преди изтичане на сроковете.

Към днешна дата по данни на Министерството на финансите от задължените дружества постъпленията са около половината от планираното, като не са постъпвали искания за отсрочка от страна на задължени дружества.  

Най-голям платец на дивидент е БЕХ, който е внесъл 20.5 млн. лв. Това е десет пъти по-малко, отколкото миналогодишната вноска, тъй като сега дружеството прави отчисление от консолидираната си печалба, която е в пъти по-ниска от индивидуалната. Друг голям вносител на дивидент е Държавната консолидационна компания (ДКК), която е изплатила 4.6 млн. лв. дивидент при 148.4 млн. лв. преди година. По-голям дивидент е внесла Българската банка за развитие (ББР), която преди година е отчислила 5.3 млн. лв., а сега насочи 7.1 млн. лв. Няма данни какви са вноските на транспортните предприятия, тъй като от транспортното министерство не успяха да предоставят поисканата от "Капитал Daily" справка.

Дивидентът от държавните дружества се превърна в гореща тема през 2009 г., когато финансовият министър Симеон Дянков вдигна рязко ставката на отчисленията от 50% на 80%. Това бе част от усилията за увеличение на приходите за бюджета, което обаче доведе до затруднения някои държавни фирми. Емблематичен пример за това е Българският енергиен холдинг, който през миналата година се затрудняваше да изплати дължимия дивидент и след даване на отсрочка успя да внесе сумата благодарение на изтегления облигационен заем за 1 млрд. лв. В края на миналата година по инициатива на вицепремиера Даниела Бобева ставката за дивидента бе намалена от 80% на 70% с обещание тя да стигне до 50% до 2016 г. Аргументите бяха, че мярката на Дянков е изиграла своята роля в антикризисната програма и сега е нужно да се даде възможност на дружествата да инвестират в развитието си.

Новата практика

Според юристи, до които "Капитал Daily" се допита, плащането на дивидент на база консолидирана печалба, както сега се случва с БЕХ, оставя повече ресурс в предприятията. "Това може да означава, че има разминаване между счетоводната печалба и реалната ликвидност в предприятието, от която зависи способността му да изплати дивидент", коментира специалист по търговско право. Друг експерт акцентира върху това, че  консолидираният отчет дава по-вярна картина за състоянието на едно предприятие, а оттам и изплащаният дивидент е по-точен. Особено добре това се приема от облигационери и кредитори.