Моят добър приятел емирът

Тотална излагация! Да им бяха предложили да направят терминал за втечнен газ.

От катарската история помня едно! Те му искат агнета ,президента им продава молове.

Чрез мои партьори от близка на Катар арабска държава опитах да направим износ на продукти с БГ произход. Арабите бяха впечатлени от слуховете (разпространявани от престижни арабски издания), че катарците търсят варианти за бизнес с БГ фирми.Тц...Не стана.

В държавната администрация е пълно с хора, които са там не защото са много добри в това, което правят или защото имат страхотни идеи, а просто защото държавната работа е чудесно и престижно място за връзкари, които никъде другаде не биха оцелели. В подобна среда каквито идеи и намерения да има те ще потънат в морето от некомпетентност. В крайна сметка само се излагаме.

Андрешко си мислил че катарците са някакви си камилари, те се оказали западни мениджъри, дето са врели и кипели. Изводът е един, навсякъде в управлението на малката ни дъжавица цари ред посредственост, ред некомпетентност! И тук таме помешчици, детои искат да захлебат некой лев!

В България по принцип когато стане дума за външни инвестиции 95% от т.н. "бизнис" си мисли за някви парета дето трябва да се опапат.
Ако иде реч за арабски кинти съвсем се настървяват.

Емирът не е длъжен да бъде "добър", а сговорчив...
За второто не е нужно, ние да бъдем добри,
а да можем да стоим зад думите си...
Арабите държат на традицията - ние, не успяваме...
Не сме подредени за подобни диалози и губим доверието им...

Имам чувството , че повечето български политици и дипломати си живеят с представата за арабите от филмите от 70те години: бели дрехи, черни очила, джапанки, куфарчета с пари , които се раздават наляво-надясно ей така за удоволствие.И с ега с изненада откриват, че арабите си правят сметката и дори наемат западни мениджъри ,които знаят как се калкулира съотношението риск-печалба, понятията настояща стойност и бъдеща стойност хич не са им чужди, могат да смятат internal rate of return, знаят че договори не се сключват с усмивки , а са изпипват до последната точка. И това са хора, които и грам английски не знаят (Първанов, Борисов), имат много ниска обща, финансова и правна култура и живеят в някаква собствена пропаганда , в която България е единствената страна по света , която произвежда агнета и други животни за износ. Произвежда, ама животните които изобилстват в България трудно се изнасят. Те си стоят у нас и управляват.

Чета материала и постовете и като оставим настрана политическите пристрастия, наистина изплува неизбежния въпрос за квалификацията и компетентността на държавните служители, особено на тези от тях, които имат отношение към такива външни междудържавни отношения и са свързани с бизнес от по-големи мащаби.
Ами това са хората, това сме самите ние, поне преобладаващата аст.
Но все пак, макар и много бавно хората там се сменяват (дали с по-добри е въпрос) и както се казва се учат в движение. И казвам тези неща, защото са възможни две позиции - такива сме, толкова ни е акъла и това са резултатите (песимистичен) или все пак има надежда, нещата да тръгнат макар и по-бавно напред.
Има в тази посока и примери, които подкрепят втория вариант и ако не си затваряме очите, мисля че са видими и ако нещо ни дразни е слабите темпове и дори връщане назад.
Ако проследим изминалите години, не е трудно да видим, кога се придвижваме въпреки напред, въпреки калпавата държавна администрация и кога спираме и се връщаме назад. В съчетание с промотирането на мегаломански и корупционни проекти, също "случайно" все руски, мисля че може да видим и собствената си вина, изразена в нашите колебания, допускащи до властта хора, които не по грешки и некомпетентност, а предумишлено ни забиват, пътем решавайки собствените си устройване в живота.
Така че и нашата лична активност и внимание върху тези въпроси, които излизат от пряката ни ежедневна схема, е от важен и значим фактор.