Моят добър приятел емирът
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Моят добър приятел емирът

Моят добър приятел емирът

Как България създаде политически отношения с Катар, опита се да ги превърне в икономика и се провали

Огнян Георгиев
20591 прочитания

© REUTERS


Шейх Хамад бин Халифа ал Тани подава голямата златна Огърлица на независимостта - най-високия катарски орден - на Георги Първанов. "Внимавайте, тежък е", предупреждава Ал Тани своя гост. Мястото е великолепен замък от бял камък в Доха, на брега на Персийския залив, а датата - 7 ноември 2007 г. В този момент бъдещето изглежда неясно, но розово и пълно с възможности като ковчеже с ориенталски съкровища. България е открила за пръв път Катар - малката газова държава с много пари, която е изиграла ключова (и вероятно финансова) роля в освобождаването на българските сестри от Либия само няколко месеца по-рано. Това може да е началото на едно изгодно приятелство.

Катар е изгряваща звезда в Близкия изток и световната дипломация, като използва огромните си ресурси, за да си спечели симпатии. България пък току-що е влязла в Европейския съюз, има нужда от още чужди инвестиции и няма против да си създава нови богати познанства.

Седем години по-късно вече е ясно, че вече бившият емир е бил прав - за България подобен ангажимент се оказа наистина тежък. Аферата с Катар беше съзнателен и дълъг опит да се трансформира дипломацията в икономика и едни приятелски и политически връзки да се превърнат в бизнес. Ако щете, наречете го експеримент дали България може да играе модерната игра, в която капитализира мястото, позицията и ресурсите си, за да привлече пари отвън. Той привърши (поне засега) тихомълком и някак гузно. Но си заслужава да се проследи, за да се види дали уроците от него няма да ни послужат за бъдещето.

В очакване на Го...лемите проекти

Посещението на Георги Първанов е първата формална среща между двете държави след тихата роля на Катар в освобождаването на медицинските сестри. Година по-късно той пак е там - този път на международен форум, а през 2009 г. шейх Хамад ал Тани прави уникален дубъл, като посещава София за пръв път на 14 и 15 април, а десет дни по-късно отново е тук за международна среща "Природен газ за Европа".

По това време, в което двете страни се опознават, логичната първа стъпка са разговори за онова, от което и двете се интересуват - природен газ. Тогава, както и сега, България е изцяло зависима от Русия, а енергетиката е любима тема за Първанов, затова огромните залежи на Катар излизат на преден план. Говори се за терминал за втечнен газ, който да бъде изграден в България, фантазират се кораби с газ, пристигащи през Босфора. По това време обаче мечтите не са дефицит - при посещението на Владимир Путин в София Първанов надзирава подписването на поредица от енергийни договори с Русия, които той обяви за "Големия шлем". И ако руските мечти продължават да умират бавно, трудно и с много финансови загуби, то катарските енергийни блянове бързо отшумяха. България е малък пазар, с ниско потребление, а бързо става ясно, че влизането в ЕС не означава свързване с европейската мрежа. Невъзможността да се изнася газ през България за други държави в Централна и Източна Европа прави непривлекателна идеята за газов терминал за Катар, който не иска да се кара с руснаците заради скромния българския пазар.

Но вместо да потуши интереса още в зародиш, провалът на газовите мечтания позволява на тази неочаквана връзка да разцъфти в други, не по-малко амбициозни посоки. През 2010 г. на сцената излиза Бойко Борисов, който пристига на първото си официално посещение в Доха. Това не е случайно посещение. "Решението да развиваме отношения с Катар се дължи на стратегия, изработена от екипа на Николай Младенов в качеството му на министър на външните работи. Намерението бе да се разшири сътрудничеството със страните от залива, като се започне от Катар", казва бившият вече изпълняващ длъжността посланик в емирството Мирослав Зафиров. Младенов залага много на близкоизточната ориентация на външната политика, а Борисов харесва идеята за държава с много пари и специфичен подход за правене на бизнес. Българският и катарският премиер си допадат веднага. "Те наистина искрено се харесаха", припомня Зафиров. Хамад бин Джасим ал Тани е човекът, от когото зависи почти всичко в Катар. Симпатиите му към Борисов се превръщат в конкретни преговори с най-силните катарски компании - тази за недвижими имоти "Катари Диар" и хранителната "Хасад фууд", и двете части от всемогъщия "Катар холдинг", който е инвестиционната ръка на правителството.

Това е първото от много бъдещи посещения на официални лица между двете държави. То не завършва с нищо конкретно освен с решението (в което едва ли има много бизнес логика) "Катар еъруейс" да отвори пряка самолетна линия със София, която лети три пъти седмично. Отношенията продължават видимо да се затоплят, като нищо още не е случило като бизнес, но предусещането е за нещо голямо. Българите продължават да правят опити да впечатлят катарците, които удрят на камък: предложени са имот на Министерство на отбраната в гр. Телиш за ферма на "Хасад фууд" и сградата на МИЕТ на ул. "Славянска" за хотел на "Катари диар". И двете са отхвърлени. Един от участниците в преговорите твърди, че катарците поискали да направят царския дворец хотел. Друг казва, че те са предложили още на тройната коалиция да направят голям pro-bono проект, който да ги представи на българската публика - например да ремонтират Ларгото. Докато тези първи опити за бизнес комуникация вървят, България подписва рамково споразумение за инвестиции с Катар и подготвя почвата за "голямото", което всички искат да видят. Очаквания и реалност продължават да вървят, без да се пресичат - търговският оборот с емирството през 2011 г. не надхвърля един милион долара.

Златната година

Фотограф: цветелина белутоваа

Ако в краткия период, за който избуяха двустранните отношения с Катар, може да бъде посочен някакъв пик, то той със сигурност е през 2012 г. България вече е опознала по-добре партньора си, изпратила е дипломат там, Катар е направил същото, двете страни работят активно по арабската пролет и вече набиращата сила криза в Сирия. Политически София е постигнала място, което доста други държави също искат в отношенията си с първата държава в света по БВП на глава от населението. "Много хора тропаха на вратата, на които и ние. Въпросът беше да ти отворят, а на нас ни отвориха", обобщава един от участниците, активно занимаващи се с проектите с Катар. Дошло е времето за капитализиране.

През март Бойко Борисов заедно с няколко министри и над 100 бизнесмени, пристига в Доха. Това посещение ще остане в българските медии със злополучния форум, на който не присъстват особено много катарски представители, и с уволнението на икономическия министър Трайчо Трайков (макар че вината за неуспеха беше по-скоро във Външно). Но отвъд медийния шум на него катарците най-накрая получават това, за което настояват от две години - списък с проекти, в които могат да участват. Хамад бин Джасим ал Тани обещава 100 млн. долара първоначална инвестиция, а на пресконференцията след срещата Борисов пуска огромната си фантазия в действие. Магистрала "Черно море", 5 язовира, банята в "Овча купел"...

На думи всичко изглежда чудесно. Проблемът е, че българската държава се оказва щедра на думи, стисната на дела. В следващите 23 визити, разменени за една година между министри и делегации, българите разбират, че катарците не са просто араби с чаршафи и много пари. "В техните компании работят западни мениджъри, които могат да преценят всеки проект, който им се представя", обяснява бивш висш държавен представител. Друг пък си припомня, че катарците не си губели времето в любезности. "Спомням си, че като кацнах там, ми направиха среща в 9 часа вечерта. Говорихме, те работиха цяла нощ и на сутринта имахме подготвен документ. Искаха да участват само в проекти с 14% или по-висока норма на възвращаемост и да са партньори с българската държава."

Два източника разказват как, виждайки проблемите, с които се сблъсква българското правителство, и щедрите обещания, които хвърля, катарският премиер предлага на Борисов да се фокусират върху "един, най-много два" ключови проекта. Българското правителство започва трескаво да търси какво да предложи на катарците и техния гигантски инвестиционен фонд, който не се занимава с нищо под 50 млн. долара. Избрани са няколко идеи: скоростният път Русе - Свиленград, резиденция "Бояна", имотът на военните на 4-ти километър и сътрудничество в земеделието. Още при подбора е ясно, че страдаме от липсата на стратегическо планиране. Русе - Свиленград е избран без никакви предпроектни проучвания, резиденция "Бояна" е посочена по подобен начин, а идеите в земеделието са фантазии на държава, която твърди, че е голям производител, докато всъщност не е. "Можем да изнесем всяко агне, което произведем", заявява гордо Борисов, което е леко пресилено: производителите са твърде разпръснати и малки, обемът е недостатъчен, а изискванията за контрол и гаранция на качеството, които катарците искат, спъват и до днес опитите.

С проектите под ръка и с все така надут балон в София през май 2012 г. пристига официалната катарска делегация начело с Хамад ал Тани и с всички по-важни компании. Триумфът на тази среща е своеобразен връх на двустранните отношения. Директорите на компании с милиарди долари оборот и резерви заедно с политическия лидер на една от най-богатите страни в света застават заедно с българските министри, за да подпишат осем споразумения - в почти всяка област от земеделие до здравеопазване. Накрая изненадващо за журналистите до министрите има и представител на фирма "Градус". Той е там по личната препоръка на земеделския министър Мирослав Найденов, който гарантира за старозагорската фирма. Катарският премиер официално обявява, че влага 200 млн. долара в Българската банка за развитие като гаранция за сериозните им намерения. "Когато те вложиха парите, въздъхнахме с облекчение. Решихме, че няма как да изпуснем такава възможност и е въпрос на време", казва Мирослав Зафиров.

Скептиците, разбира се, продължават да не вярват, че обявените проекти могат да се случат. Дори те обаче са разколебани, когато през май месец в "Евксиноград" до Варна Борисов посреща заедно с Хамад ал Тани и турския премиер Реджеп Тайип Ердоган като гарант за проекта "Русе - Свиленград - Истанбул". Дори "Капитал", който многократно е описвал липсата на икономическа логика в този проект, излиза с коментар, в който призовава, ако пътят се строи, да бъдат спазени всички правила.

Като пясък през пръстите

Фотограф: надежда чипева

Начинът, по който се развиха нещата след този момент, говори много за състоянието на българските институции и за капацитета ни като държава. Идеята за резиденция "Бояна" се натъква на почти моментални непреодолими проблеми - там има неуредени реституционни претенции и държавата не може да влезе в съдружие с инвеститор, за да прави каквото и да било там. След кратко проучване, струвало 60 хил. лв., става ясно, че Русе - Свиленград е нерентабилен. "Това е проектоидея, нямаше нито проучвания, нито нищо. 275 км през планината", казва строителен експерт, занимавал се с проекта. Проучването показва трафик от 6 хил. автомобила дневно между Русе и Бяла, спад с 30% след Стара планина и накрая на маршрута вече почти никой. Вместо да се намери друг проект, за който да има повече смисъл от външно финансиране, се поема по различен път. Изчисленията не се пращат на катарските експерти, а се преразказват като "първа стъпка". Идеята е да се зададе предпроектно проучване, което да обоснове поне първия един или два етапа. На последното заседание служебният кабинет миналата година не гласува парите за такова проучване. С идването на кабинета "Орешарски" всичко приключва.

В същото време в Катар властта също се сменя и приятелят на Борисов шейх Хамад ал Тани си отива от поста. Това налага някои промени. "Те се интересуваха от пътя само заради емира. След това просто спряха да настояват", обяснява експертът. Разбира се, катарците не са се отказали от идеята да се възползват от добри идеи в България, пък и все пак имат 50 млн. долара, вложени в ББР - сумата е намалена спрямо първоначално обещаните 200 млн., за да се види възможността за проекти.

Смяната на властта в България обаче довежда до пълното спиране на всички инициативи с Катар. Кабинетът "Орешарски" е или твърде зает с други важни неща (като да оцелява), или просто действа първосигнално, но е факт, че цялото движение по папките за катарските проекти спира поне за половин година. Това обрича и бездруго рехавите кълнове на сътрудничеството. По времето, когато този интерес избуява отново - в началото на 2014 г., ситуацията вече е коренно променена. През януари Драгомир Стойнев, през февруари Кристиан Вигенин, а през март - президентът Росен Плевнелиев, посещават Катар, като всеки хвърля нови и нови идеи върху вече видимо отегчените катарски представители. България е загубила инерцията и възможността, а грандоманските първоначални идеи са заменени от нови, по-скромни. Но дори и те не се реализират.

Най-видимо това е в земеделието. Тази прословута област, в която България има "вековни традиции" и може да изнесе всяко животно, което произведе, така и не успява да впечатли катарците. "Те дойдоха още на втората среща със списък - колко килограма мед искат, колко тона месо. В отговор на това министерство на земеделието им отговори с общи приказки от рода на колко голям производител на мед е България", разказва участник в срещата. Разбира се, това е свързано с логистичен проблем - българските производители са малки, недобре финансирани и далеч от всякакво обединение. От ГЕРБ, през служебния кабинет до БСП и ДПС всяка партия на власт се оказва неспособна да произведе идея, която да работи в този сектор. Първо беше решено да се дават безлихвени кредити на животновъди, които да отглеждат овце и после да ги предават в депа, откъдето да се изнасят, катарците искат държавна гаранция, че ще стигнат определени количества с определено качество. Държавата не може да осигури това, а производителите явно също не успяват. После трябваше селскостопанската академия да отглежда животните, но и това не се случи. Новият зам.-министър Явор Гечев накрая сътвори план за ферми, които самите катарци да притежават и да си гледат агнета.

Всичко това се оказа на принципа "твърде малко - твърде късно". Депозитът на катарците в ББР изтича в края на 2013 г. и те си го взимат обратно въпреки високите лихви, с които банката се опита да ги задържи. "Тези пари са депозит и никога не са били предвиждани за други цели. За съжаление въпреки усилията да успокоим внезапния ентусиазъм, отново се поддадохме на стихийността, която се отдалечи от първоначалната идея да работим по всеки един конкретен проект до неговото окончателно завършване", обяснява Зафиров, който подава оставка от поста през март тази година. 

Защо точно са се провалили всички земеделски проекти така и не е ясно, но сред вероятните причини е желанието на някой да спечели собствени пари. Така мисли явно и председателят на Националната асоциация на животновъдите Бойко Синапов, който преди време коментира пред "Капитал", че "управляващите, мислейки как тези средства да отидат не по предназначение, ги изгубиха".

Вместо епилог

Фотограф: надежда чипева

Ако цялата тази история може да бъде обобщена, най-добре би било да ползваме думите на американския класик Дейвид Торо: строй замъците си във въздуха и после слагай основите под тях. Първото България може да прави чудесно, второто - никак. "Ние нямаме готовност да привличаме инвеститори от такъв тип като китайците и катарците", казва един от хората, които са работили най-дълго по тази тема. "Нямаме готови проекти, има само идеи. А те искат бизнес план. И всичко в администрацията става зорлем, защото тя се чувства изключена от решенията. Накрая естествено се получава нищо." За пример - идеята катарски инвеститори да вземат един от санаториумите, който да бъде ремонтиран и където да се лекуват чужденци. Преговорите минали добре, но проектът така и не видял бял свят, защото, както признава замесен в него, нямало никой, който да го движи от българска страна.

Мнозина подчертават, че проблем е и срещата на култури - в Катар бизнесът е де факто държавен. Но катарските компании правят бизнес по цял свят и България не е първото място, където имат частни партньори. Така че това само по себе си не е проблем - пречките идват, когато българският частен бизнес разчита изцяло на държавата, за да си осигури работа и инвестиции. Компании, които са взели насериозно катарския пазар и са имали идея и желание да реализират продукция там, са успели без държавна помощ. "Нова трейд", производител на вода "Бачково" например преди седмица внесе първия от много контейнери вода, които ще изнася за малкото емирство. Договорът беше подписан по време на посещението на президента Росен Плевнелиев тази година, но партньорите са намерени самостоятелно, преговорите са продължили 4 месеца, включвали са международен одит на компанията. Президентската визита е само черешката на тортата, която понякога е необходимо условие. Този контраст само доказва отново, че ролята на държавата е да държи вратите отворени, но не и да вкарва бизнеса през тях.

И все пак мисия "Катар" не е пълен провал. Някои инициативи, като например центърът за изследване на Близкия изток в НБУ или изпращането на доктори от ВМА за операции в болницата в Доха, вървят. Български фирми получиха възможност да открият и ползват този нов пазар. България опита и успя да развие отношения с една непозната държава, които все още крият голям потенциал. Опитът от подобни инициативи със сигурност не е излишен. Дори понякога да е горчив.

Фотограф: цветелина белутова

Шейх Хамад бин Халифа ал Тани подава голямата златна Огърлица на независимостта - най-високия катарски орден - на Георги Първанов. "Внимавайте, тежък е", предупреждава Ал Тани своя гост. Мястото е великолепен замък от бял камък в Доха, на брега на Персийския залив, а датата - 7 ноември 2007 г. В този момент бъдещето изглежда неясно, но розово и пълно с възможности като ковчеже с ориенталски съкровища. България е открила за пръв път Катар - малката газова държава с много пари, която е изиграла ключова (и вероятно финансова) роля в освобождаването на българските сестри от Либия само няколко месеца по-рано. Това може да е началото на едно изгодно приятелство.

Катар е изгряваща звезда в Близкия изток и световната дипломация, като използва огромните си ресурси, за да си спечели симпатии. България пък току-що е влязла в Европейския съюз, има нужда от още чужди инвестиции и няма против да си създава нови богати познанства.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

36 коментара
  • 1
    today avatar :-|
    today

    Тотална излагация! Да им бяха предложили да направят терминал за втечнен газ.

  • 2
    rosiraycheva50._ avatar :-|
    Роси

    И катарците са разбрали,колко ни е акъла/като са поговорили с Борисов/.

  • 3
    axmet avatar :-P
    Maradona

    От катарската история помня едно! Те му искат агнета ,президента им продава молове.

  • 4
    valdim avatar :-|
    Dimov

    Чрез мои партьори от близка на Катар арабска държава опитах да направим износ на продукти с БГ произход. Арабите бяха впечатлени от слуховете (разпространявани от престижни арабски издания), че катарците търсят варианти за бизнес с БГ фирми.Тц...Не стана.

  • 5
    axo avatar :-|
    axo

    В държавната администрация е пълно с хора, които са там не защото са много добри в това, което правят или защото имат страхотни идеи, а просто защото държавната работа е чудесно и престижно място за връзкари, които никъде другаде не биха оцелели. В подобна среда каквито идеи и намерения да има те ще потънат в морето от некомпетентност. В крайна сметка само се излагаме.

  • 6
    bretschneider avatar :-|
    bretschneider

    Андрешко си мислил че катарците са някакви си камилари, те се оказали западни мениджъри, дето са врели и кипели. Изводът е един, навсякъде в управлението на малката ни дъжавица цари ред посредственост, ред некомпетентност! И тук таме помешчици, детои искат да захлебат некой лев!

  • 7
    k_ avatar :-|
    k_

    В България по принцип когато стане дума за външни инвестиции 95% от т.н. "бизнис" си мисли за някви парета дето трябва да се опапат.
    Ако иде реч за арабски кинти съвсем се настървяват.

  • 8
    dimko avatar :-|
    dimko

    Емирът не е длъжен да бъде "добър", а сговорчив...
    За второто не е нужно, ние да бъдем добри,
    а да можем да стоим зад думите си...
    Арабите държат на традицията - ние, не успяваме...
    Не сме подредени за подобни диалози и губим доверието им...

  • 9
    drake avatar :-|
    drake
    • -10
    • +101

    Имам чувството , че повечето български политици и дипломати си живеят с представата за арабите от филмите от 70те години: бели дрехи, черни очила, джапанки, куфарчета с пари , които се раздават наляво-надясно ей така за удоволствие.И с ега с изненада откриват, че арабите си правят сметката и дори наемат западни мениджъри ,които знаят как се калкулира съотношението риск-печалба, понятията настояща стойност и бъдеща стойност хич не са им чужди, могат да смятат internal rate of return, знаят че договори не се сключват с усмивки , а са изпипват до последната точка. И това са хора, които и грам английски не знаят (Първанов, Борисов), имат много ниска обща, финансова и правна култура и живеят в някаква собствена пропаганда , в която България е единствената страна по света , която произвежда агнета и други животни за износ. Произвежда, ама животните които изобилстват в България трудно се изнасят. Те си стоят у нас и управляват.

  • 10
    tsvetko_51 avatar :-|
    tsvetko_51

    Чета материала и постовете и като оставим настрана политическите пристрастия, наистина изплува неизбежния въпрос за квалификацията и компетентността на държавните служители, особено на тези от тях, които имат отношение към такива външни междудържавни отношения и са свързани с бизнес от по-големи мащаби.
    Ами това са хората, това сме самите ние, поне преобладаващата аст.
    Но все пак, макар и много бавно хората там се сменяват (дали с по-добри е въпрос) и както се казва се учат в движение. И казвам тези неща, защото са възможни две позиции - такива сме, толкова ни е акъла и това са резултатите (песимистичен) или все пак има надежда, нещата да тръгнат макар и по-бавно напред.
    Има в тази посока и примери, които подкрепят втория вариант и ако не си затваряме очите, мисля че са видими и ако нещо ни дразни е слабите темпове и дори връщане назад.
    Ако проследим изминалите години, не е трудно да видим, кога се придвижваме въпреки напред, въпреки калпавата държавна администрация и кога спираме и се връщаме назад. В съчетание с промотирането на мегаломански и корупционни проекти, също "случайно" все руски, мисля че може да видим и собствената си вина, изразена в нашите колебания, допускащи до властта хора, които не по грешки и некомпетентност, а предумишлено ни забиват, пътем решавайки собствените си устройване в живота.
    Така че и нашата лична активност и внимание върху тези въпроси, които излизат от пряката ни ежедневна схема, е от важен и значим фактор.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK