С какъв дефицит ще завърши тази година?

- Към момента по различни оценки неизпълнението на приходната част е около 600 млн. лв. При запазване на това темпо на събираемост и на работа на приходните агенции прогнозата е за 900 млн. лв. неизпълнение и дори малко повече. Нашият стремеж е поне да преустановим и компенсираме намалението на приходите до края на годината. Лично аз се надявам да увеличим приходите от ДДС и от акцизи. Особено с промените, които ще направим в Агенция "Митници", където безспорно контролите, системите и работата бяха в едно не много добро състояние. А основното неизпълнение идва именно от тази агенция. В момента се работи активно върху анализа за несъответствието между количествата стоки, върху които са платени ДДС и акцизи, и данните за реалното потребление на същите стоки. Друга голяма цел пред нас е възстановяването на плащанията на ЕК по ОП "Околна среда" и евентуално по "Регионално развитие", така че очертаващият се дефицит по Националния фонд да не е в негативния сценарий. Съчетавайки го с анализа на разходите, може да успеем да влезем в рамките на 3% бюджетен дефицит както на касова, така и на начислена основа. 

В анализа на Министерството на финансите за изпълнението на бюджета към юли е посочено, че за да се възстановят плащанията от Брюксел, спрените проекти ще трябва да се финансират временно от бюджета и за това са нужни между 300 и 900 млн. лв. Кой от тези два сценария е по-реалистичен?

- Искам да бъде оптимистичният сценарий. Другият, даден от Националния фонд, е при хипотеза, че не отворят нито "Околна среда", нито "Регионално развитие". Правим всичко необходимо да покажем на ЕК, че са отстранени недостатъците по  "Околна среда". Безспорно ще има и санкция, която страната ни ще плати заради допуснатите слабости. Така че ефектите от размразяването на "Околна среда" ще бъдат освен възстановяването на тези 370 млн. лв., които в момента не са възстановени, така и всичко, което ще финансираме и разплатим до 30 октомври.

Споменавате за дефицит от 400 млн. лв. в Националния фонд...

- Националният фонд има заложени разходи за 2014 г. в размер на 3.335 млрд. лв. Приходите са 2.147 млрд. лв., а трансферът за национално съфинансиране е 0.751 млрд. лв. Разликата е 409 млн. лв. планов дефицит на Националния фонд. Така че този дефицит намира отражение в сметката на европейските средства и дефицита по консолидираната фискална програма.

Неизбежна ли е актуализацията на бюджета?

- Неизбежна е. Затова ние ще я подготвим. Ще разговаряме с всички първостепенни разпоредители, за да преценим чисто експертно проблемите пред техните бюджети. Законопроектът за актуализация на бюджета няма да е всеобхватен. Той ще заложи няколко основни параметри - професионално и аналитично подготвени, които ще бъдат внесени в момента, в който се ситуира новият парламент.

Тази актуализация предполага ли хипотеза, при която държавата трябва да се намеси по някакъв начин в казуса КТБ?

- На нас много ни се иска да разглеждаме актуализацията в частта на увеличение на дълга, дефицита и осигуряване на допълнителен лимит за фискален резерв само за допълнителния дефицит. Ще трябва да преценим до каква степен към онзи момент (в зависимост от развитието на казуса КТБ) дали в краен случай не трябва да заложим и допълнително финансиране на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, за да се осигури ресурс, необходим за изплащане при неблагоприятно развитие. Нашият общ стремеж - на президента, премиера и различни финансови анализатори, е този казус да бъде решен не чрез участие на държавата и публичен ресурс, а чрез пазарен инструментариум.

Има ли останали резерви в т. нар. централен бюджет?

- Раздадените средства на министерства и ведомства - близо 700 млн. лв. по различни постановления плюс около 150 млн. лв. на министерствата в рамките на програмата за развитие и растеж, са именно от централния бюджет. В момента има изключително малко възможности за балансиране като инструментариум. И колкото да ни е неприятно, трябва да търсим икономии. В момента върви анализът по въпросната правителствена програма. Ще свикаме междуведомствения съвет в петък, за да обсъдим стъпките, по които тя да продължи.

Става ли въпрос и за парите на общините?

- В общините също има някои незапочнали процедури, но те са единични. Масово те са на етап по процедура по ЗОП, друга част са с избрани изпълнители. Имахме желание, ако е възможно, да прехвърлим част от финансирането към следващия бюджет, така че да осигурим една планова икономия, но юридически е много сложно.

Т.е. резервите в централния бюджет ги няма?

- Не е точно така. Но експертните оценки показват, че след като ясно се е виждало, че приходите не вървят, е можело да има ограничаване на конкретни разходи - както е правено предходната година и много други години. Затова съм уверен, че ако предходният ми колега е бил убеден, че ще управлява бюджета до края на годината, сигурно не би направил подобни разходи.

Бихте ли мислили в посока на промяна на Наредба 3 на митниците за измервателните уреди?

- Тя беше въведена след много усилия, имаше много аргументи от страна на много производители и търговци, че това са доста скъпи съоръжения, които изискват доста време за поръчка и монтаж и т.н. Наредбата беше променена с обяснението, че трябва да се има доверие на субектите, които са акцизни данъкоплатци. Сега отново ще трябва технологично време, защото на някои места измервателните уреди вече са демонтирани.

Директорът на Агенция "Митници" г-н Танов е предприел мерки за подобряване на оперативната дейност в агенцията. И за момент не съжалявам за назначението, което е мое предложение. Знаех, че няма да бъде прието еднозначно, но в състоянието, в което беше Агенция "Митници", наистина трябваше човек, който да има смелостта да задвижи контролите и процедурите. На този етап оценката за НАП е сравнително добра от гледна точка на изпълняемост на приходите. Там не възнамерявам да правя промени. Имали сме разговори с изпълнителния директор - може би ще засилим заместниците, защото сега има само един.

Зам.-министърът по приходите Теменужка Петкова и съветникът ми Атанас Кацарчев са в ежедневна комуникация и контакт за подобряване на координацията между приходните агенции, където липсата на обмяна на информация е била съществена.

Казахте, че вие сте предложили г-н Танов. Защо?

- Имам наблюдения върху работата на г-н Танов за периода, в който бях началник на кабинета на финансовия министър -  2009 - 2011 г. като професионалист той е доказал, че умее да постига целите и да създаде респект както в самата система, така и сред икономическите субекти. В момента в Агенция "Митници" има нужда от човек, който да успее по максимално бърз начин да постигне някакви резултати. Аз лично не съм имал някакви съмнения в избора си. А и нашият хоризонт не е безкраен – максимум 3 месеца. И в този период, ако можем да покажем подобрение, дори в посока стабилизиране на системата, връщане на авторитета й, това ще бъда много добра индикация.

Ставаше въпрос за акцизните стоки и намаления контрол. Каква част от неизпълнението на приходите се дължи на занижен контрол?

- Трудно ми е да ви кажа в момента. Но анализът, който правят колегите, е, че ако вземем една акцизна стока и потреблението върху нея е 100 единици, а е отчетен внос или производство от 80 единици, разбирате, че проблемът е в плащането на ДДС и акциз. Анализът на потреблението е много важен, за да може да се разбере по обратен път откъде идват проблемите. Той се изготвя в момента.

При кои приходи има най-голям потенциал да се събере малко повече, отколкото е към момента?

- По-слабата събираемост на приходите е при ДДС от внос и акцизите. При всички акцизни стоки има потенциал да се събере повече.

Имате ли вече повече яснота за поетите финансови ангажименти от първостепенните разпоредители на бюджетни кредити?

- Одитите стартираха миналия четвъртък. Срокът, който сме дали, е 25 този месец, за да можем до 29 август да обобщим информацията за проблематиката с необезпечените задължения, които биха ни създали проблеми както за просрочия, така и за допълнителни разходи на начислена основа след приключване на календарната година. Публична тайна е, че има възложени проекти за строеж на пътища, без изпълнителите да имат договори с осигурено финансиране. Надявам се това да не е толкова широка практика.

Тази година нямаше ли зададени тавани на дълга за всяко ведомство?

- Има ги. Те са доста символични, но би следвало министерствата да се съобразят с тях. Оценката ще покаже дали това е направено.

Какво можем да очакваме от мисията на МВФ извън нормалния икономически преглед, който те изготвят всяка есен?

- Официалното искане, което отправи БНБ към МВФ, е за провеждане в рамките на редовните годишни консултации със страната ни по член IV от Учредителния договор на МВФ на мисия по Програмата за оценка на финансовия сектор. Тази програма предполага широка оценка на стабилността на финансовия сектор, на неговия потенциален принос към икономическия растеж и устойчивото развитие. Основно проверени ще бъдат финансовите институции - БНБ, публичните финанси на МФ и КФН. Една от идеите е, когато бъде направен преглед на работата на тези институции, ако има проблеми с доверието към някои от тях, то да бъде възстановено. Подобен преглед  за последен път в България е правен през 2008 г. Тези прегледи се одобряват със санкция на Борда на МВФ, докато годишните редовни мисии  са регулярни и наблюдават финансовата и фискалната устойчивост.

Оттук  нататък е въпрос на организация на подобна мисия, защото тя трябва да бъде планирана както ресурсно, така и експертно. Очакваме тя да бъде в началото на следващата година, защото тази мисия се различава от регулярното наблюдение.

При какво развитие на ситуацията може да се стигне до помощ от МВФ?

- Голяма част от реформите в България бяха направени след споразуменията със Световна банка и МВФ. Те наблюдаваха, финансираха, помагаха и администрираха тези реформи. Така че помощ за бъдещи реформи от гледна точка на изясняване на политики и изготвяне на анализи би била полезна. Да, нашите виждания (политика и анализ) също ще бъдат на масата. Затова и тези доклади за реформи се правят съвместно. В контекста на едно такова сътрудничество може да възникне необходимост от финансиране, затова се сключват и конкретни споразумения. Но това не е тема на служебното правителство. Това са политически решения, пречупени през икономическата реалност.

Каква част от фискалния резерв реално може да се ползва за текущо финансиране?

- Не случайно се залага долен праг на фискалния резерв към края на всяка година. Това теоретично позволява в определени периоди при необходимост да се слезе под него. Но в тези критични зони се намира Сребърният фонд, там са и ядрените фондове. Тези средства са целеви и те не могат да се използват и не би трябвало да се стига дотам. Лимитът за резерва тази година е 4.5 млрд. лв.

Настоящото ниво на фискалния резерв ни дава възможност да покрием плащанията си до края на годината по дълговите емисии, да покрием размера на дефицита, заложен в закона за бюджета, т.е. 1.47 млрд. лв., както и възможност да направим големите плащания през януари – 1.7 млрд. лв. по външния дълг, директните плащания към земеделските производители, които са около 1.1 млрд. лв., и респективно дефицитът през първия месец на 2015 г., който традиционно е с по-слаби приходи.

При възникване на някаква необходимост да се ползва част от този ресурс за допълнителни операции ще наруши баланса. Идеята на президента фискалният резерв да се подкрепи с някои буфери, както и опцията да бъде допълнен Фондът за гарантиране на влоговете в банките, трябва да се разгледа още веднъж при промяната в закона за бюджета за 2014 г.

До края на годината падежират 1.9 млрд. лв. ДЦК.

- Те са разчетени за плащане. Единственият проблем, който би се появил евентуално, е при държавната помощ, предоставена за подкрепа на банковия сектор. Става въпрос за емисията от 1.2 млрд. лв., които са на депозит в банковата система и чийто падеж е в края на ноември. Ако тази държавна помощ бъде възстановена 100%, няма да се налага допълнително емитиране. Но ако тя бъде частично възстановена, ще търсим решение. И то е допълнителен лимит за емитиране на дълг. Къде е проблемът? Идеята на президента беше да се даде възможност в момент, в който пазарите са по-ликвидни, да се предприемат действия за осигуряване на този допълнителен ресурс.

За външните пазари ли става въпрос?

- Основно за външните пазари. Вътрешният е напрегнат до някаква степен. Той има своите разумни лимити и не може непрекъснато да се разчита на него. Така че изтеглянето на тези операции в края на годината, особено през декември и януари, когато пазарите вече не са активни, би създало по-голям проблем за набирането на нужния ресурс. За да се запази финансовата стабилност, е много важно да имаме работещ парламент, който е в състояние да прави политики и да взема решения, както и работещо правителство. Това е експертна оценка. Защото служебно правителство, което да продължи да работи в парламентарна криза, не е добър вариант.

Ще има ли допълнителни емисии на вътрешния пазар освен вече обявените в емисионния календар?

- Ние нямаме право на допълнителни емисии освен тези, които са разчетени по календар. Останалият лимит за емитиране на дълг е около 800 млн. лв., но той ще отиде за обслужване на текущите дългове.

В кои банки и при какви условия са депозирани средства от извънредната емисия ДЦК от юни?

- Въз основа на съгласието за предоставяне на държавна помощ в рамките на банковата система са предоставени като депозит средства в размер на 1.2 млрд. лв. Смятам, че тези средства повлияха моментално, защото при такива кризи психологическият натиск е водещ. Нашите банки са с доста по-голяма оперативна ликвидност в сравнение с други западни банки и не случайно издържаха на плащания в доста големи обеми – над 10% от техните активи.

Тези 1.2 млрд. лв. са предоставени като депозити срещу съответните обезпечения. В конкретния случай този депозит е със срок до края на ноември. Получателите имат ангажимент да изготвят програма за предприемане на действия за оздравяване. До 20-о число тези програми трябва да бъдат предоставени в БНБ, след което процедурата предвижда да бъдат разгледани в ЕК. След това ще бъдат обявени публично от комисията.

При какви условия са предоставени тези средства?

- Пазарни условия. Депозитът е предоставен при 2.2%, което надвишава цената на ресурса, който Министерството на финансите е придобил при съответната емисия.

Става въпрос за една или за няколко банки?

- Само за една финансова институция.

Премиерът заяви, че сте имали среща с виенски фонд, който иска да спаси КТБ. Този фонд реален ли е?

- Фондът, който беше на срещата при премиера, е реален. Разговорът обаче беше предварителен. Беше заявено инвестиционно намерение. Нашата категорична позиция, заявена от премиера, беше, че сме отворени да видим предложения, които биха помогнали за разрешаване на казуса. Моят стремеж като финансов министър е по никакъв начин разрешаването на казуса по оздравяването на банката да не бъде свързан с публичен ресурс. Ако се пристъпи към отнемане на лиценз, нещата вече отиват към Фонда за гарантиране на влоговете и там ще трябва да се осигури допълнителна ликвидност. Но това не е доброто решение за икономиката, защото то ще има своите преки и косвени негативни ефекти, пък и психологически, върху финансовата система.

Това, което сме препоръчали, е, когато са готови да направят предложението си официално, да представят и официално оторизацията от лицата, които представляват, за да може да се дебатира. Тези предложения трябва да бъдат представени и пред БНБ.

Ако се наложи да се вдигат данъци или осигуровки, според вас кои са най-удачни като вариант?

- Не смятам, че моментът е подходящ за вдигане на данъци или осигуровки. Икономиката ни изпитва затруднения. Ако се налагат промени в данъчните закони, те би трябвало да са единствено за синхронизиране с европейското законодателство.

Ако ви предложат да останете на този пост и при редовно избрано парламентарно правителство, бихте ли останали?

- Има толкова много неща да се случат дотогава...

Интервюто взеха Вера Денизова и Георги Желязков