Добивните компании искат по-бързи процедури

Бавенето на преписки от администрацията отлага инвестициите в сектора

За последните 25 години в страната нито едно ново находище на руди или въглища не е влязло в експлоатация
За последните 25 години в страната нито едно ново находище на руди или въглища не е влязло в експлоатация    ©  Николай Дойчинов
За последните 25 години в страната нито едно ново находище на руди или въглища не е влязло в експлоатация
За последните 25 години в страната нито едно ново находище на руди или въглища не е влязло в експлоатация    ©  Николай Дойчинов
Фирмите да могат да съдят неправителствените организации за клевета, е едно от предложенията на бранша.

По-бързи административни процедури, включително чрез определяне на задължителни срокове за произнасяне от ведомствата и персонални санкции за неизпълнение. Това е едно от общо 15 предложения, които Българската минно-геоложка камара (БМГК) представи на премиера Георги Близнашки миналата седмица. Част от тях са мерки, за които фирмите в добивната индустрия настояват вече пред няколко правителства.

Други пък са свързани със законови промени и очевидно действия по тях може да има чак след изборите. Проблемите, които стоят зад предложенията, обаче са показателни за начина, по който работят институциите в България въобще - като се започне от противоречията между нормативни актове или практики и налагането на значително по-строги ограничения от изискваните от Брюксел и се стигне до пасивност при мерките за безопасност на работниците и осигуряване на адекватно образование.

Това обяснява и защо според камарата най-важният приоритет на правителството трябва да бъде разработването и изпълнението на пакет от мерки за подобряване на условията за бизнес в страната, които да създадат условия за привличане на инвестиции.

В очакване на стратегия

Приемането на национална стратегия за устойчиво развитие на минерално-суровинната индустрия е сред основните искания на камарата. Интересното е, че липсата на такъв документ на практика е нарушение на Закона за подземните богатства (ЗПБ). С промени в края на 2010 г. беше въведено изискването Министерският съвет да приеме стратегия в срок от шест месеца, а за още шест месеца трябваше да бъдат изготвени и приети подзаконовите нормативни актове.

Самата стратегия беше изготвена от икономическото министерство с помощта на консултанти от Минния университет в Леобен - Австрия, на Минно-геоложкия университет, БАН и т.н. още преди две години, направено беше и обществено обсъждане. Документът обаче така и не беше приет.

Административни и законови неуредици

Голяма част от предложенията на бранша са свързани с промени в секторния или други закони и засягат проблеми като прозрачността на конкурсите за разрешения и концесии и незаконния добив. Ключово искане е да се ускорят процедурите за предоставяне право на ползване, отчуждаване и промяна предназначението на земи, когато една компания е получила право за търсене или добив. Според БМГК процедурите на общинско, областно и държавно ниво трябва да приключват за най-много 3-4 месеца. Оттам предлагат да се определят задължителни срокове за произнасяне от ведомствата и персонални санкции за неизпълнение.

Има много оплаквания за забавяне на преписките с повече от година в Министерството на земеделието и храните (МЗХ), посочват от бранша. Това принуждава фирмите да си вадят нови оценки за площи по няколко пъти, тъй като валидността им е до 6 месеца. Това обяснява защо за последните 25 години нито едно ново находище на руди или въглища не е влязло в експлоатация. В нормалните страни експлоатацията обикновено започва след 6 до 8 години от началото на проучването.

Подкрепа срещу спекулации

От сектора търсят подкрепата на държавата и по два въпроса, с които често се спекулира с политически цели. Единият е за концесионните такси, за които периодично се появяват твърдения, че са прекалено ниски и трябва да бъдат повишени. Според анализ на камарата таксите в България са съпоставими с тези в другите европейски страни с близки природни и икономически условия. "При всички случаи призивите за натиск върху бизнеса за промяна на всички вече сключени концесионни договори или за увеличение на концесионните такси в бъдещи концесионни договори повече от други подобни европейски държави ще продължи да отблъсква инвеститорите от България", посочват от БМГК. От бранша предлагат също концесионните такси да се въведат в ЗПБ, а не да се регулират от отделна наредба, както е сега.

Другият сериозен проблем за компаниите в индустрията са атаките от псевдоекологични организации. "Голяма част от неправителствените организации (НПО) са със съмнителна легитимност и проводници на политически и корпоративни конкурентни интереси или се препитават от рекет и имитират активност, за да получават субсидии", категорични са от БМГК. Оттам уточняват, че такива НПО не се интересуват от научни и професионални факти и добри практики и настройват обществото срещу индустрията, което срива имиджа на страната и отблъсква инвеститорите.

Проблемът се дължи на това, че няма ясно определени критерии за професионална квалификация и компетентност на представителите на НПО, което води до възникване на съдебни спорове на базата на неекспертни твърдения. От бранша предлагат да се допълни законодателството, така че НПО да могат да бъдат съдени от компании, станали жертва на публични лъжи и безпочвени клевети.

Технологии

От сектора искат институционална подкрепа и за използването на технологии, които не се прилагат в България заради отпор от страна на екоорганизации, въпреки че на европейско ниво забрана за тях няма. Такива например са цианидните технологии при добива на злато, които позволяват да се оползотвори много по-голяма част от метала в рудите. Освен това крайният продукт е с много по-висока добавена стойност, тъй като е злато, а не концентрат.

Като мотиви от камарата посочват решение на Европейската комисия (ЕК) от юни 2010 г. в подкрепа на цианидните технологии. То беше взето взето в отговор на резолюция на европарламента, призоваваща за тяхната забрана. Според комисията общата забрана на цианиди не е оправдана, тъй като съществуващото законодателство съдържа точни и строги изисквания за безопасност на съоръженията за минни отпадъци. "Крайните стойности за съхранение на цианид, както са определени в директивата (Директива 2006/21/ЕО - бел. авт.), са възможно най-строгите и на практика налагат стъпки за унищожаване на използвания цианид преди неговото съхранение", се казва в решението на ЕК.

От камарата настояват и да отпадне забраната за проучване на възможностите за добив на шистов газ, като цитират резолюция на Европейския парламент от ноември 2012 г., която на практика вдигна мораториума върху шистовия газ и препоръча мерки за оценка на въздействието. Още когато българският парламент наложи мораториум върху технологията в началото на 2012 г., от камарата коментираха, че България не трябва да си затваря вратичката пред проучванията за шистов газ. Досега обаче никое правителство не посмя да си рискува политическото спокойствие и да отмени забраната. Така по-рано тази година единственият кандидат да прави проучвания - американската Chevron, закри офиса си в страната.

Предложенията

1. Мерки за подобряване условията за бизнес в страната и привличане на инвестиции.

2. Приемане на национална стратегия за устойчиво развитие на минерално-суровинната индустрия.

3. Изменения в Закона за подземните богатства, които да решат различни проблеми.

4. Спешни промени в енергетиката, които да гарантират необходимите количества електроенергия на индустрията и да компенсират повишените й разходи.

5. Да се правят изменения и допълнения на действащите закони, а не да се подготвят нови закони.

6. Да не се допуска спекулиране и политизиране на въпроса с концесионните такси.

7. Подкрепа за използването на цианидни технологии при добив на злато.

8. Отпадане на забраната за проучване за шистов газ.

9. Преразглеждане на Наредба Н-4 на МОСВ от април 2013 г. за качествата на повърхностните води и отпадане на немотивирани от европейските директиви ограничения.

10. Регулиране на взаимоотношенията на държавата и бизнеса с неправителствени екологични организации.

11. Да се осигури финансиране за отстраняването на стари екологични щети на неработещи държавни съоръжения.

12. Преписките по учредяване право на ползване и промяна на предназначението на земи да не се проточват повече от 3 месеца.

13. Създаване на регионални минноспасителни служби.

14. Спешно да се утвърди правилникът по безопасност в сектора.

15. Координирани усилия на управляващи, бизнес и академични среди за осигуряването на квалифицирани кадри.
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


5 коментара
  • 911

    Против! Против! Против! Против! Против!

    Да си ползват цианидните технологии в собствените страни! Марш от България!

    Концесиите на чуждите фирми са поредния начин за ограбване на България и българския народ, нито една концесия не трябва да се случва без обществено обсъждане и съгласието на хората, които живеят там!

    Затова ги бъркат сроковете, защото хората не искат да бъдат тровени от алчните компании, които не могат за месец-два да си покрият гешефтите!

    В момента тече поредната подписка на жители СРЕЩУ възможностите за даване на концесия на земя за златодобив - в района на планина Верила. Верила е екологично чист район, естествена връзка между основните вододайни райони в България - Витоша и Рила.

    И още един пример с канадските фирми, каквато е и Дънди Прешъс Металс. Дънди експлоатира находището в Челопеч, където има злато (по оценка от преди няколко години, когато цената на златото беше доста под 1000 $ на унция), за около 6 млрд. $, също сребро за още около 1.5 млрд., мед и други цветни метали (не помня колко им беше оценката). За експлоатацията и съсипването на целия район там, България щеше да получи 60 млн. $. ЗА ПЕРИОДА НА КОНЦЕСИЯТА! (10 или 15 г.!). През 2009 г. (вероятно заради цената на златото, актуализираните оценки на находището и т.н.) сумата е актуализирана до 51 млн. лв. на година.

    И аз питам - в кой затвор лежи престъпникът, който продаде България за 60 млн. $ (или под 1% от оценката на залежите тогава) и в кой ще лежат всички тези, които пускат чуждите компании да тровят и съсипват България???

  • 2
    samolevski avatar :-|
    Само Левски

    До коментар [#1] от "911":

    Заради образи като този "911" безработицата и бедността в България ще расте!

  • 3
    tsvetko_51 avatar :-|
    tsvetko_51

    Като във всички преговори, на мен ми изглежда, че авторите на тези искания са доста попресилили и констатциите за положението и мераците за изменения, в тяхна полза разбира се:), за да има терен за преговори и в крайна сметка, да спечелят поне в някое отношение.
    Ако на мен нещо ми прави лошо впечатление или най-малкото изглежда като някакво недооценяване и несъобразяване, това е, че поставят тези въпроси пред служебното правителство. С това поставят последното в много неудобно положение и поставят и собствената си кауза, ако не пред риск, то пред сериозни затруднения за реализацията.
    Ако са 100% прави, било като цяло, било в отделни пунктове и правителството каже "Да", не искам да си представя воя на медии, експерти, политици, да не говорим за отчаяни атакисти, като по-горе пишещия, дето им се привиждат милиарди, ама все в чуждите джобове.
    Ако каже "Не", ще излезе, че или има лично някакво отношение, или е некомпетентно или (това е любима теза) е свързана с други, конкурентни на заявителите групи и оказва натиск върху днешните представители на този отрасъл.
    И остава, най- възможния изход, да се замотават работите, за да не изпадне в едно от горните положения.
    С това обаче, нито се подобрява бизнес климата, не се помага за евентуално разкриване на допълнителни работни места, дори в известен смисъл се пречи и като безплатно приложение, се затвърждават и без това развитите умения на държавните чиновници да бавят топката с години.
    Иначе по същество, малко неясен и скрит остава смисъла на точка 4, за изменеия в енергетиката, дето става дума за осигуряване, но и за цената на енергията. Досещам се, че има желания да сключват свободно договори с производителите ( да познаем от първия път - с АЕЦ) за доставка на взаимоизгодни цени. В тази схема печелят АЕЦ, поради ниската ФЗЦ, има какво да се добави и потребителя, който договаря под пазарните цени, като има само такса/цена за преноса.
    С това се изключват техните частни ползи, но като цяло за нас, потребителите и за енергетиката като система, нещата само се влошават. Има сигурно и други подобни желания, като работа на хора които са навътре в проблемите да ги решават, но пак казвам, не сега и не към това правителство.

  • 4
    911 avatar :-|
    911

    До коментар [#2] от "Само Левски":

    Съжалявам, ако сте останали с впечатлението, че от съмнителни концесионни договори България ще цъфне и върже икономически...

  • 5
    911 avatar :-|
    911

    До коментар [#3] от "tsvetko_51":

    Благодаря за това, че сте прочели коментара ми.

    Да допълня относно "милиардите, дето ми се привиждат, ама все в чуждите джобове":

    Числата, за който говоря, цитирам по памет от отчета на ръководството на Дънди Прешъс Металс до акционерите за 2009 или 2008 г. (не помня вече).

    Обаче на сайта на Дънди (http://www.dundeeprecious.com) може да се видят актуални документи (вкл. отчета за 2013 г. и т.н.) - тук:

    http://www.dundeeprecious.com/files/annual_report/2013%20DUNDEE%20ANNUAL%20REPORT.pdf

    http://www.dundeeprecious.com/files/doc_downloads/AIF2009_033110.pdf

    http://www.dundeeprecious.com/files/factsheets/DPM%20Fact%20Sheet%202014.pdf

    В тези документи Дънди официално предоставя информация за това на какъв обем се оценяват находищата, колко злато са вадили за годината, както и колко са реализирали (вкл. печалбата). Съответно всеки може да си сметне колко си милиардите "които ми се привиждат" - както от злато, така и от мед.

    Проблемът е, че водени от алчността си чуждите компании ще се мъчат всячески да прокарат съмнителните си проекти - неслучайно се атакува временното правителство. Както ще бъде и за следващото, независимо коя партия ще е водеща.... А възможности за корупционни практики, както добре знаете, не липсват.

    Казвам съмнителни проекти, защото проектът за Верила, срещу който местните се борят, е точно такъв - след като веднъж вече е отхвърлено предложение за концесия в този район, сега има второ искане, само че за още по-голям терен. Предлаганата технология е на база на цианиди (!) , които са силно отровни съединения и са меко казано опасни в зона, която е основно водосборна за целия регион - както за язовир Студена, който е питеен и който захранва Перник и региона, така и за други извори (по-трудно да се установи, понеже при карстовите извори в региона, водите се явяват на километри от мястото на попиване).

    Пак казвам - проекти, които не са разяснени на жителите в региона, които не са съгласувани и защитени - както правно, икономически и със съответните еко-служби - въобще не служат на страната, на гражданите!

    И ако хора като "Само Левски" по-горе си мислят, че в подобни проекти е разковничето срещу безработицата и бедността в България, то те са или подведени и грешно информирани, или глупаци, или лицемери и подлеци, които имат пряк интерес от подобни "инциативи".


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход