НА ЖИВО от 10:00 ч.: Банките и бизнесът

Част от изтеглените депозити са се върнали в банковата система

В същото време кредитирането отново е отчело спад през юли

Нарастването на депозитите е с 369.1 млн. лв. при малко над 1 млрд. лв. изтеглени през юни.

През юли част от изтеглените депозити са се върнали в банките. След като месец по-рано бяха изтеглени малко над 1 млрд. лв. от банковата система, впоследствие е имало връщане на средства по влогове. Данните на БНБ от паричната статистика за юли 2014 г. показват, че нарастването на депозитите е с 369.1 млн. лв. общо за фирми, домакинства и финансови предприятия. В същото време кредитирането отново е отчело спад.

Напред-назад

След трескавото теглене, превалутиране, прехвърляне към чужбина и затваряне в сейфове в трезорите на банките от последните две седмици на юни през миналия месец е имало слабо завръщане на средства в системата (виж графиката). Тегленето на над 1 млрд. лв. от банките през юни отрази събитията в сектора около Корпоративна търговска банка (КТБ) и ПИБ.

Корпоративна банка беше поставена под специален надзор на 20 юни, като по думите на управителя на БНБ Иван Искров до това се е стигнало именно заради теглене на средства от банката, започнали още на 16 юни, но увеличили се "драстично" след сигнала за обвинението срещу подуправителя на "Банков надзор" Цветан Гунев на 18 юни за престъпление по служба.

В края на следващата седмица на масирани тегления на средства беше подложена и третата по големина банка в сектора – ПИБ. Изтеглянето на средства започна още на 26 юни, а на следващия ден от институцията обявиха, че са изплатили на клиенти общо над 800 млн. лв. Банката получи ликвидна подкрепа от държавата, която набра средствата през извънредна емисия ДЦК от други банки.

Отчетите на банките за второто тримесечие, публикувани от БНБ в края на юли, показаха движението на парите в сектора. Големите тегления са били от КТБ (907 млн. лв.) и от ПИБ (788 млн. лв.). В същото време част от изтеклите средства са се насочили към други банки и така са останали в системата – данните показаха нарастване при Уникредит Булбанк, Сосиете женерал Експресбанк, Алианц банк, клоновете в София на френската BNP Paribas и гръцката Alpha bank.

Кредитите отново се свиват

Случилото се през втората половина на юни в сектора е оказало ефект и върху кредитирането. След петмесечно нарастване на фирмените заеми през миналия месец те отново намаляват – със 74.7 млн. лв. (0.2%) до 35.9 млрд. лв. Спад има и при кредитите за домакинствата – с 16.3 млн. лв. (0.09%) до 16.6 млрд. лв., след четиримесечно нарастване.

При домакинствата намалението идва от жилищните кредити. При тях се увеличават и лошите и преструктурирани заеми през юли спрямо предходния месец (на годишна база намаляват). Потребителските и фирмените в тази категория намаляват на месечна база, като първите на годишна се увеличават, а вторите – намаляват. Общият обем на лошите и преструктурирани заеми в края на юли е 9.631 млрд. лв., като леко намалява спрямо предходния месец (с 8.6 млн. лв.), а делът им е 22.2% от общия кредитен портфейл.

Освен че летният сезон не е особено активен за бизнес, явно юнските сътресения в сектора са оказали влияние върху търсенето на кредити, както вероятно и върху предлагането. Много е вероятно това да не остане само лятна летаргия, тъй като ситуацията с КТБ не върви към разрешаване, а тъкмо напротив – не се вижда такова поне до ноември. Новият одит е предвиден да започне чак след средата на септември и да приключи на 20 октомври.

Така, без да има яснота какво се случва с четвъртата по големина банка в сектора, логично е останалите банки да преминат към по-предпазливо поведение и стратегии на изчакване. "Замразяването" на проблема с КТБ на практика стопира бизнеса в сектора или поне го затруднява.

В последното си издание на "Икономически преглед" БНБ беше направила допускането, че кризата около КТБ, продължаваща и в момента, може да се отрази негативно върху кредитирането - и търсенето, и предлагането. "Повишаването на вътрешната несигурност във връзка с поставянето на КТБ под специален надзор може да доведе, от една страна, до нарастване на предпазливостта на банките при отпускане на кредити, а, от друга, до влошаване на нагласите на фирмите и домакинствата и съответно до намаляване на търсенето на кредити", се посочва там.