Брутният външен дълг е близо до рекордните си стойности
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Брутният външен дълг е близо до рекордните си стойности

През юни финансовите институции са получили нетно 116.8 млн. евро.

Брутният външен дълг е близо до рекордните си стойности

През юни БНБ отчита увеличение с 55 млн. евро до 37.915 млрд. евро

14631 прочитания

През юни финансовите институции са получили нетно 116.8 млн. евро.

© Надежда Чипева


Брутният външен дълг на България се е увеличил с 55 млн. евро през юни до 37.915 млрд. евро (около 93.6% от БВП), показва статистиката на БНБ. С месечното нарастване дълговете на държавата, банките и компаниите към чуждестранни кредитори се доближават до рекордната стойност, регистрирана през април тази година – 37.94 млрд. евро. През май беше отчетено единственото понижение за тази година – с 0.22% спрямо предходния месец.

За брутния външен дълг няма ограничение какъв процент трябва да е от БВП (както е за общия държавен дълг - до 60% според правилата на ЕС), тъй като там основната част е на частния сектор, а държавата няма как да регулира кредитите му от чужбина. Все пак силното му нарастване понякога може да дава притеснителни сигнали. През последните години нивото се запазва стабилно, като през някои години дори намаляваше - по време на кризата повечето банки майки от Европа изтегляха депозитите си от българските си подразделения, осигурявайки си ликвидни средства.

В момента задълженията на държавните и частните фирми към нерезиденти намаляват, свива се и кредитирането на чуждите компании майки към българските предприятия, в които имат дялово участие. В първия случая понижението е с 38.6 млн. евро до 12.828 млрд. евро, а вътрешнофирменото кредитиране се е свило с 60.8 млн. евро до 15.878 млрд. евро.

Банковият сектор

При банковия сектор тенденцията е друга. През юни финансовите институции са получили нетно 116.8 млн. евро. В рамките на месеца отвън са постъпили 301.8 млн. евро, от които 233.4 млн. евро са под формата на краткосрочни депозити, а 68.4 млн. евро като краткосрочни и дългосрочни заеми. В същото време през юни са изплатени 193.1 млн. евро - 27 млн. евро краткосрочни заеми и 164.3 млн. евро дългосрочни.

Юни е поредният месец тази година, през който задълженията на банките към нерезиденти растат. Това увеличава пасивите, съответно ресурса за кредитиране. За сравнение - през 2013 г. от българската финансова система излязоха 700 млн. евро. След началото на кризата единствено през 2012 г. брутният външен дълг на банките се увеличи – с 800 млн. евро. Предходните три години от финансовата система в посока нерезиденти изтичаха средно по 1.1 млрд. евро на година.

Държавен дълг

Брутният външен дълг на сектор "Държавно управление" в края на юни 2014 г. е 3.354 млрд. евро, или 8.3% от БВП. Прибавяйки към тази сума заемите към държавните компании и държавно гарантирания дълг на частния сектор, външният дълг на публичния сектор достига 4.021 млрд. евро. Данните показват, че основната част от публичните задължения към чуждестранни кредитори са под формата на дългосрочни заеми – 2.380 евро. Емитираните облигации са на стойност 973.4 млн. евро.

Брутният външен дълг на България се е увеличил с 55 млн. евро през юни до 37.915 млрд. евро (около 93.6% от БВП), показва статистиката на БНБ. С месечното нарастване дълговете на държавата, банките и компаниите към чуждестранни кредитори се доближават до рекордната стойност, регистрирана през април тази година – 37.94 млрд. евро. През май беше отчетено единственото понижение за тази година – с 0.22% спрямо предходния месец.

За брутния външен дълг няма ограничение какъв процент трябва да е от БВП (както е за общия държавен дълг - до 60% според правилата на ЕС), тъй като там основната част е на частния сектор, а държавата няма как да регулира кредитите му от чужбина. Все пак силното му нарастване понякога може да дава притеснителни сигнали. През последните години нивото се запазва стабилно, като през някои години дори намаляваше - по време на кризата повечето банки майки от Европа изтегляха депозитите си от българските си подразделения, осигурявайки си ликвидни средства.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    chicago514 avatar :-|
    chicago514

    Дет са вика-Дълга расте и дебелее,а народа реве и изпосталява.

  • 2
    wmz04371669 avatar :-|
    Благодетел

    БНБ отново доказват,че най-подходящата за тях работа е да произвеждат СТАТИСТИКА и да я публикуват,като за тази си "важна и полезна" дейност са много добре заплатени! БРАВО на БНБ, но с загърбвайки други свой основни дейности, като БАНКОВ НАДЗОР с много добри темпове подпомагат увеличаването на държавните заеми и съотнощението им изразено в изготвената им СТАКМИСТИКА!!!

  • 3
    today avatar :-|
    today

    Благодарете на Орешарски, че успя да спретне такъв експертен кабинет (е, вярно, той за повечето разбра пост фактум, че ги предлага, но както и да е). Иначе кой щеше да докара дълга до рекордни нива за такива кратки срокове?
    Но и това не е толкова важно, нека да теглим заем за 7-ми блок в Козлодуй, нищо, че е излишен, нека да теглим заем и за Южен Поток, нищо, че и той е излишен.

  • 4
    ivanko77 avatar :-|
    ivanko77

    Няма как в държава, която разчита на вноса, да не расте външния дълг! Все пак като не произвеждаш, а потребяваш трябва да дойдат от някъде средствата за това потребление. Тук вината на държавата е най-вече в тормоза на българският производител и толерирането на чуждия такъв, но огромна вина и има и самото население, което при равни условия би избрало чуждото, а не българското.

  • 5
    t_ avatar :-|
    t_

    До коментар [#3] от "today ;)":

    Четете бе хора! От статията излиза не че държавата е натеглила заеми, дори не че и фирмите са го направили, а че банковият сектор е привлякъл средства. Което би трябвало да насочи повече средства за кредитиране. Държавният дълг не е чак фрапиращ или пък да е пораснал двойно.

  • 6
    t_ avatar :-|
    t_

    До коментар [#4] от "ivanko77":

    Е то това с избирането на българското и небългарското си има дълбоки корени и българските производители също доста се стараят да не ги изберат.

  • 7
    kas39387266 avatar :-|
    Николай Маринов

    Новият заем от 16 млрд. беше напълно излишен! Валутните резерви бяха достатъчни, за да се покриват текущите плащания! Защо Тиквата зароби България? Може би, за да си бетонира управлението и далаверите!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK