НЕК плаща повече само на избрани фирми

68-90 процента от дължимите плащания са получили предпочетените фирми, други са взели под четвърт от парите си.

Националната електрическа компания (НЕК) е платила малко над половината от тока, който е получила от производителите през първите седем месеца на годината. Това става ясно от справката, публикувана на сайта на Министерството на икономиката и енергетиката, след като приключи назначената от вицепремиера Екатерина Захариева проверка.

Данните показват още, че докато някои дружества са получили почти всичките си пари, на други им е платено по-малко от четвърт от дължимите суми. Най-изрядни изглеждат плащанията към тецове, които работят на въглища. Според източник на "Капитал" инструкциите на Българския енергиен холдинг (БЕХ) към НЕК са били именно такива - да се плаща на фирми, които осигуряват работа на миньорите. С две изключения - американските "Контур глобал Марица-изток 3" и "Ей И Ес - 3С Марица-изток 1", които работят с български лигнити, са сред най-ощетените. В същото време видинският ТЕЦ, който използва вносни въглища, е сред фаворитите. Като цяло, като се изключи държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", се оказва, че НЕК е платила най-много на фирми, свързани или с Христо Ковачки, или с бизнес партньорите Георги Христозов и Борислав Лоринков.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Познат любимец

Най-много от парите си (91%) е взела ТЕЦ "Марица-изток 2", което едва ли е изненадващо, като се има предвид, че е собственост на БЕХ. Четири от следващите шест дружества се контролират от Христо Ковачки. Формално собственици на ТЕЦ "Бобов дол", "Брикел", "Топлофикация - Сливен" и "Топлофикация - Перник" се водят различни дружества, повечето от тях доскоро с офшорна регистрация. След като в началото на годината влезе в сила закон, който забранява на офшорки да развиват определени дейности в страната (включително такива, които изискват енергиен лиценз), фирмите на Ковачки започнаха да сменят номиналния си собственик с такъв, регистриран в страни от ЕС като Великобритания или Кипър. От списъка се вижда, че топлофикациите от групата на Ковачки, които използват газ, са сред най-потърпевшите от забавените плащания на НЕК.

Ковачки е известен основно като собственик на въглищни мини (на практика всички без държавната "Марица-изток"), няколко централи на въглища, всички средноголеми топлофикации (освен тези в Сливен и Перник също в Бургас, Враца, Плевен, Велико Търново, Габрово и Русе), както и на други предприятия извън енергетиката. Звездата му изгря по времето на кабинета "Сакскобургготски", но развитието на бизнеса му показва, че се чувства удобно и при другите управления. През 2007 г. основа своя политическа партия - "Лидер", която почти прескочи бариерата за влизане в европейския и българския парламент. Връзките му с БСП изплуваха преди изборите миналата година, когато журналистическо разследване показа, че работниците в мините му са притискани да гласуват за социалистите. За изборите през октомври тази година пък "Лидер" направи коалиция с "България без цензура" на бившия телевизионен журналист Николай Бареков.



От групата излязоха и със съобщение до медиите. Според него към края на юли 2014 г. задълженията на НЕК към "Топлофикация - Перник" са двойно по-големи от посочените в справката. "Интересен е фактът, че "Булгаргаз" начислява лихви за забавените плащания на "Топлофикация - Плевен", но в същото време НЕК не приема лихвите за забавените плащания към "Топлофикация - Плевен"," се казва още  съобщението.

Кой още печели

Не по-малко интересни са и другите две дружества високо в списъка с най-големи плащания от НЕК - ТЕЦ "Свилоза" и "Видахим". Формално компаниите имат различни собственици. До 2003 г. ТЕЦ "Свилоза" беше част от едноименния производител на целулоза, но сега като акционери с по 50% фигурират Socolex LLC със седалище в Хонконг и IT Consruction LTD с адрес на управление в Делауер. Във "Видахим" мажоритарен акционер е "Пристисгруп - водно строителство" (близо 74%).

Според източници на "Капитал" обаче собствениците на ТЕЦ "Свилоза" са свързани с тези на "Видахим", а основните фигури зад тях са Георги Христозов и Борислав Лоринков. Първият е заемал различни ръководни длъжности в държавната енергетика. Допреди две седмици беше в съвета на директорите на БЕХ, където беше назначен по времето на правителството "Орешарски". Преди това, от края на 2007 г., той беше изпълнителен директор на ТЕЦ "Марица-изток 2". От октомври 2013 г. до средата на юли тази година беше и член на съвета на директорите на АЕЦ "Козлодуй". Христозов продължава да е в борда на "Мини Марица-изток".

Още преди приватизацията на "Брикел" Христозов е бил изпълнителен директор на предприятието. След като дружеството е приватизирано, Христозов е поканен от Лоринков да инвестират във "Видахим" и така той става миноритарен акционер и изпълнителен директор на дружеството. Преди да влезе в държавната енергетика, той прекратява дяловото си участие, но в енергийните среди упорито се говори, че е сред реалните собственици на видинското предприятие.

Лоринков пък стои зад русенската "Пристисгруп - водно строителство". Пак с него се свързват фирмите "АВВ електрифициране" и "Енерджи маркет", които търгуват с електрическа енергия, въпреки че формално собствениците са други.

През последните десетина години Христозов и Лоринков са се радвали на политическа опека най-вече от БСП, въпреки че подкрепа им е оказвана и от други цветове управляващи. Така например между 2009 и 2013 г. Лоринков беше парламентарен сътрудник на депутата от ГЕРБ Пламен Тачев.

Нов механизъм за разплащане Предстои да се изработи механизъм за равномерно разплащане с всички участници по веригата на производство и доставка на електроенергия съобразно постъпленията в НЕК. Това каза Екатерина Захариева след приключване на проверката. Според министъра на икономиката и енергетиката Васил Щонов обаче държавната компания разполага едва с 50% от средствата, необходими да се разплати с производителите на енергия. Дружеството губи по 50 млн. лв. месечно заради ценовите решения на енергийния регулатор, чиято цел беше да се предотврати поскъпването на тока за бита.