Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
19 29 авг 2014, 17:05, 15831 прочитания

Как бяха изхарчени 325 млн. лв. за 6 месеца

Програмата за общини и министерства на кабинета "Орешарски" продължи все така бързо и без ясни правила и контрол, както започна

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

500-те милиона на кабинета "Орешарски"

Пътен жест за избрани

Основната част от отпуснатите за пътища 50 млн. лв. са пряка финансова инжекция за големите строителни компании, получена без състезание.

Няма много румънци, чиито имена да се срещат по сгради и улици в България. Козмин Моци, героят на "Лудогорец", който ги класира в Шампионската лига тази седмица, ще се превърне в един от тях, след като се появи новата трибуна на стадиона в Разград. Собственикът на клуба Кирил Домусчиев обяви, че трибуната ще носи името на Моци. Ако Домусчиев не се шегува, румънецът ще трябва да благодари за това на Пламен Орешарски.

Ремонтът на стадиона в Разград е финансиран с над 3 млн. лв. от програмата "Развитие на регионите", която бившият кабинет състави и раздаде светкавично през февруари тази година. Интересното при него е, че спечелилата поръчката компания - "ЕИС-Строителна компания", е свързана с... братя Домусчиеви. Фирмата взе проекта миналия месец, като предложи с под 1000 лв. по-малко от единствения си конкурент.
Общинската процедура е проведена редовно и доста бързо, но това, което оставя лош вкус в устата, е нейната предистория. В последната година Домусчиев настояваше общината да поеме част от ремонта на "Лудогорец арена" като демонстрация на подкрепа от местната власт за неговите настоящи и бъдещи инвестиции в клуба и стадиона. "Ако общината отпусне 20% от 20 милиона, ние ще осигурим останалите. Ние с брат ми ще осигурим 16 милиона и да започне строежът на стадиона напролет", каза миналия ноември Домусчиев.


В края на миналата година кметът Денчо Бояджиев обяви: "Когато от футболния клуб изготвят проекта, те ще го представят пред общинския съвет, който ще вземе решение относно участието на община Разград като партньор, тъй като стадионът е публична общинска собственост." С други думи, клубът на Домусчиев е изготвил проект за ремонта, който е представен на общината, тя е взела пари от държавата, за да го изпълни, а друга фирма на Домусчиев ще спечели част от тези пари.

Дори това да е най-прозрачната процедура на света, подобни съвпадения оставят горчивото усещане, че в бързането да раздадат парите, взети от държавата, общините не са подходили по най-чистия и пазарен начин. Според справка на сайта на Министерството на финансите, към август месец общините са направили поръчки за почти 230 млн. лв, при отпуснати 289 млн. лв. - т.е. почти целият ресурс е вече оползотворен за рекордното време от 6 месеца от отпускането на парите. Предвид двойно по-бавните темпове, с които се движат подобни процедури по европейските проекти, може да се направи предположение, че или местните власти внезапно са станали двойно по-ефективни и сръчни в поръчките, или не всички правила са били спазени.

Бързи пари



Миналата седмица министърът на финансите Румен Порожанов обяви, че тъй като миналото правителство не е направило предложения от самото него контрол кои поръчки се движат и кои не, служебното ще даде срок до 15 септември за приключването на поръчките и всички останали средства ще се върнат в бюджета. Очакванията са това да са около 150 млн. лв. За разлика от свръхактивните общини, които вече са раздали 317 проекта и дори са завършили 43, държавните институции са свършили едва 9 ремонта на пътища, които де факто са без поръчки, а са раздали договори за около 95 млн. лв. при бюджет от 210 млн. лв. (виж текста и справката). Но мудността не е нещо изненадващо за министерствата - на запитване на "Капитал" за изразходваните по програмата пари, единствено министерството на околната среда и водите отговори бързо и адекватно. Повечето институции се намират в процес на завършване на поръчки и не е ясно колко от тях ще успеят преди идването на крайния срок, но там ситуацията не е по-бистра, отколкото е в общините. За пример е решението на министъра на здравеопазването Мирослав Ненков, който спря поръчките на предшественика си заради ограничителни условия, неточни изисквания, недообмислени схеми и др.

На този фон общините са доста по-бързи. Към момента при местната власт има рискови близо 50 проекта, защото 14 от тях се обжалват, а 35 са още на етап възлагане (информацията е без областите Варна и Хасково). Но те се надяват да приключат възлагането преди 15 септември, а изпълнението - до края на годината. Например кметът на община Омуртаг Неждет Шабан каза пред "Капитал", че проектите му ще бъдат започнати в срок, въпреки че всички към момента са в рисковия списък. Повечето тръжни процедури са проведени още през пролетта или до средата на лятото, за да се вмести изпълнението в активния строителен сезон. Разговорите с кметовете, чиито общини получиха по-сериозно финансиране по програмата, показаха, че по всички проекти се работи и те не очакват риск от загуба на средства. На повечето места в тръжните процедури са договорени и по-ниски цени от прогнозните. Емил Савов от сдружението на общините казва, че не може да има сравнение, защото този път проектите са били много по-лесни и малки, а общините са били готови с тях предварително, което е улеснило процеса.

Това не е изненадващо предвид факта, че над 110 от общинските проекти са за реконструкция или ремонт. Както обясни експерт, това е най-лесният възможен начин за харчене на общински пари по перото "капиталови разходи", защото не се изисква задълбочен проект и проучвания, каквито обикновено са нужни при европроекти или при строителството на нова инфраструктура.

Така например е направило Харманли, което трябваше да получи 7.4 млн. лв. за общо пет проекта. Според кмета Михаил Лисков (БСП) по всички проекти се работи и до края на годината се очаква да приключи строителството. Същото ще направи и Омуртаг, където например в село Камбурово (1200 души) ще бъдат похарчени 400 хил. лв. за "реконструкция на зелени площи", което включва 900 м алеи, 50 иглолистни дървета, 500 храсти, детски игрища и т.н.

Но такива проекти са нищо на фона на това, което се е случило в Русе (виж карето). Там ситуацията е решена още по-бързо, като общината де факто е получила 9 млн. лв. и ги е прехвърлила на инвеститора в мащабния проект Grand Plaza в центъра на града, срещу което трябва да получи собственост върху недовършен паркинг в обекта. За да го ползва, тя ще чака строителят да завърши спортната зала, като получи кредитиране по еврофондовете, както планира. Към цялата тази бъркотия се допълва фактът, че общината така или иначе има дял в дружеството, тъй като е апортирала в него право на строеж. От общината уточниха за "Капитал", че тепърва ще търсят още средства за завършване на въпросния паркинг. "Такива са пазарните реалности", обобщиха от община Русе.
 
Кашата в Русе

Проектът започва 2007 г. с регистрирането на компанията "Проект Русе", в която общината си подели собствеността с дружеството "Мол Русе инвест" ("Приста порт", преименувана на "Международна компания за инвестиции и развитие", "Денси строй" и "Готи" свързана с бившия директор на "Проект Русе" Райчо Райков).

Идеята бе компанията да завърши започната години по-рано спортна зала на общински терен срещу което да получи правото да изгради търговски център с хотелска и бизнес част. За целта община Русе апортира в дружеството правото на строеж за спортната зала плюс незавършеното строителство. След приключването на проекта собствеността върху сградите и съоръженията трябваше да бъде поделена между частния инвеститор и общината.

Седем години по-късно обектът още не е завършен, а преди няколко месеца община Русе наля в него и отпуснатите от правителствената инвестиционна програма 9 млн. лв. – този път за собствеността върху огромния подземен гараж на три нива с разгъната площ от над 16 хил. кв.м. Според Имотния регистър прехвърлянето на собствеността е станало през април.

Пито-платено

Което ни води до по-големия въпрос около тази програма. Както "Капитал" отбеляза още при създаването й, проблемът не е в идеята, защото общините наистина имат нужда от допълнителни средства за инвестиции извън европейските фондове, а капиталовата им субсидия бе орязана през последните години брутално.

Справка от тази седмица показа, че в България еврофондовете финансират 72% от публичните инвестиции при среден процент за ЕС от 11%. Това е потресаваща разлика и доказва, че държавата през последните години се е оттеглила изобщо от идеята да инвестира собствени пари в развитието си. Както отбелязва кметът на Мездра Иван Аспарухов, тези милиони са де факто орязаната капиталова субсидия на общините, само че раздадени с повече помпозност и по-видимо. Мездра например ги е използвала за ремонт на пътища, спортни площадки и завършване на спортната си зала.

Проблемът обаче е първо в смисъла на много от финансираните проекти и второ - в контрола. Хиляда души в село в Омуртаг най-вероятно нямат спешна нужда половин милион да се харчи за детски игрища и иглолистни дървета и не всички поръчки, минали през Агенцията за обществени поръчки, са съобразени с правилата, както доказаха общинските проблеми с европейските пари тази година. Аспарухов, който изразява мнението на много от кметовете, твърди, че няма особен проблем. "Големият контрол при "Околна среда" да не доведе до нещо по-добро?", попита той. Според него е достатъчно Сметната палата да проверява общинските поръчки, както и досега.

Но истината е, че проблеми с общините и министерствата има. Обществените поръчки са огромен инструмент за разпределяне на средства, който централните и местните власти продължават да използват често само в привидно съответствие със закона. Строгият контрол на еврофондовете може и да пречи понякога на по-бързото усвояване, но гарантира изчистването на системата - бавно и трудно, но сигурно. Тази програма имаше проблем с контрола още от самото начало, когато кандидатстващите прилагаха един (1) лист хартия, с който оправдават проекта си и получаваха съответните милиони, а министерствата дори нямаше нужда да полагат такива усилия и пуснаха общи задания, които след това да преформатират, както решат. Това, че правителството на Орешарски не е спазило собствения си срок за преглед на програмата, е просто поредното доказателство, че една добра идея винаги може да се изврати. Сега, след изхарчването на парите, единственият контрол, който може да се приложи, са случайните извадки на Агенцията за държавна финансова инспекция и Сметната палата.

А цялата история може да стане още по-цветна, ако Върховният административен съд отмени постановленията, с които се отпускат парите. Жалбата на няколко общини срещу начина на раздаване на парите все още чака решение във ВАС.

Така от това завъртане на държавната рулетка, което струва 500 млн. лв., малка група ще остане доволна. За плащащите сметката -  данъкоплатците, остава да се надяват, че следващото ще е с по-ясни правила и с повече контрол.
 
Какво (не) са направили министерствата

МОН
Обща стойност на започнатите проекти – 10.9 млн. лв.
Сключени са договори от следните университети:

УНСС – 4.9 млн. лв.
МУ -  Плевен – договор за строителство за 2.7 млн. лв. Обзавеждането на обекта ще се извърши чрез публична покана за възлагане на обществена поръчка в началото на месец октомври.
ПУ "П. Хилендарски" - Пловдив – 2.7 млн. лв.
Медицински колеж - Сливен – 483 хил. лв.

МТИТС
Открита е процедура по възлагане на обществената поръчка за "Проектиране на интермодален терминал - Варна", с прогнозна стойност 12 млн. лв. без ДДС.

МОСВ
Подписани споразумения с община Кърджали за строително-монтажни работи и инженеринг за обект "Регионален център за управление на отпадъците - Кърджали" на стойност 6 млн. лв. и за изграждане на регионално депо в Златица с Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) на стойност 4 млн. лв.
Към настоящия момент са сключени 3 договора, свързани с оптимизиране на информационната система за управление на отпадъците на обща стойност 558 хил. лв. и се провеждат обществени поръчки за 18 проекта, които са в напреднал етап и се очаква да бъдат подписани договори с изпълнители преди средата на септември.

МРР
В изпълняваната от Министерството на регионалното развитие програма за решаване на проблема "Сезонен и целогодишен воден режим в някои населени места" са включени 37 проекта на територията на 19 области. Те предвиждат изграждане и реконструкция на водоизточници, довеждащи водопроводи, резервоари, пречиствателни съоръжения за питейни води, помпени станции и вътрешна водопроводна мрежа на населените места. През 2014 г. е предвидено да се извърши проектирането, а за други да се изпълнят етапи от обектите, които могат да бъдат самостоятелно въведени в експлоатация.

По-големи проекти са: "Изпълнение на дейности за осигуряване проводимостта и техническите параметри на водопровода от ПСПВ "Ястребино" до помпена станция Омуртаг", община Омуртаг; "Допълнително водоснабдяване на с. Ружица, община Никола Козлево"; "Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа на с. Прелез"; "Магистрален водопровод "Камчийски пясъци" III етап – участък от с. Старо Оряхово до водоеми в кк"Камчия", община Аврен", "Подмяна на тласкател на помпена станция до напорен водоем за с. Царевец и с. Калинка, община Кърджали" и др.

МЗ
Здравният министър в служебния кабинет Мирослав Ненков прекрати две поръчки, финансирани по тази линия - за спешната помощ и за електронното здравеопазване. Здравното министерство получи 24 млн. лв. за тези проекти. Сега вече няма как да се пуснат поръчките и да бъдат сключени договори по тях до крайния срок, което означава, че най-вероятно парите ще се върнат в бюджета.

МП
30-те милиона, получени по програмата, трябва да отидат за ремонт на "военното НДК" и на съдебната палата във Варна. По първата се чака разрешение за строеж от вече несъществуващото министерство на инвестиционното проектиране, а по втората има обжалване.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ЕК заделя 100 млрд. евро за запазване на работните места ЕК заделя 100 млрд. евро за запазване на работните места

Държавите ще могат да получат изгодни заеми за спасение на нуждаещите се компании чрез нов фонд - SURE

2 апр 2020, 70 прочитания

KBC очаква свиване на българската икономика с 10% 4 KBC очаква свиване на българската икономика с 10%

Оптимистичният вариант е за спад само с 4%, а най-лошият – за 12%

1 апр 2020, 3087 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Пътен жест за избрани

Основната част от отпуснатите за пътища 50 млн. лв. са пряка финансова инжекция за големите строителни компании, получена без състезание.

Още от Капитал
Експериментална ваксина за икономиката

Обявените от правителството икономически мерки за 2.2 млрд. лв. от бюджета изглеждат тромави и недостатъчни за фирмите, а без промени схемата за субсидирана заетост няма да проработи

Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона

Заместник-председателят на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw пред "Капитал"

Масови тестове или карантина без край

България не може да издържи повече от два месеца със спряла икономика, а разхлабване на мерките без масово тестване носи голям икономически и здравен риск

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

Кино: "Двамата папи"

Дуел на възгледи за ценностите във време на изпитание

20 въпроса: Надежда Цекулова

Журналистката е в основата на сайт, който събира научни статии и ресурси на български за коронавируса

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10