За Боян Боев обаче има влязло в сила решение на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ), което отхвърля сигнала срещу него. Мотивите на КПУКИ са повече от интересни. На  първо място тя постановява, че дейностите и функциите, които НЕК и ЕСО осъществяват, са насочени изцяло в публичен, обществен интерес. "Следователно не може да се формира частен интерес, който да повлияе върху обективното и безпристрастно изпълнение на служебните задължения на Б. в качеството му на председател на ДКЕВР." Както коментира адвокат Деяна Марчева, преподавател в НБУ: "Конструкцията на КПУКИ е фрапантен пример за изопачаване на релацията между частен и обществен интерес. Няма как търговско дружество, чийто едноличен собственик е държавата, да действа "изцяло в публичен, обществен интерес" и да не формира частен интерес. Ако това беше вярно, нямаше държавата да учредява различни търговски дружества с различен предмет на дейност." Още по-забавно е, че БЕХ редовно отхвърля исканията за достъп до обществена информация, тъй като "не е юридическо лице, създадено с цел задоволяване на обществени интереси". Тоест самият БЕХ опровергава защитата на Боев.

КПУКИ освен това решава, че тъй като Боев е бил председател на БЕХ, той не е свързан с дъщерните дружества на холдинга, които всъщност подлежат на контрол от ДКЕВР. Според Марчева обаче решението е в директно противоречие с практиката на Върховния административен съд, в която се приема, че след като има непосредствена йерархична връзка между заеманата публична длъжност (например кмет на община) и търговското дружество (еднолична общинска собственост), защото кметът осъществява контрол върху общинските дружества, във всички случаи възниква конфликт на интереси.

Най-фрапантният случай е Еленко Божков, за когото трудно може да се отрече, че се намира в открит конфликт на интереси. До юни 2013 г. той е в управителния съвет на "Пирин Ват", фирма, която експлоатира малки ВЕЦ. Именно те заедно с централите на биомаса бяха най-малко засегнати от мерките на ДКЕВР за ограничаването на зелената енергия. Божков обаче отхвърли обвинението и отказа да подаде оставка за разлика от Младенова и Боев. "Аз съм нарушил нечии корпоративни интереси - едно от разпределителните дружества има арбитражно дело срещу България, става въпрос за 1 млрд. лева, аз съм един от членовете на ДКЕВР, които събираха доказателства в полза на държавата по това дело", мотивира се Божков.

Независими, невинни и нищо не зависещи от тях

Основните проблеми в енергийния сектор се дължат на неразумна политика на няколко поредни правителства, които натрупаха изключителни напрежения в енергийната система. Както подчертават от ДКЕВР, "във връзка с изявление на членове на служебното правителство" комисията е трябвало да се справя с нараснало производство от възобновяеми източници на електроенергия (което е малко над три пъти по-скъпо от конвенционалната енергетика), увеличеното изкупуване на електроенергия по дългосрочни договори (с около 50% по-високи от стандартните цени), натрупани дефицити от минали периоди и спадащо потребление на регулирания пазар (на който регулаторът може да определя цени). Повечето от тези развития не се дължат на ДКЕВР, но регулаторът се опитваше да замаже политическите гафове и съответно да си осигури благоразположението за продължаване на мандата си.

Обвиненията към ДКЕВР в некомпетентност и следване на политическата линия на актуалните управляващи не са нови. Част от тях са абсолютно оправдани - в последните пет години е нямало случай регулаторът да не се съобрази с препоръката на правителството с колко точно да се промени цената на електроенергията. Препоръката винаги беше надолу, но тъй като не се вземаха мерки за реално свиване на разходите в енергийната система, в нея започнаха да се трупат неразплатени сметки. Това най-добре се вижда във финансовите отчети на Националната електрическа компания (НЕК), която често служи като кошче, в което се захвърлят всички грешни политически и икономически решения на поредни правителства. Например между 2006 и 2008 г. общите задължения на НЕК скачат двойно основно заради дълговете, които компанията поема по мегапроектите АЕЦ "Белене" и ВЕЦ "Цанков камък". След това следва кратко затишие, но от 2012 г. пасивите и отново скачат (с близо 15%) заради неефективната политика в сектора на възобновяемата енергия. От средата на 2013 г. до края на годината следва най-големият скок в дълговете на НЕК - от 2.57 на 3.16 млрд. лв. В първото шестмесечие на тази година задълженията вече са 3.53 млрд. лв. Въпреки очевидните и обективни данни за влошаването на ситуацията в енергийния сектор ДКЕВР продължаваше да обяснява, че има резерви за понижаване на цените на електроенергията.

Мерките, които ДКЕВР започна да предприема през последната година, обаче започнаха да се отличават с особена фантазия. Миналата година държавната комисия не призна разходите на НЕК за изкупуване на електроенергия от възобновяеми източници за 2012-2013 г. с мотива, че тепърва ще прави одит. След това свали с близо 90% предвидените средства на НЕК за изкупуване на електроенергия от фотоволтаични централи, като за компенсация към нея трябваше да отидат приходите от продажба на правата за въглеродните емисии, собственост на държавата. Първото доведе до това, че НЕК не успя да се разплати с електроснабдителни компании (самите те с орязани допълнително приходи), които бяха принудени да поемат разходите за зелена енергия в периода 2012-2013 г., и те започнаха да си прихващат дължимите им пари (348 млн. лв.) от НЕК.

Ако това не беше достатъчно да причини колапс на държавната компания, липсата на достатъчно приходи от въглеродните квоти (едва 200 млн. лв., т.е. два и половина пъти по-ниски от заложеното) я вкара във фактическа невъзможност да се разплаща с контрагентите си. Всичко това беше направено, за да се постигне общото намаление на цените на електроенергията за бита от 12.5% за една година.

Тъй като тези стъпки се оказаха пробити от самото начало, през тази година ДКЕВР в новото си ценово решение за периода 2014-2015 г. реши да "задължи" НЕК да предоговори дългосрочните си договори с ТЕЦ "Контур Глобал Марица-изток" и ТЕЦ "Ей и Ес Марица-изток І". Следващата мярка беше изискването на ВЕИ централите да се плаща само 50% от преференциалните им тарифи. И двете мерки бяха заложени в ценовия модел, но нямаше как да влязат в сила, тъй като преговорите с двете централи дори не са започнали, а във втория случай парламентът не успя да гласува законови промени. Така в момента НЕК няма заложени средства да изкупува електроенергията на пълните цени, които сега плаща, и очакванията към ноември държавната компания отново да няма средства да се разплаща с контрагентите си.

Както казва служебният министър на икономиката и енергетиката Васил Щонов (вижте интервюто на стр. 16), в последните години работата на ДКЕВР се основава на презумпции, които обаче никога не се сбъдват.