Истерията Русия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Истерията Русия

Велизар Шаламанов попадна под кръстосан огън заради документа, качен за обществено обсъждане

Истерията Русия

Ключовата дума предизвика вълнения тази седмица, но по-важното в доклада на България за НАТО е какво ще правим със сигурността си в следващите години

Йово Николов, Огнян Георгиев
16937 прочитания

Велизар Шаламанов попадна под кръстосан огън заради документа, качен за обществено обсъждане

© Юлия Лазарова


"Хибридната война... мобилизира вътрешни политически, икономически субекти и медии с цел да подкопае интегритета на институции, ценности на либералнаната демокрация и национален дух и воля."

Това изречение и назоваването на два пъти името на Русия - един път за анексията на Крим и един заради изострени отношения с ЕС и НАТО - в един проект за доклад, качен на сайта на Министерството на отбраната, предизвика истерия тази седмица. Тежките думи и брожения тръгнаха от дежурните по рота русофили (Волен Сидеров, АБВ) и жадните за сензации жълти медии ("Служебният кабинет иска да направи Русия наш враг") и стигнаха до всички политически партии и до президента. Последвалият разнобой между Росен Плевнелиев, който публично подкрепи доклада, и премиерът Георги Близнашки, който отказа да го приеме, допълнително придаде конспиративен привкус на този документ.

Допълнителна ирония донесе писмото от британското посолство, което "приветства работата на правителството на министър-председателя Близнашки по изготвянето на амбициозна българска политика преди срещата на върха в Уелс" малко след като Близнашки вече беше върнал доклада за преработване.

Огънят при съседите

Реакцията срещу споменаването на Русия показва колко е чувствително българското общество на тази тема. Дори само фактът, че името на държавата се появи в оценката на рисковете за сигурността на България, възбуди доста хора.

Истината е, че в доклада "Визия 2020: България в НАТО и европейската отбрана" Русия никъде не е посочена като враг на България. Тя е посочена като страна в конфликт, който е източник на значителни рискове за националната сигурност. "Факт, който поставя на изпитание икономическата и енергийната сигурност на страната ни, което допълнително влошава отбранителната ни способност." Това надали е нещо, което може да се отрече - кризата в Украйна, която постепенно прераства във война, в която участват и значителни формирования от руската армия, носи дългосрочни последствия за България и в икономически, и в политически план. Медийните интерпретации в августовската скука до такава степен преформулираха тълкуванието на документа, че дори експертите, които са негови автори, се чувстват длъжни да се защитят. Те бързат да посочат, че не са назовали нищо повече от това, което и генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен: "Да се вземат предвид дългосрочните последици от кризата Русия-Украйна и променящата се геостратегическа ситуация по отношение на сигурността на границите на НАТО."

"Русия постигна това място (в доклада) благодарение на собствените си усилия. С драстичните нарушения на границата на Източна Европа, казва Владимир Миленски, съветник на министъра на отбраната Велизар Шаламанов. "Много анализатори предричаха сценария анексиране на Крим, но европейските политици изчакваха, докато накрая бомбата гръмна", допълва той. "С анексирането на Крим на практика Русия достигна границата на икономическите интереси на България", допълва го началникът на кабинета на министър Шаламанов Илия Налбантов. "С агресивното си поведение Русия става доминиращ фактор в Черно море", смята той. "Оттук нататък поведението на тази страна ще бъде агресивно, ние виждаме каква е нейната политика за превъоръжаване на руската армия, както и нейните действия."

Самият министър Шаламанов също посочва в интервю за "24 часа", че "Черно море стана място за съсредоточаване  на много военни кораби. Русия дори въведе свои плавателни съдове от Балтийския и от Северния флот. Това засили и присъствието на кораби от страни - членки на НАТО. В резултат на тази военна активност 3-4 пъти са нараснали случаите на полети на руски самолети в близост до нашата граница".

И блатото в нашия двор

Оттук нататък обаче документът излиза от констатациите на фактология и влиза в мътните води на спекулацията. Някой в България води хибридна война, което "противоречи на международното право, поставя огромно политическо, военно и икономическо предизвикателство пред региона и България", пише в документа. Самото посочване на Русия би било достатъчно да възпламени буря, но този местен контекст допълнително наля масло в огъня. Запитани дали могат да посочат конкретни примери, с които да подкрепят тези си съждения в действителността, експертите избягват да правят. "Характерът на този документ изисква да има степен на обобщение и ненавлизане в детайлите... това е компетентното мнение на държавната администрация", казва Владимир Миленски. Под държавна администрация той очевидно има предвид министерствата на вътрешните и външните работи, ДАНС, военното и цивилното разузнаване - на чиито доклади се базира документът.

Констатацията, че в момента се води информационна война, обаче изисква пояснение. На въпросът дали България се намира в състояние на информационна война, експертите отговарят така: "Такава война не се обявява, не се печели, не се губи, не се прекратява. Тя върви по всички тези информационни канали, които на вас са ви известни и с цялата електронизация на информацията. Всяка държава е отворена да бъде превърната в обект на информационна война. Не знаеш кога това започва и кога завършва." Миленски посочва, че информационният елемент е "основен и ключов" в хибридната война - т.е. новият тип война, който Русия води според НАТО. С други думи, възможно е в страната да се води такава, но създателите на доклада не могат или не искат да оправдаят публично такава констатация. Което поставя въпроса защо тогава е публикувана за обществено обсъждане, а не е запазена за служебно ползване на онези, чиято работа е да следят и да реагират на подобни заплахи. 

Някои анализатори виждат точно в това проблема на проектодокумента - той сякаш има характер на доклад, изготвен от неправителствена организация с характерното стерилизиране на ситуацията и известна доза пренатягане. "Този доклад все едно е преписан от подобни такива на Полша или балтийските републики", смята експерт по сигурността с международен опит, пожелал анонимност. Там обаче случаят е съвсем различен, казва той. Според него такъв документ изисква политически консенсус и конфиденициалното му разглеждане от Консулатитивния съвет за национална сигурност при президента, макар и в мандата на служебен кабинет. Това ще се случи явно сега, след като Близнашки оттегли доклада като "твърде суров" в работен вариант.

"Русия е заплаха за националната сигурност на България. Точка", категоричен е обаче директорът на неправителствената организация "Риск Монитор" Стефан Попов. Той адмирира доклада, защото казва пряко нещо, което досега не е изразявано по този начин. "Независимо в какъв документ участва тази оценка, независимо в каква терминология е артикулирана, тя пряко казва това. Фразата има ненадминато значение, защото е изразена в официален държавен документ, той засяга военностратегическо планиране и това е особено важно, зад нея стои не друг, а министърът на отбраната."

Даниел Стефанов, медиен съветник на министър Шаламанов, обяснява защо според него е време да се промени начинът, по който се обсъжда Русия. "По-големият проблем е, че България има свойството, когато нещо се случва с Русия да се прави, че това не я засяга. Дори когато руският посланик в ЕС ни нарича троянския кон на Русия в Европейския съюз, ние не реагираме", казва той. "Когато ти отидеш на среща на високо равнище на НАТО със същата ментална настройка и се правиш, че нещата около теб не се случват, тогава реалното чувство у останалите участници е, че ти не си истински съюзник."

Бедни сме, слаби сме, искаме помощ

Всъщност темата за Русия отвлече вниманието от много по-важни неща във "Визия 2020". Документът се появява дни преди срещата на върха на НАТО в Уелс на 4 и 5 септември. Повечето членки на НАТО искат на нея да бъде демонстрирана силата на алианса, както и да се обсъдят дългосрочните последствия от руско-украинската криза и сигурността на източните граници. Още на 1 август премиерът на Великобритания Дейвид Камерън е изпратил писмо до Росен Плевнелиев, в което се настоява "съюзниците да се съгласят на дългосрочни мерки за подсилване на способността на НАТО да отговори бързо на всяка заплаха към страните членки, които изпитват опасения за сигурността си. Европейските съюзници трябва да поемат ангажимент за увеличаване на средствата за отбрана, най-вече инвестициите". Част от тези инвестиции трябва да бъдат насочени към областта на киберотбраната, казва още Камерън. С други думи, България е била приканена да започне най-накрая да прави нещо, което е занемарила от влизането си в НАТО досега - да инвестира в модернизация на армията си.

Същинската част от "Визия 2020" е всъщност отговор именно на този въпрос - как да се повишат разходите за отбрана, като значителното обещание вътре, на което никой като че ли не обърна внимание, е до 2020 г. те да нараснат от 1% на 2% от БВП. "Това ще има двояк и значителен положителен ефект", пише в доклада: "Реинвестирането в отбраната и нейната модернизация ще доведе до стратегически, икономически и политически ползи за България." Това е само по себе си значително увеличение, но дори то надали ще успокои съюзниците ни, че ще изпълняваме ангажиментите си - България е похарчила 1.8 млрд. лв. от 2003 г. до днес за модернизация, а резултатите са трудно забележими. "Това е грозната истина. Основната задача на този документ е да отидеш там (на срещата на НАТО), да признаеш, че до момента си се провалил, но че с ускорени темпове ще се опиташ да компенсираш модернизацията. Използваш ситуацията, имаш собствен принос, но той няма да ти стигне", обяснява Илия Налбантов.

Даниел Стефанов пояснява, че с този документ в Кардиф ще кажем, че ще съберем определена сума пари за следващите 6 години, те ще бъдат разпределени между видовете войски, но дори и тогава няма да "сме способни самостоятелно да пазим източната граница на алианса и суверенитета си".

Или казано по друг начин, България ще използва "Визия 2020", за да каже на останалите в НАТО, че има нужда от помощ при превъоръжаването и сигурността си, но и че е готова да инвестира в отбраната си по друг начин. Това не значи някой да ни подари например нови изтребители, но да се постигне политически по-изгодна сделка. Както посочват експертите, в НАТО има конкуренция за сигурност, там също няма излишък на ресурси. "Т.е. ние се конкурираме и с гърци, и с турци, с прибалтийските държави, затова трябваше да опишем заплахите, които стоят пред нас", смята Стефанов. "Ние досега си мислехме, че на нас трябва да ни предлагат и ние да се съгласим или не. Но когато става въпрос за заплахи, никой няма да ти предлага, особено ако те не те смятат за надежден съюзник." На въпроса дали ще искаме нови бази, за каквито говори Андерс Фог Расмусен тази седмица, отговорът е по-скоро не. Базите вероятно ще отидат в Румъния и Балтика, а ние искаме повече съвместни учения. 

И все пак, когато говорим за служебно правителство с мандат от няколко месеца, което съставя стратегия за години напред в ключова област за държавата, това е обречено да бъде подложено на критики. Експертите в МО имат отговор на това и той е свързан с чисто времевата рамка на нещата. Следващата среща на НАТО ще е след две години, а кризата е сега. И освен това някои въпроси като този за авиацията, не могат да чакат повече. Според тях, ако не се направи нищо по въпроса с новите самолети, до 5 години България ще трябва да приземи всичките си останали пилоти и да разчита на чужди такива.

Всичко това потъна в истерията около Русия, което, ако не друго, показва, че има още доста да учим за стратегическото планиране, информационната война и хибридната заплаха.

"Хибридната война... мобилизира вътрешни политически, икономически субекти и медии с цел да подкопае интегритета на институции, ценности на либералнаната демокрация и национален дух и воля."

Това изречение и назоваването на два пъти името на Русия - един път за анексията на Крим и един заради изострени отношения с ЕС и НАТО - в един проект за доклад, качен на сайта на Министерството на отбраната, предизвика истерия тази седмица. Тежките думи и брожения тръгнаха от дежурните по рота русофили (Волен Сидеров, АБВ) и жадните за сензации жълти медии ("Служебният кабинет иска да направи Русия наш враг") и стигнаха до всички политически партии и до президента. Последвалият разнобой между Росен Плевнелиев, който публично подкрепи доклада, и премиерът Георги Близнашки, който отказа да го приеме, допълнително придаде конспиративен привкус на този документ.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

133 коментара
  • 1
    xyha avatar :-P
    xyha
    • -126
    • +42

    Като знам какви сме лоялни съюзници , ако бях на мястото на руснаците бих предпочел да сме врагове :-)

  • 2
    chicago514 avatar :-|
    chicago514
    • -54
    • +195

    Болшевишкия убиец Путин е заплаха за световния мир.

  • 3
    ilinko avatar :-|
    ilinko

    Истината е, че ни трябва визия за следващите 10-20 години. И тя трябва да е не само за отбраната, но за цялостната политика на България. Сега в момента нещата се променят на всеки 2-3 години и никое правителство не иска да момисли за бъдещето на страната в план по-далечен от края на мандата им.

    А това, че говорим за служебно правителство с мандат от няколко месеца, което съставя стратегия за години напред щеше да е странно, ако другите правителства правеха нещо по въпроса. Но тъй като никой нищо не прави и визия на правителство с мандат от няколко дни е добре дошла.

  • 4
    antipa avatar :-|
    D-r D

    По-предишното правителство преточи едни много пари за хеликоптери през "консултация" с експерта Николай Гигов.
    Какво пречи и на днешните да го включат и във веригата за изтребителите?
    Колкото летят хеликоптерите, толкова ще летят и изтребителите, препоръчани от Гигов. Е, парите ще са усвоени...

  • 5
    plamenhristov5 avatar :-|
    plamenhristov5
    • -16
    • +126

    добра инициатива на МО, изискваща политически кураж и носене на отговорност. Тя ни позиционира правилно.

  • 6
    brahms avatar :-(
    brahms

    #Оставка за този премиер!!!

  • 7
    hristostefanov avatar :-|
    hristostefanov
    • -22
    • +212

    Конфликтът в Украйна извади наяве разделението в българското общество.

    Огромна част от българите за съжаление подкрепят политиката на Русия в Украйна.
    От една страна на базата на илюзията за съществуването на т.н. братство между славянските православни народи. Ако съществуваше подобно братство надали Сърбия щеше да нападне България през 1885та година. И надали Украйна и България щяха да плащат по-скъп природен газ от редица западно европейски страни. Още по-малко зависимостта от природен газ щеше да се използва за шантаж както е в случая с Украйна - нови цени със задна дата след падането на Янукович.

    От друга страна защото съществува едно романтично настроение по отношение на социалистическото минало. И на хората им е трудно да идентифицират ползите на България от про-западната ориентация в последните 25 години. Замислят се, дали с Русия не би ни било по-добре.

    Всъщност обаче точно този конфликт трябва да ни покаже защо България се развива толкова бавно в последните 25 години и защо сме давани за пример за неуспеха на ЕС.

    Вижда се политиката на Русия в Украйна - бавен, мъчителен и продължителен натиск който поставя Украйна икономически на колене.
    Военният конфликт струва на Украйна по 150 милиона долара преки военни разходи на месец. Същевременно икономиката на индустриално най-силно развитата част от страната е унищожена. Възстановяването на инфраструктурата би струвала милиарди долари.
    Т.е. дори конфликтът да приключи утре, Украйна е изправена пред тежка икономическа криза която да остави горчив привкус на про-европейската и ориентация и която да създаде среда за политически манипулатори които да настройват населението антиевропески.

    Не е ли същото с България?
    Нима не ни връщаше БСП няколко пъти през последните 25 години назад в развитието ни, че да ни изглежда демокрацията сива.
    Нима не ни закопаваха с проекти като Белене, които да отслабят икономиката ни докато всъщност имаме сериозен излишък на електроенергия и ЕСО се налага да ограничава работата на мощности.
    Същевременно бе направено всичко възможно за 25 години България да остане зависима от руски природен газ.
    И се скачаше по Орлов мост срещу шистовия газ докато в САЩ цените на газта падаха надолу.

    Соц-носталгиците гласувайки за БСП и Русия с икономическите си връзки, лостове и марионетки в българската икономика и политика направиха България слаба за да изглежда като провал на западния модел за демокрация. Също както го правят в момента в Украйна.

    Истината която обаче никой не може да скрие, но която за съжаление много българи забравят е, че Молдова с руската армия в последните 20 години има номинално БВП от 2000 долара на човек на година, докато съседна Румъния която също се води за провал на ЕС има номинално БВП от 8800 долара на човек на година - повече от 4 пъти по-високо.

    Цивилизационният избор е ясен. Съветският модел е един провал и в икономическо и в обществено изражение колкото и соц-носталгиците да си повтарят, че навремето е имало работа, а обществото било по-здраво от сегашното. Всичко това е една соц-илюзия която е точно толкова лъжа колкото и повечето информации за конфликта в Украйна бълвани от руските медии, цитирани от ИТАР-ТАСС и Интерфакс, препечатвани от БТА и попадащи в края на хранителната верига в повечето български медии.

    Проблемът е, че огромна част от Българското общество не иска да приеме тази реалност, а предпочита езотеричният подход и в медицината и в политиката.
    Предпочита да повтаря като папагал, че новата украинска власт е една фашистка хунта въпреки, че кандидатът на Десен сектор всъщност взе едва 0,9% на президентските избори и с това се показа, че Десен сектор са една маргинална организация занимаваща се с показни акции като Волен Сидеров пред джамията на Централните хали. Впрочем кандидатът от партията на Янукович взе 3% въпреки, че хората в Харков и Одеса например можеха спокойно да гласуват за него. И сепаратиститите също, ако не ги беше страх от истината.

    Истината е, че про-руските настроения в Украйна се базират в голяма степен на тази носталгия по времената на социализма в комбинация с факта, че доходите в Русия са по-високи от тези в Украйна и с надеждата за краткосрочни материални ползи от членството в Руската федерация(примерно директно увеличение на пенсии и заплати в бюджетната сфера). Това кара много хора да искат да са част от Руската федерация. Но това не означава, че тези хора са готови за война.
    И без действията на руските служби до сепаратизъм никога нямаше да се стигне.

    Къде точно е фашизмът на Петро Порошенко който се обърна на руски към жителите на Донбас при стъпването си в длъжност? Къде са убийствата на руско-говорящи граждани на Украйна в Харков, Херсон, Николаев, Днепропетровск? Май е някакво съвпадение, че цивилни умират само там където има сепаратисти стрелящи напосоки.

    България трябва да осъзнае, че не само трябва да подкрепим Украйна в този момент но и да се погрижим да не се озовем в ситуацията на Украйна някой ден.

    Най-очевидната поука - 90 000 украинска армия на хартия се оказа, че в началото не можеха да окомплектоват 2000 души. И без съвременни високо точни оръжия които да могат да поразяват цели в жилищни квартали с минимален риск за цивилните. Дотам се е стигнало защото и там хората са се бояли за съкратят армията драстично и вместо военният бюджет да се даде за модернизация се е давал години наред за заплати и не е стигал за нищо повече. Позната ли е аналогията с България? Където соц-носталгиците се смеят, че българската армия била 30 000 души при стотици хиляди по времето на социализма.
    Да ама за какво са ни и 30 000 души, ако не могат да реагират и нямат оръжия. Ако си вадехме поуките от чуждите грешки първото нещо би било да си съкратим и модернизираме армията. Пък като имаме малка добре снабдена армия можем да почнем да я увеличаваме отново.

  • 8
    kokov avatar :-|
    коков
    • -161
    • +33

    Цар Борис не прати българи на източния фронт но семейство Плевнелиеви е готово. Който иска да отива на фронта сега е момента има 10 доброволчески батальона но да го направи ЛИЧНО не да ме праща мен а той да прибира процентите!

  • 9
    azn06312749 avatar :-|
    SVETOSLAV TODOROV
    • -14
    • +166

    Всички държави приятели на Русия живеят зле.Всички държави ,които не са приятели на Русия живеят добре.Всички знаем как живеем ние.

  • 10
    allmighty avatar :-|
    allmighty
    • -17
    • +141

    До коментар [#7] от "hristostefanov":

    Всичко е в основни линии вярно, с изключение на теорията за "огромната част от българите", които подкрепяли агресията срещу Украйна и въобще политиката на Русия. Всъщност става дума за малко, но много кресливо и най-вече - много богато и нагло малцинство. А на последните избори най-отявлените руски партии БСП и Атака катастрофираха фатално, което показва добре как е настроена "огромната част от българите".


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK