Държавният дълг е на най-високото си ниво от седем години
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Държавният дълг е на най-високото си ниво от седем години

Политическата нестабилност и проблемите с няколко банки увеличават и цената, на която се финансира държавата

Държавният дълг е на най-високото си ниво от седем години

За два месеца задълженията са се увеличили рязко с 3.517 млрд. лв. и общият им размер е 23% от БВП

15491 прочитания

Политическата нестабилност и проблемите с няколко банки увеличават и цената, на която се финансира държавата

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


За пръв път от седем години държавният дълг преминава стабилно 20% от брутния вътрешен продукт и е на най-високото си ниво за този период. Трупаните през годините хронични бюджетни дефицити, ниският растеж на икономиката и липсата на реформи в публичния сектор са основни причини за новите задължения. Размерът им нарасна значително през последните месеци, тъй като са необходими средства за рефинансиране на стари заеми - преди кризата за това се използваха излишъците, трупани във фискалния резерв, но в момента той е на законовия си минимум. Проблемите с КТБ и ПИБ също увеличиха държавния дълг - правителството емитира 1.2 млрд. лв., които бяха депозирани в последната. В допълнение политическата криза през последната година повиши и цената, на която се финансира държавата.

През следващия тригодишен период (2015 - 2017) се очаква номиналното ниво на държавния дълг да се движи в рамките на 20.1-22.9% от прогнозния БВП според тригодишната бюджетна прогноза. Най-вероятно тя ще бъде ревизирана в посока нагоре, тъй като в нея не са включени по-високият очакван дефицит за тази година (до 3% от БВП) и проблемите с КТБ и ПИБ. За актуализация на тавана на дълга настояваше и президентът Росен Плевнелиев преди сформирането на служебното правителство. ГЕРБ и ДПС също излязоха с подобни изявления. Кабинетът "Орешарски" дори внесе проект, който предвиждаше лимитът да порасне с 3.4 млрд. лв., но той не беше одобрен от парламента.

Ръст на дълга и доходността

Към края на юли общият държавен дълг на страната (вътрешен и външен) възлиза на 18.433 млрд. лв., показва месечният бюлетин на Министерството на финансите. Съотношението му към брутния вътрешен продукт (БВП) е вече 22.8% - най-високото ниво за последните седем години. За два месеца държавните задължения са се увеличили рязко с 3.517 млрд. лв., което се дължи основно на две големи целеви емисии, пласирани на външните и на вътрешния пазар през юни. По-голямата част от републиканския дълг е външен - 10.756 млрд. лв., а 7.677 млрд. лв. са емитирани на вътрешния пазар под формата на държавни ценни книжа (ДЦК). В края на юни България пласира 1.493 млрд. евро на международните капиталови пазари. Сетълментът на емисията беше на 3 юли, поради което дългът влиза в статистиката на МФ за седмия месец на годината. С постигнатата доходност от 3.05% евровата облигация беше определена от пазарните анализатори като успешна, тъй като в момента на нейното организиране имаше няколко негативни фактора, които повлияха върху цената и доходността. Но въпреки политическата криза, понижения рейтинг на България и сътресенията в КТБ няколко дни по-рано, интерес към българския дълг имаше от страна на 250 инвеститора. Съвкупната стойност на заявените поръчки възлезе на 3.7 млрд. евро.

Данните на Bloomberg показват, че един месец след пласирането на евровата емисия на вторичния пазар тя се търгува при 95.7% процента от номинала си. Най-ниската цена е регистрирана на 22 юли 2014 г. - около 97% от номинала. Доходността в края на юни е била около 3.25%. Пласираната през юни 2012 г. 5-годишна емисия еврооблигации в края на юли се е търгувала при 107.5% от номинала си, а доходността е била 1.5%. Облигацията на стойност 950 млн. евро беше продадена на първичните дилъри при цена на емитиране 99.182 и доходност от 4.436%, тоест интерес към българския дълг не липсва. Обяснението за това е в атрактивната му доходност на фона на почти нулевите лихви в еврозоната и САЩ.

Предстоящи погашения

При идеално стечение на обстоятелствата рекордното съотношение между дълг и БВП трябва да бъде редуцирано до под 19% след януари 2015 г. В края на ноември е падежът на 5-месечната облигация на стойност 1.2 млрд. лв., която държавата трябва да изплати на инвеститорите. Тя беше емитирана извънредно от държавата, за да се осигури "буфер за обезпечаване безусловна подкрепа на ликвидността в българската банкова система". Тогава от финансовото министерство отказаха информация на кои банки или банка са били предоставени средствата. По думите на служебния финансов министър Румен Порожанов парите са депозирани в една банка при лихва от 2.2%. По неофициална информация средствата са в Първа инвестиционна банка (ПИБ), която имаше ликвидни проблеми в края на юни заради масирано теглене на пари от страна на депозанти. Логично е на тази дата ПИБ да трябва да върне депозита на държавата, която да се разплати с инвеститорите. Не е ясно обаче дали това ще стане, тъй като срокът на депозита в банката така и не стана ясен, тоест тя може да го плати по-късно, което пък да принуди правителството да тегли нов дълг, за да покрие разликата в двата падежа. Също така на 15 януари предстои изплащане на стар дълг за 1.086 млрд. долара.

Въпреки нарасналия държавен дълг добрата новина е, че държавата продължава да се финансира успешно - макар и на по-висока цена, както в страната, така и в чужбина. От друга страна, нивото на дълга е далеч под тавана на ЕС (60% от БВП), с което България е сред най-добрите държави по този показател. Повишаването на нивото на дълга обаче трябва да е сигнална лампа за управляващите, тъй като е резултат от трупани с години структурни проблеми и ако не се решат в бъдеще, нивото му може рязко да се повиши, което да натовари допълнително бюджета и данъкоплатците.

За пръв път от седем години държавният дълг преминава стабилно 20% от брутния вътрешен продукт и е на най-високото си ниво за този период. Трупаните през годините хронични бюджетни дефицити, ниският растеж на икономиката и липсата на реформи в публичния сектор са основни причини за новите задължения. Размерът им нарасна значително през последните месеци, тъй като са необходими средства за рефинансиране на стари заеми - преди кризата за това се използваха излишъците, трупани във фискалния резерв, но в момента той е на законовия си минимум. Проблемите с КТБ и ПИБ също увеличиха държавния дълг - правителството емитира 1.2 млрд. лв., които бяха депозирани в последната. В допълнение политическата криза през последната година повиши и цената, на която се финансира държавата.

През следващия тригодишен период (2015 - 2017) се очаква номиналното ниво на държавния дълг да се движи в рамките на 20.1-22.9% от прогнозния БВП според тригодишната бюджетна прогноза. Най-вероятно тя ще бъде ревизирана в посока нагоре, тъй като в нея не са включени по-високият очакван дефицит за тази година (до 3% от БВП) и проблемите с КТБ и ПИБ. За актуализация на тавана на дълга настояваше и президентът Росен Плевнелиев преди сформирането на служебното правителство. ГЕРБ и ДПС също излязоха с подобни изявления. Кабинетът "Орешарски" дори внесе проект, който предвиждаше лимитът да порасне с 3.4 млрд. лв., но той не беше одобрен от парламента.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

24 коментара
  • 1
    today avatar :-|
    today

    Извод?
    Една година управление на ДПС+БСП=седем години назад.

  • 2
    _tsiki_ avatar :-|
    _tsiki_ (otvratitelen nov sait)

    бкп си свърши работата с помощта на ортаците от атака и дпс. Сега е време за заслужено потупване по гърба от шефовете на кгб отговарящи за балканите.

  • Танас

    Като няма вече какво друго да се краде взеха да теглят заеми от наше име и тях ги крадат а ние само ще плащаме.
    ПЪЛНА ЛУСТРАЦИЯ И ПЪЛНО ОТВАРЯНЕ НА ВСИЧКИ ДОСИЕТА !

  • 4
    petrova835 avatar :-|
    petrova835

    ДПС и БСП запалиха пожара, в който всички да изгорим. Че да разрушат валутния борд, че да ни окрадат. И милиардите кредити, които са взели никога да не върнат. На съд! ДПС купи местната власт, съдебната система, в т.ч. и прокуратурата, Централната банка. Няма ли да се задави?

  • 5
    comandante avatar :-P

    Въпреки нарасналия държавен дълг добрата новина е, че държавата продължава да се финансира успешно - макар и на по-висока цена,
    ________________
    Бъдете благодарни на чуждестранните финансови социопати и се ядосвайте на нашите политици назначавани от западни банки , монополи и търговски картели !

  • 6
    lljohnson avatar :-|
    lljohnson

    До коментари №3 и №4.И двамата сте много прави,но корупцията в Б-я и липсата на закон и морал вече 25 год.поддържа престъпниците на власт и предначертава много лошо бъдеще за много години напред.

  • 7
    vagabond66 avatar :-P
    vagabond66

    -Не ви ли омръзна да живеете в тази огромна с "самозаблуда", че "бсп" и "дпс" са "лошите", пък останалите са "добрите" ! -Като са толкова "добри", защо не им "свиха марулите" в миналият мандат, а се надпреварваха, кой да открадне повече от тях ?!?!? - Всички тези "работят" заедно, затова осъдени няма да има ! -Спрете да се заблуждавате !

  • 8
    romolus avatar :-|
    Додо

    Че не е розово,не е! Но нека не става червено!!!

  • 9
    zdra4 avatar :-|
    zdra4

    Предполагам, че това е изненада само за по-младите зрители, които не са били свидетели на експертизата на проф. Гумен Речев и други икономически корифеи на БСП през 96-та

  • 10
    ruark avatar :-|
    ruark

    "Проблемите с КТБ и ПИБ също увеличиха държавния дълг - правителството емитира 1.2 млрд. лв., които бяха депозирани в последната."
    как така езаради една частна българска фирма или банка държавата емитира облигации и после и внуците ще плащат тези пари.....
    Утре Уникредит може да рече че дъщерната фирма в бг е пред фалит и държавата трябва да емитира дълг за да я спасява.....
    по тази логика всяка една частна голяма фирма може да задлъжнее и да се обърне към държавата..... е това вече е народно предателство....
    Утре примерно летище софия е пред фалит защото е източено и са натрупани дългове от милиард например и държавата пака трябва да емитира дълг защото без летище неможело и виновните чиновници да ги пускат срещу подписка и .......


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK