С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
24 1 сеп 2014, 19:06, 14312 прочитания

Държавният дълг е на най-високото си ниво от седем години

За два месеца задълженията са се увеличили рязко с 3.517 млрд. лв. и общият им размер е 23% от БВП

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
За пръв път от седем години държавният дълг преминава стабилно 20% от брутния вътрешен продукт и е на най-високото си ниво за този период. Трупаните през годините хронични бюджетни дефицити, ниският растеж на икономиката и липсата на реформи в публичния сектор са основни причини за новите задължения. Размерът им нарасна значително през последните месеци, тъй като са необходими средства за рефинансиране на стари заеми - преди кризата за това се използваха излишъците, трупани във фискалния резерв, но в момента той е на законовия си минимум. Проблемите с КТБ и ПИБ също увеличиха държавния дълг - правителството емитира 1.2 млрд. лв., които бяха депозирани в последната. В допълнение политическата криза през последната година повиши и цената, на която се финансира държавата.

През следващия тригодишен период (2015 - 2017) се очаква номиналното ниво на държавния дълг да се движи в рамките на 20.1-22.9% от прогнозния БВП според тригодишната бюджетна прогноза. Най-вероятно тя ще бъде ревизирана в посока нагоре, тъй като в нея не са включени по-високият очакван дефицит за тази година (до 3% от БВП) и проблемите с КТБ и ПИБ. За актуализация на тавана на дълга настояваше и президентът Росен Плевнелиев преди сформирането на служебното правителство. ГЕРБ и ДПС също излязоха с подобни изявления. Кабинетът "Орешарски" дори внесе проект, който предвиждаше лимитът да порасне с 3.4 млрд. лв., но той не беше одобрен от парламента.


Ръст на дълга и доходността

Към края на юли общият държавен дълг на страната (вътрешен и външен) възлиза на 18.433 млрд. лв., показва месечният бюлетин на Министерството на финансите. Съотношението му към брутния вътрешен продукт (БВП) е вече 22.8% - най-високото ниво за последните седем години. За два месеца държавните задължения са се увеличили рязко с 3.517 млрд. лв., което се дължи основно на две големи целеви емисии, пласирани на външните и на вътрешния пазар през юни. По-голямата част от републиканския дълг е външен - 10.756 млрд. лв., а 7.677 млрд. лв. са емитирани на вътрешния пазар под формата на държавни ценни книжа (ДЦК). В края на юни България пласира 1.493 млрд. евро на международните капиталови пазари. Сетълментът на емисията беше на 3 юли, поради което дългът влиза в статистиката на МФ за седмия месец на годината. С постигнатата доходност от 3.05% евровата облигация беше определена от пазарните анализатори като успешна, тъй като в момента на нейното организиране имаше няколко негативни фактора, които повлияха върху цената и доходността. Но въпреки политическата криза, понижения рейтинг на България и сътресенията в КТБ няколко дни по-рано, интерес към българския дълг имаше от страна на 250 инвеститора. Съвкупната стойност на заявените поръчки възлезе на 3.7 млрд. евро.

Данните на Bloomberg показват, че един месец след пласирането на евровата емисия на вторичния пазар тя се търгува при 95.7% процента от номинала си. Най-ниската цена е регистрирана на 22 юли 2014 г. - около 97% от номинала. Доходността в края на юни е била около 3.25%. Пласираната през юни 2012 г. 5-годишна емисия еврооблигации в края на юли се е търгувала при 107.5% от номинала си, а доходността е била 1.5%. Облигацията на стойност 950 млн. евро беше продадена на първичните дилъри при цена на емитиране 99.182 и доходност от 4.436%, тоест интерес към българския дълг не липсва. Обяснението за това е в атрактивната му доходност на фона на почти нулевите лихви в еврозоната и САЩ.



Предстоящи погашения

При идеално стечение на обстоятелствата рекордното съотношение между дълг и БВП трябва да бъде редуцирано до под 19% след януари 2015 г. В края на ноември е падежът на 5-месечната облигация на стойност 1.2 млрд. лв., която държавата трябва да изплати на инвеститорите. Тя беше емитирана извънредно от държавата, за да се осигури "буфер за обезпечаване безусловна подкрепа на ликвидността в българската банкова система". Тогава от финансовото министерство отказаха информация на кои банки или банка са били предоставени средствата. По думите на служебния финансов министър Румен Порожанов парите са депозирани в една банка при лихва от 2.2%. По неофициална информация средствата са в Първа инвестиционна банка (ПИБ), която имаше ликвидни проблеми в края на юни заради масирано теглене на пари от страна на депозанти. Логично е на тази дата ПИБ да трябва да върне депозита на държавата, която да се разплати с инвеститорите. Не е ясно обаче дали това ще стане, тъй като срокът на депозита в банката така и не стана ясен, тоест тя може да го плати по-късно, което пък да принуди правителството да тегли нов дълг, за да покрие разликата в двата падежа. Също така на 15 януари предстои изплащане на стар дълг за 1.086 млрд. долара.

Въпреки нарасналия държавен дълг добрата новина е, че държавата продължава да се финансира успешно - макар и на по-висока цена, както в страната, така и в чужбина. От друга страна, нивото на дълга е далеч под тавана на ЕС (60% от БВП), с което България е сред най-добрите държави по този показател. Повишаването на нивото на дълга обаче трябва да е сигнална лампа за управляващите, тъй като е резултат от трупани с години структурни проблеми и ако не се решат в бъдеще, нивото му може рязко да се повиши, което да натовари допълнително бюджета и данъкоплатците.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Реформа в прокуратурата? Може и без промени в Конституцията 3 Реформа в прокуратурата? Може и без промени в Конституцията

Частно обвинение и съдебен контрол ще решат голяма част от проблемите

13 дек 2019, 1096 прочитания

Накъде след Венеция 1 Накъде след Венеция

Управляващите, президентът и БСП имат различни идеи за реформата на прокуратурата

13 дек 2019, 898 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Цветан Василев и фондът на Оман не внесоха конкретни предложения за КТБ

Акционерите сочат към енигматичен фонд и намекват за нужда от държавни средства

Още от Капитал
Букурещ - по-големият офис събрат

Румънската столица има по-ликвиден пазар, повече инвеститори и по-големи наематели

Бъдещето на Google

Alphabet отваря нова страница след напускането на Сергей Брин и Лари Пейдж

Походът на електробусите

През 2020 г. се очаква доставката на близо 300 превозни средства на ток за градския транспорт в големите градове

В къщата на тайните търгове

In-house възлагането на обществени поръчки у нас се използва по странен начин на ръба на закона и за внушителната сума от над 3 млрд. лв.

Кино: "Славни времена"

Романс по френски с пътуване в човешкото време

Яра Бубнова: Връзката между изкуството и обществото е скъсана

Директорът на "Национална галерия" за проблемите пред музея и възможните решения

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10