Държавният дълг е на най-високото си ниво от седем години

За пръв път от седем години държавният дълг преминава стабилно 20% от брутния вътрешен продукт и е на най-високото си ниво за този период. Трупаните през годините хронични бюджетни дефицити, ниският растеж на икономиката и липсата на реформи в публичния сектор са основни причини за новите задължения. Размерът им нарасна значително през последните месеци, тъй като са необходими средства за рефинансиране на стари заеми - преди кризата за това се използваха излишъците, трупани във фискалния резерв, но в момента той е на законовия си минимум. Проблемите с КТБ и ПИБ също увеличиха държавния дълг - правителството емитира 1.2 млрд. лв., които бяха депозирани в последната. В допълнение политическата криза през последната година повиши и цената, на която се финансира държавата.

През следващия тригодишен период (2015 - 2017) се очаква номиналното ниво на държавния дълг да се движи в рамките на 20.1-22.9% от прогнозния БВП според тригодишната бюджетна прогноза. Най-вероятно тя ще бъде ревизирана в посока нагоре, тъй като в нея не са включени по-високият очакван дефицит за тази година (до 3% от БВП) и проблемите с КТБ и ПИБ. За актуализация на тавана на дълга настояваше и президентът Росен Плевнелиев преди сформирането на служебното правителство. ГЕРБ и ДПС също излязоха с подобни изявления. Кабинетът "Орешарски" дори внесе проект, който предвиждаше лимитът да порасне с 3.4 млрд. лв., но той не беше одобрен от парламента.