Глобите по оперативните програми са за 166 млн. лева
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Глобите по оперативните програми са за 166 млн. лева

Срещата бе в такъв широк формат за първи път, като целта е избягване на грешките в следващия период

Глобите по оперативните програми са за 166 млн. лева

Общините са най-наказвани, те поискаха от държавата повече предварителен контрол и стандартни досиета за търгове

Десислава Лещарска, Огнян Георгиев
3617 прочитания

Срещата бе в такъв широк формат за първи път, като целта е избягване на грешките в следващия период

© Георги Кожухаров


Глобите за общини и други бенефициенти заради нарушения при изпълнението на европейски проекти са на стойност 166 млн. лева или 1.9% от всички средства, платени от Брюксел по седемте оперативни програми до края на 2013 г. Това съобщи служебният вицепремиер по еврофондовете Илияна Цанова по време на кръгла маса, посветена на рисковете при работата с европейските фондове. Финансовите корекции са наложени от българските контролни органи, уточни Цанова. Три-четвърти от тях са наложени заради нарушения при възлагането на обществени поръчки.

Кръглата маса за първи път събра представители на всички заинтересувани страни - от общините, през държавни агенции, оперативни програми, икономическа полиция и други контролни органи. Целта беше да се минимизират проблемите в следващия програмен период, който започва тази година.

Повече контрол, при това навреме

Според анализ на консултанската компания KPMG, проблемът в България с възлагането на поръчки е много по-голям от средния за Европа, където около 50% от злоупотребите са свързани с избора на изпълнител. Набелязаните от ЕК проблеми в тази област са липсата на публичност, непрозрачни процедури и дискриминация на участници. Най-честите нарушения на бенефициентите са залагане на ограничителни критерии и неравностойно третиране на кандидатите.

Легенда

ОПОС - "Околна среда"

ОПРР - "Регионално развитие"

ОПРЧР - "Развитие на човешките ресурси"

ОПАК - "Административен капацитет"

ОПРКБИ - "Конкурентноспособност"

ОПТ - "Транспорт"

ОПТП - "Техническа помощ"

Това, което Цанова предложи на срещата, е укрепване на капацитета на Агенцията за обществени поръчки и повишаване на качеството на предварителния контрол. Същите неща поискаха и от общините, които излязоха със свой план за действие. Освен рязко вдигане на капацитета на АОП и отваряне на публичен регистър с корекциите, от общините настояват да се обърне логиката на системата и да се наблегне на превенцията, а не на наказанията, които не са спасили две от програмите от спиране. Те искат и да се въведат стандартизирани досиета за търговете по различни видове услуги, инфраструктура и доставки. Местните власти понякога не разбират логиката, на която биват глобявани - например под "нарушена устойчивост" на проекта се разбират надраскани от учениците стени на ремонтирано училище, което според общината е нормална експлоатация.

Вицепремиерът Цанова се съгласи, но посочи, че общините не бива да прехвърлят вината на контролните органи и трябва да поемат своята отговорност.

Кой как пропада

От данните на KPMG става ясно още, че най тежки са проблемите с програмите "Околна среда", "Регионално развитие", "Административен капацитет" и "Конкурентноспособност", като по първите две финансова корекция е наложена по всеки втори договор. Двете програми освен това продължават да са временно спрени европейски плащания. "ОПАК" обаче е програмата, където глобите са най-голям процент от целия й ресурс. Там са наложени корекции за 11.4 млн. лева, което е 5.5% от бюджета й.

Create Infographics

Общините също изнесоха статистика за ситуацията към момента. Има наложени корекции на 147 общини. Почти 1/4 от всички корекции по ОПРР са наложени на 11 общини, като водеща е Бургас с общо 16 корекции. Тъжната класация на общините в най-тежка ситуация обаче се води от Сопот, който е задлъжнял с корекция, три пъти над собствените му приходи.

Най-наказаните общини
общинакорекциясобств.
приходи
дял на корекцията
Сопот4,351,42305%
Никопол7,783,09251%
Белослав4,882,25216%
Козлодуй3,875,3173%
Ябланица0,911,2872%
Стамболийски2,143,5461%
Приморско4,249,4745%
Попово2,966,9742%
Бяла Слатина1,714,3939%
Троян2,567,4734%

Въпреки че глобите са малък процент от общия ресурс на оперативните програми, те могат да се окажат фатални за бюджетите на някои общини. Столичният кмет Йорданка Фандъкова обясни, че София изпълнява проекти за 3 млрд. лева, а са й наложени глоби за малко над 20 млн. лева. Сумата може да изглежда незначителна на фона на милиардите, с които работим, но това все пак са 20 млн. лева, каза Фандъкова. Тя обясни, че Столична община няма възражения за финансови корекции от 7 млн. лева, но останалите 13 млн. лева се оспорват. Няма да се съглася с глоби, които са наложени след като обществените поръчки са минали всички нива на контрол – Агенция за обществени поръчки, Комисия за защита на конкуренцията, включително и през Върховния административен съд, каза Фандъкова.

Според кмета на Габрово Таня Христова, глобите имат и психологически ефект върху кметовете, които досега са подхождали с ентусиазъм при планирането и изпълнението на проекти. През следващия програмен период обаче може да останат неусвоени средства заради страх у местните власти, че ще им наложат непосилни глоби.

Глобите за общини и други бенефициенти заради нарушения при изпълнението на европейски проекти са на стойност 166 млн. лева или 1.9% от всички средства, платени от Брюксел по седемте оперативни програми до края на 2013 г. Това съобщи служебният вицепремиер по еврофондовете Илияна Цанова по време на кръгла маса, посветена на рисковете при работата с европейските фондове. Финансовите корекции са наложени от българските контролни органи, уточни Цанова. Три-четвърти от тях са наложени заради нарушения при възлагането на обществени поръчки.

Кръглата маса за първи път събра представители на всички заинтересувани страни - от общините, през държавни агенции, оперативни програми, икономическа полиция и други контролни органи. Целта беше да се минимизират проблемите в следващия програмен период, който започва тази година.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    demos20002000 avatar :-|
    demos20002000

    Нашите взеха парата, скриха я в офшорни сметки. А балъците т.е. българския народ да плаща.

  • 2
    rosiraycheva50._ avatar :-|
    Роси

    Не че нещо,ама кой ще ги плаща тези глоби.Мисля,че трябва да има и персонална отговорност.Докато всичко се плаща от общите пари,на никого не му пука дали е законно или не.Ако мине.

  • Γαλλα

    Некадърност, корупция и разпад на ценности...други думи нямам...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK