Глобите за общини и други бенефициенти заради нарушения при изпълнението на европейски проекти са на стойност 166 млн. лева или 1.9% от всички средства, платени от Брюксел по седемте оперативни програми до края на 2013 г. Това съобщи служебният вицепремиер по еврофондовете Илияна Цанова по време на кръгла маса, посветена на рисковете при работата с европейските фондове. Финансовите корекции са наложени от българските контролни органи, уточни Цанова. Три-четвърти от тях са наложени заради нарушения при възлагането на обществени поръчки.
Кръглата маса за първи път събра представители на всички заинтересувани страни - от общините, през държавни агенции, оперативни програми, икономическа полиция и други контролни органи. Целта беше да се минимизират проблемите в следващия програмен период, който започва тази година.
Повече контрол, при това навреме
Според анализ на консултанската компания KPMG, проблемът в България с възлагането на поръчки е много по-голям от средния за Европа, където около 50% от злоупотребите са свързани с избора на изпълнител. Набелязаните от ЕК проблеми в тази област са липсата на публичност, непрозрачни процедури и дискриминация на участници. Най-честите нарушения на бенефициентите са залагане на ограничителни критерии и неравностойно третиране на кандидатите.
Легенда
ОПОС - "Околна среда"ОПРР - "Регионално развитие"
ОПРЧР - "Развитие на човешките ресурси"
ОПАК - "Административен капацитет"
ОПРКБИ - "Конкурентноспособност"
ОПТ - "Транспорт"
ОПТП - "Техническа помощ"
Това, което Цанова предложи на срещата, е укрепване на капацитета на Агенцията за обществени поръчки и повишаване на качеството на предварителния контрол. Същите неща поискаха и от общините, които излязоха със свой план за действие. Освен рязко вдигане на капацитета на АОП и отваряне на публичен регистър с корекциите, от общините настояват да се обърне логиката на системата и да се наблегне на превенцията, а не на наказанията, които не са спасили две от програмите от спиране. Те искат и да се въведат стандартизирани досиета за търговете по различни видове услуги, инфраструктура и доставки. Местните власти понякога не разбират логиката, на която биват глобявани - например под "нарушена устойчивост" на проекта се разбират надраскани от учениците стени на ремонтирано училище, което според общината е нормална експлоатация.
Вицепремиерът Цанова се съгласи, но посочи, че общините не бива да прехвърлят вината на контролните органи и трябва да поемат своята отговорност.
Кой как пропада
От данните на KPMG става ясно още, че най тежки са проблемите с програмите "Околна среда", "Регионално развитие", "Административен капацитет" и "Конкурентноспособност", като по първите две финансова корекция е наложена по всеки втори договор. Двете програми освен това продължават да са временно спрени европейски плащания. "ОПАК" обаче е програмата, където глобите са най-голям процент от целия й ресурс. Там са наложени корекции за 11.4 млн. лева, което е 5.5% от бюджета й.
3 коментара
Нашите взеха парата, скриха я в офшорни сметки. А балъците т.е. българския народ да плаща.
Не че нещо,ама кой ще ги плаща тези глоби.Мисля,че трябва да има и персонална отговорност.Докато всичко се плаща от общите пари,на никого не му пука дали е законно или не.Ако мине.
Некадърност, корупция и разпад на ценности...други думи нямам...