Не сега, не така
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Не сега, не така

Не сега, не така

Увеличението на вноските за пенсия, праговете по браншове и минималната заплата не може да замести реформите

Вера Денизова
4972 прочитания

© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


Идеите на управляващите за повече вноски на работодатели и работещи в пенсионната система напоследък са толкова много, че и БСП би завидяло на служебното правителство. Част от тях са увеличение на социалните вноски, на осигурителните прагове, на минималната работна заплата...

Предложенията може и да имат някакъв смисъл от гледна точка на стабилизиране на сектора, но те се хвърлят на публиката без какъвто и да било анализ за ефектите и нуждата от тях. А в момент, в който икономиката и пазарът на труда все още се съвземат от кризата, увеличението на осигурителната тежест ще повлияе негативно на възстановяването. Има и още един проблем - лесният достъп до още ресурс отново ще даде повод да се отложат иначе спешните реформи в пенсионната система, които да запушат пробойните в разходната й част. Или както се изразява Калоян Стайков от Института за пазарна икономика - не може да имаш дупки в джобовете и да се чудиш как да натъпчеш повече пари в тях.

Идеи много

Ръст на минималната работна заплата от 18% до 400 лв., евентуално увеличаване на осигурителните вноски с 1-2 процентни пункта, административно покачване на минималния осигурителен доход (МОД) за сектори, в които няма постигнато споразумение за 2015 г. Това са идеите, които лансира вицепремиерът и социален министър Йордан Христосков преди седмица. До момента средният ръст на МОД в договорените икономически дейности е 4.25%.

В допълнение от КНСБ поискаха и увеличение и на максималния осигурителен праг с 260 лв. до 2660 лв. Още преди година синдикатите настояваха и за ръст на осигуровките с поне 2 процентни пункта. Тогавашният социален министър Хасан Адемов обаче уточни, че това може да стане само в условия на ръст на икономиката, тъй като в противен случай би натоварило както работодателите, така и работниците. А и мярката ще доведе до увеличаване на здравноосигурителната тежест до 33% от заплатата, като ще натовари както работодателите (в момента те поемат 60% от вноските), така и работниците.

Вдигането на осигурителните прагове и на минималното възнаграждение де факто също води до по-висока осигурителна тежест, защото чрез тях се уголемява основата, върху която се начисляват вноските. "Средният ръст при минималните осигурителни доходи в периода 2008 - 2013 г. е близо 51%, а максималният осигурителен доход беше увеличен с 10% от началото на 2013 г.", изчислява Калоян Стайков. В същото време значителният ръст на МОД през последните години се посочва като проблем от ЕК в специален доклад за България. Според Брюксел това "застрашава заетостта на нискоквалифицираните работници". От МВФ също препоръчаха да се разгледа ефектът върху заетостта от по-високите минимални заплати и минимални социалноосигурителни прагове.

Преди дни щрихите бяха допълнени с идеи от работен доклад на Националната агенция за приходите (разказан от "Нова телевизия"), в който се предлага държавните служители да започнат да плащат 40% от социалните си вноски (както е в частния сектор), плавно увеличение на осигуровките за всички работещи, задължителни осигуровки за майчинство за всички самоосигуряващи се, както и невнасянето на осигуровки да бъде обявено за престъпление.

Повечето от горните предложения не са нови и са с един първоизточник - Консултативния съвет за оптимизиране на пенсионната система. Той беше създаден към социалното министерство от служебния кабинет. Всички негови заседания и решения обаче се оказаха засекретени, "за да не се използват с политически цели на предстоящата предизборна кампания". Но в случая става въпрос за тема, която засяга цялото общество, и дебатът за реформа в пенсионната система би трябвало да е максимално прозрачен. Най-малкото за да не се създават предпоставки за грешни интерпретации. Каквито впрочем се появиха, след като изтече част от доклад на Националния осигурителен институт. Експертите бяха пресметнали с колко трябва да се вдигне вноската, за да се постигне баланс между приходи и разходи в общественото осигуряване. Но някои медии интерпретираха информацията в посока, че осигурителният институт дава предложение увеличението да бъде 7.7 процентни пункта (което прави почти 38% обща осигурителна тежест).

Грешна гледна точка

Ако има единомислие между работодатели, синдикати и управляващи, то е, че има нужда от спешна промяна на пенсионната система. В противен случай разходите на сектора ще продължават да изпреварват приходите с няколко милиарда, държавата ще е принудена да пренасочва все повече за социални плащания за сметка на други системи, а пенсиите ще са все така обидно ниски. Една от причините е, че броят на пенсионерите расте всяка година, докато осигурените намаляват вследствие на влошаващата се демография и все още възстановяващ се пазар на труда. Така в края на първото тримесечие на тази година 100 осигурени лица издържат 83.3 пенсионери. Ако населението продължава да намалява и застарява (дори и икономиката да не е в криза), очакванията са след време един работещ да издържа един пенсионер. С пъти през годините са нараснали и разходите за инвалидни пенсии, отделно от това остава нерешен и проблемът с т.нар. ранно пенсиониране, защото хората, които получават пенсии, внасят в системата по-кратко, отколкото черпят от нея.

Всички конкретни идеи за оптимизиране на пенсионната система, предлагани напоследък обаче, са обърнати към увеличаване на нейната приходна част, без да се мисли къде биха могли да се оптимизират разходите, които само за пенсии през 2014 г. достигат 10% от БВП, или над една четвърт от консолидирания бюджет на държавата. Малко след назначаването му социалният министър Христосков заяви, че с експертите в консултативния съвет ще "разработим различни варианти за реформа в пенсионната система". Министърът посочи, че ще се обсъди и въпросът с пенсиите на работещите в първа и втора категория труд (при тежки условия), както и за възрастта за пенсиониране, чийто ръст беше замразен при кабинета "Орешарски". Дори и да е имало подобни дебати обаче, не са обявявани и представяни публично.

Повече реформи

"Солидарната система, с изключение на самоосигуряващите се лица, осигурява пенсии независимо дали има платени вноски за съответното лице или не. При това размерът на пенсиите при равни други условия е еднакъв и за лицата, за които са постъпили вноски, и за тези, за които няма постъпили такива. Ако се добави усложнената демографска картина, проблемите на трудовия пазар, появата на над 500 хил. лица, които не желаят да работят, докато са млади, но желаят да получават пенсия, като остареят, и системата им го разрешава и т.н., се очертава картина, която е повече от тревожна. И която повече от очевидно не би могла да се коригира само с общоприетите мерки, до които обикновено се свежда т.нар. пенсионна реформа в България - увеличаване на пенсионната възраст и осигурителната вноска", казва Даниела Петкова, изпълнителен директор на "Доверие" и член на Консултативния съвет за оптимизиране на пенсионната система. Според нея е дошъл моментът, когато, ако ще се прави пенсионна реформа, първо трябва да се разрешат големите проблеми на системата и после да се решава дали да се увеличават вноските и възрастта. А не с цената на по-дълговременен труд на хората и по-високи разходи на бизнеса да се осигури тези проблеми да продължат да съществуват "и да обезкръвяват солидарния пенсионен фонд до степен, до която и до 80 години да работим и с 80% да се повиши вноската, и всички пари от Сребърния пенсионен фонд да използваме, това не би могло да компенсира отрицателното им влияние", допълва Петкова.

От Българската стопанска камара (БСК) също заявиха, че не подкрепят заявените намерения за ограничаване на хроничния дефицит в системите на социално и здравно осигуряване чрез административно увеличаване на минималния осигурителен доход, на осигурителните вноски и минималната работна заплата. Според работодателската организация основен път за преодоляване на дефицитите в осигурителните системи са радикалните реформи. От БСК посочват, че не са преразгледани условията и редът за ранно пенсиониране на полицаи, военни и магистрати. Нужни са и по-обективни и по-справедливи критерии, "които да не позволяват ползване на правата за ранно пенсиониране, когато условията на работа не отговарят на изискванията". Трайна според камарата е и тенденцията да се увеличава размерът на обезщетенията за болнични и други плащания от системата, главно поради липсата на ефективен контрол от страна на публичните институции.

На гол тумбак...

Аргументите против увеличаване на осигурителната тежест са най-вече икономически. "Нито икономиката, нито заплатите, нито пък заетостта растат устойчиво, за да може пазарът на труда да поеме тежести в момента", казва Георги Ангелов от институт "Отворено общество". Той допълва, че ако в момента се вдигнат осигуровките, нито ще се съберат повече приходи, нито ще се помогне на пенсионната система. "Не сме 2006-2007 г., когато икономиката бумтеше и заплатите растяха, а ръстът на минималните осигурителни прагове настигаше икономиката. Сега те изпреварват икономическия растеж. Цикълът е различен", допълва икономистът. А и в някои отрасли заради дефлацията и загуба на пазари резултатите вървят надолу. Насилственото вдигане на праговете там според Ангелов може да има негативни ефекти.

От БСК пък изчисляват, че предлаганият нов размер на минималната заплата от 400 лв. надхвърля значително прага от 60% спрямо средната работна заплата в повечето административни области, а за много общини с ниска заетост и ниски заплати се доближава до 80%.

Калоян Стайков допълва сметките - увеличение на осигуровките за пенсия само с 1 процентен пункт би увеличило разходите на работодателите за фонд работна заплата с 3.2%. "Тези допълнителни разходи трябва да бъдат компенсирани или с допълнителен приход, или с по-ниска печалба. В противен случай компанията ще фалира. Предвид слабия икономически растеж и наличието на сериозна конкуренция в повечето сектори, с изключение на някои, все още доминирани от държавата, едва ли може да се очаква голям ръст на приходите или големи възможности за допълнително свиване на печалбите", допълва той. Другият вариант е увеличението на осигуровките да е за сметка на служителите. Но това означа намаляването на разполагаемия им доход и ще доведе и до свиване на потреблението.

Когато се говори за нуждата от по-високи осигуровки, някои анализатори изтъкват факта, че България е с едно от най-ниското облагане на труда в ЕС. В същото време препоръките на Брюксел към страните членки са именно в посока намаляване на облагането на труда, за да се даде възможност на бизнеса да възвърне конкурентоспособността си. Досегашният еврокомисар по данъци Алгирдас Шемета дори заяви, че трудът в ЕС е натоварен с твърде високо данъчно бреме и това трябва да се промени за сметка на други по-благоприятни за икономическия растеж обекти (като например съсредоточаване върху екологични и здравни данъци, които да увеличат изкуствено цената на вредни за здравето продукти).

Ако трябва да се обобщи - пробойните, които позволяват системата на държавното обществено осигуряване да се точи, са много и все още не са запушени. А ако се тръгне по обратния път - първо да се осигурят повече приходи, после да се търсят резерви в разходите, обикновено управляващите се заразяват от реформаторски мързел и предпочитат да не предприемат непопулярни промени. Всичко това обаче ще е за сметка на бизнеса и на работещите, т.е. тези, от които системата чака, за да може да се издържа.

Автор: Капитал

Идеите на управляващите за повече вноски на работодатели и работещи в пенсионната система напоследък са толкова много, че и БСП би завидяло на служебното правителство. Част от тях са увеличение на социалните вноски, на осигурителните прагове, на минималната работна заплата...

Предложенията може и да имат някакъв смисъл от гледна точка на стабилизиране на сектора, но те се хвърлят на публиката без какъвто и да било анализ за ефектите и нуждата от тях. А в момент, в който икономиката и пазарът на труда все още се съвземат от кризата, увеличението на осигурителната тежест ще повлияе негативно на възстановяването. Има и още един проблем - лесният достъп до още ресурс отново ще даде повод да се отложат иначе спешните реформи в пенсионната система, които да запушат пробойните в разходната й част. Или както се изразява Калоян Стайков от Института за пазарна икономика - не може да имаш дупки в джобовете и да се чудиш как да натъпчеш повече пари в тях.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

12 коментара
  • 1
    wmz04371669 avatar :-|
    Благодетел

    Както човек може да избира застраховател, когато иска да сключи даден вид застраховка, така управляващите трябва да разрешат човек да може да избира къде и на какъв праг да се осигурява в съответната осигурителна компания, които не особенно различни от застрахователните компаннии като функции! Тогава няма да има спорове за отрасли,за минимални прагове и ред подобни кухи приказки, нооо тогава няма да има "лапане и преразпределяне" на обществените средства от осигуровките!! Няма да има нужда и от измислени специалисти по осигуряване...като настоящия министър и други подобни като него...!!!

  • 2
    plamenhristov5 avatar :-|
    plamenhristov5

    решението е в структурни реформи за намаляване на разходите за държавна администрация и тяхното обвързване с реален приход за държавната хазна. Икономизация на държавната администрация!

  • 3
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#1] от "Благодетел":

    Всъщност вие и сега може да избирате осигурител по ДЗПО и по ДДПО - т.н. втори и трети стълб на пенсионното осигуряване. Първият стълб е задължителното ДОО.

    Прави впечатление друго - политиците от разните бои и посоки не се и опитват радикално да преподредят осигурителната система, а в разсъжденията си стигат само до увеличаване на приходите във фондовете.

    Не им ли хрумва, че административното увеличаване на МРЗ, МОП и вноските от осигурители и осигурени ще изкриви икономическата логика? В някаквата дейност, общо наречена бизнес, приходите трябва да надвишават разходите. Т.е. да има някаква печалба.

    Когато държавата се грижи единствено да ми увеличи разходите без пет пари да дава за стимулиране на бизнеса - като въвеждане на електронно правителство, където подадената до един държавен орган информация ще е достъпна и за всички останали - НАП, НСИ, Аг. по вписванията и пр.; отпадане на такси и комисионни; освобождаване от осигурителни плащания при наемане на безработни и т.н.

    Високопарното отношение на държавата към тези, които пълнят бюджета й, е основната причина за традиционно ниската събираемост на държавните вземания. А какви пари въобще не стигат до деклариране...

  • OVI

    До коментар [#3] от "D-r D":

    "Прави впечатление друго - политиците от разните бои и посоки не се и опитват радикално да преподредят осигурителната система, а в разсъжденията си стигат само до увеличаване на приходите във фондовете."

    Напълно вярно, съгласен съм на 100%!

    Ако покрива ти е с начупени керемиди, и при всеки дъжд ти се наводнява къщата, логиката и здравия разум повелява да инвестираш средства в ремонта и подмяна на счупените керемиди със здрави, а не купуване на повече и по-големи съдове, които да подлагаш под пробойните!

    Аман вече от синдикалистки мъдреци, които на прима виста винаги увеличение на социалните вноски бълнуват. От времето на Лидия Шулева всеки социален министър си прави устата,а някой успяват и евективно да вдигнат "социалните данъци", ама как пък един не направи някаква значима реформа.

  • 5
    peni1948 avatar :-|
    Peni Radulov

    Една напълно сбъркана соц,система като пенсионната осигуровка.Има толкова добри методи,че трябва само да се вземе пример от водещите страни в икономиката на света.Друг начин според мен е пенсия = на минимална заплата,заплатите=на 3пъти пенсийте.Второ работниците са които действително носят приходи,защото тяхната стока се продава.Другите административни разходи да се намалят и съкратят работещите в тях,защото е немислимо във времето на компютрите да има раздут административен щат.Които само те разиграват и чакат да им осребриш услугата.Така и партийте получаващи субсидии,най фрапиращият случай в световната политика.Така че има толкова много пера в нашата икономика да се отскубнат от гърба на държавата и най вече се спрат"узаконените"кражби и корупция,за да има възход!!!!

  • 6
    cinik avatar :-|
    cinik

    Синдикатите, както и министърът стратдат от шизофрения. Oт една страна искат масово вдигане на осигуровките и осигурителните прагове, от друга - да раздават заплати във ваучери за храна, върху които освен че осигуровките са нула и така се източва НОИ, самият работник остава неосигурен върху тази сума. Тоест изпадне ли безработен, в майчнство, в болничен или се пенсионира, ще се сети за другарите министри и синдикалисти, които са му погодили тази осигурителна измама.

    Постоянното повишение на максималния осигурителен доход също ще навлече такива проблеми, че имената на апологетите ще се споменават още 50 години след измишльотините им. В стремежа си да "нагъзят" и "прецакат" хората с високи доходи, или официално изказано: "да ги подведат под по-висока данъчно-осигурителна обществена отговорност" накрая се случва това, че след 15 години ще имаме стотици хиляди хора с индивидуални коефициенти, които пенисионната система няма да е в състояние да покрива.

  • 7
    kapitalcho avatar :-|
    kapitalcho

    До коментар [#6] от "cinik":

    Пропускаш най важното-т.е са финансово неграмотни и нямат даже минимален бизнес опит-оттам идват и безумият им-поредното безумие е -да се повишава токът (като цена) само за богатите и да има различна цена за тока за бедни и богати.................Просто гениално.

  • 8
    cinik avatar :-|
    cinik

    До коментар [#7] от "kapitalcho":

    Да прочетем тази статия за българското "дясно" и да отроним по сълза за бедна България, защото с подобен кадрил по върховете трудно я виждам на повече от 40-50% от средния БВП за ЕС и то в оптимистичен план:

    http://ekipbg.com/na-konferenciya-za-diasna-socialna-politika/

  • 9
    kapitalcho avatar :-|
    kapitalcho

    До коментар [#8] от "cinik":

    Докато ние не си направим партия(потребителите на Капитал) и не направим 1 към 1 списъм със всички реформи,които тярбва да се направят от А до Я и не се организираме.........................дотогава Пръмова,даскалицата и Тиковни ще минават за десни.............и ще се чудят какво да правят и защо всичко затъва.
    П.С
    Последното интервю на тиковни,как трябвало заем от 6-7 милярда иначе "ще стане много зле",без ни най малка на идея че:
    -половината разходи могат да се избегнат
    -Никаква идея какво да прави с поредните губещи държавни предприятия(една приватизация няма да е зле)
    -Никаква идея за адмнситрацията и раздутоста и
    ...................................................................

  • 10
    cinik avatar :-|
    cinik

    До коментар [#3] от "D-r D":

    oт списъка с очаквания зачеркни "освобождаване от осигурителни плащания при наемане на безработни", че ей сега ще се пръкне една нова агенция, която да се заеме с решаването на проблема ти, как останалите данъкоплатци да платят твоите осигуровки.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK