С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
12 5 сеп 2014, 17:35, 4444 прочитания

Не сега, не така

Увеличението на вноските за пенсия, праговете по браншове и минималната заплата не може да замести реформите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Идеите на управляващите за повече вноски на работодатели и работещи в пенсионната система напоследък са толкова много, че и БСП би завидяло на служебното правителство. Част от тях са увеличение на социалните вноски, на осигурителните прагове, на минималната работна заплата...

Предложенията може и да имат някакъв смисъл от гледна точка на стабилизиране на сектора, но те се хвърлят на публиката без какъвто и да било анализ за ефектите и нуждата от тях. А в момент, в който икономиката и пазарът на труда все още се съвземат от кризата, увеличението на осигурителната тежест ще повлияе негативно на възстановяването. Има и още един проблем - лесният достъп до още ресурс отново ще даде повод да се отложат иначе спешните реформи в пенсионната система, които да запушат пробойните в разходната й част. Или както се изразява Калоян Стайков от Института за пазарна икономика - не може да имаш дупки в джобовете и да се чудиш как да натъпчеш повече пари в тях.


Идеи много

Ръст на минималната работна заплата от 18% до 400 лв., евентуално увеличаване на осигурителните вноски с 1-2 процентни пункта, административно покачване на минималния осигурителен доход (МОД) за сектори, в които няма постигнато споразумение за 2015 г. Това са идеите, които лансира вицепремиерът и социален министър Йордан Христосков преди седмица. До момента средният ръст на МОД в договорените икономически дейности е 4.25%.

В допълнение от КНСБ поискаха и увеличение и на максималния осигурителен праг с 260 лв. до 2660 лв. Още преди година синдикатите настояваха и за ръст на осигуровките с поне 2 процентни пункта. Тогавашният социален министър Хасан Адемов обаче уточни, че това може да стане само в условия на ръст на икономиката, тъй като в противен случай би натоварило както работодателите, така и работниците. А и мярката ще доведе до увеличаване на здравноосигурителната тежест до 33% от заплатата, като ще натовари както работодателите (в момента те поемат 60% от вноските), така и работниците.



Вдигането на осигурителните прагове и на минималното възнаграждение де факто също води до по-висока осигурителна тежест, защото чрез тях се уголемява основата, върху която се начисляват вноските. "Средният ръст при минималните осигурителни доходи в периода 2008 - 2013 г. е близо 51%, а максималният осигурителен доход беше увеличен с 10% от началото на 2013 г.", изчислява Калоян Стайков. В същото време значителният ръст на МОД през последните години се посочва като проблем от ЕК в специален доклад за България. Според Брюксел това "застрашава заетостта на нискоквалифицираните работници". От МВФ също препоръчаха да се разгледа ефектът върху заетостта от по-високите минимални заплати и минимални социалноосигурителни прагове.

Преди дни щрихите бяха допълнени с идеи от работен доклад на Националната агенция за приходите (разказан от "Нова телевизия"), в който се предлага държавните служители да започнат да плащат 40% от социалните си вноски (както е в частния сектор), плавно увеличение на осигуровките за всички работещи, задължителни осигуровки за майчинство за всички самоосигуряващи се, както и невнасянето на осигуровки да бъде обявено за престъпление.

Повечето от горните предложения не са нови и са с един първоизточник - Консултативния съвет за оптимизиране на пенсионната система. Той беше създаден към социалното министерство от служебния кабинет. Всички негови заседания и решения обаче се оказаха засекретени, "за да не се използват с политически цели на предстоящата предизборна кампания". Но в случая става въпрос за тема, която засяга цялото общество, и дебатът за реформа в пенсионната система би трябвало да е максимално прозрачен. Най-малкото за да не се създават предпоставки за грешни интерпретации. Каквито впрочем се появиха, след като изтече част от доклад на Националния осигурителен институт. Експертите бяха пресметнали с колко трябва да се вдигне вноската, за да се постигне баланс между приходи и разходи в общественото осигуряване. Но някои медии интерпретираха информацията в посока, че осигурителният институт дава предложение увеличението да бъде 7.7 процентни пункта (което прави почти 38% обща осигурителна тежест).

Грешна гледна точка

Ако има единомислие между работодатели, синдикати и управляващи, то е, че има нужда от спешна промяна на пенсионната система. В противен случай разходите на сектора ще продължават да изпреварват приходите с няколко милиарда, държавата ще е принудена да пренасочва все повече за социални плащания за сметка на други системи, а пенсиите ще са все така обидно ниски. Една от причините е, че броят на пенсионерите расте всяка година, докато осигурените намаляват вследствие на влошаващата се демография и все още възстановяващ се пазар на труда. Така в края на първото тримесечие на тази година 100 осигурени лица издържат 83.3 пенсионери. Ако населението продължава да намалява и застарява (дори и икономиката да не е в криза), очакванията са след време един работещ да издържа един пенсионер. С пъти през годините са нараснали и разходите за инвалидни пенсии, отделно от това остава нерешен и проблемът с т.нар. ранно пенсиониране, защото хората, които получават пенсии, внасят в системата по-кратко, отколкото черпят от нея.

Всички конкретни идеи за оптимизиране на пенсионната система, предлагани напоследък обаче, са обърнати към увеличаване на нейната приходна част, без да се мисли къде биха могли да се оптимизират разходите, които само за пенсии през 2014 г. достигат 10% от БВП, или над една четвърт от консолидирания бюджет на държавата. Малко след назначаването му социалният министър Христосков заяви, че с експертите в консултативния съвет ще "разработим различни варианти за реформа в пенсионната система". Министърът посочи, че ще се обсъди и въпросът с пенсиите на работещите в първа и втора категория труд (при тежки условия), както и за възрастта за пенсиониране, чийто ръст беше замразен при кабинета "Орешарски". Дори и да е имало подобни дебати обаче, не са обявявани и представяни публично.

Повече реформи

"Солидарната система, с изключение на самоосигуряващите се лица, осигурява пенсии независимо дали има платени вноски за съответното лице или не. При това размерът на пенсиите при равни други условия е еднакъв и за лицата, за които са постъпили вноски, и за тези, за които няма постъпили такива. Ако се добави усложнената демографска картина, проблемите на трудовия пазар, появата на над 500 хил. лица, които не желаят да работят, докато са млади, но желаят да получават пенсия, като остареят, и системата им го разрешава и т.н., се очертава картина, която е повече от тревожна. И която повече от очевидно не би могла да се коригира само с общоприетите мерки, до които обикновено се свежда т.нар. пенсионна реформа в България - увеличаване на пенсионната възраст и осигурителната вноска", казва Даниела Петкова, изпълнителен директор на "Доверие" и член на Консултативния съвет за оптимизиране на пенсионната система. Според нея е дошъл моментът, когато, ако ще се прави пенсионна реформа, първо трябва да се разрешат големите проблеми на системата и после да се решава дали да се увеличават вноските и възрастта. А не с цената на по-дълговременен труд на хората и по-високи разходи на бизнеса да се осигури тези проблеми да продължат да съществуват "и да обезкръвяват солидарния пенсионен фонд до степен, до която и до 80 години да работим и с 80% да се повиши вноската, и всички пари от Сребърния пенсионен фонд да използваме, това не би могло да компенсира отрицателното им влияние", допълва Петкова.

От Българската стопанска камара (БСК) също заявиха, че не подкрепят заявените намерения за ограничаване на хроничния дефицит в системите на социално и здравно осигуряване чрез административно увеличаване на минималния осигурителен доход, на осигурителните вноски и минималната работна заплата. Според работодателската организация основен път за преодоляване на дефицитите в осигурителните системи са радикалните реформи. От БСК посочват, че не са преразгледани условията и редът за ранно пенсиониране на полицаи, военни и магистрати. Нужни са и по-обективни и по-справедливи критерии, "които да не позволяват ползване на правата за ранно пенсиониране, когато условията на работа не отговарят на изискванията". Трайна според камарата е и тенденцията да се увеличава размерът на обезщетенията за болнични и други плащания от системата, главно поради липсата на ефективен контрол от страна на публичните институции.

На гол тумбак...

Аргументите против увеличаване на осигурителната тежест са най-вече икономически. "Нито икономиката, нито заплатите, нито пък заетостта растат устойчиво, за да може пазарът на труда да поеме тежести в момента", казва Георги Ангелов от институт "Отворено общество". Той допълва, че ако в момента се вдигнат осигуровките, нито ще се съберат повече приходи, нито ще се помогне на пенсионната система. "Не сме 2006-2007 г., когато икономиката бумтеше и заплатите растяха, а ръстът на минималните осигурителни прагове настигаше икономиката. Сега те изпреварват икономическия растеж. Цикълът е различен", допълва икономистът. А и в някои отрасли заради дефлацията и загуба на пазари резултатите вървят надолу. Насилственото вдигане на праговете там според Ангелов може да има негативни ефекти.
От БСК пък изчисляват, че предлаганият нов размер на минималната заплата от 400 лв. надхвърля значително прага от 60% спрямо средната работна заплата в повечето административни области, а за много общини с ниска заетост и ниски заплати се доближава до 80%.

Калоян Стайков допълва сметките - увеличение на осигуровките за пенсия само с 1 процентен пункт би увеличило разходите на работодателите за фонд работна заплата с 3.2%. "Тези допълнителни разходи трябва да бъдат компенсирани или с допълнителен приход, или с по-ниска печалба. В противен случай компанията ще фалира. Предвид слабия икономически растеж и наличието на сериозна конкуренция в повечето сектори, с изключение на някои, все още доминирани от държавата, едва ли може да се очаква голям ръст на приходите или големи възможности за допълнително свиване на печалбите", допълва той. Другият вариант е увеличението на осигуровките да е за сметка на служителите. Но това означа намаляването на разполагаемия им доход и ще доведе и до свиване на потреблението.

Когато се говори за нуждата от по-високи осигуровки, някои анализатори изтъкват факта, че България е с едно от най-ниското облагане на труда в ЕС. В същото време препоръките на Брюксел към страните членки са именно в посока намаляване на облагането на труда, за да се даде възможност на бизнеса да възвърне конкурентоспособността си. Досегашният еврокомисар по данъци Алгирдас Шемета дори заяви, че трудът в ЕС е натоварен с твърде високо данъчно бреме и това трябва да се промени за сметка на други по-благоприятни за икономическия растеж обекти (като например съсредоточаване върху екологични и здравни данъци, които да увеличат изкуствено цената на вредни за здравето продукти).

Ако трябва да се обобщи - пробойните, които позволяват системата на държавното обществено осигуряване да се точи, са много и все още не са запушени. А ако се тръгне по обратния път - първо да се осигурят повече приходи, после да се търсят резерви в разходите, обикновено управляващите се заразяват от реформаторски мързел и предпочитат да не предприемат непопулярни промени. Всичко това обаче ще е за сметка на бизнеса и на работещите, т.е. тези, от които системата чака, за да може да се издържа.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: ВСС преизбра Гешев за главен прокурор, икономиката леко се забавя Вечерни новини: ВСС преизбра Гешев за главен прокурор, икономиката леко се забавя

И още: Първият ден от болничните няма да се плаща от никой, патриотите "вдигнаха" минималната пенсия и осигуриха безплатна детска градина за социално слаби, подготвя се нова концесия на летище Пловдив

14 ное 2019, 288 прочитания

Повтореният избор на Гешев отново пътува към президента 4 Повтореният избор на Гешев отново пътува към президента

Висшият съдебен съвет очаквано прегласува решението си за нов главен прокурор със същото мнозинство от 20 гласа срещу 4

14 ное 2019, 788 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Златния Грък от Медисън Авеню

Легендарният американски рекламист Джордж Лоис за работата си с Анди Уорхол, Робърт Кенеди и Мохамед Али и защо приема сериала Mad Men като персонална обида пред Light

Още от Капитал
Да копаеш дъното за Доган

Държавата изненадващо отпусна 220 млн. лв. за драгиране на плавателния канал в пристанище Варна. Съмненията са, че пристанището на Ахмед Доган ще е основният печеливш, а държавните терминали ще трябва да го догонват

Омраза за двойна употреба

На фона на практиката обвинението срещу природозащитника Тома Белев изпъква като политическо

Мавродиев, който назначи Мавродиев, който вдигна заплатата на Мавродиев

В явен конфликт на интереси директорът на ББР се е избрал да управлява дъщерни дружества и е увеличил възнаграждението си

Климатично северно сияние

Как Финландия ще стане въглеродно неутрална до 2035 г.

Книга: "Истории от 90-те"

Сборникът "Истории от 90-те" дава поглед към размирното десетилетие без излишна сантименталност

20 въпроса: Христо Христозов

"Практиката показва, че бързите решения имат висока цена и рядко са устойчиви"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10