Бизнес за моментална консумация
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бизнес за моментална консумация

Бизнес за моментална консумация

Продажбите на прясно изцедени сокове са в бума си, а очакванията са за още ръст

Паулина Михайлова, Десислава Николова
31902 прочитания

© Надежда Чипева


Какво е общото между телекомуникациите и продажбата на автоматични машини за фреш от портокал? Всъщност има общо - машината пуска sms на собственика си, когато портокалите й свършат, водата за миене намалее или просто механизмите засекат. Текстът на sms-а не е "Има опашка жадни жени, които не спират да ме докосват, а аз съм задръстен и само ръмжа". Но кодираното съобщение често означава точно това. Иначе двата бизнеса нямат никакви допирни точки. Което не пречи на Момчил Антонов, бивш служител в отдел "Радиооптимизация" в "Глобул", в момента да е собственик на "Цитрус вендинг" - фирма, която по думите му доста успешно продава вендинг автомати за фреш и сама оперира такива. Момчил работи в "Глобул" дълго, но през 2008 г. просто решава, че в дейността по поддържане на процесите между мобилния апарат и мрежата няма повече предизвикателство. Заминава за САЩ, две години по-късно се връща с малко пари и започва да внася италиански вендинг автомати за фреш заедно с приятеля си Теодор Иванов. За Теодор бизнесът с машините не е единствен (в момента той строи дървени къщи за частни клиенти). Но и двамата отбелязват, че от фрешовете се правят пари. Не много, но достатъчно, за да се нарече дейността бизнес.

Всъщност продажбите на прясно изцедени сокове в България в момента търпят истински бум, разказват участниците в този сектор. Най-често това са хора, които се занимават и с нещо друго (обикновено внос на плодове и зеленчуци). Търговците на дребно са най-разнообразни: вериги за хранителни стоки, малки магазини за цигари, кафе и захарни изделия, плод-зеленчуци, специализирани обекти за свежи храни и напитки. Общото между тях е, че всички регистрират голям ръст в продажбите на фреш и очакват още много от същото.

Схемата "фреш"

Обобщени данни за размера на бизнеса с прясно изцедени срокове няма, да не говорим за официални такива - просто новосформираната ниша на пазара е твърде разпокъсана и с твърде много участници. Най-общо моделът е следният: вносител и търговец на едро с плодове купува и впоследствие продава, дава под наем, на изплащане или за безвъзмездно ползване машини за цедене на сок. Машините са от няколко различни (испански, италиански и др.) марки и работят по сходен начин. В случая с "Цитрус вендинг" тя ги внася от Италия, като те са втора употреба, но рециклирани и някои - с подобрени функции. След това фирмата се договаря с компании, които имат много на брой служители в една сграда и разглеждат наличието на "сокомат" като тип социална придобивка за наетите. Машината се монтира във въпросната сграда, зарежда се с вода и цитруси (най-често портокали) и работи на самообслужване: левче - чашка от 200 милилитра. Когато плодовете са на свършване, автоматът пуска на Момчил и Теодор sms, а те изпращат свой служител да я обслужи. Най-често потребителите са например IT разработчици, телекоми, аутсорсинг центрове. "Важно е в офиса да има много служители, за да има търговски смисъл и за нас. Подбираме клиентите си и минимумът е да имат 300 души персонал, концентрирани накуп", обясни Момчил. Отделно, понеже няма как да обслужи цялата страна, "Цитрус вендинг" продава вендинг машини. Една такава струва 10-11 хил. лв. без ДДС и ако човек си я купи, може да я монтира в голям офис и да си докара нелош доход от продажбите й. Това се и случва, като клиентите са от големите градове - например Пловдив, и по Черноморието. Разбира се, "Цитрус вендинг" не е единствената, която се занимава с това.

Другият път за проникване на новия минибизнес в България е през машините за фреш, обслужвани от човек. Тази схема е по-разпространена. Фирмите, които предлагат такова оборудване, са доста. Вариантите са или собственикът на търговския обект просто да си купи такава машина (цената е от 3000 лв. до 8500 лв.) и да си пазарува плодове за сока откъдето пожелае, или да я вземе под наем, на изплащане или безплатно, като условието в такъв случай е да зарежда плодове само от собственика на апарата, който е и вносител на цитруси. На този принцип работи например Иван Тонев, официален представител на една от марките машини за България и търговец на едро с плодове. "Либерални сме в условията си, които зависят от клиента и обема на продажбите му, но като цяло предоставяме машина и доставяме плода", обясни Иван Тонев. "Стараем се да сме гъвкави и освен продажбата на машините предлагаме лизинг и сме единствените в България, които предоставят напълно безплатно машините срещу зареждане на цитрусите за тях. В повечето случаи на клиентите, които са купили машини от нас, доставяме и продукти за фреш", каза Александър Карачоров, собственик на "Супер фреш плюс". Клиентите й според Карачоров са предимно фреш барове, заведения за бързо хранене, ресторанти, кафенета, училищни столове, бензиностанции, болници, детски градини, магазини за хранителни стоки, отскоро и McDonald's.

На друг принцип работи "Успех 12". "Внасяме няколко различни марки машини, но не предлагаме зареждане с плодове. Насочваме клиентите си към утвърдени вносители, за чиято стока знаем, че е качествена", обясни Иво Андреев, управител на фирмата. "Работим с партньори, които ни осигуряват шишетата, но не печелим нищо от това, те влизат в поддръжката на машината, която сме дали под наем", добави той. "Успех 12" е спечелила конкурс и е разположила апарати за фреш на ВИП терминала на летище София. Това е и единственото място, което снабдява и с плодове.

Мащабът на новия бизнес

Нетен измерител на продажбите на фреш засега няма, но участниците в бизнеса са единодушни, че той расте сериозно от миналата година. "Ние сме представител на испанската Zumex (една от марките машини) за България от 1999 г. Но съществен ръст в продажбите се забелязва от 2013 г. Ако приемем, че до август миналата година бях монтирал X машини, за същия период на тази година говорим за X плюс 50%", каза Иван Тонев. Никой няма конкретен отговор на въпроса защо бумът с фрешовете се състои точно сега. "Той тръгна първо в САЩ, после - в Западна Европа и като всичко останало идва тук с около две години закъснение", добавя Иван Тонев.

Играчите на "средното ниво" в този бизнес не са чак толкова много. По данни от бранша по-големите фирми, които внасят и предлагат машини за фреш, са няколко: "Супер фреш плюс" - от пет години изключителен представител на испанската Frucosol и представител на Zumex и Zummo за България, "БГ фреш къмпани" - официален представител на Zumex за страната, "БГ фреш" - вносители на Zummo и на китайски и португалски машини, "Ди Джей Фриго" - турски машини Cancan, "Цитрус вендинг" и др.  Според Александър Карачоров фирмата му "Супер фреш плюс" има най-голям пазарен дял в сектора с над 150 продадени и над 50 отдадени за възмездно ползване машини от началото на дейността си. Иван Тонев също е сред големите доставчици на машини и плодове, "Успех 12" (която е в сектора от около година) има внесени 40 машини от различни марки, а "Цитрус вендинг" е продала 16 машини в София и 6 в страната.

С една дума - за обороти от порядъка на милиони за момента не става въпрос.

Сокче по сокче - капиталче

Кой е по-изгодният начин търговският обект да си инсталира машина за фреш е въпрос на сметка и, разбира се, зависи от обема продажби. Според собственика на "Цитрус Фреш" една вендинг машина, която струва 10-11 хил. лв. се изплаща за около година, без да говорим за свръхпродажби (200 чаши сок по 200 милилитра е максималният постигнат резултат). Ситуацията е различна за всеки отделен случай. Но да предположим, че собственик на малък магазин си купи от най-евтините машини, които струват по 3000 лв. Цената на килограм портокали, доставени на място, в момента е 0.90 лв. Крайната цена на литър портокалов сок е в зависимост от квартала и обекта между 3 и 4 лв., а суровината за него е 2.5 кг плодове. Така себестойността на литър фреш е 2.25. Тоест при 4 лв. продажба цена на литър бруто печалбата е почти 100%, или 2 лв. Добре работещ плод-зеленчук с такава машина в центъра може да продаде в момента (август е слаб месец дори в този сегмент) около 100 литра на ден. Разбира се, от "изкараните" 200 лв. част отиват за наем, ток, заплати, осигуровки, данъци и т.н. Но пък често фрешът е добавка към асортимента на обекта. "Имаме клиенти, които са по-доволни от продажбите на прясно изцеден сок, отколкото от тези на плодове", каза Иван Тонев. Според Иво Андреев от "Успех" 12 продажба от 20 килограма сок на ден осигурява пълно изплащане на машината за половин година.

Верижната реакция

Към тенденцията, разбира се, не закъсняха да се присъединят и търговските вериги за хранителни стоки. "Кауфланд" например има договор с един от операторите на вендинг машини. Той е договорил с веригата правото да постави свои сокомати в обектите й, но тъй като не може да покрие и обслужи всички магазини "Кауфланд" в страната, предоставя това право на закупилите негови машини. Магазини "Дар" имат собствени машини и ги обслужват сами. Същият е и моделът на "Пикадили". "Фантастико" пък дава места под наем, като продажбите минават през общата каса, а процент отива за веригата. "ПроМаркет" също имат свои машини и ползват и свои плодове.

В по-големите градове и особено в София силен е и каналът за налагане на прясно изцедените сокове през специализирани обекти, чиято концепция е фрешове, салати, плодови миксове да се приготвят пред клиента. Доколко този бизнес модел ще е успешен, разбира се, зависи от предприемача конкретно. "Модата на прясно приготвените сокове е приблизително от четири години, когато отвориха и нашите обекти, но апогеят на търсенето е тази година", казва Светлина Попова, барман във Fresh break. Според всички в бизнеса царят на фреша остава портокалът с над 50% от продажбите, а след него идват различните миксове, включително тези с моркови и други зеленчуци. Най-често поръчваната разфасовка пък е 500 милилитра.

Има ли губещи

Дали и доколко бумът при прясно изцедените сокове влияе върху продажбите на пакетираните сокове, не може да се каже със сигурност именно заради липсата на статистика за този сектор. "Все повече хора осъзнават факта, че за да се съдържат в един прясно изцеден сок витамини, минерали, антиоксиданти, фибри и други полезни съставки, той трябва да се изпие до няколко часа след изцеждането му. Всяка допълнителна преработка не само свежда тези съставки до минимум, но и променя вкуса. Добавят се и вредни за здравето консерванти и подсладители", казва Александър Карачоров от "Супер фреш плюс". Според него потреблението на пакетирани натурални сокове намалява всяка година и единствено огромните финансови ресурси на компаниите, които ги дистрибутират, влагани в реклами, спомагат за тяхната продажба.

На различно мнение, разбира се, са производители и дистрибутори на пакетирани натурални сокове. "Компаниите, които измерват потреблението на сок, са фокусирани върху този, пакетиран в картонена и ПЕТ опаковка. Няма достоверни данни за реалната консумация на прясно изцеден сок и доколко реално той рефлектира върху консумацията на бутилирани напитки от плодове", казва Мая Герасимова, маркетинг директор на "Девин" (соковете "Фрутелли"). "Като брой точки на продажба все още приоритетът е изключително в полза на класическите пакетирани напитки от плодове, които присъстват в над 25 хил. точки на продажба, за разлика от прясно изцедените, които се предлагат в не повече от 500 обекта", казва тя. Според нея важната разлика между двата типа продукти е, че в случая с пакетирания сок производителите гарантират за влаганата суровина и поради добрата трайност, осигурена от опаковката, могат да селектират плодове от краища на света, където те се отличават с най-добри характеристики.

Прогноза розово

Според всички в бизнеса с фрешочакванията са само за ръст, подхранван най-вече от стремежа на хората към грижа за здравето им. Смятам, че нишата тепърва ще търпи растеж, казва Иван Тонев. Показателно, според него е, че напоследък и големите световни вериги за хранене преминават към концепцията за здравословно хранене и отварят специализирани обекти. "Прогнозите ни са много оптимистични и залагаме ръст от най-малко 10% на годишна база. Притеснява ни единствено обедняването на хората, но правим всичко възможно фрешът да е достъпен продукт. При продажбата на машините също работим с минимални надценки и залагаме на повече продажби", твърди собственикът на "Супер фреш плюс".

Освен цената другият фактор, който е важен за потреблението на фреш, е доверието на потребителя, и по-конкретно сигурността му не само в качеството на плодовете (които обикновено са специален сорт за сок), но и в хигиената на самия обект. С две думи - отговорът на въпроса мият ли се портокалите. Разбира се, от всички крайни обекти дават утвърдителен отговор на този въпрос. Принципно всеки търговец, който предлага храни и напитки, трябва да има разрешително от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) и HACCP система за самоконтрол. За приготвяне на фреш е достатъчно то като дейност да е включено в документацията от агенцията. Така партидите на продуктите за фреш могат да се проследяват и е задължително е плодовете да се измиват и съхраняват правилно. При вендинг машините пък миенето се случва пред клиента, който вижда целия процес. Другият плюс на сокоматите е, че изцеждат плодовете само до определена степен и в напитката не попадат етеричните масла от кората, които при ръчна процедура може да попаднат там.

Въпросът с хигиената принципно стои за всяка храна, консумирана прясна. От бизнес гледна точка обаче пресните сокове определено се оказват нова бързо запълваща се и растяща ниша.

Портокалите за фреш обикновено са внос от Гърция, като само през септември, октомври и ноември идват от Южна Америка и Южна Африка.
500

са обектите за продажба на фреш в страната по данни на една от компаниите за пакетирани сокове.

Традиционният пазар

Тенденцията на пазара на пакетирани натурални сокове напоследък е в посока надолу.

По данни на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки потреблението на всичко, което влиза в графата "безалкохолни", през 2013 г. е 1 548 млн. литра, или с близо 11 млн. литра повече от предходната година (0.7% ръст). Покупките обаче са по-високи при бутилираните води, газираните напитки и студения чай. Спад има при соковете и нектарите, негазираните и енергийните напитки. На човек от населението консумацията на безалкохолни напитки е нараснала от 208 литра през 2012 г. на близо 214 литра през 2013 г. (ръст от 2.6%)

Конкретно пазарът на плодови сокове и нектари е 63.2 млн. литра, или с 8.7% по-малък от 2012 г. Това е и най-ниското потребление за последните 10 години. Годишно средната консумация на човек в България е 8.8 литра - отново под числото за 2012 г. Групата "плодови сокове и нектари" има 4.6% дял от всички безалкохолни напитки. Потреблението на соковете, които са 100% натурални, намалява с 2.3 млн. литра. Отличаващи се с по-висока стойност, напитките в сегмента, често характеризирани като премиум, срещат особено негативно последиците от свитото потребление. Продуктите от праскова и кайсия продължават да са с най-висок дял - 33.7%. Нараства и делът на напитките портокал на 31.4% и смесени плодове - до 9.2%.

"За 2014 г. очакванията към момента не са особено обнадеждаващи за промяна на тренда", казва председателят на асоциацията Жана Величкова. "При най-оптимистични прогнози очакваме общото ниво на консумацията да се запази, като промяна е възможна между отделните продукти", добавя тя.

Пазарът на пакетирани напитки от плодове, който се състои от сокове, нектари и плодови напитки, има положителен тренд в обем тази година, казва Мая Герасимова от "Девин". През първото полугодие има ръст от 8% в литри спрямо същия период на миналата година. Най-голям спад тази категория беше регистриран през 2009 и 2010 г., след това темпът на развитие се поддържа относително стабилен, казва Герасимова. В случая обаче явно говорим за продажбите на плодови напитки изобщо. Факт е, че делът на соковете с плодово съдържание 100% намалява всяка година, тъй като повечето компании лансират нови продукти с по-нисък процент, които попадат в категорията на плодовите напитки. Това е и сегментът, който постоянно расте през последните години. Друга тенденция при опаковките е, че картонените такива се развиват с положителен тренд, който се дължи най-вече на семейните кутии от 2 литра, а опакованите в PET бутилки напитки от плодове намаляват като относителен дял, казва Мая Герасимова.

Автор: Капитал

Какво е общото между телекомуникациите и продажбата на автоматични машини за фреш от портокал? Всъщност има общо - машината пуска sms на собственика си, когато портокалите й свършат, водата за миене намалее или просто механизмите засекат. Текстът на sms-а не е "Има опашка жадни жени, които не спират да ме докосват, а аз съм задръстен и само ръмжа". Но кодираното съобщение често означава точно това. Иначе двата бизнеса нямат никакви допирни точки. Което не пречи на Момчил Антонов, бивш служител в отдел "Радиооптимизация" в "Глобул", в момента да е собственик на "Цитрус вендинг" - фирма, която по думите му доста успешно продава вендинг автомати за фреш и сама оперира такива. Момчил работи в "Глобул" дълго, но през 2008 г. просто решава, че в дейността по поддържане на процесите между мобилния апарат и мрежата няма повече предизвикателство. Заминава за САЩ, две години по-късно се връща с малко пари и започва да внася италиански вендинг автомати за фреш заедно с приятеля си Теодор Иванов. За Теодор бизнесът с машините не е единствен (в момента той строи дървени къщи за частни клиенти). Но и двамата отбелязват, че от фрешовете се правят пари. Не много, но достатъчно, за да се нарече дейността бизнес.

Всъщност продажбите на прясно изцедени сокове в България в момента търпят истински бум, разказват участниците в този сектор. Най-често това са хора, които се занимават и с нещо друго (обикновено внос на плодове и зеленчуци). Търговците на дребно са най-разнообразни: вериги за хранителни стоки, малки магазини за цигари, кафе и захарни изделия, плод-зеленчуци, специализирани обекти за свежи храни и напитки. Общото между тях е, че всички регистрират голям ръст в продажбите на фреш и очакват още много от същото.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    izabell avatar :-|
    izabell

    Много актуална тема,а фреша е чуден особено през лятото.Дано измислят и ръчно задвижвани машинки за да можем да си ги носим на необитаеми острови;)

  • 2
    geordgeo avatar :-P
    geordgeo

    На достъпна за мен цена бих консумирал по-често. Иначе си предпочитам варианта - купи си плод и си го хапни веднага...

  • 3
    e_mil avatar :-|
    tamada

    До коментар [#1] от "xalikarans": "Дано измислят и ръчно задвижвани машинки..."

    Ми че то има от десетилетия. Наричат се ръчни сокоизстисквачки. Струват от 10 до 30 и няколко лева. Или ръчни цитрус преси - от 60 до няколкостотин лева.

    Имахме такава като бях малък... преди повече от 30 години. Наше социалистическо производство - грозна, евтина и пластмасова, не можеше да събере голям грейпфрут ама то и без това нямаше грейпфрути по магазините. :) За портокали и мандарини по Нова година вършеше работа.

  • 4
    markblog avatar :-P
    markblog

    Е то остана ли некой заблуден да пие газирано вече:)?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK