С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
40 6 сеп 2014, 18:01, 13455 прочитания

Червена тревога

65 години след създаването си НАТО е на път да се върне към своите корени на отбранителен съюз

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Докъде ще стигне Русия след Украйна

А вие колко дивизии имате

Владимир Путин промени възприятието на Европа за собствената й сигурност. Сега въпросът е докъде ще стигне?

След "инвазията", преди "мира"

Русия нападна Украйна, за да помогне на сепаратистите. Крайните й цели обаче остават неясни

Само допреди около половин година Организацията на северноатлантическия договор, по-популярна със своята абревиатура НАТО, беше започнала да изглежда като ръждясала структура от времето на Студената война. Създадена да брани европейците от вече несъществуващата съветска инвазия, НАТО постепенно се трансформира от отбранителна структура в нещо като глобален полицай. Това накара голяма част от хората в западния свят да поставят под въпрос смисъла от съществуването му. Още повече след изтичането на мандата на мироопазващите сили ISAF, които трябва да напуснат Афганистан до края на 2014 г., единствената мащабна бойна операция под знамето на алианса щеше да остане антипиратската мисия край бреговете на Сомалия.

Колко бързо се променя светът. През последните шест месеца изведнъж се оказа, че Старият континент изобщо не е онова сигурно място, за което сме свикнали да го приемаме, и на "храбрия оловен войник" НАТО, призван да пази Европа от Червената армия, все още му е рано за пенсия.


"Изправяме се лице в лице с драматично променена среда за сигурност. На изток Русия атакува Украйна. На югоизток виждаме възхода на терористична организация – така наречената "Ислямска държава", която извършва ужасяващи зверства. На юг се сблъскваме с насилие, несигурност, нестабилност", обяви в четвъртък председателят на НАТО Андерс Фог Расмусен, малко преди откриването на срещата лидерите на 28-те страни - членки на алианса, която се проведе на 4 и 5 септември в Уелс. Въпросните три кризи – в Украйна, в Близкия изток и в Либия, идват в момент, когато отбранителния съюз търси своето ново лице, и му дават достатъчно силни аргументи, за да убеди европейските политици, че мащабните военни конфликти не са останали в XX век. "Настоящата среща на върха ще моделира бъдещето на НАТО", обобщи Андерс Фог Расмусен.

Новото старо НАТО
[[linkdosie]]
Въпреки че темите за изтеглянето от Афганистан и възхода на "Ислямска държава" присъстваха в дневния ред на срещата в Уелс, централно място в разговорите безапелационно зае военният конфликт в Украйна. Светкавичното анексиране на Крим от Русия в рамките на 4 дни, обявената от Москва доктрина за "защита" на рускоезичното население, където и да се намира то, както и нестандартните военни тактики, използвани за разпалване на сепаратистките въстания в Донецк и Луганск, са явно предизвикателство към реда в Европа. Още в началото на кризата стратезите на НАТО откровено си дадоха сметка, че не са достатъчно подготвени за конфликти от подобно естество, често наричани с модерния напоследък термин хибридни войни. По повод безшумното завземане на Севастопол командващият обединените въоръжени сили на алианса ген. Филип Брийдлав дори отбеляза, че руската армия е демонстрирала бързина и способности, на които не е била способна по време на войната с Грузия през 2008 г. НАТО сериозно ще трябва да преработи стратегическите си планове за действие по отношение на Москва, допълни Брийдлав.

Настоящата среща в Уелс хвърля малко повече светлина по въпроса как Северноатлантическият пакт планира да отговори на все по-агресивната политика, водена от Русия в постсъветското пространство. Ситуацията е изключително сложна и деликатна: от една страна, НАТО не желае пряко да се замесва в украинската криза със свои военни формирования - директен сблъсък с руската армия може да доведе до ескалация на бойните действия с непредвидим размер. От друга страна обаче, алиансът е принуден да реагира проактивно, за да тушира страховете на своите членове, които се намират в непосредствена близост до конфликта или пък на чиято територия живеят руски малцинства. Русия вече показа, че може да ги използва като плацдарм за "хибридна война" или дори като претекст за нахлуване.



Въпросните притеснения в най-голяма степен важат за балтийските държави. "Смятам, че ако агресията на Русия в Украйна не бъде спряна, рано или късно ще се сблъскаме с агресия край нашата граница – абсолютно и буквално", беше категорична президентът на Литва Далия Грибаускайте по време на срещата в Уелс. Във връзка с перспективите за споразумение за спиране на огъня в Украйна латвийският външен министър Едгарс Ринкевич пък отбелязва пред BBC: "Бих казал, че съм оптимистично настроен, но също така съм и предпазлив." Всъщност най-сериозният проблем е, че ако НАТО се поколебае и не успее да реагира навреме в подобен сценарий срещу страна членка, това би могло да има непредвидими последствия за бъдещето на съюза. Не е изключено това да доведе до неговата маргинализация или дори разпадане. Северноатлантическият алианс едновременно трябва да успокои своите източни съюзници с конкретни мерки, като едновременно с това не дразни прекомерно Русия и не я провокира допълнително да ескалира военния конфликт в Украйна.

В очакване на "зелените човечета"

Суровата реалност е, че към момента алиансът няма достатъчен капацитет, за да се противопостави бързо на внезапно нападение. В моментът алиансът разполага с така наречените Сили за отговор, или NATO Response Force (NRF). Техният състав е до 25 хил. души, като участват формирования от различните страни, които дават 6-месечни дежурства на ротационен принцип. Въпросните сили обаче често търпят критики, че не могат да реагират достатъчно бързо и че формированията в тях не са достатъчно съвместими помежду си. Основното притеснение е, че до момента NRF не са подготвени за военни конфликти с висока интензивност и че са използвани само шест пъти – предимно в операции с мироопазващ и хуманитарен характер.

За да се справи с този изключително сериозен проблем, на срещата в Уелс бе взето решение да се създадат нов вид сили за незабавно действие. Техният състав ще е няколко хиляди бойци (най-често спряганата цифра е до 4000), които ще могат да бъдат разположени в район на потенциална криза в рамките на 48 часа след началото й. Те ще бъдат подпомагани от специални части, авиация и военноморски сили. Бързината ще се постигне, като на територията на най-застрашените държави предварително бъде изградена мрежа от логистични съоръжения, складове с техника, амуниции, гориво и т.н. "Така тези сили ще могат да се придвижват бързо, но и да удрят силно, ако трябва", уточнява Андерс Фог Расмусен. По предварителна информация подобни логистични центрове за приемане на войски ще има на територията на Латвия, Литва, Естония, Полша и Румъния. Идеята е НАТО да не нарушава договора, подписан с Борис Елцин от 1997 г., според който алиансът няма право да изгражда свои перманентни военни бази и контингенти на територията на новоприетите членове на съюза. Това е странно решение, предвид действията на Русия, но ясно показва, че НАТО продължава да е доста предпазлив към бившия си вече партньор.

Срещата в Уелс обаче е повратна точка в демонстрираното отношение на западния свят към провокирания от Москва конфликт в Югоизточна Украйна. За първи път тук официално се говори не за сепаратистки сили, а за пряко нахлуване на редовна руска армия. "В момента Русия се бие срещу Украйна, в Украйна. Руски части и танкове атакуват украинските сили. И докато говори за мир, Русия не е направила и една крачка, за да направи мира възможен. Вместо да деескалира кризата, Русия само я задълбочава", беше ясен по този повод Андерс Фог Расмусен в съвместно изявление с украинския президент Петро Порошенко.

Въпреки че НАТО няма да се намеси пряко в Украйна, по време на срещата в Уелс стана ясно, че властите в Киев най-вероятно ще започнат да получават помощ не само под формата на "несмъртоносна екипировка", но и оръжейни доставки. Това обаче ще се случва не чрез алианса, а по силата на двустранни споразумения с отделни държави. Андерс Фог Расмусен отбеляза, че няколко страни са декларирали желание да направят това, но не обяви за кои точно става дума.

Също така стана ясно, че ЕС и САЩ са подготвили следващ кръг от икономически санкции срещу Москва, които ще бъдат наложени, в случай че преговорите за спиране на огъня и трайно примирие пропаднат. Френският президент Франсоа Оланд пък даде уверения, че до уреждане на кризата страната му няма да предостави на Москва ултрамодерните десантни кораби клас "Мистрал", които изгражда за нуждите на руската армия. Украинският президент Порошенко от своя страна изрази умерен оптимизъм, че разговорите му с Владимир Путин в беларуската столица Минск могат да доведат до реална деескалация на конфликта. Въпреки позитивните индикации в петък сутринта бойните действия в района на украинския град Мариупол на брега на Азовско море продължаваха.

Ефектът за България

Спешната трансформация на НАТО, провокираната от кризата в Украйна, ще има сериозно отражение върху страната ни, развитието нейните въоръжени сили и система за сигурност като цяло. На срещата в Уелс беше одобрен така нареченият План за действие за повишаване на готовността или Readiness Action Plan. Именно в него ще бъде описано какво точно ще прави НАТО, за да подсили своя източен фланг и да може да реагира по-бързо при кризи. За пръв път ще бъде разработен и специален План за защита (Contingency plan) специално за България и Румъния, стана ясно също така по време на форума в Кардиф.

"Бази на НАТО в България няма да има и няма да пращаме войници и оръжия в Украйна", коментира по този повод българският президент Росен Плевнелиев по време на срещата в Уелс. Вместо това страната ни има намерение да се фокусира върху обученията на военнослужещи, съвместните подготовки и провеждането на повече и по-мащабни военни учения на наша територия. Постоянната ротация на контингенти под формата на военни маневри ще е един от начините, които НАТО ще използва, за да гарантира сигурността на страните членки, без да разполага на тяхна територия постоянни бази. "Лично аз мисля, че в тази обстановка реалистичното, което може се види, е по-засилено присъствие на съюзнически войски на наша територия с провеждане на съвместни учения, както и по-висока степен на подготовка на нашата армия. Що се отнася до разполагане на бази в други страни от източната част на НАТО, това е пряко в наш интерес, така че според мен би трябвало да ги подкрепим", коментира за "Капитал" бившият военен министър Тодор Тагарев.

Ориентирането към провеждане на повече и по-големи учения на алианса на наша територия е доста смислен подход от страна на българското държавно ръководство. То би имало двоен ефект за българската армия – от една страна, ще намали сериозно разходите за подготовка на нашите въоръжени сили, тъй като практиката е алиансът да плаща за консумативите (амуниции, гориво, издръжка на бойци и т.н.), а от друга, ще подготви по-ефективно нашите въоръжени сили за съвместни операции с части от други държави. Всичко това е важно в контекста на недостатъчното и неефективно финансиране на армията ни, при което голямата част от парите отиват за заплати на военнослужещите. Целта на НАТО, ясно декларирана в Уелс, е страните членки да отделят 2% от своя БВП за отбрана. За момента само 4 държави покриват този критерий, като за България този процент е 1.3%.

Към момента страната ни вече разполага с необходимата инфраструктура за провеждане на повече учения по линия на споразумението за военно сътрудничество със САЩ, подписано още през 2006 г. Става дума за трите българско-американски съвместни съоръжения – полигона "Ново село" край Сливен, както и военновъздушните бази "Граф Игнатиево" край Пловдив и "Безмер" край Ямбол, чийто капацитет в момента не се използва достатъчно пълноценно. "Ново село" например може да приеме едновременно до 2200 бойци и според нашето Министерство на отбраната е една от най-модерните военни бази е Европа. Големият капацитет на базата също така я прави потенциално удобна за използване от бъдещите сили за незабавно действие на НАТО, ако се наложи разполагането им на българска земя. По линия на ученията страната ни планира да се кооперира по-тясно с тренировъчния център на алианса в Бидгошч, Полша, както и да домакинства на маневрите на Силите за отговор на НАТО през 2016 г.

В контекста на кризата с Украйна и анексирането на Кримския полуостров сигурността в акваторията на България също ще бъде акцент в мерките на Северноатлантическия алианс за подсилване на източния фланг. Най-вероятно Черно море ще бъде определено като воден басейн от стратегическа важност за НАТО. Това неминуемо ще доведе до присъствието на повече съюзнически кораби и провеждането на повече военноморски учения в региона. Ограничение в тази сфера са разпоредбите на конвенцията от Монтрьо, които забраняват присъствие на военни съдове от нечерноморски държави за повече от 21 дни. Поради тази причина през последните месеци НАТО организира периодична ротация на свои военни кораби в Черно море.

Последното обаче е решение от временен характер. В средносрочен или дългосрочен план план алиансът най-вероятно ще инвестира във военноморските способности на някоя от черноморските си членки, като според аналитичния център в сферата на сигурността "Стратфор" това трябва да е Румъния. По отношение на морската сигурност засега България не обявява твърде амбициозни цели. В момента например се обсъжда инициатива за изграждане на център за морска сигурност на НАТО във Варна, който да работи заедно с цивилния център за морски суверенитет. Паралелно с това страната ни спешно трябва да подмени противосамолетните и противокорабните ракетни установки на бойните фрегати клас Е-71, които бяха закупени от Белгия преди няколко години.

Може би най-чувствителният елемент от бъдещото интегриране на българските въоръжени сили в НАТО е свързан с въздушната сигурност. Причината е, че, от една страна, към момента изтребителната авиация на страната ни е 100% зависима от Русия, а от друга, преминаването към западен тип самолети е процес, който ще струва стотици милиони и ще трае няколко години. За момента изискванията на НАТО към страната ни е да поддържат бойни самолети, които да изпълняват само националните задачи по охрана на българското въздушно пространство, което е осъществимо с наличните МиГ-29.

Не е ясно обаче кога зависимостта от руски резервни части може да изиграе лоша шега на българските ВВС. Затова страната ни е подписала двустранни споразумения със съседните натовски държави (Румъния, Гърция и Турция), които регламентират провеждането на трансгранични операции по контрол на въздушното пространство, или т.нар. Air policing. В близко бъдеще страната ни ще проучи какви са възможностите пилоти от други страни в НАТО при нужда да изпълняват бойни дежурства във въздушното пространство на България. На този принцип се извършва охраната на небето над трите прибалтийски държави в момента. Обсъжда се и вариант страната ни да се присъедини към проекта BRAAD за съвместна противовъздушна отбрана на Балканите. В момента в него участват Хърватия, Босна и Херцеговина, Македония и Черна гора. За евентуално регионално коопериране по най-скъпите военни проекти намекна и председателят на НАТО Андерс Фог Расмусен по време на посещението си у нас през април.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Решения за софийските проблеми 2 Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

18 окт 2019, 1154 прочитания

Лесният паник бутон на гетата Лесният паник бутон на гетата

В ромската "Надежда" в Сливен почти всички са във фейсбук, а евангелски църкви заместват държавата срещу 10% "плосък данък"

18 окт 2019, 995 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
И победителят е: Пловдив

Градът с тепетата става Европейска столица на културата 2019 г.

Още от Капитал
Втори живот за старата техника

Къде се приемат електроуредите и как става рециклирането им

Германски минерални бани

След 13 години усилия българските балнеохотели бяха одобрени от германските здравни каси

Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

Спорният Петер Хандке

Нобеловата награда за литература за 2019 г. предизвика възмущение и полемика относно ролята на писателя

Кино: "Близнакът"

Анг Лий опитва екшън трилър от ново поколение

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10