Без оптимизъм за пазара на труда до 2028 г.

Минимален ръст на заетостта при сериозно намаляващо население в трудоспособна възраст. Това е дългосрочната прогноза на Министерството на труда и социалната политика в доклад за периода 2013 - 2028 г. Ведомството е изготвило три сценария за развитие – реалистичен, оптимистичен и песимистичен, които са базирани на официалните демографски прогнози на НСИ. Реалистичният предвижда в края на 15-годишния период броят на заетите да е с едва 24.5 хил. повече спрямо 2013 г., докато икономически активното население се е свило с близо 730 хил. души.

В анализа се разглеждат и два подпериода – средносрочен (2013 - 2018 г.) и дългосрочен (2019 - 2028 г.). За първия се предвижда заетостта да отбележи номинален ръст от 136.8 хил. до 3.035 млн. До голяма степен в тези години показателят следва инерционно развитие и все още не се усещат негативните ефекти от спада на населението, се казва в доклада. През втория подпериод обаче демографският срив доминира и заетостта ще отчете спад със 112.3 хил. до 2.922 млн. заети в края на 2028 г. При оптимистичния сценарий заетите в края на този период ще бъдат със 12.2 хил. повече спрямо реалистичния сценарий, а при песимистичния – с 6.2 хил. по-малко.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Демографски проблеми

Между 2013 г. и 2018 г. броят на населението в трудоспособна възраст се очаква да намалее от 4.89 до 4.59 млн. През втория подпериод се предвижда процесът на спад да продължи, като в края му броят на населението в трудоспособна възраст се очаква да достигне 4.1 млн. души. За целия период от 2013 до 2028 г. прогнозите сочат спад от 729.6 хил. (14.9%). Според социалния министър Йордан Христосков към днешна дата няма никаква опасност за пенсиите и социалните плащания въпреки намаляващите работещи. "В бюджета на НОИ постъпленията са такива, каквито е предвидено да бъдат", каза в интервю за "Нова телевизия" той. Христосков припомни, че е привърженик на автоматичните механизми в осигурителната система, при които повишаването на очакваната продължителност на живота води до повишаване на възрастта за пенсиониране. "Няма опасност пенсионната система в България да фалира и да няма пари за пенсии дори и след 2030", каза той.

Ръст на заетостта

Значителното намаление на населението в трудоспособна възраст логично води до покачване на коефициента на заетост, въпреки че в номинално изражение заетите се увеличават незначително. Прогнозите на министерството са, че до 2028 г. коефициентът ще нараства непрекъснато. В документа на правителството "Европа 2020: Национална програма за реформи" е записано като цел, че коефициентът на заетост на възраст 20 - 64 г. към 2020 г. трябва да бъде 76%. В прогнозата на социалното министерство обаче е записано, че тази цел ще бъде изпълнена едва към 2025 г. През 2013 г. коефициентът е 59.2%. През 2018 г. той евентуално ще достигне 66.1%, а през 2020 г. - 73.6%.



Образователен ценз

Разгледана по образователна степен, заетостта ще намалява най-много там, където липсва образование или то е много ниско. При хората с начално и по-ниско образование ще има спад от 45% в рамките на 15 години и в края на 2028 г. техният брой ще е намалял до 15.1 хил. заети. За същия период заетостта при хората с основно образование също ще се свие с 45% до 145.8 хил. При тези категории важи изводът, че българската икономика ще има все по-малко нужда от неквалифицирани и нискоквалифицирани работници. Тенденцията при хората със средно образование и степен професионален бакалавър също е намаляваща, но в значително по-малка степен. Между 2013 г. и 2028 г. броят на заетите с тези образователни квалификации ще намалее с 1.7% до 117.1 хил. По отношение на лицата с висше образование техният брой ще нарасне с 21.1% до 1.066 млн. в края на 2028 г. Положителната динамика на този показател отразява преди всичко факта, че търсенето на труд се очаква да се ориентира във все по-голяма степен от лица с ниска или без квалификация към по-висококвалифицирани работници, показва анализът на министерството. Заложената цел в "Европа 2020" е делът на лицата с висше образование на възраст 30-34 г. да бъде 36%. Според анализа тази цел ще бъде изпълнена още през 2019 г.