Без оптимизъм за пазара на труда до 2028 г.
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Без оптимизъм за пазара на труда до 2028 г.

Няма опасност пенсионната система в България да фалира и да няма пари за пенсии дори и след 2030, смята министър Христосков

Без оптимизъм за пазара на труда до 2028 г.

Социалното министерство прогнозира слабо повишение на заетите и значително намаление на хората в трудоспособна възраст

5026 прочитания

Няма опасност пенсионната система в България да фалира и да няма пари за пенсии дори и след 2030, смята министър Христосков

© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


Минимален ръст на заетостта при сериозно намаляващо население в трудоспособна възраст. Това е дългосрочната прогноза на Министерството на труда и социалната политика в доклад за периода 2013 - 2028 г. Ведомството е изготвило три сценария за развитие – реалистичен, оптимистичен и песимистичен, които са базирани на официалните демографски прогнози на НСИ. Реалистичният предвижда в края на 15-годишния период броят на заетите да е с едва 24.5 хил. повече спрямо 2013 г., докато икономически активното население се е свило с близо 730 хил. души.

В анализа се разглеждат и два подпериода – средносрочен (2013 - 2018 г.) и дългосрочен (2019 - 2028 г.). За първия се предвижда заетостта да отбележи номинален ръст от 136.8 хил. до 3.035 млн. До голяма степен в тези години показателят следва инерционно развитие и все още не се усещат негативните ефекти от спада на населението, се казва в доклада. През втория подпериод обаче демографският срив доминира и заетостта ще отчете спад със 112.3 хил. до 2.922 млн. заети в края на 2028 г. При оптимистичния сценарий заетите в края на този период ще бъдат със 12.2 хил. повече спрямо реалистичния сценарий, а при песимистичния – с 6.2 хил. по-малко.

Демографски проблеми

Между 2013 г. и 2018 г. броят на населението в трудоспособна възраст се очаква да намалее от 4.89 до 4.59 млн. През втория подпериод се предвижда процесът на спад да продължи, като в края му броят на населението в трудоспособна възраст се очаква да достигне 4.1 млн. души. За целия период от 2013 до 2028 г. прогнозите сочат спад от 729.6 хил. (14.9%). Според социалния министър Йордан Христосков към днешна дата няма никаква опасност за пенсиите и социалните плащания въпреки намаляващите работещи. "В бюджета на НОИ постъпленията са такива, каквито е предвидено да бъдат", каза в интервю за "Нова телевизия" той. Христосков припомни, че е привърженик на автоматичните механизми в осигурителната система, при които повишаването на очакваната продължителност на живота води до повишаване на възрастта за пенсиониране. "Няма опасност пенсионната система в България да фалира и да няма пари за пенсии дори и след 2030", каза той.

Ръст на заетостта

Значителното намаление на населението в трудоспособна възраст логично води до покачване на коефициента на заетост, въпреки че в номинално изражение заетите се увеличават незначително. Прогнозите на министерството са, че до 2028 г. коефициентът ще нараства непрекъснато. В документа на правителството "Европа 2020: Национална програма за реформи" е записано като цел, че коефициентът на заетост на възраст 20 - 64 г. към 2020 г. трябва да бъде 76%. В прогнозата на социалното министерство обаче е записано, че тази цел ще бъде изпълнена едва към 2025 г. През 2013 г. коефициентът е 59.2%. През 2018 г. той евентуално ще достигне 66.1%, а през 2020 г. - 73.6%.

Образователен ценз

Разгледана по образователна степен, заетостта ще намалява най-много там, където липсва образование или то е много ниско. При хората с начално и по-ниско образование ще има спад от 45% в рамките на 15 години и в края на 2028 г. техният брой ще е намалял до 15.1 хил. заети. За същия период заетостта при хората с основно образование също ще се свие с 45% до 145.8 хил. При тези категории важи изводът, че българската икономика ще има все по-малко нужда от неквалифицирани и нискоквалифицирани работници. Тенденцията при хората със средно образование и степен професионален бакалавър също е намаляваща, но в значително по-малка степен. Между 2013 г. и 2028 г. броят на заетите с тези образователни квалификации ще намалее с 1.7% до 117.1 хил. По отношение на лицата с висше образование техният брой ще нарасне с 21.1% до 1.066 млн. в края на 2028 г. Положителната динамика на този показател отразява преди всичко факта, че търсенето на труд се очаква да се ориентира във все по-голяма степен от лица с ниска или без квалификация към по-висококвалифицирани работници, показва анализът на министерството. Заложената цел в "Европа 2020" е делът на лицата с висше образование на възраст 30-34 г. да бъде 36%. Според анализа тази цел ще бъде изпълнена още през 2019 г.

Минимален ръст на заетостта при сериозно намаляващо население в трудоспособна възраст. Това е дългосрочната прогноза на Министерството на труда и социалната политика в доклад за периода 2013 - 2028 г. Ведомството е изготвило три сценария за развитие – реалистичен, оптимистичен и песимистичен, които са базирани на официалните демографски прогнози на НСИ. Реалистичният предвижда в края на 15-годишния период броят на заетите да е с едва 24.5 хил. повече спрямо 2013 г., докато икономически активното население се е свило с близо 730 хил. души.

В анализа се разглеждат и два подпериода – средносрочен (2013 - 2018 г.) и дългосрочен (2019 - 2028 г.). За първия се предвижда заетостта да отбележи номинален ръст от 136.8 хил. до 3.035 млн. До голяма степен в тези години показателят следва инерционно развитие и все още не се усещат негативните ефекти от спада на населението, се казва в доклада. През втория подпериод обаче демографският срив доминира и заетостта ще отчете спад със 112.3 хил. до 2.922 млн. заети в края на 2028 г. При оптимистичния сценарий заетите в края на този период ще бъдат със 12.2 хил. повече спрямо реалистичния сценарий, а при песимистичния – с 6.2 хил. по-малко.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    nefertiti_egipt avatar :-|
    Нефертити

    И сега съществуващото в трудоспособна възраст население ще избяга и тогава ще останат сами пенсиите да си гласуват на спокойстие за комунделите.

  • 2
    nefertiti_egipt avatar :-|
    Нефертити

    Посочената в предходния коментар прогноза е най-реалистичната от изброените в статията.

  • 3
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Учудваща е упоритостта на политици от разни цветове да продължават да търсят разрешаване на икономическите и демографските проблеми с веханично увеличаване на кухия показател МРЗ, който обаче носи увеличаване на отчисленията в бюджета на НОИ и НЗОК.

    Безмислено е да се налива все повече и повече в каца без дъно. Уродливата осигурителна система няма да се напълни, след като се източва безпроблемно от всеки, който си е наумил.

    Колко десетилетия трябва да минат, за да уврат главите на българските политици, че трябва да падне монополът на държавната НЗОК?! Няколко частни каси ще се конкурират и контролират помежду си!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK