С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
17 12 сеп 2014, 18:12, 33927 прочитания

Теория и практика на хибридната война

За какви конфликти трябва да се готви България през следващите години

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Войната е продължение на политиката с други средства", гласи може би най-известната сентенция на Карл фон Клаузевиц – един от най-авторитетните военни теоретици на на ХIХ век. Близо 200 години по-късно, когато все по-рядко наблюдаваме преки въоръжени сблъсъци между редовни армии на национални държави, въпросната теза на талантливия пруски генерал вече важи с пълна сила, дори ако бъде обърната на 180 градуса. В съвременността границите между войната и мира все повече се размиват, а анексирането на Крим и провокирането на сепаратистко въстание в Югоизточна Украйна през последната половин година са най-добрият пример, който онагледява това.

Анализаторите в сферата на сигурността обозначават този тип конфликти със сравнително новото наименование "хибридна война". Въпросният термин придоби популярност и у нас покрай провокиралия словесна буря стратегически документ "Визия: Бъгария в НАТО и в европейската отбрана 2020". "Новата хибридна война, съчетаваща конвенционални методи с похвати от партизанска, кибер и информационна война, както и с действия, противоречащи на международното право, поставя огромно политическо, военно и икономическо предизвикателство пред региона и България", пише в първоначалния вариант на концепцията, лансирана от служебния военен министър Велизар Шаламанов. Впоследствие от визията беше изхвърлена частта за информационната война, а естеството на хибридните конфликти беше маркирано само в едно изречение.


Война 3.0

Какво всъщност представлява "хибридната заплаха"? Много хора бързат да поставят знак на равенство между нея и "асиметричната война". На практика обаче хибридният подход е следващата стъпка в еволюцията на въоръжените конфликти. За нея започва да се говори някъде в средата на миналото десетилетие по повод Втората ливанска война между Израел и организацията "Хизбула". Този тип конфликти, от една страна, съчетават конвенционални и партизански методи на водене на бойни действия, а от друга използват военни и невоенни средства за постигане на поставените политически цели.

Частичното прилагане на хибридни тактики не е ново. Масовото им обаче нараства експоненциално след края на студената война, когато в повечето случаи воденето на агресивна конвенционална война в крайна смета води до катастрофални последствия за нападащата държава. Затова в много от случаите недържавни формирования – партизани, терористични организации, революционери, сепаратисти - се използват като камуфлаж от страната - организатор на хибридната атака. "Използването на войски без национални униформи, така наречените "малки зелени човечета" - и може би най-невероятният информационен блицкриг, който сме виждали в историята на информационната война, бяха част от първата вълна на руското нахлуване в Украйна", казва по този повод командващият на натовските сили в Европа ген. Филип Брийдлав. Той лансира тезата, че съюзническата отбранителна концепция трябва да действа и при атака от паравоенни части, както и при кибер нападения.



Както и асиметричната, хибридната война няма ясно очертана "фронтова линия" и води с всички военни и невоенни средства на няколко условни бойни полета – в конфликтната зона, в редиците на нейното население (което се използва като камуфлаж и щит), сред населението "у дома" (борба за обществена поддръжка в подкрепа на кампанията, пропагандиране на омраза към врага, елиминиране на вътрешната опозиция и т.н.) и на ниво международна общност, където се търси легитимност. "Имаме хибридна война, когато една страна или недържавен "актьор" са склонни да използват едновременно целия набор от средства, с които разполагат. Това включва редовна армия, партизански действия и инструменти за психологическо влияние върху възприятието на хората и на тези, които ръководят другата страна", коментира за "Капитал" доц. Тодор Тагарев, бивш служебен министър на отбраната и анализатор в сферата на сигурността. "Сега дойде моментът, когато виждаме, образно казано, "нещо по средата" на конвенционалната и асиметричната война. Например организации като "Хамас" и "Хизбула" едновременно търсят политическо представителство, но не са държава. Те обаче използват някакви средства за постигане на политическо представителство и функции тип държава, като създават формирования, които имат някакви черти на държавна армия. От друга страна обаче, са склонни да използват терористични тактики и инструменти, както и да действат по скрит начин. Това, което видяхме през последните месеци, показва, че и някои държави са склонни да използват по-широк набор от инструменти, за да постигат своите политически цели", продължава Тагарев.

"Горещ" мир

Може би най-важната характеристика на хибридната война е съчетаването на военни и невоенни действия за постигането на поставените цели. Така държавата - обект на агресия, до последния момент трудно може да каже с достатъчна увереност дали срещу нея се води координирана офанзива или не. А дори и да е наясно с това, скритият характер на хибридните тактики не й дават достатъчно легално основание да отвърне със сила или да иска помощ от своите съюзници (в случая с натовските държави – да активира колективната отбрана по силата на член 5 от устава на алианса). Трябва да се отбележи също така, че използването на невоенни средства за натиск и налагане на политическа воля над друга държава не означава непременно, че тези действия имат за цел да провокират някаква форма въоръжен конфликт, а не са просто агресивна дипломация.

Размитата граница между мира и войната всъщност е най-опасното оръжие на хибридните заплахи. "Въпросът е да не започнем да използваме твърде свободно термина война. Ако вземем частния случай с Русия, тя има своите интереси в ЕС и НАТО. Най-общо казано, идеята е да провокира разнобой в двете организации. Но да кажем, че прокарването на тези интереси означава война, би значело да изпаднем в параноя и хората да спрат да правят разлика кое какво е", коментира по този повод Тодор Тагарев. Бившият служебен министър поставя ясна граница кога една подобна потенциална заплаха еволюира в реален конфликт. "Когато говорим за хибридна война, това означава, че този, който ни противостои, все пак използва и армия. Шпионажът например не означава задължително война. Когато пък става дума за кибер сигурност, проблемът е, че ако наблюдаваме подобни атаки, трябва да сме наясно доколко те преследват военни цели и имат характеристиките на въоръжено нападение. За момента се приема, че оценката е на база на резултата – когато има унищожаване на физическа инфраструктура и/или човешки живот", добавя той. И обобщава: "Тогава, когато говорим за икономическо, финансово и политическо влияние, спонсориране на политически партии и политически инженеринг, който се прави от друга държава, аз бих избягвал термина война. Просто държавата и специалните служби трябва да действат по отговорния начин и да свършат това, за което им се плаща. А не да ходят да проверяват търговете за детски градини в Тетевен."

Скритата ескалация на хибридните заплахи до реални въоръжени конфликти съвсем логично води до извода, че ключовият елемент за противодействието им са тайните служби и в частност контраразузнаването. Именно тяхна задача е да добиват информация кога чужди държави незаконно се намесват във вътрешните работи, като инфилтрират свои агенти на възлови места в политическия и икономическия живот и манипулират взимането на държавнически решения. В случая с България структурата, която би трябвало да се занимава с това, е ДАНС. Или, казано с други думи, организацията, която, след като не бе оглавена от "успелия млад мъж на 33" Делян Пеевски, сега се ръководи от също близкия до ДПС Владимир Писанчев...
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Сделка или не: Ангел Джамбазки е кандидатът на ВМРО за кмет на София Сделка или не: Ангел Джамбазки е кандидатът на ВМРО за кмет на София

Евродепутатът може сериозно да размести резултатите за другите участници, интригата е дали има "политически бартер"

21 сеп 2019, 706 прочитания

Кой ще превъоръжи пехотата 5 Кой ще превъоръжи пехотата

Основната интрига около новите бронирани машини на армията се очертава да е между General Dynamics и Patria

20 сеп 2019, 2634 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
7 причини новата Европейска комисия да е по-различна

И защо мястото на Кристалина Георгиева е особено важно в нея

Константинос Милонас: Съкровищата на България са данъците и IT талантите

Изпълнителният директор на клъстера на Adecco Group за Гърция и България пред "Капитал"

Печели ли се от имоти на борсата

Дружествата със специална инвестиционна цел са алтернатива на директната инвестиция, а и изискват по-малки суми

Замлъкването на "Хоризонт"

Скандалът с опита за отстраняване на журналистката Силвия Великова оголи истината за медийната ситуация в България

Тайният живот на "затворените" сметища

Градските депа за боклуци, които на документи са закрити, се ползват незаконно, което освен до пожари може да доведе до санкции от ЕС

Ново място - Cafe 1920

Традиционната българска кухня с модерен прочит

Талантливият мистър Сант

Първа самостоятелна изложба за американския режисьор Гюс ван Сант