С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
17 12 сеп 2014, 18:12, 34177 прочитания

Теория и практика на хибридната война

За какви конфликти трябва да се готви България през следващите години

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Войната е продължение на политиката с други средства", гласи може би най-известната сентенция на Карл фон Клаузевиц – един от най-авторитетните военни теоретици на на ХIХ век. Близо 200 години по-късно, когато все по-рядко наблюдаваме преки въоръжени сблъсъци между редовни армии на национални държави, въпросната теза на талантливия пруски генерал вече важи с пълна сила, дори ако бъде обърната на 180 градуса. В съвременността границите между войната и мира все повече се размиват, а анексирането на Крим и провокирането на сепаратистко въстание в Югоизточна Украйна през последната половин година са най-добрият пример, който онагледява това.

Анализаторите в сферата на сигурността обозначават този тип конфликти със сравнително новото наименование "хибридна война". Въпросният термин придоби популярност и у нас покрай провокиралия словесна буря стратегически документ "Визия: Бъгария в НАТО и в европейската отбрана 2020". "Новата хибридна война, съчетаваща конвенционални методи с похвати от партизанска, кибер и информационна война, както и с действия, противоречащи на международното право, поставя огромно политическо, военно и икономическо предизвикателство пред региона и България", пише в първоначалния вариант на концепцията, лансирана от служебния военен министър Велизар Шаламанов. Впоследствие от визията беше изхвърлена частта за информационната война, а естеството на хибридните конфликти беше маркирано само в едно изречение.


Война 3.0

Какво всъщност представлява "хибридната заплаха"? Много хора бързат да поставят знак на равенство между нея и "асиметричната война". На практика обаче хибридният подход е следващата стъпка в еволюцията на въоръжените конфликти. За нея започва да се говори някъде в средата на миналото десетилетие по повод Втората ливанска война между Израел и организацията "Хизбула". Този тип конфликти, от една страна, съчетават конвенционални и партизански методи на водене на бойни действия, а от друга използват военни и невоенни средства за постигане на поставените политически цели.

Частичното прилагане на хибридни тактики не е ново. Масовото им обаче нараства експоненциално след края на студената война, когато в повечето случаи воденето на агресивна конвенционална война в крайна смета води до катастрофални последствия за нападащата държава. Затова в много от случаите недържавни формирования – партизани, терористични организации, революционери, сепаратисти - се използват като камуфлаж от страната - организатор на хибридната атака. "Използването на войски без национални униформи, така наречените "малки зелени човечета" - и може би най-невероятният информационен блицкриг, който сме виждали в историята на информационната война, бяха част от първата вълна на руското нахлуване в Украйна", казва по този повод командващият на натовските сили в Европа ген. Филип Брийдлав. Той лансира тезата, че съюзническата отбранителна концепция трябва да действа и при атака от паравоенни части, както и при кибер нападения.



Както и асиметричната, хибридната война няма ясно очертана "фронтова линия" и води с всички военни и невоенни средства на няколко условни бойни полета – в конфликтната зона, в редиците на нейното население (което се използва като камуфлаж и щит), сред населението "у дома" (борба за обществена поддръжка в подкрепа на кампанията, пропагандиране на омраза към врага, елиминиране на вътрешната опозиция и т.н.) и на ниво международна общност, където се търси легитимност. "Имаме хибридна война, когато една страна или недържавен "актьор" са склонни да използват едновременно целия набор от средства, с които разполагат. Това включва редовна армия, партизански действия и инструменти за психологическо влияние върху възприятието на хората и на тези, които ръководят другата страна", коментира за "Капитал" доц. Тодор Тагарев, бивш служебен министър на отбраната и анализатор в сферата на сигурността. "Сега дойде моментът, когато виждаме, образно казано, "нещо по средата" на конвенционалната и асиметричната война. Например организации като "Хамас" и "Хизбула" едновременно търсят политическо представителство, но не са държава. Те обаче използват някакви средства за постигане на политическо представителство и функции тип държава, като създават формирования, които имат някакви черти на държавна армия. От друга страна обаче, са склонни да използват терористични тактики и инструменти, както и да действат по скрит начин. Това, което видяхме през последните месеци, показва, че и някои държави са склонни да използват по-широк набор от инструменти, за да постигат своите политически цели", продължава Тагарев.

"Горещ" мир

Може би най-важната характеристика на хибридната война е съчетаването на военни и невоенни действия за постигането на поставените цели. Така държавата - обект на агресия, до последния момент трудно може да каже с достатъчна увереност дали срещу нея се води координирана офанзива или не. А дори и да е наясно с това, скритият характер на хибридните тактики не й дават достатъчно легално основание да отвърне със сила или да иска помощ от своите съюзници (в случая с натовските държави – да активира колективната отбрана по силата на член 5 от устава на алианса). Трябва да се отбележи също така, че използването на невоенни средства за натиск и налагане на политическа воля над друга държава не означава непременно, че тези действия имат за цел да провокират някаква форма въоръжен конфликт, а не са просто агресивна дипломация.

Размитата граница между мира и войната всъщност е най-опасното оръжие на хибридните заплахи. "Въпросът е да не започнем да използваме твърде свободно термина война. Ако вземем частния случай с Русия, тя има своите интереси в ЕС и НАТО. Най-общо казано, идеята е да провокира разнобой в двете организации. Но да кажем, че прокарването на тези интереси означава война, би значело да изпаднем в параноя и хората да спрат да правят разлика кое какво е", коментира по този повод Тодор Тагарев. Бившият служебен министър поставя ясна граница кога една подобна потенциална заплаха еволюира в реален конфликт. "Когато говорим за хибридна война, това означава, че този, който ни противостои, все пак използва и армия. Шпионажът например не означава задължително война. Когато пък става дума за кибер сигурност, проблемът е, че ако наблюдаваме подобни атаки, трябва да сме наясно доколко те преследват военни цели и имат характеристиките на въоръжено нападение. За момента се приема, че оценката е на база на резултата – когато има унищожаване на физическа инфраструктура и/или човешки живот", добавя той. И обобщава: "Тогава, когато говорим за икономическо, финансово и политическо влияние, спонсориране на политически партии и политически инженеринг, който се прави от друга държава, аз бих избягвал термина война. Просто държавата и специалните служби трябва да действат по отговорния начин и да свършат това, за което им се плаща. А не да ходят да проверяват търговете за детски градини в Тетевен."

Скритата ескалация на хибридните заплахи до реални въоръжени конфликти съвсем логично води до извода, че ключовият елемент за противодействието им са тайните служби и в частност контраразузнаването. Именно тяхна задача е да добиват информация кога чужди държави незаконно се намесват във вътрешните работи, като инфилтрират свои агенти на възлови места в политическия и икономическия живот и манипулират взимането на държавнически решения. В случая с България структурата, която би трябвало да се занимава с това, е ДАНС. Или, казано с други думи, организацията, която, след като не бе оглавена от "успелия млад мъж на 33" Делян Пеевски, сега се ръководи от също близкия до ДПС Владимир Писанчев...
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Реформа в прокуратурата? Може и без промени в Конституцията Реформа в прокуратурата? Може и без промени в Конституцията

Частно обвинение и съдебен контрол ще решат голяма част от проблемите

13 дек 2019, 349 прочитания

Накъде след Венеция 1 Накъде след Венеция

Управляващите, президентът и БСП имат различни идеи за реформата на прокуратурата

13 дек 2019, 379 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
7 причини новата Европейска комисия да е по-различна

И защо мястото на Кристалина Георгиева е особено важно в нея

Още от Капитал
Бъдещият софийски жк "Галакси"

Срещу необявена цена "Галакси инвестмънт груп" стана собственик на най-големия парцел за строителство в рамките на София

LVMH тества границите на лукса

Може ли шик конгломератът да се разрасне още

PISA 2018: Образование с часовников механизъм

Тревожно ниските резултати на 15-годишните в България по индикаторите за функционална грамотност се проектират в бъдещето на страната

Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

Не без сестра ми

Режисьорката Светла Цоцоркова за втория си пълнометражен филм "Сестра", който трупа награди преди българската премиера

Кино: "Славни времена"

Романс по френски с пътуване в човешкото време

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10